Тази книга е отправена към хората, които непрекъснато си задават изгарящия въпрос, какъв е бил Рудолф Щайнер като личност; към онези, които биха дали много, за да чуят нещо от един очевидец, независимо дали той е противник или пък неутрален страничен наблюдател. В тази книга ще узнаете как един протестантски теолог се откъсна от духовната атмосфера на своето време, как се устреми към Рудолф Щайнер и как изживя срещата си с него. Разбира се, подобно описание има своите граници; на лично-интимния тон не може да се придаде никаква гражданственост, макар че самото убеждение израства тъкмо тук; окултно-ду ховният акт не винаги може да бъде споделен с широките кръгове, макар че тъкмо в него се разиграват най-силните човешки изживявания. И сега - спазвайки тези деликатни граници - аз бих желал да разкажа някои свои спомени, без да се смущавам от евентуалната злоупотреба с тях, на каквато са способни най-ве че католическите среди. Да, последният повод за написването на тази книга дойде тъкмо от един изпълнен с омраза памфлет срещу личността на Рудолф Щайнер, публикуван във виден наш вестник.
Аз не съм водил дневник на срещите си с Рудолф Щайнер. Винаги ми се струваше, че има нещо неестествено и нечовешко да пристъпвам към всеки наш разговор с предварителната нагласа: после ти трябва да документираш всичко! Струваше ми се, че това би застрашило свободата, непосредствената и интимна прелест на нашето общуване. Думите на д-р Щайнер едва ли са казани от него точно в този вид, както ги възпроизвеждам сега след толкова години. Аз ги предавам така, както са останали в моите спомени и гарантирам не за техния буквален звук, а за техния смисъл, за тяхното съдържание.
Винаги по време на разговорите си с Рудолф Щайнер аз имах усещането, че представлявам нещо повече от една отделна личност. Аз просто си казвах: "До един такъв човек могат да се приближат само малцина, но те са задължени пред цялото човечество - както за това, което питат, така и за отговорите, които получават!" Рудолф Щайнер добре схвана тази моя нагласа и ми повери много. Той знаеше, че не пи там за себе си, а за човечеството.
И ето че подходящото време настъпи. Ако човек днес се огледа около себе си, ако надникне в списания и вестници, той ще изтръпне пред факта, че човечеството навсякъде е достигнало до такива опасности, пред които може да му помогне единствено Антропософията. Едва ли минава ден, без да ни отрупа с нови примери и потвърждения. Обаче човечеството не знае нищо и не иска да знае за тази помощ. За да се стигне дотук, е виновна най-вече антипатията, която се издигна като отровен облак над Рудолф Щайнер - създателя на Антропософията. Нарастващите беди от всевъзможен порядък и безсилието на всяка къв друг вид помощ - въпреки епохалните технически открития - вече насочват изстрадалото човечество към Антропософията. И тази книга си поставя не друга цел, а именно да приближи човечеството до Антропософията! Тук не става дума да се превеждат доказателства в полза на Антропософията - това трябва да става по съвсем други начини - а да се каже нещо за нейния създател. А тази задача ставаше все по-належаща, особено след като отново се потвърди древната разбойническа практика -да се ограби човекът, който е вече умъртвен. Да, противниците опитват духовно да умъртвят Рудолф Щайнер. Те обсебват духовните му постижения и искат да разполагат с тях като със своя собственост.
И така, в тази книга се разказва как от християнството на своята епоха един човек се устреми към Рудолф Щайнер, а чрез него - към Антропософията и Християнската Общност. Макар и да съдържа незначителни разговори, тази книга трябва да бъде отнесена към цялото. Естествено към Рудолф Щайнер водят най-различни пътища. И една друга надежда, свързана с тази книга е, че хора от най-различни области ва живота - лекари, педагози, хора на изкуството, политици, на свой ред трябва също да опишат как са стигнали до Рудолф Щайнер. Защото едва с помощта на такива допълващи разкази и описания ще се оформи един действителен и за вършен образ на Рудолф Щайнер.