Абонамент за антропософска литература - април 2015

 

Скъпи приятели и почитатели на творчеството на Рудолф Щайнер!


През месец май 2015 г.  Издателско ателие Аб ще издаде книгите на Рудолф Щайнер „Природата и човекът от гледна точка на духовната наука“ (Събр. съч. 352) – лекции за строителите на Гьотеанума – в превод на Евгени Мангуров и „Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят“ (Събр. съч. 98) в превод на Нели Спиридонова-Хорински на абонаментен принцип.


Събр. съч. 352 - 200 стр., цена: 10 лв.

Събр. съч. 98 - 250 стр., цена: 12 лв.


Желаещите да се запишат за двете или за една от двете книги, могат да го направят на електронната поща на издателството: prosvetlenie@abv.bg.



От съдържанието на книгите

 

 GA 352 Cover

Събр. съч. 352


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.

За дебелокожите – образуване на обвивките и скелета. За смолата в мравешката купчина и за вредата от дървесните пчели. Къде остават мъртвите слонове. Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет. Самосъзнанието и здравият костен скелет. Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.

За отровните вещества и въздействията им върху човека

Отровното действие на арсена. Всички вещества, които човек има в себе си, се произвеждат в самия него; той ги извлича от Космоса. Астралното тяло произвежда арсен. В големи количества отровата убива човека, в по-слаби дози го разболява, а в малки дози, в разредена форма е лекарствено средство. Действието на отровата най-добре се изследва в случаите на слаби отравяния. Минералните отрови и самопомощта на организма срещу тези минерални отрови. Рахитичните деца произвеждат твърде малко олово. Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова. Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит. Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса. За живота на свръхсетивния човек е необходим птомаин. Подагра и ревматизъм. Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Отровите от растителен произход способстват за вмъкването на етерното в астралното тяло. Отровите от животински произход способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза».


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.

За храненето

Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания. Етерното тяло трябва напълно да преработва белтъка. За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини. Етерното тяло препятства загниването на белтъка, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини, следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето. Прекомерната употреба на картофи вреди на главата. Използването на картофите за храна и материализмът. По-нататъшните вредни последствия от употребата на картофите. «Азът» предимно действа в главата, астралното тяло – в гърдите, етерното тяло – в долната част на тялото. Водите със сероводородна миризма по курортите, с миризма на развалени яйца, оказват въздействие, преодоляващо появата вътре на мирис на развалени яйца. Сероводородната миризма като лекарствено средство. Голяма част от заболяванията е свързана с неправилно хранене.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. 

Човешкото око – Албинизъм

Финото устройство на ирисовата обвивка или ириса при всеки отделен човек има индивидуални различия. За структурата на окото. За роговицата, короидата, ретината, зрителния нерв и сляпото петно. Човек вижда чрез свръхсетивния «аз». Черните или сини очи. Кафявите очи. Цветът на очите и бледният цвят на тялото при албиносите. За албинизма. Ирисодиагностика. За общоприетата очна диагностика. Причина за албинизма е неправилното преработване на сярата и желязото, осъществявана чрез «аза». Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. 

Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса

Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обратно от устието на реката до първоизточника  й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата. Прелитанията на птиците. В лявата половина на човешкото тяло в по-голяма степен се съдържат земните сили, а в дясната в по-голяма степен – астрални, небесни сили. Еманципация на човека от Земята. Калканът и писията. Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли. Как се храни Земята и как се храни човек.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.

За облеклото на човека

За необходимостта човек да се защитава от влиянията на обкръжаващата среда. Животното в най-широк смисъл притежава защита от външни влияния. Формата, в която се осъществява при животното покриването с козина или оперението, зависи предим8

но от действието на Слънцето. Човек притежава самостоятелност, защото за разлика от животното той няма външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната околна среда. Еманципация на човека от външните природни влияния. Двете задачи на облеклото: да предостави защита от външния свят и да украсява. Облеклото, предназначено за украшение, се е усъвършенствало по най-различни начини. Примитивните народности са усещали окраската на астралното тяло и са я правили видима в облеклото си. Цветните култови облекла. За ширината на крачолите и за така наречения цилиндър. За фрака и за модата. Женското облекло притежава в по-голяма степен изначални форми. Древните одежди са възникнали в по-голямата си част поради духовни потребности. Развяващо се, летящо и плътно прилепващо облекло. Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита. За произхода на ордените. Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто – това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът? Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи. За възникването на военната униформа. Знамето и груповата душа. Олтарните изображения, изображения на предците, изображение на ландшафта. «Сикстинската Мадона» на Рафаело е била предназначена за знаме, което да се носи пред процесията. Татуировките. Националните стремежи. Облеклата в по-голямата си част са се появили с цел защита, но в значителна степен и за украса.


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.

За действието на арсена и алкохола в организма

За отравяния на деца, употребяващи арсен с храната. Арсенът съвсем специфично действа върху астралното тяло; особено силно той действа на дишането. Отлагането на мазнини като следствие от действието на арсена. Следи от арсен има във всички хранителни продукти. Гласът на кастратите. Белите дробове – не само дихателен орган, но и важен орган за храненето. Повечето белодробни заболявания се дължат на това, че дробовете се хранят неправилно. Просвещение вместо прибягване до закона. Забраната за внос на алкохол. Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата – гръдната система, а в мантията, в плаща – системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.


ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.

За връзката на висшите членове с физическото тяло. За действието на опиума и алкохола

Зеленият цвят на растенията. Оцветяването при рибите. Значението на ивиците отстрани при рибите. Разхлабването на етерното тяло и астралното тяло преди смъртта и противоположното състояние, когато астралното тяло твърде дълбоко се внедрява във физическото тяло. Признанието за извършено престъпление може да бъде предизвикано от съвместното освобождаване на етерното тяло и съвестта. Прегрешението против свободата на човека. Злоупотреба със словото и писмеността. Алкохолът преди всичко действа на «аза». Опиумът особено силно действа върху астралното тяло.


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.

Строене и разлагане в човешкия организъм

Значение на отделянето. Изследвания на урината. Различия между древната и новата медицина. В плацентата действа духовно-душевното начало на човека. Окото като отделяне. Целият главен мозък като отделяне. Мисловната дейност се състои в това, че главният мозък сортира мислите, което наподобява функцията на отделянето. Физическото тяло и етерното тяло строят, докато астралното тяло и «азът» отново разлагат. Духовното начало се основава на разлагането, а не на строенето. Животът като цяло подлежи на разпад, на разлагане. Потта се отделя чрез етерното тяло; урината се отделя чрез астралното тяло; а отделяното от червата по съвсем особен начин е под действието на «аза». Всичко в здравето и болестта зависи всъщност от това, доколко дейно е

астралното тяло. Изследвания на урина за белтък и захар. Цветен показател, мътност или чистота на урината. Древната «фекална аптека». Астралният призрак в урината, в потта и съдържанието на чревния тракт; мумия. Конски и оборски тор. Свръхсетивното животно и свръхсетивният човек живеят в секретите. Образуване на тумори и възпалителни процеси.


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. 

За теорията на относителността на Айнщайн

Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн. Опитът на Плато. В теорията на относителността има логика, но няма чувство за реализъм.



 

GA 98 Cover

 

Събр. съч. 98


За така наречените опасности на окултното развитие

Виена, 5 ноември 1907 г.

Окултно развитие и теософска работа. Скритата дейност на Християн Розенкройц. Посветен, ясновидец, адепт. Развитието на човека до двадесет и осмата година. Омекване и втвърдяване. Рахит, туберколоза, калциране на артериите. Същност на теософското (антропософското) движение. Методи на ясновиждането. Несетивно мислене. Имагинация. Растението, животното и човекът, изобразени в символа на кръста. Сърцето и ларинксът като бъдещи органи. Сексуалните органи като дегенериращи органи. Свещеното любовно копие. Свещеният Граал. Лъжата и нейното въздействие. Духовното чуване. Образът на листото, което отново ще засвети. Апокалипсисът на Йоан.


Езотерично развитие и свръхсетивно познание

Виена, 7 ноември 1907 г.

За сънното състояние. Лотосовите цветя (свастика). Изграждането на свръхсетивните органи. Грешки, които трябва да се избягват при изграждането. Концентрация, инициативна дейност, овладяване на радостта и болката, позитивност, непреднамереност. Животът след смъртта. Кармата. Предварителен поглед върху бъдещия живот. Пазачът на прага. Двете страни на самопознанието. Оплодяване чрез духа в любов и смирение води до божествено блаженство.


Розенкройцерството

Дюселдорф, 15 декември 1907 г.

Разликата в методите на посвещението. Следатлантската епоха. Същността на индийския народ. Новата епоха. Цимабуе, Джото, Рафаел. Пораждането на материалистическата нагласа чрез окултните сили. Християн Розенкройц и неговите методи. За различните животи на Християн Розенкройц. Седем степени на посвещението. Окултно обучение. Несетивно мислене. Имагинация. Свещеният Граал. Окултният шрифт. Камъкът на мъдреците. Съответствие между макрокосмос и микрокосмос. Слънце и око. Божествено блаженство. Гьотевото стихотворение «Тайните». Дъбове и посветени.


«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте

Кьолн, 25 декември 1907 г. 

Легендата за светите трима царе. Мироглед на езотеричното християнство. Духовната светлина на Луната (Йехова) и Слънцето (Христос). Слънцето, виждано през Земята като звездата на царете. Изравняване на религиите. Гьоте: «Тайните». Текст и тълкуване на текста. Отдаденост на пронизания от духа външен свят.


Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света

Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. 

Изгубване на чувството за годишните празници. За елементарните същества и отношението им към хората и животните. Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ. Същност на груповите души на животните. Откъсване от груповата душа. Новообразуване на групови души при хората чрез овътрешняване на идеалите. Празникът на Петдесятница като бъдеща задача в душевния общ стремеж.


Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света

Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г

За елементарните същества. Въздействия на висши същества в човека по време на сън. Пораждане на елементарни същества от лошите качества на хората. Фантоми, спектри, демони. Развитието на етерното тяло (етерната глава) от Атлантида до днес. Постепенното разхлабване на етерната глава в бъдеще. Необходимост от духовното учение. За Бьоклиновата «Пиета». Въздействие на духовни същества във формите на строителното изкуство. Идеята на Петдесятница.


За отношението на човека към заобикалящия го свят

Нюрнберг, 1 декември 1907 г. 

Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство. Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря. Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета). Дъждовната дъга. Гьоте и Библията.


Елементарното царство, неговите видове и действия

Мюнхен, 4 декември 1907 г. 

Четирите царства на сетивния свят. Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек. Развитието на Стария Сатурн. Кръв, нерви, жлези и сетива. Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.


Отношението на човека към природата

Щутгарт, 7 декември 1907 г. 

Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят. Същност на минерала. Болка и удоволствие в минералното царство. Съпреживяване на природата като плод на антропософията.


За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека

Мюнхен, 15 януари 1908 г. 

Забележки към новите слушатели. Групови души на животните. Пример с пъхнатите през една стена пръсти. Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества. Удоволствие и болка при растителния свят. Два вида венерини същества. Удоволствие и болка в минералния свят. Различни сатурнови същества. Въздействия в кръвта, лимфата и чревната лимфа (хлорозната течност). Преодоляване на въздействията на лунните и марсовите същества в лимфата, на венерените духове в хлорозната течност чрез изграждане на по-висшия човек (лимфа) и чрез правилно хранене (чревната лимфа). Въздействия на сатурновите същества върху сетивата. Въздействие на миризмите (парфюмите) в обкръжението върху хората.


За груповите азове на животните, растенията и минералите

Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед 

Въздействие на антропософията върху човека. За груповите души на животните. Пример с промушените през стена пръсти. Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан. Удоволствие и болка в минералното царство. Изказване на апостол Павел за въздишките на съществата. За религиозните документи и тяхното тълкуване. Положението на човека в света.


За груповите азове на животните, растенията и минералите

Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта

Същност на растението. За блещукащата светлина на растението. Груповите азове на животните. Болка и удоволствие в растителния и минералния свят. Образуване и разпадане на Земята. Изказване на апостол Павел за въздишащите същества. Работата на умрелите върху Земята в миналото и в бъдеще. Пораждането на планетите Меркурий и Венера. Същността на Слънцето и Луната.


Относно някои свръхсетивни факти и същества

Щутгарт, 8 февруари 1908 г. 

Същността на растението. Разлика между астралното и етерното. Кислород и азот. За същността на планетите. Животът на Старото Слънце. Съществуването на Слънцето като постоянна звезда и развитието му до Зодиак. Предсатурновото битие. Излъчената субстанциална същност на престолите (Сатурн). Светлинната същност на съществата на Слънцето и Луната. Пораждането на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и Марс. Формирането от планетните сили на сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа, съзнателната душа и Манас. Човекът като спектър, като «призрак» от космически сили, освен аза. Същността на думата майа.


Влияния от други светове върху Земята

Щутгарт, 11 февруари 1908 г. 

За животинските групови души. За лунните същества. Чревна лимфа (хлорозна течност), лимфа, кръв. За марсовите и венерините същества. Въздействие на обкръжението върху човека. Сатурновите същества и въздействията им чрез сетивата. Черномагически практики в политиката чрез миризмите. Споменаване на изгаряния на неудобни личности преди и тяхното третиране днес. Употреба на захарта в Русия и Англия. Конкретно третиране на въпроси като консумацията на захарта. Познание и свобода.


Развитие на Земята и човека

Мюнхен, 17 март 1908 г. 

Същност на излагането на окултни факти. Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн, Старото Слънце и Луната. Описание на Старата Луна. Начало на земното състояние. Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система. Сгъстяване на Земята до вода. Пораждане на органичните вещества. Външният огън и пепелта. Отделянето на Слънцето от Земята. Съществата на Сатурн, Слънцето и Луната, намиращи се на човешката степен. Пораждане на планетите Уран, Юпитер, Меркурий и Венера. Първите велики учители на мистериите. Меркуриеви същества.


Връзката между световете и съществата

Мюнхен, 29 април 1908 г. 

Йерархиите на християнската езотерика. Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите. Почитанието на животните в Египет. Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето. Описание на следатлантските културни епохи. Джордано Бруно като израз на Духа на времето. Същност на «властите». «Сатаната» като майстор на препятствията. Христос и Сатаната. За същността и движенията на небесните тела. Коперник и неговите три небесни закона. Истинската орбита на Земята. Духовете на цикличните периоди. Разглеждане на една психологична книга.


Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства

Мюнхен, 14 юни 1908 г.

Външни факти като физиономичен израз на духовни същества и процеси. Навлизане на висши духовни същества в спящото състояние на човека. Въздействие на душевните липси на човека и във връзка с това пораждането на фантоми, призраци и демони. Свързването на човека с висши духовни същества чрез неговите пространствени и формообразуващи културни дейности – архитектура, скулптура, рисуване, музика. Духовните същества на природните царства – гноми, ундини, силфи и саламандри. Антропософията като създателка на нова култура. Бъдещето на антропософското движение.


ПРИЛОЖЕНИЕ

За съществата, които влияят на човека

Хановер, 24 февруари 1908 (бележки)

Духовни същества и групови души. Етерно и астрално тяло. Кръв, лимфа, чревна лимфа (хлорозна течност), сетивни органи. За лунните и венерините същества. Човешки типове. Сатурнови същества, които действат в миризмите. Дъждовната дъга като картинен образ на човека. Действителността като откровение на духовната дейност. Четири начина на противоположно действие срещу лошите въздействия от страна на планетите Луна, Марс, Венера, Сатурн. Звездата от Витлеем. Възможно въздействие на словото, Яхве. Преодоляване на злото.



 
 
  Антропософски вести