Днес ние до такава степен сме се отчуждили от света и от другите човешки същества около нас, че без споделено разбиране едва ли е възможна вече една истинска среща. Разбирането на другия, а не на нас самите изисква съпричастност и изострена чувствителност, както и усилие. То изисква ангажирането на цялото ни същество.

Миналата година ние насочихме вниманието си от по-общите външни аспекти на мисленето (тема на годината за 2004/2005: "Космическата интелигентност") към вътрешното разширение на мисленето, когато животът на чувствата и на мисленето се свържат така, че "сърцата започват да мислят".

Изживяването на мисловното съдържание е на първо място и най-вече едно вътрешно духовно изживяване в човешкото същество. То придобива ново измерение, когато се съединява с другия аспект на реалността: със сетивния свят. В този контекст, Рудолф Щайнер формира едно понятие, което се отнася до човешката ритмична система - "дишане на светлина": Ние можем да станем по-будни не само за физиологическия после-образ на едно сетивно явление, но и да отидем по-нататък, към това, което се поражда в нас като душевно-духовния после-образ на едно сетивно явление" ("Мисията на Архангел Михаил", лекция от 30 ноември 1919 год., GA-194). Интересно е да се разгледа този процес като процес на дишане, особено във връзка със сърдечното мислене.

Ако човек проследи този процес ще открие, че големият процес на дишане на Земята в хода на годината ни представя точна картина на това, което протича като духовно дишане в душата. По този начин природният ритъм придобива медитативно, космически-човешко значение. Ние поставяме нашето човешко съществуване във връзка със земята и космическото й обкръжение.

Това е важно не само за нашето собствено изживяване, но и за Земята, като се започне от намесата ни в екологичните въпроси и се стигне до връзката ни със съединения с обкръжението на земята Христос, с Духа на Земята. Добре е да схванем в дълбочина как може да се стимулира и задълбочи сърдечното мислене чрез вътрешно участие в хода на годината. "Календарът на Душата" е основата за един такъв опит, както и лекциите за Михаиловия празник - "Празниците и тяхното значение" (GA-229), които често се четат по време на празниците.

Може да се добави и друг аспект, свързан с лекциите върху годишния цикъл като процес на дишане на Земята (GA-223). Рудолф Щайнер характеризира движението за създаване на така наречения тричленен социален организъм, който не успя да се реализира в първоначалното си намерение като изпитание дали "Михаиловата мисъл е достатъчно силна у известен брой хора [...], за да се почувства наистина в цялата й формираща времето сила..." Един аспект от тази Михаилова мисъл е изживяването на годишния ход да се свърже с формирането на социалните отношения. Свързвайки тези теми, ние се озоваваме в центъра на днешните задачи, отнасящи се до социалните и екологичните въпроси. Ние се озоваваме както сред големите обществени проблеми, така и сред вътрешни антропософски въпроси.

Точно както има значение, че Календарът на душата е издаден в годината на учредяването на Антропософското общество, също така не е случайно, че Рудолф Щайнер представя "Празниците и тяхното значение" като централна тема през 1923 г., годината, в която Антропософското общество се стабилизира и се подготвя Коледната конференция.