По повод смъртта на Сергей Прокофиев: Сбогуване с една воюваща за Антропософията личност

30 юли, 2014 г.

Няколко хиляди души дойдоха в Дорнах на 29 юли, вторник, за да се сбогуват със Сергей Олегович Прокофиев (1954-2014). Известният антропософски писател и лектор прекрачи Прага след 3-годишно тежко боледуване в ранните часове на 26 юли 2014 г. Делото на Прокофиев има както своите ревностни почитатели, така и разпалени критици.

Много от хората, дошли на погребението, не можеха да си намерят място в голямата зала “Шрайнерай” и, стоейки на опашки пред отворените врати, му отдаваха последна почит, разказва изданието News Network Anthroposophy (NNA). Пред една от вратите на залата бе закачена голяма снимка на Сергей Прокофиев. Той самият приживе бе помолил да няма цветя и венци в прощалния момент, а да бъде направено дарение в полза на Руското антропософско общество.

В присъствието на международна и поколенчески представена публика, известният пастор от Базел Ролф Херцог извърши погребалния ритуал на Християнската общност. На погребението в Дорнах се събра и силно разклонената фамилия на Прокофиев, за да отдаде последна почит на Сергей, както и членове на Управителния съвет (Форщанда) на Единното Антропософско общество. Прокофиев бе член на Управителния съвет до 2013 г., а след това получи признанието заслужил член в Гьотеанума, припомня изданието.

В рамките на прощалната церемония на Християнската общност пастор Херцог направи кратък преглед на живота на Сергей Прокофиев.

Петер Зелг - лекар и негов приятел, поддържал до последно връзка със Сергей, изтъкна заслугите му като автор и лектор за развитие на Антропософското общество. Зелг подробно описа важните етапи и повратните моменти в живота на Прокофиев.

Повратни моменти

До последно Прокофиев следял с огромна загриженост ситуацията в Украйна и, макар отдалеч, съпреживявал ставащото там, разказа още Зелг.

Сергей Прокофиев е роден през 1954 г. в Москва. Дядо му Сергей Прокофиев починал през 1953 г.

Израстнал в една пренаситена с изкуство среда в Москва като син на скулптор и авторка на драми, Прокофиев имал разтърсващо преживяване по време на операта “Лоенгрин” на Вагнер, което го превърнало в личност, която до края на живота си търсела тайните на Светия Граал. Светият Граал му станал като мисия.

За кратко време Прокофиев написал стотици стихотворения, за които неговите роднини не знаели нищо. В творческа треска младият Прокофиев се събуждал дори през нощта, за да запише на лист вътрешно преживяното. По-късно той изоставил стиховете, тъй като искал да работи по по- научен начин.

В Съветския съюз Прокофиев следвал изкуство и история на изкуството в Художествената академия в Москва.

Той срещнал антропософията в къщата на поета и художник Александър Волошин на полуостров Крим. В тази къща, която била център на културата, са работили известни личности – от Максим Горки до Александър Солженицин. Там, след смъртта на Волошин, в работния кабинет на поета, се намирала снимка на Рудолф Щайнер, която никой не се осмелил да изхвърли. Това било може би единственото място в Русия, където снимка на Щайнер била обществено достъпна за десетки хиляди хора, дори през най-мрачните съветски времена, отбелязва приживе Прокофиев.

Книгите на Рудолф Щайнер били забранени в Съветския съюз, но въпреки това Прокофиев започнал интензивно да се занимава с тях. Той прочел най-напред “Как се постигат познания за висшите светове”. Описаното от Щайнер в книгата било до голяма степен познато на Прокофиев, но сега чрез тази книга за първи път срещнал ясни формулировки. С помощта на книгите на Щайнер Прокофиев учел немски.

През 1979 г. той за пръв път посетил Централна Европа. С три ярки презентации 25-годишният Сергей Прокофиев привлякъл вниманието към себе си. Неговата първа книга “Рудолф Щайнер и крайъгълните мистерии на новото време” била написана през 1982 г. в Съветския съюз, но била издадена в Германия. През 80-те години се появили още няколко книги от Прокофиев. Въпросите на Христологията били основна линия на неговата работа, почиваща на делото на Щайнер.

През 1991 г. той станал основател на Антропософското общество в Русия. През 2001 г. се присъединил към Управителния съвет в Дорнах.

В служба на Антропософията

Нито един антропософски автор не се е занимавал така интензивно с природата на Злото, както Прокофиев, подчерта Зелг в своето обръщение. Тази тема в наши дни става все по-гореща. В един от своите последни разговори със Зелг Прокофиев изразил желанието си да му стигнат силите, за да напише още една книга за произведението Фауст на Гьоте и една за Мистерийните драми. Творецът в Прокофиев отново се бил пробудил. Той работел за подема на Антропософското движение в края на 20-и век, на който Щайнер се надявал, но веднъж гневно попитал: „А къде са другите ми съратници?“, след което продължил да следва своите задачи.

Прокофиев е оставил много незавършени или идейни проекти. Зелг изрази надежда, че Прокофиев ще инспирира антропософите занапред като един Ангел-пазител. Петер Зелг сравни смъртта на Сергей Прокофиев със загубата на Кристиян Моргенщерн, която Щайнер веднъж нарекъл “победа на Живота над Смъртта”.

Изкуствоведският тон на прощаването беше даден от няколко произведения на Йохан Себастиян Бах, изсвирени на пиано, и рецитация на “Основополагащия камък“ на Рудолф Щайнер”.

Гостите на поклонението останаха дълго след церемонията, за да си говорят пред зала “Шрайнерай” на Гьотеанума, който заради ремонтните работи беше със строителни скелета.

Те си спомниха своите срещи и разговори с Прокофиев, а също за неговата скромност и сърдечност. Той винаги е бил отворен за лични послания и за проектите на отделни антропософи, които установявали контакт с него. “Хората се чувстваха винаги взети насериозно от него, разбрани и същевременно окуражени. Такива трябва да са всички членове на Управителния съвет”.

Спомената бе и самотността на Сергей Прокофиев в Дорнах и известната му изолация в рамките на ръководената от него Школа за Духовна наука.

За Истината


В разговорите на присъствалите на траурната церемония бяха обсъдени или споменати всички конфликти, в които Прокофиев е бил въвлечен. Беше подчертано, че той никога не се е срамувал смело да защитава това, което счита за истина. Като например критиката му към Валентин Томберг (1900-1973), или към Юдит фон Халле( 1975- ), на които той с не особено удоволствие би дал определението антропософи. Спрямо критиците на Щайнер, като проф. Хелмут Цандер ( 1957 - ), с когото дори се съдили, Прокофиев защитавал позицията, че те работят целенасочено за унищожаването на Антропософското движение.

Той си спечелил репутацията на силно праволинеен антропософ заради противопоставянето си на излагането на антропософски текстове в интернет, които според него са по-скоро “публикации в полза на Злото”. На изданието “News Network Anthroposophy” (NNA) Прокофиев отказал интервю, защото текстът щял да бъде публикуван в интернет. Редакцията на NNA не направила ново запитване заради неговото заболяване, уточняват оттам. Така изданието не могло да направи интервю с Прокофиев по повод на книгата му “Окултното значение на прошката”, която била слабо възприета от Антропософското движение, но в сегашното положение на света изглежда повече от актуална.

Прошката като морална сила


Ако се разгледа историята на 20-и век, със сигурност най-тежкият и трагичен век в развитието на човечеството, пише Прокофиев - човек може да установи колко обемиста е темата за вината. На вината той противопоставя оздравяващата сила на прошката, без която в обществения живот на нашето време един способен за живот социален организъм на практика не е възможен. За разлика от правилата и разпоредбита, които са дадени отвън, прошката на моралната интуиция изскача от вътрешността на всяко човешко същество, която Щайнер характеризира с понятието “етичен индивидуализъм” в своя книга”Философия на свободата”. Прошката съответства на един бъдещ идеал за Свобода и Любов.

Прокофиев бил разтревожен от това, че вътрешните сили на прошката в душата на съвременния човек са извънредно слабо развити. Чрез познание за Духа да се намери път към моралните импулси на човешкото развитие –в това Прокофиев вижда особената актуалност и незаменяемост на Антропософията. Според Прокофиев  световната мисия на прошката е предпоставка за нова, съзнателна връзка с Христос.



Автори: Волфганг Г. Вьогел и Корнелия Унгер-Лайстнер, “News Network Anthroposophy” (NNA)

Превод: Светлана Желева

 

Назад

 
 
  Антропософски вести