* 23 юни 1970, София
† 30 март 2021 (на 51 години), София
Юлияна Янкова бе грижовна душа, тя всеотдайно закриляше идеите и хората, в които вярваше. Срещнах я през 2012 година на първия модул от Семинара по Валдорфска педагогика, организиран от Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители“ в град Варна – една от онези важни срещи, които си очаквал да се случат. Тогава тя започваше своето Валдорфско пътешествие, за да се превърне само след няколко години в един от ярките и отдадени вестители на Щайнеровите педагогически идеи в България.
По това време Юлето все още работеше в КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), но вътрешно бе поела по своя духовен път. И успя да впрегне журналистическия си опит като дългогодишен банков и финансов репортер в една нова човеколюбива кауза. От Юлияна Янкова се превърна в обичната Люли-Юли. Помня как доброволно бе решила да набира лекциите от семинара, така че да е в помощ на колегите. В брилянти текстове непрестанно изливаше своите идеи и споделяше своя опит в социалните медии. В една от ФБ страниците ѝ “Вълшебствата на Люли - Семейна възпитателница за родители и деца” и днес могат да се прочетат нейните споделени мисли, които не спират да се актуални. След години сътрудничи и на вестник “Антропософски вести”, както и при създаването на сайта на Валдорфската общност в България.
Юлето вярваше дълбоко във Валдорфската идея и неусетно я беше превърнала в неизменна част от своя живот. Предаваше я на хората, било в лекции, в текстове или в непринудени приятелски разговори или срещи с родители. Тя се уповаваше на човешкия стремеж към доброто и неспирно го търсеше във всяка една среща. Защото Юлето беше повелител на срещите. Живите срещи на душа с душа! Така тя разпалваше духовното огънче на хората. И всеки, който се е срещал с нея, е усетил онази сърдечна топлота, която тя благо раздаваше.
След Семинара по Валдорфска педагогика във Варна заедно създадохме „Даскало Творителницата”, за да продължим идеите на добрата хуманна педагогика. Чувствахме се като просветителски пратеници, чиято мисия ни водеше из цялата страна, срещахме се с родители и учители от Варна, София, Пловдив, Бургас, Русе, Смолян. Междувременно с наши колеги Юлето бе започнала да води „Валдорфски вечери за родители” в София, организираха заедно Годишните празници, творяха, развиваха духовните импулси. Сега с “другото” Юле - Юлия Пъшкина продължаваме този импулс, в стремеж идеите на Валдрофската педагогика да достигат до младите семейства и учители.
Всичко това не бе достатъчно за всеотдайния дух на Люли-Юли. Тя стана част от екипа на Валдорфското училище, а след това предаваше опита и знанията си в различни родителски кооперативи и детски градини. Посети Валдорфски училища и детски градини в различни държави – Белгия, Великобритания, Австрия, Холандия, за да обогати опита си като учител и да го приложи след това у нас. Като един от създателите на сайта на Валдорфската общност в България, помогна да се сътворят и съберат ценни статии, интервюта, лекции. Вярваше, че педагогиката е изкуство, не наука, а учителят е вдъхновен творец в ежедневната си работа.
И не спираше да търси своя път, своя начин да служи на духовните идеи. Ще я помня с благата усмивка и топлото сърце, един себераздаващ се Дух. За по-малко от десет години осъзнатост Юлияна Янкова - Люли-Юли направи толкова много за валдорфската педагогика и за антропософията в България! И се надявам това не само да се помни, а и да вдъхновява.
Тъкмо се раззеленяваше по нейния антропософски път. Бе открила своето място, което нареждаше с майчина грижовност и мисъл за предстоящите бъдещи срещи там, сякаш провиждаше какво предстои... И искаше да ни завещае цялото валдорфско богатство, което бе събирала през последните години – книгите, лекциите, красивите въздействащи стихове, ръчно изработените материали, снимките и записките от своите пътувания, рисунките към приказките, които разказваше. Тя вплете себе си в „Мястото на Юлето”, както го наричам – пространство, което сега, благодарение на всеотдайността на Цвета Мишкова продължава да съществува и е новият „Светлик” за антропософски срещи и инициативи в София.
Юлето прекрачи Прага през пролетта на 2021 година. В онова време, в което природата се готви за обновление и нов живот. Завеща ни своите зрънца, да се грижим за тях и да ги развиваме. Остави ни стиховете си в “Зеница на времето” и “Пешка” за утеха.
Сполай ти, Юле, в „шепите на Бог”!
Пускам те на воля да летиш.
И само обич с теб се носи.
Каквото ти ни даде, с нас е.
Благодарим ти, пазим го в дъха си.
Кристина Димова
