Във Валдорфската детска градина се осъществява възпитанието на децата през първия 7-годишен период. По време на всеки 7-годишен период се развива по една от способностите на човека: през първия - волята; през втория - чувстването; през третия - мисленето. Основният метод през първия период е подражанието; през втория - възхищението от моралните качества и от знанията на възпитателя (ключова дума: "авторитет"); а през третия - сравнението на много мнения по даден въпрос, чрез което се развива умението да се различава истината. Характерно за първия 7-годишен период е, че през него не се преподават знания, а се набляга на формообразуващата функция на околната среда. Всичко около детето е подредено и красиво и по този начин средата въздейства положително за изграждането на физическите органи на детето. Обясненията на света не се поднасят в научна форма, а в приказна форма.

Във Валдорфската детска градина няма директор. Трима възпитатели разпределят помежду си административната дейност (печат; кесия) и един от тях има представителна обществена функция като се редуват на ротационен принцип. Няма помощен персонал - възпитателят върши всичко. Той пристига по-рано сутрин и медитира около 15 мин. върху предстоящите дейности.

Във Валдорфската детска градина има кухненски кът; кът за игра на момиченцата и кът за игра на момченцата; има и голяма зала с маси. Залата няма определена форма - разчупена е и не може да се определи нейния център. Подредена е и украсена много прецизно, с усет към детайла. Когато децата рисуват или извършват някаква друга дейност, после те сами подреждат своята зала преди да се приберат в къщи и това изгражда у тях чувство за ред и вътрешна система. Има червена и синя къщичка и детето само решава в коя от тях да влезе.

Валдорфската детска градина е едно пространство, в което детето се чувства защитено и то расте с чувството, че светът е красив и добър.

Всички играчки, с които децата си играят, са направени от естествени материали, но не и от пластмаса - кубчетата например са пънчета; куклите са клонки, наподобяващи човек или пък се правят от кърпи, завързани на възли (т.е. формата им е незавършена, а това дава свобода на въображението детето само да си доизгради формата).

Слуша се само жива музика - няма касетофони, телевизори и компютри. Смята се, че телевизията е подобие на нашето съноподобно съзнание и хипнотизира децата. Децата не различават образ от действителност и по този начин биват програмирани. През този период те нямат реална представа за добро и зло и подражават на всичко.

Сутрин децата си играят, а възпитателят ги наблюдава (като им дава пълна свобода) и през това време върши нещо - напр. плете. Той меко и внимателно насочва децата да не си пречат. След това извършва някаква дейност с помощта на децата - напр. почиства прозорците като се стреми да превърне дейността в естетическа и се опитва да покаже на децата, че тази дейност е нещо красиво.

Всеки ден се пеят песни. На обяд се разказва някаква приказка (само за принцове, принцеси и крале) на запалена свещичка. У децата се създава усещане за приказност. Смяната на дейности става чрез песен. Всяка дейност, извършвана от децата се прави бавно и изразително - за никъде не се бърза и се оставя дейността да достигне своя естествен завършек.

Храната е специална. Продуктите са само от биодинамично стопанство. Сутрин се приготвя закуска от зърно, което е свързано с планетата на съответния ден от седмицата. На обяд също се готви като децата участват в приготвянето на обяда. Има 2 възпитателки, които се сменят на интервали. Едната осъществява приема и контрола върху децата, а другата се занимава с домакинството.

Групите са от 3-4 деца до 20. Те са смесени - в тях има деца на различна възраст, като големите деца помагат на по-малките в различните дейности. 6-годишните деца няколко месеца преди да постъпят в 1-ви клас се отделят в отделни групи и на тях им се говори, че трябва да поемат по-големи отговорности, че вече са големи и трябва да постъпват по определен начин. Те са оставени на собствения си ритъм и порядък.

Детските градини се създават по желание на група родители и всичко, свързано с организацията и издръжката, се осъществява от тях. А обучението се организира изцяло с помощта на цялата Валдорфска организация - т.е. изпращат се специалисти, които изграждат интериора и залагат принципите на обучението. Има специално осветление. Забранява се използването на изкуствени материали. Играчките например се събират в естетически кошници.

Обучението е подчинено на определен ритъм: има ритъм на деня; ритъм на седмицата, ритъм на месеца и годишен ритъм. Напр. в понеделник децата месат хляб и правят книжка; във вторник се свири на арфа; в сряда рисуват; в четвъртък има тъкане (тази дейност въздейства на мисленето); петък е ден за евритмия, работа с глина и пране (децата сортират дрехите).

На тях им се забранява да играят с отпадъци. Не им се позволява да виждат как се изхвърлят отпадъци или рисунки. Пред децата не се шият кукли, зашото те се отъждествяват с тях. Всяка играчка се ремонтира артистично пред децата. Това засилва усещането у тях, че възпитателят знае и може всичко.

Има маса на сезоните - прави се само с живи неща (поставят се съответстващи на сезона цветя). Масата е свързана с така наречения празничен кръг на Христовите празници - напр. 40 дни преди Коледа започва Адвентът. Една от масите е посветена на тях като тя непрекъснато се обогатява. На детето не се обясняват християнските традиции, а то само преживява видяното.

Валдорфското обучение не е наука, а изкуство. Основната идея е: да не се ускорява изкуствено развитието на децата. Валдорфският възпитател трябва да има смелостта ежедневно да експериментира и сам да ражда добри практики. Той може да получава импулси от опита на другите като ползва техните идеи, но не е желателно да прилага техните практики в готов вид, а е по-добре сам да си изгражда такива.

резюме от Весела Витанова