През 1907 год. председател на Теософското Общество става Ани Безант. Тя застъпва тезата, че всички религии имат еднаква стойност и че Християнството не може да бъде поставяно над будизма. Връх на това настъпва през 1911-1912 год, когато тя налага в Теософското Общество догмата, че Христос се е преродил в едно индийско момче - Кришнамурти - което е обявено за нов месия. Рудолф Щайнер, подкрепен от цялата Немска Секция на Теософското Общество, категорично се обявява за абсурдността на подобно твърдение и отказва да го приеме. В същото време той изнася множество лекции, в които обяснява как Христовото Събитие е единствено по рода си и няма да се повтори никога повече, и че Христос никога повече няма да живее в човешко тяло.

В този сблъсък между Ани Безант и Рудолф Щайнер могат ясно да се видят коренно различните им подходи - Ани Безант налага догми и изисква от теософите да им вярват; Рудолф Щайнер изказва възгледите си, но не задължава никого да ги приеме и след своите лекции оставя слушателите сами и напълно свободно да решат кое твърдение ще приемат за истина. Резултатът на тези събития е, че през 1912 год. цялата немска секция, включително и Рудолф Щайнер, е изключена от Теософското Общество.