* 14 септември 1944 г., Стрелча
† 25 януари 2011 г. (на 67 год.), Стара Загора

Петър Райчев е роден в гр. Стрелча в бедно работническо семейство. Той е второто от три деца. По негови разкази, имали са трудно детство – преносвали са дрехите си, ходел с големи галоши и премръзнали крака, с филията хляб – с олио и чубрица... Завършва Механотехникум. По-късно учи Инженерно строителство в Ленинградския инженерно-строителен институт, работи в Коми. Създава семейство, има две деца – дъщеря и син, и внучета.

Животът му е изпълнен с много разочарования и в тежък момент обмисля края му. Изкачва се на скалата над амфитеатъра в Пловдив и тогава, по думите му, го облива бяла светлина. Разбира, че има да свърши нещо важно в този живот и трябва да продължи напред. Това е ключов момент, в който му се показва пътя... От този момент нататък с широка, по детски чиста усмивка, той нарича себе си Белия Дух.

Започва да помага на хората: занимава се с био-енерго-терапия, води беседи, запалва в много хора искрата на духовно търсене. Около 1991-1992 г. се премества от Пловдив в Стара Загора. Квартирата му е непрестанно средище на духовен живот. Събира богата библиотека, пълна с книги на Ани Безант, Бхагават Гита, Петър Дънов... Дори в дома му за известно време организират срещи млади хора от Кришна съзнание, за да пеят своите мантри. Интересува се от индийската духовност и мъдрост. Път, който много от нас преминават в търсене на Истината. В един момент Рудолф Щайнер и Антропософията докосват живота му, навлизат и остават завинаги в него.

Няколко години след учредяването на Издателство „Даскалов” у Петър се ражда идеята да се съхрани всичко, което е превеждано в България, на електронен носител. Тогава много от преводите (предимно на Димо Даскалов) са разпръснати по мазета и тавани, често в лошо състояние, с липсващи страници. Идеята е това богатство да се запази, за да остане за бъдещите поколения.

Нели Спиридонова-Хорински разказва за този период: „Петър започва Сизифова работа, която трае 13 години – събира отпечатаните на пишеща машина книги от различни хора, подрежда ги, търси липсващите страници, преписва, иска съгласието на отделни хора, отделя средства, за да закупи скенер, компютър, програми, взимат се заеми, които дългосрочно изплаща. Започва сканирането, поправя грешките от скенера, въвежда в компютъра написани на ръка липсващи страници... Трудно е да се изчерпят детайлите на тази дългогодишна безвъзмездна работа, вдъхновена от любовта към антропософията, от желанието книгите да се направят по-достъпни.”

На него дължим електронния архив с преводите на Щайнер, който имаме. Много хора в България са се докоснали до Антропософията с помощта на Петър!

През 1999 г. в Стара Загора се създава групата „Антропос-София”. Петър предоставя своята квартира с голяма радост за срещите. Вълнува се за всяка сбирка. Домът му е винаги топъл, уютен и приветлив. Години наред групата работи върху „Медитацията на Основополагащия камък” и лекционните цикли на Рудолф Щайнер върху Евангелията. През същата 1999 г. става член на Антропософското общество, а през 2003 г. е приет в Първи клас на Школата за духовна наука.

Той беше готов да контактува с всеки заинтересован, да изслуша, да даде поискан съвет, да подкрепи чистия импулс, защото беше изключително сетивен за чистотата в човешката душа, а там, където не я усещаше и прозираше фалш и лицемерие, Михаиловият меч на словото му беше безкомпромисен.

Какво остави в сърцата на приятелите си?

Поли: „Беше толкова естествено да общувам с него, така както се общува с хора, с които постоянно живееш – не знаеш нито кога са се заселили наблизо, нито кога са се приготвили и са си отишли. Но те се помнят. Не с някакви детайли, а като цяло. Благодарна съм, че мога да го назова по име като мой приятел. „Човече, познай себе си!” – това остана като ехо в мен от тихия му глас.”

Пепи: „29 юни 1995 г. – Петровден. Първата ми среща с Петър Райчев. Подари ми картина с посланието: „Няма по-велико произведение на природата от човешката същност. Красота, музика, хармония - съчетани в тяло и дух. Дерзай нагоре към Космоса!..” - Душата ми ликуваше, а съществото ми пееше!”

Дорина: „Запознах се с него в антропософския форум около 2005-2006 г. и стъпка по стъпка започна нашето приятелство – първо в нета, после наживо. Макар че тогава още прохождах в антропософските идеи, имах цялата му подкрепа и помощ, човешко разбиране и топлота. Той наистина беше „Бял Дух” в своите разбирания, в своята искреност, неподправеност, пламенност и смелост. Не се боеше да казва истината такава, каквато я чувства. Гостувах му в Стара Загора и почувствах с цялото си същество важността на този момент – нашата житейска среща, диска с архива, който беше подготвил, онова, което щеше да се превърне в моя бъдещ духовен хляб и щеше да определи собствения ми път... Споделях всичко с него – идеите си, препъванията, надеждите, вярата... Той ми остави своята смелост, вяра и искреност, и думите, които често ми повтаряше: „Доре, давай, не се отказавай каквото и да се случва, защото си на прав път!”

Петър премина Прага на Духовния свят на 25 януари 2011 г. след кратко и интензивно онкологично боледуване. Той ни остави не само огромния електронен архив от антропософски книги, но и прекрасни поетични творби.

***

Нека летя!

Хора, бъдете добри,
не вселявайте в мене тревога,
нито завист,
нито злоба,
нито злорадство в очи,
аз просто не мога.

Сега
преоткривам света,
душите човешки,
нежността на ръцете,
радостта на очите
и огъня
във вашите сърца,
аз просто прохождам.

Хора, бъдете добри,
не гасете в мене жарава.
Вулканичната сила
на моето сърце,
полет на ръцете - криле,
вдъхновение
преливащо в мене.

Не прекъсвайте
моя полет в таз синева.
Повярвайте
ще има красота,
в душите ще има лекота,
ще задъхвам вашите сърца.

Оставете ме, хора добри!
Нека летя...

                    Петър Райчев