Horacius
Настоящото изложение беше замислено в началото само като опит за сравнителен антропософски анализ на двете монотеистични религии.
Рязкото и драматично изостряне на отношенията между ислямската и християнската общност в световен мащаб, обаче, наложи смяна на тона на анализа в посока на оповестяване на определени тревожни и нелицеприятни и за двете общности съждения.
Рудолф Щайнер постоянно предупреждава, че игнорирането на свръхсетивното познание от съвременното човечество не може да остане ненаказано и е една от основните опасности в хода на човешката еволюция. И докато духовното невежество на редовия член на човешкото общество е основно за негова сметка, то демонстрираното напоследък духовно невежество от влиятелни държавни и религиозни лидери е тревожен симптом и може да има фатални последици за човешкия род.
Следващата информация трябва да се приеме като опит за антропософски поглед върху същността на исляма в паралелен анализ с християнството. Това предполага определен минимум антропософски познания в аудиторията, тъй като много понятия са асоциирани с конкретно антропософско съдържание и ще бъдат непонятни за хора, които не са боравили с тази материя.
И така, имаме Талмуд, Библия - Стар и Нов завет, Коран; т.е. юдаизъм, християнство и ислям - три свещени писания на три монотеистични религии с общ корен. Акцентът ще бъде върху Корана и Библията - Талмудът ще бъде споменаван само в техния контекст.
Появата и на трите религии - юдаизъм, християнство и ислям - е резултат от свръх-сетивни събития, свързани с драматично развили се отношения между висшите иерархии и последвалите от това грандиозни корекции в еволюцията на Земята и Човечеството.
Подготовката на тези корекции започва още в Полярната епоха (Сатурновия период) на Земния глобален цикъл от Земната еволюция. Логосът, една от еманациите на триединния Бог, започва своето драматично слизане на все по-ниски свръхсетивни енергийни и честотни нива в посока към физическия свят с цел, в строго определен момент, да се инкарнира в специално подготвено за целта човешко тяло. Движението на Словото е засечено още в древноиндийската епоха от сeдемте древни Риши - те говорят за Всетворящия (Вишва-карман), който се приближава, но е все още над седемте нива, творящи човешкото развитие. Древноперсийският Зороастър оповестява за духовната слънчева мощ, която предстои да се влее в човечеството и я нарича Великата Аура, Аура Маздао. Древните египтяни бленуват за срещата с Озирис след смъртта - среща с позитивните слънчеви сили, създали човешката организация...
Необходимостта от намесата на Логоса в човешката еволюция е детайлно проучена и обяснена от Р. Щайнер. Ще припомним само с няколко изречения основните постановки.
Човешката иерархия, десета по ред, е замислена от Създателя като първата и единствена по рода си, със заложен в нейното развитие непознат до този момент в духовния свят параметър - СВОБОДА, Свободна воля. Всички предшестващи човека иерархии - от Ангели до Серафими - описани още от Дионисий Ареопагит, са могъщи божества, но създадени само като изпълнители на Божията воля.
(Висшите иерархии по Д. Ареопагит и според езотеричното християнство:
1. Серафими - Духове на Любовта
2. Херувими - Духове на Хармонията
3. Престоли - Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) - Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) - Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи, Елохими) - Духове на Формата
7. Архаи - Духове на Личността
8. Архангели - Духове на Огъня
9. Ангели - Духове на Здрача, Синове на Живота
Иерархията на Архангелите:
1. Орифиил - 200 г. В.С. до 150 г. А.С.
2. Анаил - 150 - 500 г.
3. Захариил - 500 - 850 г.
4. Рафаил - 850 - 1190г.
5. Самаил - 1190 - 1510 г.
6. Гавраил - 1510 - 1879 г.
7. Михаил - 1879 - 2300 г.)
Изграждането на параметъра Свобода е било възможно само чрез нарушаване на съществуващия до появата на човека стереотип на съзидание. За целта група иерархии са програмно отклонени от рутинното си развитие и впрегнати в драматична конфронтация с основната човешка еволюционна програма. Част от тази конфронтация вече е реализирана - Луцифер (Дявол) - отклонени ангели и Ариман (Сатана) - отклонени архангели. Предстоят намеси в човешката еволюция на останалите модифицирани иерархии (азурите, отклонени архаи). Резултатът е преждевременно узряване на човешкия Аз и откъсване на азовото съзнание от човешката организация. (Намесата на Луциферите през Лемурийската епоха). В същността на човека се появява двойственост - съзнанието за човешкия Аз се развива по самостоятелен път и не се грижи за човешката организация, носителят на Аза. Следствието е: наченките на Свободата, свободната воля, но и Грехопадението: отчуждаване от Бога до абсурда на атеизма; отслабване, недъгавост, старост, греховност, натрупване на негативна карма и... необходимост от умиране на физическата организация с цел реинкарниране и компенсиране на личната карма...
Да, в Космоса се появява нов феномен - Смъртта, пряк резултат от нарушения синхрон между преждевременно узрелия човешки Аз и човешката организация, носителят на Аза. Феномен, принадлежащ само на физическия свят. (В скоби едно допълнение за механизма на смъртта - Висши системи изграждат магнитното поле на Земята, като една от функциите му е да принуждава ДНК-системата на човека да произвежда хормона на смъртта. Т.е. в оригиналния си вид ДНК-системата на човека е настроена циклично да подновява клетъчната структура на човешкото тяло и на практика да осигурява безсмъртие. Този факт е бил известен на атлантите от трета и четвърта раси и те са успявали да неутрализират временно земното магнитно поле чрез пирамидални конструкции и да активират основната регенерационна ДНК-програма, т.е. да регенерират физическата организация на човека, нарушавайки с това кармичния реинкарнационен цикъл. Този факт плюс злоупотребата им с манипулирането на елементарните духове на растежа е предопределило и унищожаването им чрез потопа) .
Мисията на Логоса, инкарниран в строго определен момент в специализирано човешко тяло, е да се трансформира в Дух на Земята чрез преминаване през този уникален физически феномен - Смъртта, да компенсира обективната карма на Земята и да провокира раждането на осъзнатия Аз - този Аз, който да тръгне съзнателно по пътя на синхронизация с човешката организация. Този Аз, който ще сключи нов завет с Бога, явил се на земята в образа на Христос, Сина, за да предложи на човечеството равноправно сътрудничество.
Ако Човекът достигне еволюционната си цел, той ще се превърне в носител на съзидателна свободна воля, в Творец, Създател, приближен и синовен на Бога, защото творчеството е възможно само в състояние на СВОБОДА.
В Библията същността на човека е свързана с мистерията на синовството. Целта на човешкото развитие е формулирана лаконично в Апокалипсиса на Йоан: "...който побеждава (в еволюцията), ще наследи всичко; Аз ще му бъда Бог и той ще ми бъде син." (Откровение, 21:7).
Представата на Исляма за човека като роб на Аллаха и отричането на Богосиновството лишава мюсюлманите от идеята за Човек-творец, Човек-Бог. Истински трагизъм има в меканскат сура 43, аят 81: "Ако Милосърдният имаше син, аз първи щях да му се поклоня." И веднага трябва да акцентирам за важна специфичност в Корана: Мохамед, коментирайки християнството и основните християнски мистерии, а именно мистерията на зачатието и синовството, мистерията на Христос-Исус (Иса), използва същите понятийни християнски форми, но явно влага в тези понятия друго съдържание. Иса (Исус) многократно е оповестен като Логос, Слово от Бога. Подробно е описано Божественото му зачатие. Когато Захария, бащата на пророка Йоан моли Бог за син, чува зова на ангелите: (сура 3:39)"...Аллах те благославя за Яха (Йоан), който ще потвърди Слово от Аллаха..." И в сура 3:45: "...и рекоха ангелите: О, Мариам (Мария), Аллах те благовества за Слово от Него и името му ще е Месия Иса (Исус), син на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния и е от приближените на Аллаха"; както и в сура 3:47: "...и рече Мариам: Господи, как ще имам син, когато мъж не ме е докосвал? ...И рече ангелът: Аллах сътворява каквото пожелае... Казва му само -Бъди! - и то става!"
В Корана има ярки проблясъци на едно по-дълбоко и колоритно познаване на същността на човека, на неговия потенциално по-висок статус в сравнение със съществуващите девет свръхсетивни иерархии. (Сури: 2/30-34; 7/12-13; 15/28-33, 17/61-65; 18/50; 29/116). В оригиналния текст на сура 2/30-34 човекът е наречен "халиф" - наместник на Бог: "...когато твоят Господ рече на Ангелите: Ще създам на Земята мой наместник - те рекоха: Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим и възнасяме? ...И рече Господ: Аз знам, каквото вие не знаете... Поклонете се на Адам... И всички иерархии, без Иблис (Луцифер), се покланят на Човека..."
За този завет се споменава образно и в Корана. В арабския оригинал е използвана думата АМАНА, имаща общ семитски корен с еврейската АМИН - вярвам. Събитието се развива още на свръхсетивно ниво, когато човекът е още в състояние на Адам Кадмон, духовният първочовек. Т.е. когато човекът е все още в руслото на основната програма и модифициращата намесата на отклонените иерархии още не е започнала. (Тук цитирам информацията на Р. Щайнер за същността на Адам Кадмон - това е всъщност Земята в състояние на човешки ембрион в утробата на Слънцето преди разделянето им). Аллах оповестява идеята си за изграждане на свободно същество и запитва всички: - Коя иерархия е готова да поеме предизвикателството да премине през тази модификация по пътя към великата цел - Свободата, но и да рискува да се провали в Бездната на небитието при неуспех? ...Всички иерархии отказват, само Човекът казва "да"! И тогава Аллах активира програмата си за човешката реализация с ясното съзнание за риска и неясния резултат от експеримента, когато се появи параметърът "свободна воля". Създават се особени отношения между решилия се на рискования експеримент Бог и приелия предизвикателството човек - отношения, опиращи се на АМАНА, на взаимната вяра и доверие. "...Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините (всички иерархии) отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе..." (Сура 33/72)
Временно се прехвърляме в началото на четвъртото столетие, когато християнството става официална религия на Римската империя. Започва интензивен процес на християнизиране на подвластните на империята народи - в Европа, Северна Африка, Предна Азия.
От преследвана общност християнската църква внезапно се превръща във властова институция. В нея бързо нахлуват мощен поток светски интереси, които бързо изтласкват на заден план и без това вече отслабналия афинитет към езотерично познание.
Всъщност, прекъсването на инспиративната информация се наблюдава още в края на първото столетие след Голгота. Вече са напуснали физическия свят първохристиянските посветени, чието разширено от Светия дух съзнание им е осигурявало реален езотеричен достъп. Вълнуващите духовни откровения на тези посветени, създали базовите християнски мистерии, много скоро се превръщат в мъртви истини, неподлежащи на преоткриване, на актуализиране. Твърде рано християнската теология забравя езотеричните си основи и обявявайки догмите за недостъпни за обикновения човешки разум, налага приемането им на вяра, опирайки се на църковния авторитет. Сама неспособна на езотеричен достъп и нестремяща се към такъв, християнската църква яростно преследва всяка езотерична информация, всеки опит за актуализиране на християнските мистерии. Знаем съдбата на богомилите, на техните последователи в Западна и Централна Европа. Духовната наука на Р. Щайнер е записана като ерес №107 в Гръцката православна църква и като ерес с много по-преден номер в Римокатолицизма. Християнската църква действа като куче, вързано за дървото на познанието - не може и не иска да яде от плодовете на познанието и не допуска други да правят това.
Проследявайки кармичната верига на Ибсен през последните три инкарнации, Р.Щайнер го намира, в края на първото столетие като посветен в предноазиатски раннохристиянски мистериен център, в състояние на дълбока скръб и печал. Бъдещият Ибсен е получил тежко духовно прозрение - идват много векове, през които християнството ще бъде криво разбрано, когато християнството ще живее само в традиции и предания и хората не ще знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, живял в тялото на Исус от Назарет...
Отиваме към първите християнски векове на Западната и Източна Римска империя. В културно отношение Рим и Константинопол са бледи отражения на грандиозната древногръцка култура. В културата на двата християнски центъра отсъства аристотелизмът, този могъщ древногръцки афинитет към науката. Величествените постижения на древните гърци в геометрията, математиката, химията, астрономията, медицината - не намират адекватен прием в Рим и Константинопол. Древногръцките философски школи са модифицирани и втикнати в тесните рамки на християнската догматика.
В същото време младите европейски народи се намират още във варварския си период, в мъчителен процес на себеоткриване, себеразпознаване. Християнизирани, тези народи потъват в мистицизъм, интерпретирайки част от християнските мистерии от позиция на древното си езичество. Продукт на такава интерпретация е появяването на един от най-топлите човешки празници Рождество Христово, който в същината си не е християнски празник. Първообразът е езическата практика в някои северногермански племена да избират подходящо дете, родено обезателно през втората половина на декември, за бъдещ духовен водач, подлагайки го на специално посвещение и въвеждайки го на жреческа позиция след 33 годишна възраст. Резултатът е определено затопляне, очовечаване на Христовия образ и в същото време драматично отдалечаване от истината за Христовата същност. Захласнати в примитивния си мистицизъм, тези народи изобщо не се притесняват от липсата на познание за законите на физическия свят, в който живеят и даже и не подозират съществуването на предхождащата ги древногръцка култура.
За първи път в хода на човешката еволюция се създава прецедент за прекъсване на приемствеността между културните епохи - Гръкоримската и Германската - с всички тежки негативни последствия. И ако това беше станало, вероятно сега щяхме да сме все още в периода на вощениците и кандилата, далеч даже и от газените лампи...
Разбира се, висшите иерархии са предвидили този приемствен срив и затова е задвижена програмата за двойното спасение.
Две хиляди години преди мистерията на Голгота от Харан е изведен синът на Тара, 75-годишният сириец Аврам (висок отец) и неговата полусестра и съпруга Сарайя (моя княгиня). В главата „Битие" на Стария завет не се споменава за контакти на Аврам с египетски мистерийни центрове по време на пребиваването му в Египет, но това трябва да се подразбира. Последвалата среща с един от най-високо посветените по това време, свещеника на Всевишния Бог, Селимския цар Мелхиседек (известен в една от предишните си инкарнации като Великия Посветен, извел най-напредналите от петата атлантска раса от Атлантида към Хималаите), е естествено продължение на свръхсетивната модификация и подготовка на Аврам. Основният резултат от тази свръхсетивна подготовка на Аврам е, че той е първият човек, в който се появява зародишът на индивидуалното интелектуално мислене и който е в състояние да схване, да проумее концепцията на духовността чрез чистото мислене.
Митарствата на Аврам са известни от Стария завет. На 87 годишна възраст той зачева първия си син Исмаил (т.е., който слуша Бога) от слугинята на Сарайя - египтянката Агар. Тринадесет години по-късно и Сара ражда дългоочаквания син - Исаак (смях), а стогодишният баща е вече Авраам (отец на множество). Родени са патриарсите на двата изкуствено създадени и селектирани лунни народи от програмата за човешкото спасение - арабският и еврейският. Народи, в чието съзнание е подтисната, приглушена имагинацията, образното възприемане, за сметка на инспирацията, свръхсетивното чуване и абстрактното мислене...
От този момент нататък интелектуалното мислене се развива в две направления. От една страна то е насочено към разширяване на съзнанието на вътрешния душевен живот. От друга - то е насочено навън, към разширяващото се съзнание за явленията и събитията във физическия свят. И така, преди 4000 г., евреите са народът, насочил интелекта си към разширяване на съзнанието за вътрешния си душевен живот и имат най-силно развитото егосъзнание. Арабите са използвали интелекта си за разширение на съзнанието си за външния свят и чрез мощното си абстрактно мислене полагат основите на естествените науки и имат най-развитите за времето си познания за естеството на физическия свят.
Със създаването на специалното тяло на Исус от Назарет, способно да приеме Слънчевия дух Христос, евреите изпълняват първата част от мисията си. Неспособността им да приемат Христос и да се превърнат във водещия народ на Спасението, довежда до тяхното принудително разпръскване.
Исмаил става родоначалник на дванадесетте арабски племена. Християнските теолози определено наивно тълкуват неговото зачеване като моментно безверие и слабост на Аврам. Съвсем естествени са били чисто човешките тревоги на праотеца за неговото закъсняващо възпроизводство, но като субект на специална подготовка и надзор от страна на модифициращите го иерархии, Аврам е безкрайно далече от фриволни своенравни действия. Т.е., Исмаил е заченат в точно определен момент от генетичната модификация на баща си. Тринадесет години преди зачеването на Исак „съзиждането" на новата генетична структура на Аврам още не е приключило, но Исмаил трябва да се появи точно тогава, за да може излезлият от череслата му народ да остане индиферентен към същността на Христос, към християнските мистерии. Все още Яхве не е изпратил на Аврам посланието с праобраза на Светата Троица и Аврам, колкото и парадоксално да звучи, още не е модифициран до ниво „Отец".
Двадесет и шест века по-късно инспирациите на ангела Джибрил (архангел Гавраил) към пророка Мохамед изобилстват от езотерична информация за същността на Христос. Понятията „Слово от Него, Слово от Аллаха", както беше упоменато, се цитират многократно от Мохамед. (сура 3 / аяти 39,45"). Самият пророк, отнасяйки се с дълбоко уважение към Исус от Назарет и книжовната община на християните, не възприема Логоса като субстанция на Триединния Бог, а като поредна материализирана воля на трансцедентния Аллах. Християнството е оповестено като естествено продължение на юдаизма и Исус Христос - за велик пророк, какъвто е и той, Мохамед. Пророкът драматично се разминава с основните християнски мистерии - мистерията за троичния Бог, богосиновството и Божествената същност на слънчевия Дух Христос, мистерията на Голгота, мистерията на Спасението. Разбира се, това разминаване, от една страна, е програмирано, а от друга - много улеснено от съществуващите разногласия сред вече многобройните християнски групи и секти при тълкуването на горните мистерии. Тук е моментът да споменем за Школата на Гондишапур, драматично свързана с клон от ранното християнство - Манихейството и възхода на Исляма по време на халифа Муавийа, курайшид от фамилията на Омайядите (614)...
Ако Мохамед не е бил изкуствено „предпазен" от прозрение за езотеричната същност на християнството, неговите духовни откровения щяха просто да актуализират вече известните християнски догми и свещени писания и записаният Коран не би бил в състояние да инспирира Исляма - мощната духовно-бойна носеща платформа на арабския феномен. В този смисъл за програмирано непросветления пророк не е проблем да се самообяви за Пророк на Печата, т.е., за последния Божи довереник в историята на човешката еволюция; инспирираният Коран - за Книгата на Книгите и Книга на Спасението и Ислямът - за последната духовна инстанция. В недрата на едномилионния арабски народ се заражда могъщ духовен импулс - Ислямът - с драматични последствия за човешката еволюцията.
Арабската дума „ислям" означава „предавам се, предоставям се на Бога" и е от групата на предхождащите го две монотеистични религии - юдаизмът и християнството. Базата на исляма е Коранът - свещената Книга за Божието слово (114 сура, 6206-6238 аята, знамения) - диктувана на Мохамед в продължение на 22 години от ангела Джибрил. Според Р. Щайнер - от архангел Гавраил, символът на лунния разум.
Грандиозната роля на исляма и разпространения чрез него арабски феномен тепърва трябва да се открива, разбира, оценява и приема от християнския свят. И от това откриване, разбиране, оценяване и приемане зависи посоката на човешката еволюция.
Ислямската доктрина е рационална и достъпна за всяко логическо мислене. Същината й може да се изложи с няколко изречения. Трансцеденталният, недостижим и самотен Аллах е далече по-разбираем от мистерийната християнска Троичност - Бог с три симбиозни същности... Ниспосланият Коран - Книгата на книгите - е ясен и приемлив като „Акт на Спасението", докато сред християнските общности трудно ще се намери богослов, който смислено да обясни същността на спасителната Христова мисия... Мохамед ясно се определя като обикновен смъртен, избран за посредник между Аллах и човешката иерархия. Мистериозният християнски Богочовек, със смущаваща Богосиновност - „Аз и Отец сме едно", е труден за възприемане и изисква разширено съзнание, за да бъде разбран... Същността на Събитието на Голгота - най-грандиозната корекция в историята на Вселената, развила се едновременно на физическо и духовно ниво - и до ден днешен остава непонятна за всяко затворено в догмите съзнание...
В началото на седми век, само 10 години след смъртта на Мохамед, потомците на Исмаил внезапно ще излязат от пустинята и понесени от могъщата платформа на новата си религия, исляма, ще реализират по блестящ начин първата част от своята мисия на Спасението - спасяване и обогатяване на древногръцките културни и научни постижения чрез осъществяване на една от най-бляскавите военно-културни инвазии в историята на човешкия род.
В света се появява арабският феномен - фетишът към абстрактното комбинативно математическо мислене, фетишът към естествените науки. В арабския феномен Р. Щайнер ще види „най-великия импулс за усъвършенстване на човешката глава, на човешкия ум".
С изследователска стръв арабите се „нахвърлят" върху писмените еквиваленти на древногръцката култура - в оригинал или в съществуващите вече сирийски преводи. Със същото настървение те поглъщат, попиват древната култура на завладените от тях народи... Изпълнява се Божият обет, оповестен на Аврам за сина му: „...и ще направя от неговите (на Исмаил) потомци велик народ..."
От историческа и военна гледна точка арабската военна инвазия няма еквивалент. Само десет години след смъртта на Мохамед, 642 г., халифът Омар влиза в Иерусалим на бяла камила. В 650 г. Византия губи Сирия, Палестина и Египет. Завоюван е Иран... За по-малко от сто години са арабизирани цяла Предна Азия и Северна Африка. На Изток арабите стигат до река Инд. Ислямизирани са Централна Африка, Иран, кавказките народи, Северна Индия, Малайзия и Индонезия. Няколко века ислямът е религия на военната каста на Китай... Дванадесет века преди човечеството да оцени значението на петрола, под нозете на арабизираните и ислямизирани народи се оказват над 80% от световните нефтени запаси... Народите, съществуващи под знака на полумесеца, имат сериозна причина да благодарят на Аллах...
Водени от кармичния си, макар и неосъзнат импулс, арабите преследват упорито базовата си цел - инвазия в Централна и Западна Европа. Мисията им е да пренесат тук спасената и доразвита от тях древногръцка култура, древногръцкия аристотелизъм, абстрактното математическо мислене и в определен еволюционен момент да имплантират този културен импулс в германските народи, бъдещите водачи на човешката еволюция... Християнският свят е трябвало да бъде шоково изваден от мистичната си, едностранчива унесеност в примитивните свръхсетивни нива, в което състояние вярващите са губели почва под краката си. Християнското внимание трябва да се преориентира към същността на физическия свят и християнските народи да изградят ясно вътрешно съзнание и трезвост на възприятията, така необходими за бъдещите овладявания на висшите духовни знания... Понятно е, че такава модификация на съзнанието има ариманичен характер и неминуемо довежда до появата на материалистичния мироглед сред европейските народи, до Богоотрицанието, но без този рискован акт европейското човечеството не би могло да се откъсне от мистицизма и да продължи трудния си и с неясен край път. Носен от бойната си платформа - Исляма - арабският интелект провокира преход в нова степен на европейското християнско съзнание.
Арабите обхващат в клещи Европа - от изток и запад. В 711 година арабският пълководец Тарик дебаркира от Африка в Испания на онази фамозна скала, наречена на неговото име ГЕБЕЛ АЛ ТАРИК (Скалата на Тарик), в по-късна транскрипция известна като ГИБРАЛТАР. Тарик смазва Вестготското кралство и преминава Пиринеите... Сраженията се водят вече на територията на франките... С големи усилия обединените християнски сили на Европа успяват да спрат арабите при Ксерес де ла Фронтера, при Туле и Поатие...
На европейска територия е създаден първият арабски военно-културен плацдарм с център Кордова...
В същото време атакуваните европейски народи са изпитвали определен респект към високата образованост и култура на връхлитащите ги завоеватели. Естествено е било нежеланието им да се подчинят, но това, което арабите донасят, е реален отблясък на бъдещия арабски културен пик в края на същия век и началото на следващия, времето на Харун ал Рашид и Мамун (786-833). Всъщност, това е и времето на възхвалявания Карл Велики, монархът, допринесъл много за процеса на християнизиране... И докато свитата на Харун ал Рашид се е състояла от блестящи естественици -математици, физици, химици, геометри, астрономи, медици, оптици и самият халиф е бил признат философ и естественик, то Карл Велики с огромен труд е изписвал името си... Когато арабите са имали академични познания, германската раса е била в подстъпите към началното образование...
Армиите на Мамун атакуват Византия. Два пъти е обсаждан Константинопол и два пъти български ханове помагат на ромеите в отблъскване на завоевателите.
Като че ли на физически план кармичната мисия на арабите се проваля. Тогава влиза в действие реинкарнацията. Всички напреднали арабски духове се прераждат в телата на англо-саксонските народи. Тарик - Дарвин; Харун ал Рашид - Бейкън; Астрономите Браво, Коперник, Галилей - всички са преродени арабски учени... Това, което не е станало на физическо ниво, се реализира на духовно.
Два пъти европейските народи с недоумение и ужас се сблъскват с арабската инвазия. Първият сблъсък довежда до отърсването на европейците от нерационалния, отнесен мистицизъм и до появата на естествените науки и материалистическия мироглед.
Втората атака на ислямския свят е актуална в момента и е свързана с импулсите на Исмаил. Той е блокиран в духовното си развитие на свръхсетивно ниво и не може да продължи напред, докато започнатата от него мисия не бъде доведена до край - Християнският свят да се събуди от хилядолетната си духовна летаргия и да поеме кармичните си функции на Бялото посвещение. Това Бяло посвещение, което да поведе човешкия род към аналитично проучване на духовните свръхсетивни светове, т.е., към прилагане на арабския феномен, продуктът на Исмаил, в усвояването на свръхсетивното познание, решаващо за крайната цел на човешката еволюция.
В момента Християнският свят е индиферентен към базовата си мисия и опасно далече от грандиозните си кармични задължения. Хаос и тъмнина върлуват в християнската теология. Трудно може да се намери християнски теолог, който да е в състояние смислено да обясни базовите християнски мистерии - Грехопадението, същността на двете велики индивидуалности - Исус от Назарет и Христос, Мистерията на Голгота, същността на Спасението... Източното православие се е затворило зад дебелите стени на догмите... Католицизмът е преситен със светска власт и духовността не е сред приоритетите му... Протестантството в Европа единствено проявява слаби проблясъци на духовна култура, докато многобройните негови конфесии в Северна Америка масирано и интензивно разпространяват духовно НЕЗНАНИЕ - от драматичното смесване на различни индивидуалности - Исус със Христос, Луцифер с Ариман и Сорат (Дявол, Сатана, Звярът 666), до обявената яростна война на Злото, игнорирайки базовия принцип на езотеричното християнство (Манехейството) - Злото е Добро, проявено в неподходящо време и неподходящо място и смисълът на борбата срещу Злото е преобразуването му в Добро...