* 26 януари 1914 г., Кюстендил
† 16 май 2007 г. (на 93 години), София

Вера Гюлгелиева е родена на 13 януари (26 януари нов стил) 1914 г. в Кюстендил в семейството на Марин Гюлгелиев и Тодора Хаджиколева. Бащата е завършил първия випуск на специалността парни котли и инсталации на Морското училище във Варна, след което монтира парните котли и помпените инсталации на минералните бани в Кюстендил. Участва като един от главните изпълнители на парните инсталации на текстилните фабрики в Габрово, на дървопреработващите в Чепеларе, на Прошековата фабрика в София и др. Заедно с него пътува и семейството му с малката Вера.

На 14 годишна възраст Вера Гюлгелиева постъпва в Американския девически пансион в Ловеч. В училището през този период идва младата американка и преподавателка Бърдин Джоселин, която оказва голямо влияние в развитието и възпитанието на подрастващите български девойки в това число и на Вера Гюлгелиева. Това влияние прераства в приятелство, което продължава до смъртта на Джоселин в края на седемдесетте години. То слага началото на интереса на Вера към теософията, а по-късно и към антропософията.

След Американското училище Вера следва английска и българска филология в Софийския университет, а после започва работа в представителството на IBM България, оставайки там до пенсионирането си като секретар преводач, касиер-счетоводител и старши офис организатор.

Познанията й по литература и интересите й в областта на българската история я сближават по различно време с писатели, историци и интелектуалци, с някои от които я свързва дългогодишно приятелство – Фани Попова-Мутафова, Змей-Горянин, Никола Станишев, Димитър Съселов и други. Познава отблизо и народния лечител Петър Димков.

След промените на 10.11.1990 г. става член на Съюза на свободните писатели, а по-късно и член на възстановения Дамски литературен кръжок „Евгения Марс”.

Вера Гюлгелиева е един от основоположниците на Антропософското движение в България, макар че е член на Английското антропософско общество. Става член на Първи клас също в Англия и там за пръв път слуша уроците. По нейна покана в София гостуват лекторите Ник Томас – дългогодишен представител на Антропософското общество в Англия, Джоан Бринч и Матиас Гуепин – преподаватели по биодинамично земеделие в Емерсън Колидж в Англия. Въвежда много млади хора в антропософията.

Литературните си опити прави още като студентка, а след това през 1994 г. основава издателска къща „Изис София”. Преводите й в областта на антропософията, теософията и астрологията са многобройни (общо 150), но само ограничен брой са издадени. По-известните от тях са есетата на Бъредин Джоселин „Познай себе си, гражданино на земята“, книгата на Джон Джоселин „Медитации върху знаците на зодиака“, „Медицинските открития на д-р Едуард Бах“ от Нора Уикс и четирилогията на Вили Зухер „Изис София“. Сред авторските й книги са „Спомени за достойни българи”, „Три критични момента в българската история”, „Легенди за Каменград”, „В света на невидимото” и др.

Работи до дълбока старост, защото антропософията и доброто на България бяха каузата на нейния живот. Премина прага на 16 май 2007 г., в навечерието на Възнесение Господне (Спасовден) на 93 годишна възраст.

Има една дъщеря Евка Развигорова-Янакиева и един внук Георги.

***

Вера беше организиран човек и живееше с чувството за мисия, че заедно с Димо Даскалов са призвани да разпространят антропософията в България.

Около нея се сформира малка група още преди 10 ноември 1989 г., която се събира в дома на Лили Тасева. Там освен тихите разговори се преписват и преводите на Вера на пишеща машина. На два пъти „Държавна сигурност“ прави обиск в дома й и тя е принудена да прехвърля книгите си при приятели. Достоен и смел човек, тя не се страхува от тези набези.

От 1990 г. групата се събира в дома на Вера Гюлгелиева, а през 1995 г. тя се учредява вече легално като Общество за антропософска наука „Изис София“, което е регистрирано като член и в Дорнах. Най-близките й съмишленици и членове на групата са Иванка Кирова, Нина Рашкова, Михаил Кендеров, Рилка Драгнева, Красимира Калчева, Александър Коджабашев, Юлия Стоянова, д-р Борис Жеков, Паулина Павлова, Стели Грънчаров. Те могат да се нарекат и нейни най-близки приятели, защото се събират не само на четирите основни годишни празници, а и на чисто семейни празници. Вера е прекрасен събеседник, който излъчва аристократизъм и достойнство и изтънченост, с фино чувство за хумор и желан гост.

Една от любимите й теми е Христовият импулс, слизането на Христос към земята и животът Му тук. Освен сериозната и едновременно сърдечна работа в групата, където се разглеждат всеобхватни теми от Евангелията, Откровенията на кармата, Акашовата хроника, тя се среща и с всеки индивидуално във връзка с някой личен проблем или вътрешни изживявания и опитности. Винаги дава ценни съвети, успокоява и напътства. В такива моменти тя е нежна, чувствителна и изпълнена с обич приятелка. Паулина с благодарност си спомня срещите им на обяд, „който тя приготвя с голямо внимание и любов – прословутия й омлет и супа… С дълбоко благоговение Вера благославяше трапезата и неусетно попадахме в една особена духовна атмосфера, пропита с искреност и чиста неподправена любов, предразполагаща към интимни изповеди на съкровени духовни изживявания. В такива ‘разголващи’ моменти се показваше истинската й същност, която беше много красива и нежна от една страна, а от друга – уязвима и силна едновременно“.

Вера е многостранна личност. Тя обича историята, изучава Библията, особено я привлича богомилското течение, което тя подробно изследва. В тази връзка последната книга, преводът на която не успява да довърши, е „Гностичното евангелие на Пистис София“. Пише и няколко драми на историческа тема, две от които са поставени в Благоевград.

„Вера живееше антропософията. До леглото й винаги имаше едно тефтерче. В него поставяше вечерта проблемите си, а на сутринта записваше отговорите, които идваха от духовния свят. Записваше и сънищата си.“

Като един истински духовен учител, тя обикаля България – Русе, Стара Загора, Пловдив – за антропософски срещи. Умее да запалва хората със собствения си ентусиазъм. Основната й цел не е да ги поучава, а да ги вдъхновява и импулсира за развиват таланта си. С нейното насърчение, д-р Иванка Кирова открива в себе си лекторски талант и става един търсен и уважаван лектор. Тя инспирира и създаването на антропософски кръг „Аристотел“. След тежък инсулт през 2006 г., сякаш усещайки, че краят на земния й път приближава, тя възлага тази задача като свое предсмъртно желание на д-р Кирова.

***


Скъпи приятели и близки на Вера и нейни ученици!

Искам да кажа няколко прощални думи за Вера. Аз съм една от най-старите й ученички. Вера беше духовна светлина за нас! Тя живееше с мисия – да въведе и внедри духовната наука антропософия в България. И за щастие преживя един дълъг живот, в който успя да изпълни достойно тази мисия – да разпространи и предаде духовната просвета на много хора, които имаха импулс да я получат. Ние, всички присъстващи тук нейни ученици, сме въведени и водени в духовния път от Вера Гюлгелиева. Тя промени живота ни с духовната светлина, за каквато душите ни копнееха. Защото антропософията е най-подходящият духовен път за европееца, за западния човек, тъй като познанието се постига с ума, интелекта, мисълта.

Целият живот на Вера беше отдаден на духовната наука. Тя преведе от английски език и предостави достъп до много от трудовете на Щайнер, основателят на антропософията.

Вера не само превеждаше книги от Щайнер и други антропософи, но в онези комунистически времена преди 1989 г. се налагаше и да ги крие, прехвърля от едно място на друго, защото тогава духовната информация беше забранена, книгите й щяха да бъдат иззети и изгорени, а тя – арестувана. Но Вера беше смел и отговорен човек с много силен дух и воля.

Въпреки крехкото си здраве – Вера от младини страдаше от сериозно сърдечно заболяване – тя сякаш живееше само с дух и успя да изпълни своята мисия. Беше и талантлива писателка и книгите й са един духовен паметник за нея.

Във всеки от нас – учениците й – има духовна частица от Вера, която винаги ще бъде с нас, винаги ще я помним, ще я носим в сърцата си. Заедно с Димо Даскалов, Вера Гюлгелиева беше доайен на антропософията в България.

Поклон пред светлата й памет!