Христо Господинов Кирилов

 

Христо Господинов Кирилов

 

* 26 април 1945 г., Добрич
† 18 октомври 2010 г. (на 65 години), София

Христо е роден на 26 април 1945 г. в Добрич. Баща му Господин Кирилов научава строителния занаят от италиански майстори, които пребивават по онова време в града, и през целия си живот работи в този бранш като зидаро-мазач. Майка му Станка Добрева завършва румънско професионално училище по шивачество и бродерия и също работи по специалността си. Двамата възпитават сина си в добродетелите, които са тяхна отличителна черта – трудолюбие и честност. Макар че майката е главният градивен фактор в семейството, един епизод прави силно впечатление на малкия Христо и го кара да се гордее и с баща си. Случва се така, че баща му отказва да изпълни желание на известен антифашист, защото му се сторило неправомерно. Намира се и един лъжесвидетел и бащата на Христо едвам успява да се спаси от Белене, но все пак е осъден на три месеца изправителен труд. Минават години, а въпросният лъжесвидетел от срам все го избягвал и се криел от него, докато един ден баща му го срещнал, казал му, че го разбира и му прощава и сложил край на криеницата. Тази великодушна прошка е урок, който оставя трайни следи у Христо.

През ученическите години Христо е винаги готов да издекламира или да изпее нещо, научено в училище. Като всички деца обича игрите, но не само тях... В градската библиотека на видно място окачват негова снимка за най-много прочетени книги. Освен че е отличен ученик и спортист, в гимназията Христо свири в духовия оркестър и е страстен шахматист. Баща му оценява всичко това и на 18 годишна възраст му купува кларинет. Не е чудно, че по-малкият му брат се възхищава от него, много го обича и тъгува, когато той заминава да следва в София.

Христо завършва ВМЕИ, специалност електрически мрежи и системи. Желанието му е да работи в риболовния флот, но е назначен по разпределение в Нефтохим, Бургас. Въпреки това не се отказва от мечтата си и накрая успява да започне работа на риболовен траулер, който лови риба най-вече в Атлантическия океан с две основни бази – на Канарските острови и Гвинейския залив. Този период изобилства със спомени за забавни и понякога опасни случки, а Христо е сладкодумен разказвач.

През 1970 г., на 25 годишна възраст, в живота му настъпва повратен момент. Намират се между Канарите и Испания, когато корабният лекар с голямо закъснение му поставя диагноза перитонит. Оставят го в клиниката на първия испански град, до който успяват да стигнат. Вероятността да оцелее според местните хирурзи била 1:100 – почти безнадежден случай. По време на операцията под пълна упойка изпада в кома, вижда се как лежи върху операционната маса и как докторите се суетят около тялото му. Очевидно съдбата е решила, че има още работа на земята, защото излиза от комата, но въпреки това състоянието му не е стабилно. Може би Ангелът му го инспирира, защото се спасява с пиене на гореща вода. По-късно отразява това събитие в разказа си „Двойна доза”.

Известно време работи в Пътпроект – София, но прекъсва, за да се качи отново с конкурс на един кувейтски танкер, а после и на петролни танкери от гръцкия флот. Работа му освен всичко останало изисква да говори добре английски, но той се справя добре и с френски, и разбира се, с руски. Поддръжката на огромните танкери не е лесна работа, изисква гъвкавост, неравномерно натоварване и бързи реакции в стресови ситуации.

Всички, които го познаваха, са единодушни, че Христо е не само еталон за много добре организирана личност, изключително интелигентен и начетен, а и духовит. „Той винаги намираше теми за шеги и анекдоти. Имаше мъжки характер и беше силно волева натура. Човек с открито сърце и всеотдаен приятел, Христо беше душата на всяка компания и обичаше да се весели. Успяваше да постигне равновесие между физическия и духовния живот” – споделят негови приятели.

Всъщност, Христо среща антропософията след епизода с клиничната си смърт. След този случай у него настъпва сериозна промяна, която го насочва към духовен светоглед и преосмисляне на ценностите. Брат му разказва, че първото (тогава апокрифно издание) на езотерична тематика, което видял у Христо, било Сурия Йога. Интересува се и от Рейки, Ню Ейдж, Метода Силва и други езотерични течения. Срещата му с Космогонията на Розенкройцерите поставя началото на сериозния му интерес към езотериката. Това естествено води и до следващата среща – с духовната наука на Рудолф Щайнер. Тя става чрез Виктор Лозанов, който му помага да навлезе в тайните на антропософската наука. След това Христо на свой ред въвежда и други хора в нея, на първо място – брат си. Димитър и Росица Левашки с благодарност си спомнят за това време на топло приятелство и духовна близост. С Димитър Левашки понякога се случва да плават заедно. През 1995 г. двамата се качват на танкера „Сий Лайън” – Митко като трети помощник-капитан, Христо като ел. механик – и всяка вечер се събират в каютата на Христо, четат „Въведение в Тайната наука”, обсъждат и слушат музика. В София Христо се включва в антропософски кръг Аристотел, след това става член на АОБ, а по-късно и на Първи клас от Школата за духовна наука.

Пише много разкази, които за съжаление остават неиздадени. Той е сред малкото антропософи, които се осмеляват да тълкуват съвременни политически и икономически събития от научно-духовна гледна точка. Автор е на новелата „Рахни”, в която пресъздава художествено събития от войната на Босна и Херцеговина със Сърбия. Пише и сценарий по тази новела, защото има предложение от Емир Костурица за филмирането й.

Проявява интерес и към Корана, който познава много добре, както и към най-различни философски и религиозни течения и умее да прави обективен и задълбочен сравнителен анализ между тях. В сайта на АОБ е поместена статията му „Християнство. Ислям. Корени на ислямския тероризъм”. Внимание заслужава и статията му „Свобода и власт” в брой 17 на Антропософски вести (Рождество, 2006 г.).

Сърцат и всеотдаен, Христо печели симпатията на хората и има много приятели. Притежава особен магнетизъм, който извира от неговата доброта и любов. Изключително гостоприемен, никога не отказва да услужи с някоя книга от огромната си библиотека, част от която подарява на антропософски кръг „Аристотел”.

През последната година от живота си проявява до краен предел своята смелост и висок дух в борба с рака. Не се поддава на страданието и отчаянието, а и приятелите му Иванка Кирова (която той наричаше „моят Ангел-хранител”), Михаил Кендеров и Лиана Антонова му оказват безрезервна помощ и остават до него в най-трудните моменти.

***

Пламен, братът на Христо, е инженер и живее в Добрич. Христо имаше съпруга Любка, инженер по топлотехника, с която са разведени. Синът им Руслан завършва медицина в София и работи като рентгенолог във Франция, а дъщеря им Надежда следва право в Германия и сега е юрисконсулт на частна компания във Франкфурт.

 
 
  Антропософски вести