* 27 ноември 1908 г., с. Бабук
† 29 април 1989 г. (на 81 години), Стара Загора

Ако влезете в антропософския дом в Стара Загора, ще ви посрещнат две колони. От западната, с поглед на изток, ви гледат угрижените за съдбата на човечеството, всепроникващи очи на Рудолф Щайнер. От източната колона, на същата височина, с поглед на запад, е портретът на Димo Даскалов. Вижте израза на лицето – съсредоточен, притихнал, със сведен поглед, цялото лице излъчва смирение и  вътрешна убеденост в предназначението си, в правотата на това, което върши за пробуждането и издигането на своя народ.

***

Роден е на 17 ноември 1908 г. в с. Бабук, на 14 км. южно от Силистра, в пределите на тогавашна Румъния. Второ от три деца в бедно българско семейство. Два дни преди този ден Рудолф Щайнер изнася последната от шестте си лекции върху „Евангелието на Йоан” (Събр. съч. № 100). Започва начално училище с преподаване на румънски език и показва отличен успех въпреки тежките условия и оскъдицата, при която много често храната е „хляб и чай”. Поради голямата си отзивчивост е поканен от едно румънско семейство да помага в обучението на свой съученик.

През повратната 1923, когато Рудолф Щайнер жертвоготовно поема председателството на новооснованото Антропософско общество, 16-годишният младеж попада на книга за роценкройцерите, която оставя трайни следи в съзнанието му. Завършва гимназия и започва висшето си образование в Букурещ. Проявява влечение към езиците и освен задължителните френски и немски, самостоятелно изучава английски, испански и италиански. Дипломира се като агроном и започва работа като специалист по растителна защита.

През 1927 г. се запознава с „Тайната наука”, след което издирва и задълбочено проучва всички достъпни трудове на Рудолф Щайнер. Веднага взема решението да „инкарнира” антропософията в звуците и граматиката на българския език. Започва неговия преводачески Оpus magnum, който ще продължи през целия му живот. Езиковият усет и близостта с Ахангела на народа, му позволяват да изгради основната българска терминология на духовната наука. Първите преведени книги са „Теософия” (Събр. съч. № 9) и „Духовното ръководство на човека и на човечеството” (Събр. съч.№ 15).

***

След като става член на Антропософското общество в Дорнах, енергията му нараства още повече. Вегетарианец, избягва всякакъв алкохол. Превежда неуморно на ръка или на пишеща машина, без почивен ден, най-вече рано сутрин и късно вечер. Понякога, за да намери подходящата дума, минават две или три седмици в търсене и размисъл, а често пъти сполучливият израз идва след истинска молитва. – „Да се молиш за точната дума” – какво по-добро кредо за един преводач. Защото да си „преводач” означава да „превеждаш” хората по една тясна пътека от един свят в друг свят. В нашия случай това е пътеката от физическия в духовния свят. А да си услужлив, е най-важното човешко качество, за да си вършиш добре тази работа. Преводите са главно от немски, няма как иначе, след като „немският език е мистерийният език на човечеството в нашата културна епоха”. И Даскалов сам не остана доволен от себе си, когато се наложи да преведе „Философия, космология и религия” (Събр.съч. № 25) от френски.

***

През 1943 г. се заселва в Стара Загора, сключва брак с Динка Даскалова, от който се раждат син Радослав и дъщеря Елена. Установява близки отношения с проф. Тодор Влайков и г-жа Вера Гюлгелиева. Поддържа кореспонденция с немски антропософи и попълва личната си библиотека с голяма част от съчиненията на Рудолф Щайнер. Пътят отдавна е избран и проправен, нищо че засега няма други, освен него. Малко преди края на Втората световна война има среща на Седемте рилски езера с Петър Дънов, за която знаем малко. Пътищата на двете течения са несъединими. Даскалов, dáskalos, учителят, остава сам, но тихата радост, възторгът че служи на любимото същество Аnthroposophia не го напускат. Дори и в своята изолация, антропософът никога не е сам.

***

В условията на комунистическия режим след 1944 г. всичко се променя. Преводаческата работа продължава в „нелегалност”. Но „Държавна сигурност” е навсякъде, следват обиски в дома му, конфискация на част от имуществото. За кратко е лишен от свобода поради убежденията си, под претекст, че „саботира” прибирането на зърнената реколта. Връзките с чужбина са прекъснати. Надеждата да посети Гьотеанума не се сбъдва. Но външните препятствия само засилват мотивацията.

Историята показва: местата, където години наред са полагани преводачески усилия, там възникват и огнищата на бъдещите антропософски групи. Това важи – през онези години – както за Стара Загора, така и за София. В първия случай носител на импулса е Даскалов, във втория случай – Вера Гюлгелиева.

Обемът на свършената работа нараства – преведени са над 80 от всичките 360 тома на Събраните съчинения, като се започне от коментара на Гьотевите естествено-научни съчинения, през „Философия на свободата”, основните христологични и педагогически цикли, четирите Мистерийни драми, до „Антропософски ръководни принципи” и шестте тома на „Кармичните връзки”. Освен тях: съчинения на Емил Бок, Фридрих Рителмайер, Алберт Щефен, Ернст Марти, Попелбаум, Шупбах, Хуземан, Сергей Прокофиев. За продължителен период от време преведените книги са двойно и тройно повече, отколкото хората, които проявяват интерес към тях.

След пенсионирането си намираше време и за появилите се в Стара Загора съмишленици. Лекциите му пред малък слушателски кръг в дома на Катя и Недялко Абаджиеви, както и обновените от него християнски празници поставиха началото на организирания антропософски живот в страната ни. Говореше тихо, без жестикулации, с ясно формулирани мисли, внимаваше за всяка своя дума. По някакъв начин ореолът на Рудолф Щайнер грееше и над неговата глава.

Самостоятелните му духовни проучвания, които не успяхме да запазим, бяха свързани с индивидуалността на Скитианус. Накрая всестранните му интереси го доведоха и до фундаменталния труд на Кристоф Щраве „Марксизмът и антропософията”; справи се и с него. Предвиждаше скорошния край на комунизма и перспективите за свободен антропософски живот в България.

В началото на април 1989 г., при опит за гасене на пожар в близост до овощната си градина край Стара Загора, получи сърдечен пристъп. Започна кратко боледуване. Сърцето беше вече изтласкало достатъчно антропософска „кръв” по всички краища на България. Машинописните копия се предаваха от ръка на ръка. Мислите му бяха отправени към неговите близки, които той – работейки за нас и за бъдещите поколения – малко или много беше ощетил. „Сега, когато съм в непрекъсната връзка с Христос…”

На 29 април, Великден 1989 г., земният път на „чичо Димо”, „бай Димо” – зависи кой се обръщаше към него – приключи. Прозвуча последният мажорен акорд на Opus magnum. След изпълнената мисия самите сили на Възкресението понесоха душата нагоре в духовния свят.

И като по чудо, две години и половина по-късно, точно на 24 декември 1991 г., самите сили на Рождество, като с една дъга магически свързаха Великденската смърт с деня, в който бе основано Антропософското издателство, носещо неговото име.

***

За 25 години оттогава Издателство „Даскалов” публикува първите български издания на 60 тома от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, както и ред други антропософски автори.