Антропософско Общество в България - Абонамент за книгата „Първоначални импулси на духовната наука”
 
   
 




 
Абонамент за книгата „Първоначални импулси на духовната наука”

Скъпи приятели,

през септември 2014 г. Издателско ателие Аб подготвя за печат в Поредица „Просветление”  лекционния цикъл от Рудолф Щайнер „Първоначални импулси на духовната наука” (GA 96) на абонаментен принцип.

Преводът е направен от Нели Спиридонова-Хорински.
Обемът на книгата е 340 стр.
Цена: 14.00 лв.

За абонамент и повече информация относно изданието на електронната поща на издателството: prosvetlenie@abv.bg

 

От съдържанието на книгата


Първоначални импулси на духовната наука
Берлин, 29 януари 1906 г.

Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот. Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура. Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма. Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.


Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
Берлин, 16 април 1906 г.

Деветте пласта на вътрешността на Земята. Участие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения. Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята. Плиний Стари и материалистическата природна наука.


Минало и бъдещо духовно познание
Берлин, 7 май 1906 г.

Скритият свят на гръцките мистерии. Хегеловият химн «Елевзин». Най-ниската точка на материализма през последната третина на 19-ти век. Мисията на Е. П. Блаватска.


Възпитателна практика въз основа на духовното познание
Берлин, 14 май 1906 г.

Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.

 

Духовното познание като най-висша освобождаваща същност

Участието на човека в духовните светове
Берлин, 1 октомври 1906 г.

Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука. Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят. Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората.


Задачата на духовнонаучното движение
Берлин, 8 октомври 1906 г.

Скромност и готовност за помощ. Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления. Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето. Карма и детайли на кармическата закономерност.


Берлин, 15 октомври 1906 г.

Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.


Отношението на човешките сетива към външния свят
Берлин, 19 октомври 1906 г.

Произход на човека в течение на планетната еволюция. Слухът е заложен още в началото на сатурновото развитие. Изграждане и диференциране на отделните сетива. Физическото виждане е сродно с възприемането на цветовете при ясновидеца. Астралната същност на сянката.

 

Пътят и степените на познанието 

Розенкройцерският духовен път
Берлин, 20 октомври 1906 г.

Главни показатели на източното, християнско-гностическото и розенкройцерското обучение. Отношението на розенкройцерския ученик към учителя. «Истина и наука» и «Философия на свободата» като учебници. Седем степени на розенкройцерския път. Значението на духовнонаучните сведения за живота след смъртта.


Имагинативно познание и художествена имагинация
Берлин, 21 октомври 1906 г.

Символичният език на природните царства. Груповите души на животните и растенията. Човекът и минералното царство. Духовният живот ще създаде нов стил в изкуството.



Хранене и лечебни методи
Берлин, 22 октомври 1906 г., сутринта

Универсалният характер на духовната наука. Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая. Регулиране на храненето. Аскетизъм. Лаборатории, основани върху духовнонаучна основа.


Техника на кармата
Берлин, 22 октомври 1906 г., вечерта

Смърт и сън. Панорамата на спомените. Изживявания на душата в камалока и в девахана. Слизане за ново въплъщение. Насрещни образи в духовните светове на нашите чувства, мисли и дела. Боговете на съдбата.


Знаци и символи на Коледния празник
Берлин, 17 декември 1906 г .

Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии. Христос като носител на духовното прераждане. Легендата за коледното дърво. Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното. Седемте коледни символа.

 

Молитвата „Отче наш”, езотерично разглеждане


Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.

Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото. Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш.


Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.

Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ? във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли. Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му.


Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
Берлин, 4 март 1907 г.

Предишни и бъдещи стадии в земната еволюция. Функцията на далака. Белият имел, остатък от лунното развитие. Езотерични основания за древните планетни имена и означението на дните на седмицата. Седморното деление на човешката биография. Митът за великана Имир.


Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
Берлин, 25 март 1907 г.

Трите аспекта на Бога в езотеричното християнство. Школата в Атина. Кръвният принцип в предхристиянското посвещение и неговата замяна чрез Христос. Индивидуализирането на човечеството като предпоставка за братския съюз на бъдещето.


Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
Берлин, 1 април 1907 г.

Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.


Достъп до християнството чрез духовната наука
Берлин, 27 април 1907 г.

Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности. Символичният език на Апокалипсиса. Агнето и неговият противник. Числото 666.


Трите аспекта на личността
Берлин, 12 юни 1907 г.

Осъществяването на художествения елемент на Мюнхенския конгрес. Истински морал израства не от закони, а от познание. Егоизъм и смърт, две страни на един и същ процес в еволюцията. Оглеждането на личността в аурата. Цел на развитието не е отслабването на личността до безличие, а нейното усилване до свръхличното.

 


 
 
  Антропософски вести  
  Антропософска книжарница