Светла Цонева-Бисерова

 

Светла Цонева-Бисерова

* 1 октомври 1935 г., Берковица
† 24 март 2013 г. (на 78 години), София

Светла, по баща Бисерова, е родена в балканското градче Берковица. Баща й е обущар, а майка й – шивачка. Семейството се премества в София. Бащата е общественик и политически активен човек и по времето на Сталин е изпратен в затвора, но по-късно е реабилитиран. Свири на цигулка и от него Светла наследява обществената ангажираност, любовта към музиката и всички останали изкуства. Сестра й Красинка Бисерова, лекар-кардиолог, има също голям интерес към музиката и певческото изкуство.

След като завършва елитната тогава Руска гимназия в София, Светла се отдава с цялото си сърце на френския език и култура, следва френска филология в СУ „Климент Охридски” и десетилетия наред остава истинска франкофонка. Поддържа огромната библиотека с руски, френски и български книги, а по- късно и с изобилна антропософска литература, и превръща жилището си в антропософски дом и библиотека.

След дипломирането си Светла е изпратена за две години като учителка по френски език в Тополовград. Там се чувства много самотна, но среща лекаря Цоньо Цонев, за когото се омъжва и по-късно ражда двете си деца – Бистра и Леда. Семейството сменя няколко пъти местожителството си. Завърнала се в София през 1967 г., Светла Бисерова става преподавателка по френски език в Школата за изучаване на чужди езици към Министерството на външната търговия, където до пенсионирането си преподава френски език. Освен това се занимава с преводи, а след пенсионирането си прави бижута, с огромно желание и радост.

Бракът на Светла с лекаря Цоньо Цонев не е лек и продължава около 10 години, после тя остава вдовица. Въпреки че й е много трудно да се грижи сама за двете си малки деца и й се налага да работи извънредно, понякога по цели нощи, тя не се омъжва повторно и води живот на истинска самостоятелна, модерна, независима жена с феминистични тенденции, които е почерпила от френската култура. Голямата й дъщеря Бистра живее със семейството си в София и има две деца – Димитриус и Александър. По-малката й дъщеря Леда напуска на 25 години България, за да учи евритмия в Германия и остава да живее там. Има едно дете – Боряна. Светла е много обичана баба, грижи се всеотдайно за внуците си, подкрепя ги във всичко и ги насочва в живота.

Двете думи, които може би най-добре характеризират Светла Бисерова са: идеалистка и интелектуалка. Като идеалистка проявява безпримерна искреност, честност, пълна отдаденост на Антропософията и неизчерпаема енергия да твори и работи за общественото благо. До около четиридесетата си година е отдадена основно на литературата, музиката и театъра. Като интелектуалка все чете, обяснява, дискутира, любопитства и учи. Светла има бистър и буден ум, чиста мисъл, и не спира да учи до края на живота си: нови езици (английски и немски), антропософия, валдорфска педагогика, арт-терапия, работа с биографията. Активността й е пословична и многоспектърна: превежда книги и материали от различни езици, списва антропософския вестник, инициира и организира различни антропософски прояви. Светла е убедена в огромното значение на работата в група и затова ежеседмично в дома й се събираха няколко групи с различна тематична насоченост.

Срещата на Светла Бисерова с Антропософията става в един неслучаен момент от живота й – скоро след смъртта на съпруга й. Като че ли, за да облекчи този шок и да й даде нова насока в живота. Това е още по комунистическо време, антропософските книги са строго забранени, срещите – тайни, в най-тесен кръг. Светла стига до Антропософията чрез запознанството си с г-жа Вера Гюлгелиева - една също забележителна жена, която превежда и пренася тайно много от книгите на Рудолф Щайнер в България, води тайни кръжоци по антропософия и става кръстница на по-малката дъщеря на Светла.

Светла Бисерова имаше огромен приятелски и социален кръг, поради обществената си ангажираност и социалната си компетентност. Нейни много близки приятели и сподвижници бяха Нина Стамова, Яна Добрева, Богдана Вульпе, Лалка Фингарова, Величка Йорданова и много други.

За Светла изкуството беше най-висш израз на човешкия дух и истинско духовно посвещение. Тя се прекланяше пред истинските творци и беше голяма почитателка на близките й хора на изкуството – актьора и режисьора Илия Добрев, поетесата Рада Александрова и органистката Нева Кръстева. От големите българските поети и белетристи тя ценеше много Яворов, Лилиев, Валери Петров, Иван Вазов и Йордан Йовков. От френските писатели – Балзак, Сартр, Маларме, Симон дьо Бовоар и Сент Екзюпери. От руските класици – Достоевски, Пушкин, Лермонтов. От художниците обичаше много импресионистите, а от композиторите - Бах, Бетховен, Дебюси. Светла притежаваше огромна ерудиция и нейното естетическо сетиво беше отворено за всяко ново или старо течение, с което се срещаше. Това беше много типично за нея – отвореност, толерантност, приобщаване. Тя веднага прилагаше в живота това, което четеше, защото не намираше разлика между написано и изживяно. За нея идеята беше реалност и реалността – идея, а най-важното беше животът да се изпълни всяка минута с интензивност и смисъл.

Светла Бисерова премина Прага малко преди Великден. Смъртта й настъпи след исхемичен инсулт, в болница, в 19:25 ч. на 24.03.2013 г. Кончината й беше неочаквана за околните, но Светла доста време преди това като че ли предусещаше заминаването си и се подготвяше за него. На погребението й присъстваха близо 4 пъти повече хора от поканените. Те дойдоха по собствена инициатива да отдадат последна почит към големия човек и приятел Светла, хора антропософи, сподвижници, приятели – нейното голямо духовно семейство!

***

Ще ти кажа какво искам.
Да не излита от устните ти
Черната птица на лъжа-полуистина.
Да забравиш унижението на приведената главичка.
Ще ти кажа какво искам.
Да изправяш всеки мръсник
До стената на възмездието.
С куршум да изгориш мозъка си
Щом започне да обрасва със плесен.

Ще ти кажа какво искам.
Думите като утринни капки
Да росят от устата ти.
Да извикаш всички извори,
Които хранят с човечност душата ти.
Ще ти кажа какво искам.
Да получиш усмивка на благодарност
От децата си, когато умираш.
Ще ти кажа какво искам.
Да сме вечно богати бедняци
Готови да спрат и да тръгнат
Във всеки момент от живота си.

                        Светла Бисерова,
                        17.02.1972 г.

 

 

 
 
  Антропософски вести