Михаил Николов Кендеров

 

Михаил Николов Кендеров (Мишо)

 

* 28 септември 1936 г., с. Карабунар
† 29 август 2015 г. (на 78 години), София

Михаил Кендеров (Мишо) е роден на 28.09.1936 год., в с. Карабунар, Пазарджишко. Родителите му Надежда и Никола Кендерови се занимават със селскостопанска дейност. Има две по-големи сестри – Трепка Ангелова и Лиляна Чарийска.

Михаил завършва гимназия през 1954 г. в Пазарджик и полувисше образование като машинен техник в механотехникума в Шумен. Работи в леярния цех в Автомобилния завод в Шумен, механик в завод за санитарна керамика в Каспичан, в Лабораторията за слънчева енергия на БАН и в Кремиковци като механошлосер.

Най-изявените черти на характера му са честност, откровеност, справедливост, точност, нетърпимост към демагогия, празнословие, лъжа и подлост. За него словото беше нещо много важно и винаги търсеше най-точния израз. На Михаил винаги можеше да се разчита като приятел, любящ  и всеотдаен баща и съпруг.

Особени събития в живота на Михаил бяха участията с негови стихове в различни литературни четения, сборници, вестници и издаването на стихосбирката му „Ехо от голямото мълчание”. Стихосбирката „В бездънното око на времето” беше издадена след смъртта му. За Михаил поезията беше неговата същност, призвание, най-важното нещо в живота му.

Михаил има съпруга Иванка Кирова и дъщеря Надежда, която е детска учителка и живее в Торонто, Канада.

Срещата с антропософията през 1980 г. чрез Вера Гюлгелиева беше главното събитие в живота на Михаил до смъртта му. Обучаваше се от преведените от Вера Гюлгелиева книги на Рудолф Щайнер (над 120 книги), а по-късно и от отпечатаните произведения. От духовната наука той получаваше вдъхновение и стиховете му бяха израз на това вдъхновение. За него Духовният свят беше така реален и близък, както и материалния, особено с участието му в Първи клас. Красотата и хармонията на Природата го вдъхновяваха. Обичаше класическата музика и особено цигулковите концерти.

Михаил имаше много приятели, които обичаше и ценеше. Особено хубаво приятелство имаше с писателя антропософ Христо Кирилов, който премина Прага пет години преди него.

Михаил участваше активно в антропософската група на Вера Гюлгелиева, а по-късно в кръг „Аристотел”. Написа молитва за кръг “Аристотел”, с която тя започваше заниманията си. Но като най-важното нещо в живота си той считаше проникнатата от Духа поезия, която бликаше от него и го правеше щастлив.

Михаил страдаше от тежко сърдечно заболяване, от което си замина спокойно в тиха и кратка агония, като накрая сякаш бе заспал.

Следва едно стихотворение от Михаил, което показва неговото поетично, вдъхновено преминаване в медитация отвъд Прага. За него Духовният свят, в който той често прескачаше, беше място познато и прекрасно.

***

Кълбото
на живота си размотавам,
нищото в края на нишката,
Аз съм.
Съзерцавам
тези облаци в залез,
планини, хоризонт –
всъщност вглеждам се в себе си
като в бъдещо всичко.
И очаквам смъртта –
най-успешната сделка в живота ми:
вехто тяло срещу Вселена,
граничност срещу Безкрай.

                        Михаил Кендеров

 

 
 
  Антропософски вести