Преди физическото си раждане, човекът е обграден от едно чуждо физическо тяло. Негово обкръжение е физическият свят на майката. Само нейното тяло може да въздейства върху развиващият се човек. Физическото раждане се състои в това, че човек се освобождава от майчината обвивка и чрез това обкръжението от физическия свят започва да му въздейства непосредствено.

Според Духовната наука до момента на раждането си човек е обвит от физическата майчина обвивка, а до времето на смяната на зъбите, т.е. до седмата год., той е обграден от една етерна и от една астрална обвивка. Едва по време на смяна на зъбите етерната обвивка освобождава етерното тяло. Етерното тяло развива първо собствените си сили в съчетание с онаследените чужди. По време на освобождаването на етерното тяло, физическото вече е самостоятелно. Краен резултат от тази работа са собствените зъби на детето,които се появяват на мястото на онаследените.

След този период растежът се осигурява от собственото етерно тяло. В момента, в който и астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период.

До смяната на зъбите през седмата година тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тя е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса.

Има две вълшебни думи, които разкриват как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са "подражание" и "пример" .Аристотел е нарекъл човека "най-подражателното животно". За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. "Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздейства върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види.

Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие "от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.

Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветове и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръвообръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако дeтето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.

Фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа (пример с "нарисуваната кукла"и "красивата кукла"). Готовите форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздейства правилно.

За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания.

Не би трябвало да се върши нещо, за което на детето да се казва: "Това не бива да правиш!" Колко много детето се стреми да подражава може да се убедим, ако наблюдаваме как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре.

В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Градивна сила за органите са танцовите движения под музикален съпровод.

Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непренудена любов!