Изключително голяма е потребността на много хора в България от запознаването и преживяването, което антропософската лечебна педагогика и социална терапия дават. Българското общество сега се учи да формира и заявява гражданска позиция, постепенно израства съзнанието му за социална ангажираност и то има сериозната нужда да усвои добри практики, т.е. реален опит в своята социална активност. В това свое учене ние имаме изключително голямата потребност от споделен опит и от преживян опит. Това се случва в Семинара по лечебна педагогика и социална терапия. Впечатлението на участниците в този семинар е, че това обучение е несъизмеримо с немалкото специализации и квалификации, които повечето от тях притежават. Причината е, че то носи белега на всеобхватност, на цялостност, на по-дълбока познавателност, на духовна видимост, разчитайки освен на разбирането и на личното художествено преживяване. Това ни учи да изживяваме самите себе си като основен инструмент за работата ни с другите хора, да изживяваме пределите си, да се намираме и по този начин откриваме другите хора. Досега ни с хора, които са антропософи, които освен това носят идеите, съзнанието, културата на места, в които социалните дейности са на по-високо равнище, самата лична хуманна ангажираност на тези хора е нещото, което въздейства категорично, абсолютно непосредствено върху всяко съзнание и то неминуемо се превръща в носител на този опит (директно или индиректно) за другите. Незаменимото в това обучение е съчетаването на професионалните ерудиция и опит на лекторите с антропософското осмисляне, което е носител на по-високо (включително по-високо хуманно) съзнание, което държи сметка за духовната целесъобразност на всичко, с което ще се срещнем и трябва да преодолеем в работата си. Семинарът по лечебна педагогика и социална терапия, другите социални проекти в България, дейността на Сдружение Опора са насочени към оказване на всестранна професионална помощ на хора с увреждания. Поради ниската, все още институционална ангажираност в България на държавно равнище, този социален сектор се нуждае от огромната помощ на неправителствените организации, нуждае се от повишаване на социалното съзнание, от формирането на култура за оказване на социална помощ, нуждае се от финансова помощ. Това е процес и той не би могъл да успее ако нямаме досег с вече формирани такива съзнание и опит, ако не се обединяваме за съвместна работа. Самите хора с увреждания са поставени в изолация, както от сложили се материални фактори, така и от самото обществено отношение. Най-страшното в него е, нагласата, че тези хора просто трябва да си доизживеят живота, че усилия за тяхното развитие не са нужни, че те са повече обекти отколкото субекти и стремежът към психологическо благополучие е неприложим при тях. Нагласите, обаче се променят, най-вече когато хората, преживеят, усетят, видят че няма положена грижа, от която да не израства добър и видим резултат и в крайна сметка разберат, че положената грижа за другите същества е положена грижа за самите нас, тъй като ни конституира като духовни същества.