Рудолф Щайнер

През 1902 год. в Германия е основана немска секция на Теософското Общество. За нейн председател е избран д-р Рудолф Щайнер - философ по образование, изследовател на творчеството на Гьоте, преподавател и лектор в различни кръгове. През 1894 год. той е издал "Философия на свободата", и това съчинение се счита на основа на Антропософията. В него Рудолф Щайнер формулира принципите на духовния индивидуализъм, както и пътя за постигането на духовна свобода.

За разлика от останалите теософски автори, Рудолф Щайнер притежава способността да вижда свръхсетивната реалност в ясно и будно съзнание, което вече придава на неговите изследвания един научен характер.

Според Рудолф Щайнер точно както всеки човек наблюдава и изследва околния свят чрез своите сетива, така и всеки човек може да развие способността за наблюдаване на свръхсетивната реалност, и то в ясно и будно съзнание, запазващо своята логическа последователност на мислите.

По този начин той категорично отхвърля мистиката като неподходяща за съвременната епоха, и започва изграждането на една Духовна Наука, т.е. на учение, прилагащо научния подход в изследването на т.нар. духовен свят. Неговата цел е цялото познание на човечеството - до този момент разпокъсано в отделните науки, религии, философски и езотерични течения - да бъде синтезирано и обединено в една всеобхватна наука за човека - Антропософия.

 
 
  Антропософски вести