Изборът на сърдечното мислене като тема на годината в Антропософското общество има значение и в светлината на развитието и метаморфозите. Йоханес Кюл изследва връзките на темата с годината на Дарвин.

Темата за еволюцията тази година звучи навсякъде. В чест на годишнината от публикуването на книгата "Произходът на видовете" (1859 г.) и 200 години от раждането на Чарлз Дарвин, се засвидетелства почит към неговите трудове. Ако от антропософска гледна точка Дарвинизмът се свързва с една ужасна "борба за оцеляване" и материалистичен светоглед от една страна, от друга страна вникването в естествения процес на еволюцията е едното от трите условия посочени от Рудолф Щайнер, необходими за появата на Духовната наука (според Едуард Шюре, септември 1907 г., тъй-нареченият документ от Бар, в Сс 262). Всъщност, в лекцията си от 1 октомври 1913 г. Щайнер говори дори за едно "по-дълбоко разбиране на Християнството, което може да се намери в Дарвинизма" и че "в наше време Дарвинистките импулси са родени от Християнството" (Сс 148). Затова можем да вземем тази годишнина като една възможност за по-задълбочена работа върху темата за развитието. Така може да се добави един антропософски поглед към мислите в културния ни живот, които често пъти са спорни.

Акцент върху развитието

Едва ли има антропософска тема, в която развитието да не играе някаква роля; от развитието като свободно човешко същество до величественото описание на еволюцията на човечеството и земята и последното велико дело на Рудолф Щайнер - учредяването на Школата за духовна наука. В крайна сметка всичко има нещо общо с развитие и себе-развитие; едното не може без другото! Тук си заслужава да се отбележи, че съвременната идея за развитието е изложена едва към края на XVIII век от Йохан Готфрийд Хердер, Йохан Гьоте и други. Преди това този термин се е разбирал повече като "трансформация" на нещо, което вече съществува и е предопределено. Новото значение включва промяна и обновление, нещо, което не е съществувало до този момент. Дарвин използва точно този нов термин за развитие, когато се опитва да разбере произхода на нови видове в световната история. В този смисъл, идеята за еволюцията е несъмнено едно от най-великите постижения на след-Християнската епоха.

Гъвкаво възстановяване

През последните години темите бяха винаги свързани със "сърдечното мислене". Ако разгледаме как човекът наблюдава развитието и метаморфозите и какво мисли за тях, можем да открием следното. Описанието на Рудолф Щайнер в лекцията му от 30 март 1910 г. за "сърдечното мислене" се отнася точно за този процес: Мисленето за развитието не следва логическия модел на причина и следствие, а едно гъвкаво възстановяване, което води до дълбоко вникване във връзките. Това може да се изживее например с една поредица от листа на растения. Така че и тази година ще се свържем с темите от миналите години. Трябва да се повдигнат още два въпроса: развитието в широк смисъл означава, че всичко може да се променя. Ние добре знаем какво е казал Рудолф Щайнер за развитието на духовните същества: нищо не остава същото! Но за развитие може да се говори само ако нещо остава също така и постоянно. Как иначе можем да познаем, когато нещо остава същото. Как иначе можем да разпознаем в новата фаза това, което се е видоизменило? Как можем да говорим за човешки зародиши на Сатурн? Рудолф Щайнер разглежда тези въпроси от различни ъгли в лекциите от 7 юни 1909 г. (Сс 107) и 15 септември 1918 г. (Сс 184).

Развитие: Разгръщане на вече съществуващото -
Обновяване/Възраждане в свобода
(Йохан Волфганг Гьоте, вероятно около 1790 г.,
заедно с "Метаморфози на растението")

Формиране на еволюцията в пълна свобода

Ако потърсим в творбата на Дарвин източника на понятието "борба за оцеляване" възниква един съвсем нов аспект. Самият Дарвин разказва, че е бил вдъхновен от икономиста Томас Робърт Малтус, който описал нещо подобно за ранното капиталистическо индустриално общество в Англия от началото на XIX век. И така, идеята за подбора не е възникнала от природата, а от социалните условия и човешките поведенчески модели! По-късно, през ХХ век тя е използвана обратно като социален Дарвинизъм, за да оправдае най-лошите човешки престъпления, защото само това можело да обясни как по-силният трябвало да се утвърди. Освен това, Рудолф Щайнер показва връзката между социалната наука и естествената наука, но в обратната посока; в естествените науки човек се учи и практикува да живее с идеи, които могат впоследствие да доведат до продуктивни модели в социалната област. Тази идея, например оформя първата лекция от цикъла "Мистерийни центрове" (Сс 232). Тук в центъра е идеята за развитието, която протича през цялата Антропософия. Бъдещето на еволюцията зависи от това, как човечеството може да я формира в пълна свобода! Тази мисъл заслужава да намери своя път в днешния културен живот.

За Колегиума на Школата за духовна наука,
Йоханес Кюл

Препоръчителна литература: (Освен споменатите лекции)

• Рудолф Щайнер: "Въведение в тайната наука", особено глави 4 и 5.
• Рудолф Щайнер: Еволюцията от гледна точка на истината (Сс 132).
• Освен това, би било добре да се изследват героите в Мистерийните драми на Рудолф Щайнер от аспекта на развитието.
• И разбира се, богатата литература от естествени съчинения на Гьоте също се препоръчва за тази тема.