Казвам се Галина Трифонова и работя като детска учителка в ОДЗ №7 "Снежанка" в гр. Плевен. От 14 години част от моята работа е интеграцията на деца с увреждания в групи от здрави деца. Работила съм с деца с детска церебрална парализа, с изоставане в нервно-психическото развитие, с хидроцефалия и със сляпо дете. Участвала съм с доклади върху работата си по тази проблематика в национални и международни конференции.
Намирам, че семинарът по антропософска лечебна педагогика и социална терапия се организира в много важен за България момент. В момент на промяна на възгледите на обществото за съдбата на хората с увреждания.
Европа беше потресена от филма на ВВС за децата от Дома за деца с тежки увреждания в с. Могилино. А такива домове в България има 26! Разбира се, не всички изглеждат така и не във всички децата живеят по този потресаващо антихуманен начин. Но според доклад на агенцията за закрила на детето 10% от децата на България са деца с увреждания. За моя роден град Плевен това значи, че освен около 4000-те деца на възраст от 1 до 7 години, има още 400 деца с различни увреждания. Докато всичките 4000 здрави деца са в детски заведения, само около 35-40 са приети в специалното училище за деца с увреждания, Дневен център за хора с увреждания и само 8 в две детски градини за интеграция, едната от които е моята! Хората и децата с увреждания не се виждат по улиците, заведенията и учрежденията в България. Техният живот е скрит в домовете, само сред най-близките. Ако близките нямат силите и възможностите да се грижат за тях, то те попадат в домове от вида Могилино...... И за това като цяло българското общество се нуждае от промяна в отношението си към хората с увреждания. Нуждае се от нов поглед към тях и техните заболявания, към смисъла на тяхното съществуване, към техните способности и възможности за реализация. България изпитва крещяща нужда от теории и практически идеи за по-пълноценното включване на хората с увреждания в живота на общостта, за такава лечебна, педагогическа и социална дейност с тях, която ще ги направи хора, на които може да се разчита и по този начин хора, полезни за себе си и общността. Нуждае се от практически пример за един по-различен начин на живот за тези хора: живот, изпълнен с полезни дейности за себе си, общността и обществото, според възможностите, способностите и степента на увреденост на всеки човек.Нуждае се от хора, обучени да мислят и работят по този различен начин.
В Семинара съм от конференцията на 29-31.07.2006г във Варна. Още в началото бях впечатлена от новата, никога не чувана от мен философия за произхода на заболявания и тяхната терапия; от изумителните резултати, които представиха пред аудиторията колеги от Германия, Швейцария, Гърция, Румъния, Русия. Изживях възхищение пред хората, постигнали този забележителен напредък, както и към тези, които така всеотдайно, човеколюбиво, професионално и търпеливо са се борили ден след ден за да стигнат до тези резултати. Знам колко усилия, мисъл и сърце им е струвало това!
Че семинарът е необходим показва и разнообразният професионален състав на хората, включили се в него: от университетски преподаватели до детски учители, психолози, кинезитерапевти, специални педагози от специализирани училища и ресурсни учители, заети с интеграцията на деца с увреждания в масовите училища и детски градин. Колко различен като философия е той пък показва включването като пълноправен участник в него на човек-инвалид от Дневния център за хора с душевни заболявания в гр. Благоевград. Разговаряла съм с голяма част от хората и всички споделят моя интерес както към преподаваната философия, така и към практическите занимания с изкуство и евритмия. Включването на тези дейности в учебния процес на семинара го прави уникален и различен от всички други образователни форми за възрастни, практикувани в България! За сега участието ни в тези форми и дейности има смисъл за нашето себепознание, но всички ние предвкусваме времето, в което ще ни се открие смисъла на тези дейности и за хората с увреждания, за които се грижим. Във всички, с които разговарях, както и в мен, семинарните занимания за сега предизвикват повече въпроси от получаваните отговори и пораждат нетърпение да се научи повече. В този смисъл може би е необходимо да се включат повече лекции в заниманията. Все пак Антропософията е трудна наука и разбирам организаторите, които постепенно и внимателно ни въвеждат в нея чрeз лекциите върху Общото човекознание и ембрионалното развитие на детето на д-р Трайчо Франгов, развитието на детето до 7 годишна възраст на д-р Франциска Келер, учебния план на Валдорфските училища на г-н Г. Херц и антропософският път от говоренето към писането и четенето от д-р Стоян Везенков. Засега парадоксално и еретически звучат и философията, и теориите за произхода на някои заболявания за материалистически настроените ни умове. Парадоксално, но не невъзможно. За част от участниците, включително за мен, тези идеи са по-скоро откровение...
Че това е една възможна теория ни убедиха най-вече двата филма от Германия и Швейцария, направени от г-н Г. Херц и г-жа Едит Моор. Какво отношение към хората с увреждания! Каква среда за живот! Какви възможни за тях занимания! Каква органична връзка между начина, по който тези хора възприемат света, живота им сред природата и заниманията им!
Като естествено продължение на видяното дойде представянето на проекта "Драгодам" на д-р Везенков. Бях завладяна от ентусиазма, алтруизма и горещото му желание да направим същото нещо и тук, в България! Спонтанно и искрено взех решение да участвам с каквото мога в този проект!
В този семинар съм възхитена от двама човека. Първият от тях е г-жа Едит Моор. Прекланям се пред мисионерският ентусиазъм в нея, който и помогна в рамките на 3 години да обиколи социалните домове в България и да организира този семинар. Нещо, трудно за българин, който познава условията и хората тук, го направи една чужденка! Възхищавам се на отдадеността, целеустремеността и трудолюбието и!
Вторият човек, от който искрено се възхищавам е д-р Стоян Везенков. Съчетал в себе си високото образование и ум с бизнес умения, умението да работи с хора с идеализъм, работохолизъм с преклонение пред природата и уважение към националните традиции, алтруистичен и човечен той е олицетворение на моята вяра в младото поколение на България. Той е един от хорта, които ще променят България! Безрезервно вярвам в успеха на неговото начинание за построяване на Домове за хора с увреждания в с. Драгодан. В къщи, подарени от семейството му на инициативата!
Галина Трифонова
