* 23 октомври 1951 г., Русе

† 25 април 2022 г. (на 70 години), София

Родена на 23 октомври 1951 г. в Русе.

Баща – морски вълк с голям стаж – военен, подводничар, командир на дивизион, кап. I ранг, а после и капитан от търговския флот. Строг, но справедлив, широко скроен и харизматичен човек.

Майка – домакиня и впоследствие секретар в БМФ, уважавана заради изключителната ѝ честност.

По-малък брат – също морски вълк – боцман, обиколил света.

На 2-годишна възраст семейството се мести във Варна и това е градът, в който преминава детството и младостта ѝ. Живее винаги близо до морето и обича да общува с него. Обича и да плува „до хоризонта“, но се старае да не губи от поглед брега…

Завършва (първия випуск) Първа езикова гимназия с преподаване на английски език. Признава, че дължи много на учителите от Англия, които внасят за пръв път друга култура в иначе сивия живот при социализма. Интересува се от театър, кино, музика и изобразително изкуство, участва в различни художествени състави, чете много и в най-различни области. Възхищава се от всички откриватели, изобретатели и хора, които преодоляват както външни трудности, така и себе си.

Завършва английска филология, което не е първата ѝ мечта, но с желание се отдава на възможностите, които предлага това образование. Преподава английски в продължение на близо 14 години във всички възрастови групи, едновременно с това се увлича и по преводаческа дейност, като в течение на годините превежда в много области писмено и устно, както и художествена литература.

След поредица от тежки изпитания в живота – нелечима хронична болест, развод и две операции, на 45 годишна възраст среща Духовната наука антропософия. Тя отбелязва нов период в живота ѝ и го изпълва със смисъл. През 1998 г. става член на Антропософското общество, след това член на Първи клас и лектор. Посещава група „Михаил“, създава и още 2 групи – „Кръг за 13-те Свети нощи“ и „Ариадна“. Редовен сътрудник и известно време редактор на „Антропософски вести“. Най-близки приятели – Светла Бисерова, Димитър Димчев, Вихра Калапишева, Величка Йорданова и много други. Поддържа връзка и приятелство с антропософи от чужбина: Марайке ван Хаселт и Мехтелд Камън от Холандия, Томас Майер от Базел, Вирджиния Сийз, Ханс Хаслер и Пайви Лапалайнен от Дорнах. Посещава многократно различни конференции в Гьотеанума.

До края на живота си остава взискателна към себе си и другите, може би дори прекалено взискателна…

Има дъщеря – Миглена и двама внука – Михаил и Любомил.