Въз основа на есето от Рудолф Щайнер "В зората на Михаиловата епоха", публикувано в "Антропософски ръководни принципи" (СС-26), темите от предишните години насочваха по различен начин към мотива на сърдечното мислене. Миналата година в центъра на вниманието ни бяха две медитации от първата Мистерийна драма на Рудолф Щайнер. Тази година ще продължим основната тема за единението на светлината и топлината, този път в контекста на човека, който чрез упражнения върви по антропософския път на познание. Съветите на Рудолф Щайнер за практически упражнения започват често със сетивно наблюдение или мисловно съдържание; упражняващият се трябва да им се отдаде с най-голямо внимание и концентрация. Следващата задача е да се придружи случващото се в този контекст със съответното чувство, за да може познанието да прерасне в изживяване - и това да се прави с ежедневен ритъм.

Как можем да постигнем това? Как да създадем ситуация, в която да възникне съответното чувство? Всеки, който опита скоро ще забележи, че чувствата, към които се стремим не са толкова лесно достъпни и че е още по-трудно да бъдат повторно възпроизведени. Необходимо е огромно усилие (заедно с имагинация), за да открием нещо ново в познатото, нещо, което да отекне в живота на нашите чувства. Ние осъзнаваме, че не знаем как да се справим с богато нюансирания свят на чувствата; че е много по-трудно да се намери онова чувство, което се предизвиква целенасочено отколкото спонтанно възникващото чувство - особено силната антипатия; и че не е лесно да се намери пътя от главата към сърцето.

Това можем да открием когато сме заедно. Казваме "очи в очи", но ние не се прегръщаме с главите, а с ръцете си и то със сърдечна топлина. Именно сърцата ни трябва да се намерят за да можем да имаме идейни различия без лична антипатия.

Когато преместя центъра си (разположен първо в главата) в областта на сърцето, възниква социално разбирателство и аз се научавам как да разбирам чрез сърцето; когато със съпричастност отдавам вниманието и способността си да възприемам нещата в света около мен. У езотерика това води до формирането на нов център, който започва от главата, минава през ларинкса и се локализира в сърцето (според описанието на Рудолф Щайнер в "Как се постигат познания за висшите светове", СС-10).

В девета лекция от цикъла "Макрокосмос и микрокосмос" (СС-119), Рудолф Щайнер описва сърдечното мислене така: "Ние чувстваме по съвсем различен начин мисленето, което придобиваме, ако сме постигнали известен напредък по този път. Сега чувстваме, че това, което е било локализирано в главата, вече е локализирано в сърцето. Тук не става въпрос за физическото сърце, а за духовния орган, който се развива в областта на сърцето и който наричаме дванайсет-листния лотосов цвят."

Тази цел обаче има доста практически и конкретни предварителни етапи. Например сентенцията: "Всяка идея, която не превръщаш в твой идеал убива в душата ти една сила; но всяка идея, която превръщаш в идеал пробужда в теб нови жизнени сили." (СС-10) Колко идеи можем да приемем така, че да ги превърнем в наши идеали? Този въпрос трябва да си задаваме отново и отново, и в повечето случаи ще открием, че поемаме повече идеи, отколкото можем да превърнем в идеали.

В елементарна форма можем да упражняваме всичко, описано тук като практикуваме шестте придружаващи упражнения в тяхната цялост. Заслужава да се отбележи това, което Рудолф Щайнер посочва в своето забележително изследване на общността през 1923 г.: "Антропософското общество има нужда от всичките шест добродетели и ние трябва да работим за такова Антропософско общество, което ги притежава". (Лекция от 23 януари 1923 г., "Изграждане на Антропософска общност", СС-257)

За щастие, през последните няколко години бяха публикувани няколко полезни книги на тази тема; миналата година излезе сборник с цитати от Рудолф Щайнер за шестте придружаващи упражнения, под редакцията на Атес Байдур (виж "Препоръчителна литература"). Те илюстрират основното качество и огромното значение на упражненията за духовния ученик и за практическия живот.

Описанията на Рудолф Щайнер в Уроците от Езотеричната школа (СС-266) са златна мина за тази работа; например "Връзката с членовете на нашето същество" (СС-266/3, 2 януари и 7 февруари 1914 г.). В центъра стои "наблюдението на чувствата", а прекрасната книга "Пътища на сърцето" от Руди Вандеркруйзе показва отражението на това упражнение във всички останали упражнения.

Това трето придружаващо упражнение започва с внимание към пейзажа на нашите чувства с неговите характерни прииждащи вълни и стереотипни душевни навици; ние ги опознаваме и след това преминаваме към контрол върху тяхното външно проявление. Тук предварителните условия са първите придружаващи упражнения: концентрация и решимост.

Следващите стъпки са придобиване на вътрешно спокойствие, присъствие на духа и душевно равновесие. Те могат да станат източник за трансформация на собствените ни чув-
ства и емоции, за да ги превърнем в органи за възприемане на всичко, което идва към нас от света. Единствено придобитите по такъв начин чувства могат да бъдат проникнати от аза.

На практика, тези чувства играят решаваща роля както в изкуството, така и в социалния живот. Всяка обективна естетическа преценка зависи от силата, до която сме развили сетивата си по отношение на конкретно изразяваните ценности и от степента, до която чувството ни се е превърнало в орган на познанието. Съвременните естетически преценки се опират най-често на егоистичното или груповото чувство. Способността на човека да контролира собствените си чувства, да действа подобаващо и дори да разбира чувствата на другите - ето кое определя социалната му способност.

Някои клонове включват придружаващите упражнения като неразделна част от работата си; в други клонове от време навреме се обсъжда личния опит. Специални работни групи на тази тема провеждат срещи, за да обменят опита си. В този смисъл бихме искали да насърчим членовете да разгледат през настоящата година темата за културата на чувствата в контекста на придружаващите упражнения по начини възможно най-близки до практиката. Връзката на тези упражнения с цялостния антропософски път е посочена в осма и девета лекция от цикъла "Макрокосмос и микрокосмос" (СС-119), върху който бихме посъветвали да се работи.

За колегиума на Школата за духовна наука,
Хайнц Цимерман