Георги Акабалиев - Обръщение към участниците в конференцията
Георги Акабалиев




Обръщение към участниците в конференцията

Международна конференция "Изграждане на Антропософското Общество като носител на Михаиловия импулс" по случай учредяването на Антропософското Общество в България

Слово

19 април 2002 год., София, България

Скъпи приятели, скъпи гости, с огромно вълнение заставам тук пред Вас за да Ви поздравя с добре дошли на първата конференция, организирана от антропософското общество в България. Всички ние изминахме дълъг път за да можем да се съберем заедно в тази зала. Сега ще се опитам накратко да припомня, доколкото ми е възможно, историята на антропософското движение в България.

Аз самият се срещнах с Антропософията през 1991 год., когато в Стара Загора през май същата година вече бе основано първото в страната антропософско дружество и признато като цвайг с име "Рудолф Щайнер". За всичко, свързано с Антропософията, което предшества този момент, аз имам повече или по-малко откъслечни данни и без специално проучване не бих искал да говоря. През същата 1991 год. бе осъществена връзка с холандската фондация "Хелиас" и тяхната представителна Мехтелд Каман направи едно смело пътуване до България с личния си автомобил за да види от каква помощ се нуждаят антропософите тук. От тогава тя идва в България всяка година за да празнуваме заедно празника на Архангел Михаил и за да споделим напредъка и проблемите в антропософската ни работа. С помощта на фондация "Хелиас" от следващата година започна своя дългогодишен "курс за вътрешно развитие" нашата скъпа приятелка Мария де Зваан. В продължение на 7 или 8 години всяка пролет и всяка есен тя търпеливо и упорито продължаваше своя курс в Стара Загора и София. В края на 1991 бе създадено и антропософско издателство "Даскалов", което започна да издава книгите на Рудолф Щайнер на български език. В София се събираха и работеха антропософски групи, които за съжаление не се присъединиха към антропософското общество в Стара Загора, но в следващите години се регистрираха като отделни цвайгове към Гьотеанума. В онези ранни години тези дружества работеха доста откъснато едни от други, членовете им не се познаваха и само по-активните поддържаха лични контакти. Единствената свързваща нишка, че правим нещо общо, като че ли бяха редовните посещения на нашите приятели от Холандия. Забележително изключение от тази относителна изолация на дружествата беше организираната от Нева Кръстева и Бенджамин Стоицов конференция във връзка с биодинамичното земеделие, на която присъства и Манфред Клет, тогава председател на секцията за биодинамично земеделие в Гьотеанума. Тогава много членове от различни дружества можаха за пръв път да се срещнат, да се видят, да се запознаят. Всичко ясно усещахме, че тази изолация не бива да продължава дълго и че нещо трябва да се направи.

Не съм сигурен в годината, но беше 1994 или 95, тук в София се срещнахме председателите на антропософските дружества и единодушно решихме две неща: първо, да се информират взаимно дружествата какво и как работят, как протичат срещите, кои книги изучават. И второ, да започнем заедно да празнуваме четирите годишни празника: Арх. Михаил, Рождество, Великден и Йоановден. Да, скъпи приятели. От пръв поглед това бе като че ли едно административно решение. Но във всички дружества то бе посрещнато с такъв ентусиазъм и съпричастност, че се убедихме: това се изискваше от самия духовен живот. Спомените ми от тези празници ще останат сред най-съкровените изживявания на душата ми. Това ни даваше сили да преодоляваме трудностите свързани с пътуванията (обикновено до Стара Загора и София, но веднъж празнувахме във Видин и веднъж във Враца), с битовите неудобства, с липсата на пари. Но най-важното е, че тези общи празнувания наистина създадоха усещане за единство на антропософския живот в България. За мен те бяха първият основен камък за изграждане на бъдещото антропософско общество в България.

Следващата стъпка в тази насока беше решението да свикаме общо събрание на всички антропософи в България. На това първо общо събрание освен, че се запознахме с работата на всички дружества, беше направен и списък от желаещи да станат членове на първи окултен клас, и списъкът бе изпратен в Гьотеанума. Оказа се, че Ханс Хаслер има възможност да започе четенето на уроците от първия клас. Така постепенно положихме втория основен камък - сформирането на първи окултен клас в България и четенето на уроците от Ханс Хаслер и третия основен камък - общите събрания на антропософите в България. Върху тези три основни камък постепенно възникна антропософското общество в България.

Още на второто общо събрание спонтанно възникна въпросът не бихме ли могли да се обединим. Тази идея срещна както силна идея, така и силна съпротива. Постепенно обаче подкрепата за идеята започна да доминира, сформира се инициативна група, която да извърши подготвителната работа. И така след серия от общи събрания на 29 септември 2001 година можахме да приемем устав, да изберем управителен съвет и да учредим нашето Антропософско Общество. И като обобщение: започнахме с изживяванията в сферата на чувствата чрез общото празнуване на празниците, към това се добави скритият елемент на волята, работещ чрез езотеричната работа в първи окултен клас и накрая чрез обсъжданията и дейността в сферата на мисленето при общите събрания достигнахме до ясното решение за учредяване на обществото.

С учредяването на антропософското общество в България обаче възникна и въпросът как да изграждаме това общество и да разгръщаме неговата дейност в съответствие с изискванията на Духа на Времето - Михаил. На този въпрос ще се опитам да търсим отговор по време на конференцията, а и следващите години всички заедно. Надяваме се също, че тези от нашите приятели, които имат членски карти на Единното антропософско общество, но поради някакви причини не са станали членове на антропософското общество в България ще намерят след конференцията достатъчно основания да се присъединят към нашето общество.

С това пожелание обявявам конференцията за открита.