Трендафила Михайлова Вълчинова

 

Трендафила Михайлова Вълчинова

 

* 2 април 1953 г., Сливен
† 16 юли 2009 г. (на 56 години), София

Родена е в град Сливен на 2 април 1953 г. Баща й Михаил, счетоводител в ДАП, е починал. Майка й Стефка е работила като завеждащ ОТК в различни заводи. По-малката й сестра Зорница е учителка по математика в Сливен. В семейството цари патриархален дух и макар че родителите се разбират и възпитават с обич децата си, докато бащата е жив, неговата воля е закон.

Теди от малка много обича да чете и да рисува. Четенето дори се превръща в страст за нея, защото тайничко чете и нощем с фенерче под завивките.

Завършва Природоматематическата гимназия в Сливен и има огромно желание да следва ландшафтна архитектура, но бащата не одобрява тази професия за дъщеря си. По съвета на класния си ръководител Теди записва да следва ПГС в строителния факултет на УАСГ. Тази специалност по всеобщо мнение е доста трудна, а за Теди още повече, защото очевидно това не е нейното желание. Прекъсва за една година и работи на различни места, пише статии за в-к Трудово дело, работи и в химическа лаборатория, където се запознава с първия си съпруг Георги Ценов – химик. От него има дъщеря Диляна.

По-късно в университета се запознава с втория си съпруг проф. Васил Вълчинов, преподавател по геодезия, който остава до нея до края на живота й. От втория брак има син Стефан, компютърен специалист, който живее и работи в Единбург, Шотландия. След като завършва, Теди не става инженер, а постъпва на работа като секретар във факултета по философия.

Теди има ведър характер. Винаги усмихната, с една неподправена сърдечна усмивка, отзивчива към проблемите на другите, готова да помогне при всички обстоятелства. Винаги поставя чуждите нужди пред своите. Има много остро социално чувство и е безкрайно грижовна майка, съпруга и приятелка. Никога не налага волята си на своите деца, а по-скоро се стреми да бъде тяхна приятелка. Дъщеря й Диляна наистина я счита за своята най-добра приятелка, с която дори може заедно да прави лудории, или както Теди ги нарича „халосии“.

Общителна по характер, познава много хора, сред които и художникът Генко Генков. Обича да ходи в ателието му и споделя, че много й харесва миризмата на боите, а художникът рисува неин портрет, който Теди много цени, въпреки че по всеобщо мнение портрет и оригинал доста се разминават. „Така ме е видял – така ме е нарисувал“, казваше тя.

След „промяната“ в България се запознава с духовната практика „рейки“ и придобива трето или „мастер“ ниво. Почти по същото време, през 1992 г. една нейна приятелка библиотекар й дава първите книги на Рудолф Щайнер, които отварят за нея нов свят. Тя преписва на ръка цели лекции и наизустява дълги пасажи. По-късно Диляна си спомня, че майка й с удоволствие споделя с нея прочетеното. „Тя беше като енциклопедия за мен. Имаше отговор на всичко“. Двете проявяват определен интерес и към епохата на Средновековието, което разпалва в тях въображение, а понякога и смътни спомени. Теди става член на група Михаил и взема активно участие във всички дейности на антропософското общество.

На прага на новото хилядолетие заедно с още няколко приятелки замислят създаването на лечебен център „Светлина”, намират помещение в кв. Люлин и правят ремонт. Тук идва на помощ и съпругът, който, макар и да не споделя идеите на Теди, ги уважава и така косвено я поощрява. В този център с помощта на универсалната рейки енергия тя лекува заедно с приятелките си много нуждаещи се. Освен това, тук тя осъществява и друга своя мечта, отделяйки време и на занимания с арт-терапия. Богдана Вульпе и Нина Стамова с ентусиазъм се включват в тази дейност. В центъра се провеждат и много други инициативи, срещи, а понякога и антропософски празници. Светла Бисерова идва веднъж седмично, четат и обсъждат лекциите на Рудолф Щайнер. Там са направени едни от първите опити за Валдорфска детска градина. Няколко учителки в 37 СОУ „Райна Княгиня“, които преминават впоследствие курс по Валдорфска педагогика, организират всяка неделя занимания с деца в центъра.

Теди не обича да се оплаква и може би затова дълго крие един зараждащ се здравословен проблем, който се превръща в изпитанието на нейния живот. Онкологичното заболяване е открито късно, но въпреки това Теди опитва да се пребори с него. В тази няколко годишна борба тя успява да прояви изцяло силния си характер.

През юни 2009 г. след поредния курс химиотерапия заедно с Диляна и съпруга си отива да види сина си, който е приет да следва в Дания. Остават там десетина дни и обикалят цялата страна, но една седмица след като се връщат, състоянието й се влошава. През последните дни от живота й цялото семейство е около нея вкъщи, с изключение на майка й. Точно по това време тя е приета в болница със съмнение за перитонит и я оперират по спешност. Теди преминава Прага на 16 юли 2009 г. Диляна споделя, че след тягостното чувство при погребението, вечерта семейството отново са заедно и макар че Теди физически я няма сред тях, всички са обхванати от ведро настроение, разговорите са оживени и често придружени дори от смях. Сякаш тя, която много обича да се смее, създава това настроение.

Център „Светлина“ продължава да съществува още няколко години, но постепенно се разпада, останал без своята опора – Теди. Тя остави прекрасни спомени у всички, които я познаваха, а някои я считаха дори за своя „духовна майка“.

 
 
  Антропософски вести