След като хилядолетия наред е било пазено в тайна, през втората половина на XIX век окултното познание излиза на бял свят. Начало на това поставя Елена Блаватска (1831-1891) със своите книги "Тайната Доктрина" и "Разбулената Изида". В тях за пръв път публично се оповестяват окултни истини, до този момент достъпни само за тесен кръг хора, посветили живота си на опазването на това свещено знание. Разкриването на тези истини е предпоставено от факта, че човечеството вече е достатъчно узряло да узнае истината за своя духовен и космически произход, както и от факта, че ако не получи противовес, материализмът неминуемо би отвел човечеството към културна и духовна гибел.

На 7 септември 1875 год. в Ню Йорк е основано Теософското Общество. Водачи на Обществото са Елена Блаватска и Хенри Олкът (1832-1907), а негов програмен девиз е "Няма религия по-горе от истината". Под Теософия (от гр. Божествена Мъдрост) се има предвид познание за свръхсетивната реалност, достигнато не чрез сетивни наблюдения, а получено като откровение в трансцедентни състояния на съзнанието. Повечето теософи обаче изпадат предимно в трансови състояния, т.е. се превръщат в медиуми, и съответно губят своето ясно и точно мислене, вследствие на което на знанията, достигнати от тях, не може да се приписва никаква научна достоверност.

През следващите десетилетия самата Елена Блаватска, както и цялото Теософско Общество, попадат под силно индийско влияние. В резултат на това теософските идеи започват да се предават предимно чрез индийски понятия като прана, кама, манас и др., непознати и съответно неразбираеми за европейския и западния свят. Индийското влияние води и до това Християнството да бъде поставено наравно с всички останали религии, а Христос да бъде принизен просто до обикновен духовен лидер на човечеството.