Александър Чакалов

* 11 октомври 1909 г., Свищов
† 1 април 1992 г. (на 83 години), Дорнах, Швейцария

Александър Чакалов съчетаваше своята работа като архитект с усилия в социалната област - той внимателно съблюдаваше нуждите на поръчителите, развиваше нови форми на общността в съкооперативните сгради и се застъпваше за особеностите на живота в лечебната педагогика и социалната терапия, когато създаваше необходимите за тях строителни решения.

Александър Чакалов е роден в гр. Свищов на река Дунав. Баща му – банков чиновник – е българин; майка му произхожда от немско преселническо семейство. Какво все още е означавала принадлежността към даден народ по онова време показва фактът, че той е кръщаван два пъти, по източноправославен начин от страна на бащата и католически по майчина линия. Самият той е бил свързан още от дете и с двете култури.

След завършване на училище във Версик (Банат) следва архитектура в Щутгарт. Две години преди дипломирането си през 1935 г. при архитект Паул Бонац той се жени за швейцарката Аделхайд Ветщайн, която е учителка във валдорфско училище. Двамата се занимават интензивно с антропософия и участват в работни групи.

Един смъртен случай в семейство Ветщайн през 1943 г. става повод двамата да получат разрешение за пътуване до Швейцария. Благодарение на отзивчиви роднини остават там с малката си дъщеря. Александър Чакалов разширява следването си до органично жив строителен стил чрез курсове по пластика при скулптора Освалд Дубах в Дорнах.

След като работи няколко години в конвенционални кантори по архитектура, той получава първата си поръчка: еднофамилната къща Брудерер в Дорнах. През следващите години постоява единадесет други еднофамилни и двуфамилни къщи.

Същинският приоритет за архитект Чакалов са сградите на съсобственици. Макар че повод за тях е тежкото строително и финансово положение в Швейцария през 60-те години, целта е била същевременно и социална, а именно да се създават общности на съсобствениците в новите сгради, които да вземат решения на редовни заседания и така да се грижат заедно за съответната сграда.

Кулминационни точки в творчеството на Александър Чакалов в сътрудничество с неговите съратници са сградите за лечебно-педагогическите и социално-терапевтичните заведения, някои от които в Савигни при Лозана, Близторф при Любек или Брайтенвил в кантона Берн. В хода на дългогодишното строителство и по-нататъшно проектиране за тези институти наред с жилищните сгради възникват и много ателиета като дърводелски работилници и тъкачници, закрит плувен басейн в Брайтенвил и дори малко гробище в работническото селище Ренан (Юра). Всички те са изградени в органично жив стил. Във формално пестеливото придаване на форми архитектурните конструкции се характеризират със съзвучие на отделните строителни елементи и едно фино чувство за общ облик. Към това спада и увереното боравене със съответните строителни материали.

***

За връзката на архитект Чакалов с България и антропософията в България ни разказват следните спомени на д-р Димитър Димчев:

„Аз живях при архитект Чакалов една седмица през 1991 г. Двуетажната му къща с голяма поляна беше на около 300 м южно от Гьотеанума. Вървя аз с един куфар и питам първия срещнат човек къде се намира домът на архитект Чакалов, а той се усмихна и отговори: „Аз съм архитект Чакалов”. Съпругата му беше вече починала и той живееше сам. Често му гостуваше неговата сестра Здравка. Той работеше непрекъснато над архитектурни проекти, някои от които можах да видя.

Говореше винаги тихо, взираше се в очите на събеседника. Много се интересуваше от България и от затрудненията, които имат антропософските групи. Всяка вечер при него идваше Симона, една студентка в Базел, с която заедно изучаваха „Теософия” или по-точно, той й обясняваше всяка дума от текста. Домът му беше винаги отворен за българи, които посещаваха Дорнах.

Притежаваше почти всички издадени книги от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.

След завръщането ми в България си разменихме няколко писма, а на следващата година той ми гостува в Пловдив и направи дарение, с което антропософската група в Стара Загора закупи ксерокс, така че благодарение на него доста приятели можаха да се сдобият с преводите на Даскалов и Гюлгелива...”

 
 
  Антропософски вести