Сергей Прокофиев - Някои основни антропософски понятия
Сергей Прокофиев




Някои основни антропософски понятия

Статия

превод от руски

Според съвременната наука за духа (Духовната Наука) човешкото същество се състои не само от видимото за окото физическо тяло, но също и от висши свръхсетивни "тела", достъпни само за духовното съзерцание.

Ако физическото тяло го сродява с целия минерален свят, то следващото, по-висшето и вече външно невъзприемаемо (свръхсетивно) тяло, наричано в Духовната Наука етерно тяло, го сродява с растителния свят, всичко, което е способно да расте и да се размножава. Следващият, още по-висш свръхсетивен член на човешкото същество - астралното тяло - го сродява с животинския свят, с всичко, което може да чувства и усеща. Същевременно то представлява онази част от човешката душа, която най-силно е свързана с физическото тяло и зависи много от неговите функции. Най-после, най-висш свръхсетивен член и истинско средоточие на човека, неговата Светия Светих, е "Азът" - носителят на индивидуалното самосъзнание, с който човекът коренно се отличава от целия природен свят, и се превръща в съвсем самостоятелно царство, наред с природните царства; минералното, растителното и животинското. Като притежател на индивидуален Аз човекът наистина е "венецът на природата".

От Аза като централен член на своето същество, той след това постепенно достига до преобразяването на трите по-нисши члена или тела в по-висши. Като при това тази работа отначало се извършва несъзнателно под ръководството на духовните същества и едва по-късно, с пробуждането в него на индивидуалното Аз-съзнание, тя все повече започва да извършва от самия него. Този процес определя цялото културно-историческо развитие на земното човечество. И той протича на два етапа. Отначало работата над трите по-нисши членове (тела): астрално, етерно и физическото, се извършва на душевно равнище и едва по-късно, вече на по-висшите степени на развитие - на духовно.

В резултат на работата извършено на първия етап душата на човека все повече преодолява зависимостта си от физическото тяло и като самостоятелно душевно образование получаваме тричленна структура. Всеки от трите члена на душата в такъв случай е резултат от работата на индивидуалният Аз над по-нисшите тела и в Духовната Наука има свое специално название. Така астралното тяло постепенно се претворява в сетивна душа: етерното - в разсъдъчна душа, наричана още душа на характера: физическото тяло - в съзнателна душа. Едновременно с това и самият Аз, осъществявайки се в тези три душевни члена, достига до по-високи степени в развитието си, които преди всичко се характеризират с нарастване на неговата осъзнатост.

Отначало в областта на сетивната душа силите на индивидуалния Аз се проявяват по най-смътен начин. На тази степен от своето развитие човекът още не отделя себе си напълно от онова социално обкръжение, в което е поставен изначало - независимо дали това е семейство, родът, селска или религиозна общност. Той е свързан с тях с цялото си същество, живее в техните граници, следвайки трудно установените обичаи, навици и традиции. Същевременно именно в сетивната душа човек придобива най-непосредствен достъп до самите извори на духовните и религиозни сили, които макар и способни да изпълнят душата му, не достигат напълно до съзнанието му. Оттук произтича и самото наименование на този душевен член - сетивна душа, доколкото, действайки в нея, човешкият Аз влиза във връзка с останалия свят непосредствено чрез усещането, а не чрез рационално познание. Онова, което може да бъде означено като наивна, още не познаваща въпроси и съмнения, но дълбока и искрена вяра, принадлежи на този член на душата. В руската история на това състояние на душата съответства душевната конфигурация на основната маса от селячеството чак до края на ХIХ в, а в някои области и до началото на ХХ век.

Проявите на Аза в разсъдъчната душа, или душата на характера, са свързани с душевното устройство на хората вече живеещи в градовете и поне до известна степен приобщени към общочовешката култура. На тази степен човешкият Аз за първи път започва да основава отношението си към света на мисловния елемент, на дейността на разсъдъка, нещо, което спомага за значителното ускоряване на процеса на общата индивидуализация на човека. Паралелно на това в него започват да се забелязват все по-определено първите черти на личен характер, образува се характерологична база за цялото по-нататъшно душевно развитие. Затова този душевен член се нарича разсъдъчна душа, или душа на характера. Обаче в нейните граници човешкият Аз се проявява така, че външният авторитет, било то религиозен, научен авторитет или авторитет на държавата оказва на живота на човека определящо влияние. В този смисъл думите на св. Августин: "Аз не бих вярвал в истиността на Евангелията, ако авторитетът на Католическата Църква не ме принуждаваше на това", е най-характерният израз на разсъдъчната душа, или душата на характера.

Обобщено може да се каже: ако на първата степен човек извършва в живота си едни или други постъпки все още без да се замисля, като че ли инстинктивно, като се доверява инстинктивно на вътрешното си чувство, то на втората степен той започва да се ръководи от даваните му отвън заповеди, закони или други правила, строго регламентиращи личния му живот и социалното му поведение.

Едва в съзнателната душа се развиват в пълна степен всички способности и свойства на индивидуалния Аз. На тази степен на своето развитие човекът иска да черпи мотивите за действията си само от самия себе си. Тогава той се стреми да се избави от всички наложени му по един или друг начин външни авторитети, за да се преживее като свободна личност, определяща съдбата си самостоятелно и с пълно съзнание. От този момент нататък всички действия на човека произтичат само от вътрешния импулс, коренящ се в ясното познание и изразяващ се в чиста любов към деянието.

Рудолф Щайнер подробно е охарактеризирал тази степен от вътрешното развитие на човека в книгата си "Философия на свободата", определяйки я като "етичен индивидуализъм". Този, последният, доколкото той се основава напълно на съзнателната дейност на индивидуалния Аз, може да бъде постигнат едва във висшия душевен член - в съзнателната душа. От казаното става ясно, че именно в периода на развитие на този най-висш душевен член в цялото човечество човекът е подложен на особено голямо изкушение да насочи завоюваната от него свобода не към етични цели, а само към удовлетворяване на личния си егоизъм, към горделивото задоволство от чисто външни материални постижения. Напротив, земното човечество не бива да забравя висшия смисъл на съществуванието си, а трябва в бъдеще да постигне всички поставени му от Божественото Ръководство цели, то му е необходимо преди всичко да насочи постигнатата в съзнателната душа индивидуалната свобода в посока на духовното. А това означава - да пристъпи към постепенно одухотворяване на самата съзнателна душа, която му позволява да пристъпи към обработването на по-нисшите членове на човешкото същество в по-вис ши, вече не на душевното, а на духовно равнище.

В това ориентиране на съзнателната душа към етичното и духовното като главно условие за цялата по-нататъшна духовна работа се състои една от централните задачи на Антропософията в нашата епоха.

Тъй като най-важната сила, с която се изпълва човешкият Аз в съзнателната душа - това е стремежът към познание. Едната му страна е познанието на материалния свят. А Антропософията открива на човека другата страна на познанието на свръхсетивния свят, като по този начин насочва цялото му развитие към Духа. Вследствие на тази работа на Аза на духовно равнище, и духът на човека също трябва да получи с времето троичната структура, а самият човек благодарение на това да се събуди за висшето духовно съзнание. Така напълно обработеното астрално тяло с времето трябва да стане носител на онова, което съвременната Духовна Наука нарича Дух-Себе или дух, действащ в Аз-а и оттам одухотворяващ цялото астрално тяло като най-близката област на своето проявление. По-късно, напълно обработено етерното тяло ще стане носител на онова, което Духовната Наука нарича Живот-Дух, т.е. Дух, способен да одухотвори цялото етерно тяло на човека. И накрая, духовната работа над физическото тяло ще доведе в бъдеще до пронизването му с най-висша духовност. Така достигнатата степен в Духовната Наука се нарича степен на Човек-Дух, тъй като нейният резултат е одухотворяването на целия човек.

Разбира се, постигането на тази висша цел не е възможно за човека в течение на един кратък земен живот, а само в продължение на редица въплъщения. Затова истината за превъплъщението е най-важната състав на част на съвременната наука за духа. При това тя коренно се различава от ученията на Изтока, в които идеята за превъплъщението е представена във вид на безкраен кръговрат на раждания и смърт, без начало и край, а още по-малко има нещо общо с фантастичните представи за преселението на душите. От гледна точка на науката за духа самият процес на превъплъщенията има в общото развитие на света и човечеството съвсем определени граници. Началото му е свързано с онова събитие, което се определя в началото на Библията като "грехопадението" (Бит. гл. 3), а окончателното му завършване се отнася към онази далечна епоха на всеобщото одухотворяване, която е описана в Апокалипсиса на Йоан (гл. 20-21). Оттук следва, че работата за одухотворяването на човека ще бъде свързана едновременно с процеса на освобождаване и преобразяване на целия свят, на "всяка твар". Тъй като с одухотворяването на човека ще се осъществи одухотворяването на астралното му тяло пред човека ще се открие възможността за работа над животинското царство: в процеса на одухотворяване на етерното тяло той ще съумее да заработи над растителното царство: накрая, едновременно с преобразяването на своето физическо тяло той ще може да пристъпи към одухотворяване на минера лното царство. В този смисъл трябва да разбираме думите на апостол Павел за това, "че всички твари заедно стенат и се мъчат досега" (Рим 8:22), очаквайки освобождението си (ст. 21), което може да дойде само от хората, тръгнали по пътя на съзнателното одухотворяване на своето същество. А това според апостол Павел, е възможно само благодарение на ставането на хората на "синове Божии"(ст. 19), чрез про низване на всеки отделен човек с "Христовия Дух"(ст.19). Приведените изказвания на апостол Павел се потвърждават от Антропософията, черпеща познанията си от източниците си на съвременното духовно изследване. И към най-важните му резултати принадлежи признанието на непосредственото участие на Христос в така характеризирания процес на развитие. Тъй като след своето съединяване със Земното Битие, благодарение на минаването през смъртта на хълма Голгота и Възкресението, Христос става главен помощник на всеки индивидуален Аз в работата му за одухотворяването на човешкото същество, а чрез него и на целия земен свят.

По този начин, от гледна точка на Духовната наука, е необходимо да се признае, че процесът на одухотворяване на човека и света би бил въобще невъзможен без съединяването на Христос с цялото Земно развитие като негов висш праобраз и крайна цел. И думите на самия Христос: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света" (Мат. 28:20), свидетелстват именно за това. Ето защо работата за последователното одухотворяване на човека е едновременно и процес на постепенно "охристяване" на отделния човек, а в перспектива и на цялото човечество, чрез пронизването му с Христовия Дух, разкриващ се в човешкия дух като троичност (Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек), като микрокосмическо отражение в него на Светата Троица.

От приведените духовно-научни факти следва, че особено важен момент в развитието на човечеството ще бъде преминаването на единичния човек от работа над своите нисши тела на душевно равнище към работа над тях на духовно равнище. С други думи - преминаването от одухотворената съзнателна душа към Духа-Себе. С осъществяването на тази централна задача на бъдещото земно развитие е свързана, според Духовната наука, основната мисия на руския народ, а в по-широк смисъл на цялото славянство. От тук става ясно защо Духовната Наука говори за руския народ като за "Народа на Христа". Тъй като именно на него е предопределено да извърши първата стъпка по пътя на съзнателната душа към Духа-Себе, с което трябва да се положи основата на целия по-нататъшен процес на "покръстване" на човечеството. В социален план това ще доведе до осъществяването на Земята на истинската кадетралност, новата социална общност на хората, основана на братското ни обединяване, на тяхната проникнатост от общия Дух на Любовта (в Апокалипсиса на Йоана подобна общност се нарича "Филаделфийска"). Разбира се, описаната работа над нисшите тела на висше духовно равнище, а значи и основната мисия на руския народ, се отнасят за едно много отдалечено бъдеще.

Онова, което тогава ще бъде възможно да се осъществи в най-широки кръгове на човечеството, в наше време може да бъде постигнато само от отделни хора по пътя на съвременното Християнско Посвещение, представено в Антропософията. За да се разбере същността му, трябва да се вземе под внимание следното: Както беше посочено, висш стадий на развитието на Аза в рамките на трите душевни члена в неговото пълно пробуждане в съзнателната душа. На този стадий съответства насоченото към вътрешния свят предметно познание, чиято най-строга и обективна форма е представена от съвременната наука, която в много неща определя целия характер на нашата епоха. Обратно, още първите стъпки по пътя към духовното обработване на трите нисши тела ще бъдат свързани с пробуждането в човека на висшите свръхсетивни способности, които също образуват три последователни степени. В антропософската литература те са обозначени като степени въображение (имагинация), вдъхновение (инспирация) и интуиция. В самия човек те съответстват на съзнателното пробуждане на индивидуалния Аз в Духовното Себе, в Духа-Живот, в Човека-Дух и непосредствено го въвежда в духовния свят.

От духовно-научна гледна точка, разположеният "отвъд" физическия свят свръхсетивен свят преди всичко се състои от конкретни духовни същества. Най-пряко отношение към човека и неговото развитие имат три категории такива същества, наричани в християнската традиция Ангели, Архангели и Архаи. От тях Ангелите, които стоят в развитието си непосредствено "над" човека, изпълняват главно ролята на водачи на отделни хора. Затова ги наричат също "Ангели - Хранители. Архангелите като духовни същества, стоящи в общия Космически Миров Ред с една степен по-високо от Ангелите, изпълняват друга мисия. Тя се състои в ръковоство на отделните народи. Това, което обикновено се определя с абстрактното понятие "Дух на Народа", за съвременната Наука За Духа е конкретно свръхсетивно същество, спадащо към йерархията на Архангелите. Руският народ също има такъв "Дух на Народа", или "Народен Архангел". Затова знанието за неговото съществуване и задачите, които са му възложени в общата еволюция на човечеството, е необходимо не само за действителното разбиране на нашето сказание, но и въобще на цялата руска история.

И накрая, това, което обикновено по абстрактен начин се обозначава като "Дух на Времето" или "Дух на Епохата" за Духовната Наука също представлява конкретно свръхсетивно същество, стоящо в реда на възходящите Йерархии с една степен по-високо от Архангелите и спадащо към Йерархията на Архаите, или Праначалата. Само че, за разлика от "Духа на Народа", който води поверения му народ в продължение на цялото му земно съществуване, "Духовете на Времето" се сменят последователно от една епоха в друга. В наше време, според Духовната наука, мисията на водещ Дух на Времето се изпълнява от висшето духовно същество, което в християнската традиция се нарича Архистратег Михаил. По сътворение принадлежащ към йерархията на Архангелите, в нашата епоха Той се е издигнал на една степен по-високо, оглавявайки в качеството си в нов Дух на Времето цялото духовно развитие на човечеството. (От духовно-научна гледна точка Михаил може също да се нарече "Лице на Христос", подател за нашето време на новото Христово Откровение). Именно тези три категории духовни същества, а също още по-възвишените стоящи над тях, познава съвременният посветен, навлизайки съзнателно в духовния свят и преминавайки в него трите последователни степени.

Така първата степен на висшето познание, наричана имагинативна, го дарява със способността в пълно съзнание да съзерцава в образи външ ните откровение (явления) на различните същества на висшите светове.На втората степен - инспиративното познание - пред него се открива възможността не само да съзерцава, но и за духовно слушане на това, което му се явява като величествено звучаща хармония на сферите като деяния на духовните същества. Това е вече една по-висока степен на проникване в свръхсетивния свят.Накрая на най-висшата степен - интуицията, съвременният посветен придобива способността не само за "висше" съзерцание на образите на духовните същества и не само възприемане /слушане/ на техните деяния, но и преживяване на вътрешната същност чрез пълно сливане с тях, но без загубване на своето индивидуално Аз-съзнание.

Връх на пътя на посвещение, както то е представено в Антропософията е свръхсетивното преживяване на живия Христос като Син Божий и като висш ръководител на всички Небесни Йерархии. По този път Христос най-напред може да бъде достигнат във имагинативна картина като образ, като свръхсетивно явление: след това във вдъхновението на неговото творческо слово пред посветения се разкрива същността и цялото значение на неговите деяния в Космоса, както и на Земята: и накрая, цялото посвещение завършва със същностно сливане с Христос в интуиицията, водещо към непосредствено преживяване на неговото постоянно присъствие и непрекъснато действие в самата Светия Светих на човека, в неговия Аз. Това е тази степен на вътрешно развитие, на която думите на апостол Павел: "И вече не аз живея, а Христос живее в мен" (Гал. 2:20), се превръща във висш и най-важен опит на християнския посветен. Именно от такъв висш опит на изживяването на Христос, постигнато от съвременния християнски посветен Рудолф Щайнер, произтича основната от него Антропософия, или Наука за Духа.

Достигнал висока степен на реализация на трите описани степени на висшето познание, Рудолф Щайнер беше в състояние да прави духовни изследвания в свръхсетивните светове, резултатите от които след това той изложи в лекциите (повече от шест хиляди) и книгите си. Обаче в резултат на този свръхсетивни изследвания се получи познание не само на "добрите" същества от духовния свят, но и противодействащите им - "зли". Тъй като, наред с Ангелите, Архангелите и Архаите, служащи на Божествения Миров Ред, а значи, непосредствено служащи на Христос, във всяка от трите категории има и такива същества, които постепенно са изостанали от своите събратя, а после, в определен момент на световната еволюция, окончателно са се отклонили от тях, и оттогава в мирозданието представляват не божествената, а своята воля. Затова те могат да бъдат считани за служители на злото или представители на Антихриста, обратно на онези йерархични същества с правилно развитие, които служат на Христос.

Духовната наука различава три категории такива отпаднали същества и ги нарича съответно с името на техните "предводители" - Луцифер, Ариман и Азури. От йерархическа гледна точка може да се каже: луциферическите същества са отпаднали от Божествената Еволюция Ангели: ариманическите същества са отпаднали Архангели: а азурическите същества са отпаднали Архаи. При това, колкото по-високо са стояли тези отпаднали същества, толкова по-силно сега се проявява чрез тях импулсът на злото и толкова по-пълно се изразява в тях същността на антихристиянските сили, а значи и на самия Антихрист.

Както отбелязахме, цялото културно-историческо развитие на човечеството е свързано с постепенното обработване на индивидуалния Аз през трите душевни членове, в които той все повече осъзнава самия себе си. Точно в този процес се намесват противоборстващите сили. Най-напред към човека се приближават луциферическите същества, когато той започва да преживява своя самостоятелен Аз в сетивната душа, и от нея те разпростират влиянието си върху другите два душевни члена. Тези същества изкушават човека особено с всички форми на горделивост, самомнение, надценяване на самия себе си, а също го тласкат към ниски страсти и копнежи. Ариманическите същества пък се приближават към човека особено тогава, когато неговият Аз се пробужда в разсъдъчната душа, или душата на характера. Тогава те се мъчат да събудят в нея всички мислими разновидности на страха, а също да създават у човека склонност към всички видове лъжа и, преди всичко, към главната лъжа на нашето време, изявяваща се в материализъм и неговата най-радикална проява болшевишката идеология. И накрая, азурическите същества се доближават до човека, когато Азът му се разкрива напълно в съзнателната душа. Това време съответства приблизително на нашата съвременна епоха и на близкото бъдеще.

По думите на Рудолф Щайнер първите симптоми за дейността им могат да се открият в нощния живот на големите градове, където влиянието им се проявява в "диви оргии на безмислена чувственост". В тези "оргии" се съзират засега все още "гротески адови огньове на духовното, което наричаме азурически". А тъй като най-пълното разкриване на индивидуалния Аз става в съзнателната душа, то именно срещу него са насочени преди всичко усилията на тези същества. Затова Рудолф Щайнер ги характеризира също като духовете, които постепенно разрушават в човека самия му Аз, като по този начин предизвикват заболявания и смърт на цялата земна култура.

Това последно указание на съвременния християнски посветен е особено актуално именно за днешното положение в нашата страна, където все по-силно се проявяват симптомите на факта, че сменяйки болшевизма, наред с всички откриващи се възможности на развитието, започва да прониква и разлагащото, разрушаващо самия Аз влияние на тази трета и най-могъща категория демонични сили. От духовно-научна гледна точка и трите категории противоборстващи същества могат да бъдат охарактеризирани още така: луциферическите сили се стремят да приковат човечеството към предишните, вече преминали стадии на развитие. Те искат да го върнат в състоянието на едно космическо детство, при което човек ще може наистина да съхрани една доста висока духовност, но тази духовност ще се основава само на смътно непросветено от разума съзнание. Обратно, Ариман се стреми да съблазни човека с висока, но вътрешно съвсем студена, умъртвяваща интелектуалност. Той изкушава човека с изкривения образ на бъдещето, силите на което са преждевременни и въздействат парализиращо на още незрялата душа. Вследствие на това на нея започва да и се струва, че всичко е духовно е страничен продукт на материалното, а тоталитарната държава се превръща в социален "идеал". Азурите пък се стремят да разрушат самия Аз като средоточие и обиталище на индивидуалното безсмъртие на човека, и следователно, да го откъснат от сферата на вечното, в което се корени изначалното негово истинско същество.

Само обръщението към Христос, действащ в наше време посредством служещия на Него Дух на Времето Михаил, може да помогне на човека да се пребори в душата си със силите на тройното изкушение. Вътрешното усещане за постоянното присъствие на Христос преодолява в душата изкушението на Луцифер, съпреживяното на дейността на Христос и, преди всичко, на най-висшето от тях - преодоляването от Него на смъртта на хълма на Голгота, защитава от съблазните на Ариман, а пълното съединение на индивидуалния Аз с Христос, в смисъла на посочените думи на апостол Павел, предпазва човека от изпадане в властта на Азурите. Пътят, водещ в наше време към такова троично изживяване на Христос, е Антропософията, дошла в света в годините на предстоящите сурови изпитания...