След събитието от 11 септември 2001 г. много хора разбраха, че могъща зла сила е била освободена. Първият израз на тази сила е такъв, че тя се вмъква в настоящата Михаилова епоха от бъдещето. Само средната част на един период е изцяло поверена на определен Архангел (Архай), който я ръководи. Рудолф Щайнер най-общо посочва продължителността от 350 години за всеки такъв период. Но в случая на сегашната Михаилова епоха, започнала през 1979 г., той отбелязва, че тя ще приключи между 2300 и 2400 година. По време на първият й век, 1879-1979 г., все още струи влиянието на Гавриил. Следващата епоха, под водачеството на Орифиел, нормално би трябвало да започне да се влива от бъдещето към края на Михаиловата епоха, между 2200 и 2300 год. С деянието от 11 септември изглежда, че влиянието на Орифиел започва да действа в настоящето с огромно ускорение и очевидно много преждевременно.

Орифиел е "Интелигентността" на Сатурн, според думите на Рудолф Щайнер. Той дава няколко описания на Орифиеловата епоха - "злата, тъмна епоха" - в която силите на егоизма, грубостта, бруталността и безлюбието ще бъдат освободени. Войните на братя срещу братя ще бъдат обичайни. Но тази страховита епоха под егидата на Орифиел трябва да се появи така, че нейните ужасни мъчения да разтърсят хората, събуждайки ги да открият своята истинска съдба. Орифиел, Ангелът на гнева, ще пречисти хората. Но трябва да има малка група от хора, които да са преминали през подготовка в днешно време, така че когато дойде онова ужасно време те да могат да разпространяват езотеричния живот и по този начин да поведат човечеството по пътища, които са съзвучни с тяхната по-висша цел и път. Дори ако нещастието, свързано с настойничеството на Орифиел, започва преждевременно, все пак то принадлежи към хода на човешкото развитие.

Вторият израз на тази зла сила не е свързана с нормалното развитие на човечеството. Често средищната точка на антропософската ни дейност през 1998 г. е била Звярът 666, Сорат. Това същество според Рудолф Щайнер идва от други космични периоди, от разливите на еволюцията. Той е могъщ противник, който днес би желал да възпре хората от виждане на Христос в етерната област. Докато Христос е Слънцето-Дух, Сорат е Слънцето-Демон, Противослънцето. Когато последният се промъква, за да се прояви през 666 г., само ясновиждащите посветени успяват да го видят. През 1332 год. той се проявява във виденията, промъкнали се в мислите и чувствата на измъчваните рицари-тамплиери. За 1998 г. Рудолф Щайнер предсказва тези хора, които ще бъдат обладани от Сорат, които в това състояние ще искат да пометат или анихилират всичко, което е духовно в своята природа. Това ще бъде бясно желание за унищожение и създаване на хаос. Отделен фактор, свързан със Сорат като голям противник е залегнал във факта че, противно на Ариман и Луцифер, той няма желание да се домогне до човека за постигане на собствени цели, а по-скоро желае да унищожи цялото човечество.

Ако разгледаме западната цивилизация, Европа и по-специално Англия през последните 2-3 години, ще можем да доловим една трета вълна на терора, трети израз на злото. Този терор беснее в областта на нашите неми братя, изклани с хиляди по време на "лудата крава" и други подобни болести. При животните господства астралността, без егото да е в състояние да помогне за контролирането й, следователно няма нищо, което да контролира техния безмерен страх. Този фактор усилва физическото им страдание. Пред груповите души на тези животни се появява ново предизвикателство, тъй като трябва да приемат огромен брой свои членове наведнъж. Разбира се, през нощта, когато не сме обвързани с физическите тела, ние възприемаме тази астралност от животински страх и изживяваме как тя е свързана с човешкия егоизъм.

От известно време хора от цял свят са усетили един вид разпадане на нещата от ежедневието. На 11 септември то излезе на повърхността и в един момент стана видимо за всички. За дълъг период от време, от древните гърци до Средните векове, на душата на човека бе гледано като на струнен инструмент. Това бе замислено така, че струната на страха да трепти по-силно от останалите струни. Тези трептения могат да разгърнат три други качества като оттенъци на страха - парализа, омраза и отмъщение -, които се преливат и преминават в дисонанс. Тогава това произвежда, според традицията на средните векове, музиката на Ада.

Ако душата в своята парализа все пак се опита да се съвземе, тогава парализата често преминава в омраза. Омразата става дори по-силна и по-енергична, водеща до отмъстителност. Отмъщението поражда отмъщение. Негов дом са кръвните връзки, където процъфтява от векове до наши дни. Но има едно велико и мистериозно разрешение на отмъщението, което дава възможност на човешките желания да преодолеят хватката, стегнала се около човека. Това е кръвта на Христос, която от Голгота потече в земята като свободна саможертва за човечеството, и която освобождава човека от манията за отмъщение.

На Запад се появи нов въпрос, а именно как хората могат да овладеят вътрешния терор, който е запалил пламък от външния терор? Такъв терор може да бъде посрещнат само лице в лице. Потискането и избягва нето му са напълно безплодни. Но в наше време можем да бъдем подготвени за такава среща чрез силата, достъпна за нас чрез Михаил. Но има едно предусловие: ние трябва да потърсим силата на Михаил чрез собствената си инициатива. Това означава да вземем инициативата при формирането на вътрешния живот, медитативния живот, чрез силата на Аза. Това ни позволява да постигнем вътрешна опора, един духовен гръбначен стълб. Източникът на терора от Грехопадението насам пребивава във всяка човешка душа като страх, омраза и отмъщение. Външно те се проявяват в най-разнообразни одежди, и най-вече в своеволието и хаоса.

Вероятно би било некоректно да мислим, че медитативният живот е егоистичен, а по-скоро трябва да разберем, че няма да можем да поемем своята задача в Орифиеловата епоха, ако сега се "преобърнем". Днес често първата стъпка от медитативния път се оказва най-трудната: постигането на душевен мир. По начало в душите ни няма мир, защото силите на душата са се разделили по време на несъзнателното преминаване на прага към духовния свят. Мисли, чувства и воля, всички те поемат собствен път, освен ако отделната личност не е способна да ги държи събрани. Много може да се постигне само с усилието да станем достатъчно безмълвни, за да предизвикаме мир в душата. В ранните езотерични съчинения на Рудолф Щайнер важна роля играе една водеща мисъл:

Постепенно чрез упражняването на тази жива мисъл в душата възниква равновесие, което хармонизира променящата се взаимовръзка между вътрешния и външния свят.

След Коледното Учредително Събрание на Единното Антропософско Общество (1923/24г.) Рудолф Щайнер говори за една нова посока на цивилизацията, която ще бъде основана на необходимостта и възможно стта за срещане на Михаил: "В наше време светът трябва да намери пътя за повторно получаване на принципа на посвещението като един от принципите на цивилизацията. Само с него човекът ще може тук на Земята да срещне в душата си нещо, с което да се изправи пред Михаил, така че да срещне неговият одобряващ поглед, погледът, който казва: "Това е правилно, това е космически правилно." Следователно волята се затяга и заздравява, и човекът се включва в духовния напредък на Вселената. Тогава самият човек става съучастник в това, което трябва да бъде внедрено в еволюцията на човечеството на Земята от Михаил - започвайки сега в настоящата Михаилова епоха."

Постепенно хората осъзнават дълбокото значение на цивилизацията. Това можем да разпознаем в повсеместните, макар и безплодни, протести по време на своеволното унищожаване на двете огромни статуи на Буда през 2001 г. от талибаните. Протестите се провеждаха независимо от религиозната принадлежност, от будисти, евреи, християни и мюсюлмани. Също така след нападението в Ню Йорк се надигнаха гласове от многобройни страни, обявявайки го за нападение срещу самото човечеството.

В светлината на тези разстройващи събития можем да запитаме какво се има предвид с принципа на посвещението, който трябва да бъде поставен сред другите принципи на цивилизацията. Освен всичко друго, той показва, че хората никога не трябва дори за момент да забравят своя божествен произход. Така те за стават в духовно общение с други духовни същества, било то човешки или йерархични. По време на всяко заспиване ние можем да вземем съвет от съществата на духовните йерархии и от заминалите си души относно положителния път на развитие на човечеството. Има едно съществено предусловие, без което всичко останало е напразно: "Въпреки усиленото участие в живота по време на будност, основополагащото ниво на душата трябва да остане тихо и спокойно. Иначе вътрешното ухо няма да бъде в състояние да възприеме нежните наставления, идващи от физически невидимите ни помощници".

Какво може да направи една антропософска група в пременените днес условия? Една възможност е в разбирането, че макар всяка личност да предприема неговото или нейното духовно развитие, времето дадено като подготвителна фаза за групите, може би е изтекло. Аз бих препоръчала започването на преходната фаза сега, което означава намирането на нови пътища за вливане на антропософията във всекидневния живот, в живота на цивилизацията като цяло. Приятелите от Нюйоркския клон на антропософското общество могат да послужат като добър пример: след нещастието от 11 септември те започват да организират отворени, публични четения за мъртвите.