Лиляна Иванова Калчева

 

Лиляна Иванова Калчева

 

* 17 януари 1926 г., Дрезден, Германия
† 16 октомври 1997 г. (на 71 години), София, България

Лиляна Калчева е родена на 17.01.1926 г. в гр. Дрезден, Германия. Рожденото й име е Лилиане-Мария-Луиза. По-късно в България е променено на Лиляна. Родителите и са Иван Калчев Гайтанджиев – българин и Марсела-Шарлота Гайтанджиева – германка. Лиляна има по-малък брат – Борис Калчев.

Семейството живее в Германия, но около десет години по-късно, заради фашисткия режим се премества в България, в гр. Перник. Там Лиляна завършва гимназия.

След 1944 г. заради смесения брак на родителите й има опасност да бъдат интернирани в лагер. Семейството се премества в София. Тези години са особено трудни за всички. Бащата на Лиляна работи като диригент и семейството живее с оскъдни средства. Тя завършва Стопанско училище „Княгиня Мария-Луиза“. С няколко свои колежки работи като моделиер в малко ателие за дрехи, но по това време не се гледа с добро око на частните инициативи и се налага да прекъсне дейността си. По-късно става преводач в Институт по гората. Дълги години Лиляна е служител в ИНРА (Институт за изобретения и рационализации), като преводач и патентовед. За добрата си преводаческа дейност е наградена от Съюза на преводачите в България.
Съпругът й е Иван Александров Захариев – инженер-лесовъд. Имат син Андрей. След раздялата със съпруга си, тя сама се грижи за сина си.

Лиляна има внучка Десислава, към която е силно привързана.

По време на „Пражката пролет“ през 1968 г., брат й Борис е в Прага и успява да избяга в Австрия. Остава да живее там и за да не пострадат близките му не поддържа никаква връзка с тях. Едва след промяната през 1989 г. Борис се свързва със сестра си.

В началото на 90-те години на ХХ в. Лиляна Калчева с голямо увлечение чете книгите на Рудолф Щайнер. Антропософията за нея става смисъл на живота й. Среща се със Светла Бисерова (1935–2013 г.) и от 1994 г. редовно участва в заниманията на антропософската група „Михаил“ и организираните там инициативи. С цялото си сърце и душа Лиляна Калчева се включва в антропософския живот в България, като по-късно става член на ЕАО (Единно Антропософско Общество) с розова карта.

Лиляна Калчева е с висок интелект, с изключително чувство за хумор, общува непринудено, доброжелателна и позитивна, сърдечна и приятелски настроена към всички. В нейният характер прекрасно се съчетават положителните черти на немския и българския дух. Дисциплинирана, точна и изпълнителна, тя държи на дадената дума и винаги изпълнява поетите ангажименти. Чувствителна, състрадателна, разбираща, прощаваща и винаги подкрепяща своите приятели, тя се радва на доверието и обичта им. Сред най-близките й приятели антропософи са: Светла Бисерова, Вихра Калапишева, Лалка Фингарова и др.

Поддържа приятелство със семейството на антропософа арх. Александър Чакалов и от неговата библиотека чете книгите на Рудолф Щайнер в оригинал.

Лиляна Калчева с много вкус шие сама дрехите си и винаги е с елегантно и изискано облекло. Нейните интереси са свързани с антропософията, изобразителното изкуство, музиката, художествената литература, театъра, киноизкуството и приложното и кулинарно изкуство. Тя обича поезията и високо цени стиховете на Николай Лилиев, Христо Ботев, Пейо Яворов и др. От немските и руски поети харесва Хайнрих Хайне, Гьоте, Лермонтов, Пушкин и др. Проявява художествените си умения в изработването на валдорфски кукли, красиви мартеници и най-различни бродирани и плетени неща.

Гостоприемна и винаги усмихната, тя често се среща с антропософските си приятели.  Нейният дом е посещаван от Светла Бисерова, Вера Гюлгелиева (1914 -2007) и всички приятели от група „Михаил“. Водените там разговори са на антропософски теми. Тя често рецитира на немски език „Медитация на Основополагащия Камък“ от Р. Щайнер.

Изключително жизнерадостна и артистична, Лиляна Калчева с ентусиазъм се включва във всички антропософски празници, участва в пиеси, рецитали, посещава лекции. На срещите с гостуващи антропософски лектори от чужбина тя превежда от немски език. Лиляна прави прекрасен превод от немски на български език на стихотворението на Алберт Щефен „Христос в мен“. Нейното великолепно превъплъщение в ролята на Пък, пакостливият дух от пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“ на Йоановия празник в София през 1997 г., остави незабравим спомен за антропософските приятели, присъствали на събитието.

За съжаление, мечтите й да посети Гьотеанума в Дорнах и да стане член на Първи клас остават неосъществени.

Лиляна Калчева преминава Прага на духовния свят през нощта на 16 октомври 1997 г. Умира на 71 години от инсулт в дома си в София.

Борис, братът на Лиляна, умира във Виена няколко дни преди нея. Известието за неговата смърт идва малко след като тя е починала.

***

Христос в мен
            Алберт Щеффен

Христос в мен!
Аз искам да го погледна
и да видя чертите на лицето Му.
Христос в мен!
Когото звездите небесни изграждат,
светли изгряват, после залязват.

Христос в мен!
О, пречисти мисълта ми
и аз ще видя Твоето чело.
Христос в мен!
Орелът е този, който ще направлява
полета ми към висините.

Христос в мен!
О, освети любовта ми
и аз ще видя Твоя поглед.
Христос в мен!
Необуздаността е прогонена
и лъвът свежда смирено глава.

Христос в мен!
О, усили волята ми
и аз ще видя Твоите устни.
Христос в мен!
Стадата волно лудуват
в зелените, тучни поля.

Христос в мен!
О, укрепи крачката ми
и аз ще те следвам до края.
Христос в мен!
Аз виждам как змиите
потъват надолу в реката на ада.

Христос в мен!
Пред Твоя лик,
глава извръща недостойната твар.
Христос в мен!
В Твоята светлина аз казвам:
"Ex Deo Nascimur!"

                    Превод от немски език:
                    Лиляна Калчева

 

 
 
  Антропософски вести