Антропософско Общество в България - Богдана Николаева Вульпе
 
   
 




 
Богдана Николаева Вульпе
 
Богдана Николаева Вульпе


* 30 октомври 1940 г., София
† 16 май 2007 г. (на 93 години), София

Богдана Вульпе е родена в семейството на оперния певец Николай Вульпе, а майка ѝ е учителка. Тя е внучка на известния оперен певец Иван Вульпе – създател на българската вокална школа и един от основоположниците на Софийската опера.

Сред най-открояващите се качества на Богдана бяха оптимизъм, вдъхновение, любов и артистизъм! Със своята сърдечна усмивка тя можеше да вдъхне на хората смелост. Със силата на словото си, с таланта си, Богдана сякаш омагьосваше публиката, и живееше на сцената и в живота, като голяма актриса, като жизнерадостна и позитивна личност! С топлия си завладяващ глас тя откриваше за хората света на изкуството и красотата. Показваше им духовната светлина.

След като завършва НАТФИЗ, Богдана играе на няколко театрални сцени, а от 1965 г. изявява таланта си в „Театър на словото”. Тя изнасяше стотици рецитали и спектакли в цялата страна с голямо вдъхновение и любов. Имаше огромен репертоар от творби на велики поети и писатели. Моноспектакълът й „Пазете се, в града има блуждаещи огньове” от Андерсен има повече от 1200 представления, а „Странстванията на Чайлд Харолд” - над 800. Богдана беше лауреат на повече от двадесет конкурса на художественото слово, имаше роли в театрални постановки и филми. Запомнящ се е големият успех на рециталите ѝ от творбите на българските поети и писатели: Вазов, Ботев, Смирненски, Вапцаров, Чудомир, Елин Пелин и др. Нейната възторжена и признателна публика дълго я аплодираше за прекрасните ѝ изпълнения!

Може би защото произхождаше от изключително талантлив род на певци и музиканти, на артистични хора, които са били отдадени на българското изкуство, тя притежаваше многостранен, неоспорим талант. Тази отдаденост, която й беше завещана от нейните предци, Богдана превърна в свое верую, в смисъл на живота си не само като актриса, но и като антропософ. До Духовната наука тя се докосва през 1978 г., след срещата си с госпожа Вера Гюлгелиева, която ѝ открива света на Антропософията. Богдана смело тръгва по духовната пътека и оттогава повече от четиридесет години участва с ентусиазъм в съботните антропософски събирания на група  „Михаил” в дома на Светла Бисерова, с която я свързваше сърдечно приятелство и която ѝ помагаше за всичко.

Богдана беше любяща, усмихната и доброжелателна, умееше да вдъхновява хората, да търси и да вижда доброто навсякъде, да приема „всяко зло за добро” и да прощава. Имаше удивителна житейска философия, че ще се справи с всички трудности, никога не хленчеше, не падаше духом въпреки житейските несгоди, с Михаилова смелост посрещаше съдбата си. Тя често казваше, че нейната вътрешна сила и висок дух идват от Антропософията, на която посвети голяма част от живота си. С истинска страст Богдана четеше книгите на Рудолф Щайнер и с голямо желание направи видеозаписи на някои от тях. Към записите.

В антропософския живот тя се включваше много активно, беше член на Първи окултен клас. С ентусиазъм участваше в празниците, организирани от АОБ, с рецитали и други артистични прояви, често съвместно с голямата актриса Нина Стамова. Включваше се във Валдорфските инициативи, членуваше в Сдружение „Приятели на Валдорфската педагогика”, участваше в курса на Мария де Зваан по „Социална художествена терапия”, в група „Ариадна” за работа с починалите и в групата за „Работа с биографията”, ръководена от Светла Бисерова. През 2012 г. Богдана изнесе прекрасен рецитал „Хор на живите и мъртвите” с група участници в семинара „Живот и смърт – култура на умирането”.

Богдана говореше с голямо благоговение и възторг за Антропософията, насърчаваше и подкрепяше хората, които се колебаеха дали да поемат по този духовен път. Където и да отидеше сред антропософските среди, тя навсякъде беше посрещана с любов и радост. Умееше да обединява хората и да ги вдъхновява със своето изкуство, артистичност и непоколебима вяра в силата на Антропософията, която може да прероди човека и света за истински живот в духа. Беше много непринудена, общуването за нея беше естествено и сърдечно.

Любовта ѝ към музиката, театъра и киното беше пословична, често посещаваше оперни спектакли, концерти, пиеси и филми. Имаше огромно желание да види, да чуе, да съпреживее всички артистични изяви в София. Изпитваше истинска наслада от срещите си с изкуството. Богдана умееше да се радва на постиженията на другите артисти и на хората, които имат творчески изяви.

На своите приятели и почитатели Богдана подари един последен, незабравим, брилянтен рецитал за своята юбилейна, осемдесета годишнина през ноември 2020 г., и беше почетена с нестихващи аплодисменти от своята публика!

Богдана Бульпе беше щастлива и горда със своята фамилия! До края на живота си тя остана свързана с изкуството, Антропософията, семейството и приятелите си.

В дните изпълнени с Великденско настроение и радост от Възкресение Христово, Богдана напусна земния свят и се пресели в отвъдния, и оттам ще продължи да ни изпраща своята любов и вяра в тържеството на Антропософията!

 

 
 
  Антропософски вести  
  Антропософска книжарница