Библейски ден е.
На Сътворението сякаш ден първи.
Ден на живота - кръв
бъдещ ден и вечен ден на Михаил.
За очи отворени
и сърца оживели.

 

Вдигаш очи
и виждаш очите му -
диаманти замвръзнали
от жертвена обич
на жертви човешки
и жертви на Ангели,
свещен от Бога дар
на Азовия олтар.

 

Отвориш ли сърцето си
за болката
и Злото вселенско,
въпросът зейва неотменен:
"Разполовен е човекът!
Намерете пътеката!"

 

И в тишината
над бездната
пламват съзвездията,
светлина астрална и огън
лумват над плач и стон
с трънен въпрос -
за съдбата на Злото
и втората Голгота.

От етерна кръв
плисват потоци
като пътека
над Бездната зла
и в ядрото на Звяра
се спуска моста
на святост духовна и светлина,
от Небето към Ада,
от обърнатата Шамбала.

 

Михаелитите - новата раса,
раждат сърцето - зародиш,
жадно за светлина и цялост
на Космоса и Земята
в утробата.

 

И свободата - скромно величие
и Слънчева воля
на съзнание - откровение
на обновената жертва Христос
на Михаил -
водещ Дух на епохата
свързва посоките разделени
в единството на Граала -
последното ни спасение.