* 30 септември 1935 г., Чирпан
† 3 август 2019 г. (на 83 години), София


3 август 2019 г.

Днес от този свят и от този си живот си тръгна Нина Стамова. Актриса. Красива и талантлива. Сложна и драматична. Магнетична. Правеше от обикновеното – хубаво. Откриваше в лошото – добро. Можеше красиво да плете и шие, красиво да обзавежда. Можеше да пее и да рисува. Да се бори за справедливост. Да раздава милост. Безпределно да вярва. Безспирно да чете. Да благоговее пред Живота. Да благодари за миговете му. И някак от млада и безапелационна се превърна във възрастна и благородна. Не остаря. Остана елегантна, изящна и хубава. Овладя любовта и прошката. Надгради себе си.

Прекрасна. Честна. Кармична. Единствена. Майка ми.

Казваше, че винаги е мечтала да бъде герой. Но мисля, че истинската й мечта беше да се обичаме. И накрая все за това говореше – да се обичаме, да обичаме всичко и всички. Тялото й поетапно я напускаше и открих как от човека остава само субстанция... ефирната, спасителната субстанция Любов, от която сме направени...

Много, много те обичам, Нинулке! Тук не се изгуби. Сигурна съм, че и там ще се справиш. Ти наистина си герой!

Въпреки липсата ми на видимост нататък, ще вярвам в невидимия свят и в още по-невидимия Бог... Той днес милостиво прибра душата ти и така и ще я пази. Лек и светъл път, мамо! Мир и светлина на душата ти!

***

Нина Стамова е родена в Чирпан на 30.09.1935 г. Записана е с дата на раждане – 1.10.1935 г. Кръстена е Тонка, но по-късно променя името си. Баща й, Нуню Стамов Дончев, е бил едно от девет деца, дърводелец, ремсист, пребиван преди 9.09.1944 г. в полицията, а след 9.09. прекарва няколко месеца в затвора, фалшиво обвинен в измами като директор на предприятие. Голямата му болка е била, че родителите му не са имали възможност да го изучат. Майка й, Дина Христозова Дончева, остава кръгло сираче на 12 години. Баща й е убит на фронта, а майка й умира от рак. Грижи се за по-малкото си братче, което на 18 години загива в пожар. Природно интелигентни родители, които са дали на Нина голяма свобода, доверие и смелост и на които тя разчиташе до края на живота им. Нина има брат, с 9 години по-малък от нея. Много е искала да има сестричка и когато той се ражда, Нина упорито твърди, че има сестричка. Съседите им се забавляват и все я питат: „Какво имаш – братче или сестричка?” Отговорът на Нина е категоричен: „Сестричка”. Упоритостта и категоричността остават нейни отличителни черти.

На 12 години боледува от жлези, едва я спасяват и повтаря класа. На 14 години пожелава да учи в друг град и баща й я отвежда да живее при негов приятел в Казанлък, където тя учи в Механотехникум. Спи в една стая с дъщерята на приятеля на баща й, където нямало отопление и са премръзвали от студа. Развива артрит, който я съпровожда през целия й живот. Въпреки болките, не спираше да се движи и едва в последните месеци от живота си остана на легло.

Продължава образованието си в Механотехникума в София, като първо живее при роднини, а после в общежитие. Сменя 38 квартири преди да заживее през 1971 г. в апартамента си на ул. „Хан Крум“ 8, където остава почти до смъртта си. Последните два месеца и половина прекарва в хоспис, където прекрачва Прага.

Кандидатства във ВИТИЗ и я приемат в класа на проф. Боян Дановски. След дипломирането си играе за кратко в театрите в Димитровград и в Толбухин, а после във Варненския драматичен театър, където са 6 от най-силните й актьорски години. Била е толкова красива на сцената (а и в живота), че когато излизала в „Маскарад” от Лермонтов, в залата се чувал възхитеният шепот на публиката. По това време е омъжена и през 1962 г. ражда дъщеря си Яна. Има и син Ясен, роден през 1974 г.

Във Варна се заражда голямата й любов към актьора Илия Добрев. През 1967 г. се развежда с първия си съпруг Стефан Самсиев, а след една година се омъжва за Илия Добрев, с когото прекарва остатъка от живота си до смъртта му през 2016 г. Вярност беше друга нейна отличителна черта. Притежаваше изключителна преданост към семейството, роднините и приятелите си. През 1968 г. Илия Добрев вече е актьор в София, затова Нина напуска Варненския драматичен театър и заживява в София, като пътува до Пловдив, където за кратко е актриса. Следват 7 години, през които тя е без щатна работа в театър, но играе в Театър 199, записва в БНР и снима в Телевизионния театър. После я назначават в Младежкия театър, където е актриса до пенсионирането си през 1990 г., което преживява много тежко поради политическия му оттенък.

Нина Стамова имаше бурен, драматичен характер, съчетан с пословична честност и ярък талант. Изигра много роли, но сякаш не получи адекватна реализация и признание на таланта си. След пенсионирането си продължи да играе на сцена, а на 63 г. получи голямата актьорска награда Аскеер за ролята си в „Пясъчен пъзел” (”Театър 199”).

Макар и винаги оптимистична, след пенсионирането си загуби почва под краката си и потърси смисъл в Антропософията. С Антропософията се среща покрай най-близката си приятелка Светла Бисерова, но активно започна да се занимава с нея след 1990 г. През 1995 г. става член на АОБ, а четири години по-късно и на Първи клас. Четеше много. Обичаше да се нарича „вечната ученичка“. Имаше добър вкус за литература, живопис, музика. Завърши курса по художествена и социална терапия на Мария Дезван и практикува, докато силите й позволяваха.

Нина премина прага на 3.08.2019 г. Последните три години и половина от живота й бяха трудни, особено мъчителна беше последната. Тя не се предаде лесно и се справяше с несгодите на тялото си с воля и чувство за хумор. Натрупа много земна мъдрост, която се стремеше да одухотвори, и имаше много приятели, които обичаше и те й отвръщаха със същото.