Човек е получил 3 безценни дара от духовните йерархии: изправеният стоеж, говоренето и мисленето. До тригодишна възраст детето трябва да ги превърне в свои способности, които то ще доразвие до края на първия 7-годишен период. Детето в естествена последователност първо се учи да говори, после да чете и накрая да пише.
Изправеният стоеж е предпоставка за добре развит говор, а добре развитият говор е предпоставка за правилно развито мислене. Нарушенията в изправения стоеж и в говора водят до забавяне на интелектуалното развитие на детето.
Говорът е едно чудо, но материалистичната наука не може да го обясни задоволително.
Ларинксът като физически орган е съвършеният инструмент на говора. Но преди да се появи звука на говора, се извършват множество подготвителни движения от архетипен тип: поемане на дъх (респ. чрез гърдите; чрез корема), задържане на дъха, нагласяване на устните, на езика, емоционалната нагласа, идеята която искаме да изразим, проектирането й в пространството и цялостната стойка на тялото. Говорът е социална медия и това е основната му функция. Той се използва в общуването и свързва хората помежду им.
На тригодишна възраст се появява Азът на детето с неговите две сенки. Говорът се оформя под тяхното въздействие: едната го тегли нагоре и иска всичко да бъде музика и емоция - т.е. да няма материя (тя изпълва говора с живот, но всичко при нея е хаос - няма форма), а другата в неин противовес го тегли надолу и иска всичко да е подредено в стройна система от символи и знаци (тя се стреми към материята, към формата, но убива живота). От 7 до 14 годишна възраст детето преживява опасностите на тези две сенки, водено и пазено от педагога. Системно мислене то развива след 14-годишна възраст.
Думите могат да сковават предметите и нашето мислене. Всеки предмет е много неща, но преди всичко е енергия, която няма форма и е изключително богата на съдържание. Ние всички се договаряме като приемаме само едно негово значение (напр. можем да наречем един стол "стол" или "лост", но всеки извън общоприетото може да го нарича според начина, по който го преживява).
Детето първо се учи да чете и после да пише. Способността за четене и писане то трябва да развие през втория 7-годишен период. В 1ви клас се започва с въвеждане на буквите. Използва се принципът от познато към непознато. Първо се въвеждат гласните. Те са носители на въздействие от планетарната сфера, свързани с тонация. Това е животът, който е непрекъснат - това е принципът на непрекъснатостта, на единството. Съгласните са носители на въздействие от зодиакалната сфера. Това са формите на нещата, артикулацията на речта - принцип на прекъснатостта и множеството.
Когато искаме да въведем една буква, напр. съгласната "Б", първо трябва да я преживеем: избираме звучна дума, която съдържа буква "Б" и думата се произнася няколко пъти; след това се рисува мотив с движение, което наподобява буквата (напр. се рисува наведен над локва човек) и върху този мотив се съчинява история. Тази история се разказва на децата; после детето рисува героя; накрая се махат някои елементи от рисунката под ръководството на педагога, за да се получи необходимия символ. Така вече буквата не е абстрактна, а е изпълнен със съдържание образ, преминал през три нива: преживян в сърцето чрез разказаната история, изявен чрез волята с рисуването на героите и възприет от ума като символ.
След като всички букви са усвоени, децата започват да се учат да четат като първо сутрин се пеят песни, които наизустяват. В един момент учителят спира и записва думите на дъската и децата ги прочитат.
резюме на Весела Витанова