Няколко месеца след учредяването на Антропософското общество, през септември 1924 г., Рудолф Щайнер говори за неговата идентичност по един изключително скромен и задълбочен начин.[1] Той описва как зад Антропософското общество тъче духовният архетип на Антропософското движение. Той казва, че Антропософското общество трябва да бъде една институция, пропита с езотеричния живот на едно духовно движение. Обществото трябва да работи езотерично и да осъзнае своите езотерични измерения. Според Рудолф Щайнер, Антропософията не трябва да се приема само като антропософска субстанция, но и да се „прави”, да се прилага във всички сфери на живота. Рудолф Щайнер описва, че Антропософското общество е могло да бъде учредено и запазено в езотеричен смисъл само въз основа на живите човешки взаимоотношения. Всичко трябва да се основава върху реални човешки взаимоотношения в най-широк смисъл: върху конкретния – а не абстрактен – духовен живот.
Човешки взаимоотношения
На този фон, идентичността на Антропософското общество има различни аспекти. Неговите членове се събират и общуват, като признават духовния свят за основна реалност. През 1923 г. Рудолф Щайнер посочва, че Антропософията не е просто доктрина, а духовно същество, което е най-дълбоко свързано с нас като човешки същества и с нашите взаимоотношения. Като духовно същество, то иска да намери своя дом в Антропософското общество. Този аспект в идентичността на Обществото, който се отнася до съществото Антропософия, е свързан с потенциала за развитие и израстване, който живее в нас и с нашите взаимоотношения. Един огромен потенциал се открива и се изживява.
Оттук стигаме до аспекта на кармата в Антропософското общество. Кармичните процеси вътре в Обществото имат по-дълбоко измерение –измерението на инициативата. В този смисъл ние не приемаме кармата, така както я намираме, а можем да добавим нови импулси към нея от самите себе си чрез нашите действия и поведение. Това е възможно и необходимо, откакто Христовото същество става господар на кармата през двайсетия век. Всеки един от нас е призован да осмисли своя принос в съдбата на човечеството.
Именно този Христов импулс поставя пред Антропософското общество като трети аспект на неговата идентичност задачата да свърже възможно най-голямата екзотеричност с истинска и чиста езотеричност. Когато Рудолф Щайнер основава Обществото на Коледната конференция през 1923/24 г., той казва, че ние можем да разрешим този „фундаментален проблем” само в сърцата си. По-късно той добавя, че езотеричното всъщност означава човек най-енергично да се посвети на живота във всичките му дълбини.
Духовно изследване
Четвъртият аспект от идентичността на Антропософското общество намираме във факта, че Обществото счита Школата за духовна наука за център на своята дейност. Школата за духовна наука има за задача да се грижи за Антропософията като духовна наука, дадена от Рудолф Щайнер, да я развива по-нататък и да я прилага плодотворно в различните сфери на живота. Антропософското общество има за цел да подкрепя това духовно развитие или изследване. От самото си начало Обществото е поело тази задача и се стреми да я изпълни. Тя се състои в създаването на една атмосфера, която дава възможност на хората да се свързват с Антропософията и да се идентифицират с нея. По този начин възниква една вътрешна необходимост да се представлява Антропософията. Волята да се представлява Антропософията пред и във света е главно условие за членство в Школата за духовна наука. Различните области на приложната Антропософия, които възникнаха в резултат от това, се стремят да дадат отговори на фундаментални въпроси на нашето време. Оказването на подкрепа за тези области е четвъртият аспект от идентичността на Антропософското общество.
Тазгодишната конференция ще бъде посветена на идентичността на Антропософското общество. Маргрет Золстад, Уели Хуртер, Сю Симпсън и Петер Зелг ще открият конференцията с доклади по темата, а членовете на Изпълнителния съвет ще говорят по нея на Общото годишно събрание. Освен посочените по-горе аспекти, идентичността на Антропософското общество има и други аспекти, които могат да се разгледат по-задълбочено в работните групи. Как може съществото Антропософия да присъства по-силно в Обществото? Какви начини на работа биха подпомогнали на това присъствие? Кармичният аспект на Обществото също съдържа много въпроси. Какво е имал предвид Рудолф Щайнер, когато е говорил за важната роля на инициативата в този контекст, ако се замислим, че в кармата може да се намери Христовото същество? Възгледите за отношението между екзотеричния и езотеричния живот също се различават. Ще успеем ли да намерим обща почва без да се налага да изключваме нито публичния, нито езотеричния живот? Рудолф Щайнер казва, че Школата за духовна наука може да се счита за душата на Обществото. Как може това да стане една жива реалност? Възможно ли е да се гледа на Школата за духовна наука не само като на институция, а по-скоро като на душевна и духовна нагласа? Очаква ни още работа и върху връзките ни с различните области на живота. Какви връзки могат да се създадат?
Задълбочавайки тези и други въпроси в работните групи ние бихме могли да познаем и изживеем идентичността на Антропософското общество.
Човешки взаимоотношения
На този фон, идентичността на Антропософското общество има различни аспекти. Неговите членове се събират и общуват, като признават духовния свят за основна реалност. През 1923 г. Рудолф Щайнер посочва, че Антропософията не е просто доктрина, а духовно същество, което е най-дълбоко свързано с нас като човешки същества и с нашите взаимоотношения. Като духовно същество, то иска да намери своя дом в Антропософското общество. Този аспект в идентичността на Обществото, който се отнася до съществото Антропософия, е свързан с потенциала за развитие и израстване, който живее в нас и с нашите взаимоотношения. Един огромен потенциал се открива и се изживява.
Оттук стигаме до аспекта на кармата в Антропософското общество. Кармичните процеси вътре в Обществото имат по-дълбоко измерение –измерението на инициативата. В този смисъл ние не приемаме кармата, така както я намираме, а можем да добавим нови импулси към нея от самите себе си чрез нашите действия и поведение. Това е възможно и необходимо, откакто Христовото същество става господар на кармата през двайсетия век. Всеки един от нас е призован да осмисли своя принос в съдбата на човечеството.
Именно този Христов импулс поставя пред Антропософското общество като трети аспект на неговата идентичност задачата да свърже възможно най-голямата екзотеричност с истинска и чиста езотеричност. Когато Рудолф Щайнер основава Обществото на Коледната конференция през 1923/24 г., той казва, че ние можем да разрешим този „фундаментален проблем” само в сърцата си. По-късно той добавя, че езотеричното всъщност означава човек най-енергично да се посвети на живота във всичките му дълбини.
Духовно изследване
Четвъртият аспект от идентичността на Антропософското общество намираме във факта, че Обществото счита Школата за духовна наука за център на своята дейност. Школата за духовна наука има за задача да се грижи за Антропософията като духовна наука, дадена от Рудолф Щайнер, да я развива по-нататък и да я прилага плодотворно в различните сфери на живота. Антропософското общество има за цел да подкрепя това духовно развитие или изследване. От самото си начало Обществото е поело тази задача и се стреми да я изпълни. Тя се състои в създаването на една атмосфера, която дава възможност на хората да се свързват с Антропософията и да се идентифицират с нея. По този начин възниква една вътрешна необходимост да се представлява Антропософията. Волята да се представлява Антропософията пред и във света е главно условие за членство в Школата за духовна наука. Различните области на приложната Антропософия, които възникнаха в резултат от това, се стремят да дадат отговори на фундаментални въпроси на нашето време. Оказването на подкрепа за тези области е четвъртият аспект от идентичността на Антропософското общество.
Тазгодишната конференция ще бъде посветена на идентичността на Антропософското общество. Маргрет Золстад, Уели Хуртер, Сю Симпсън и Петер Зелг ще открият конференцията с доклади по темата, а членовете на Изпълнителния съвет ще говорят по нея на Общото годишно събрание. Освен посочените по-горе аспекти, идентичността на Антропософското общество има и други аспекти, които могат да се разгледат по-задълбочено в работните групи. Как може съществото Антропософия да присъства по-силно в Обществото? Какви начини на работа биха подпомогнали на това присъствие? Кармичният аспект на Обществото също съдържа много въпроси. Какво е имал предвид Рудолф Щайнер, когато е говорил за важната роля на инициативата в този контекст, ако се замислим, че в кармата може да се намери Христовото същество? Възгледите за отношението между екзотеричния и езотеричния живот също се различават. Ще успеем ли да намерим обща почва без да се налага да изключваме нито публичния, нито езотеричния живот? Рудолф Щайнер казва, че Школата за духовна наука може да се счита за душата на Обществото. Как може това да стане една жива реалност? Възможно ли е да се гледа на Школата за духовна наука не само като на институция, а по-скоро като на душевна и духовна нагласа? Очаква ни още работа и върху връзките ни с различните области на живота. Какви връзки могат да се създадат?
Задълбочавайки тези и други въпроси в работните групи ние бихме могли да познаем и изживеем идентичността на Антропософското общество.
Бележки:
[1] Рудолф Щайнер: Основополагащия камък / Живота, характера и развитието на Антропософията. GA 260a, лекция от 5 септември 1924 г.
Препоръчителна литература по темата „Идентичността на Антропософското общество”:
От Рудолф Щайнер:
Кармични отношения, том III, GA 237, лекции от 1, 3, 4 и 8 август 1924 г.
Кармични отношения, том IV, GA 238, лекция от 5 септември 1924 г.
Кармични отношения, том VI, GA 240, лекции от 18, 19 и 20 юли 1924 г.
Коледната конференция за учредяването на Единното антропософско общество 1923/1924 г., GA 260
От други автори:
Сергей Прокофиев: Warum wird man Mitglied der Anthroposophischen Gesellschaft? Verlag am Goetheanum, Dornach 2011.
Хайнц Цимерман: Die Lebensbedingungen der Anthroposophie heute. Ziele und Aufgaben der Anthroposophischen Gesellschaft und der Freien Hochschule für Geisteswissenschaft, Verlag am Goetheanum, Dornach 2007.
