Бих искала да започна с един въпрос, който всеки от нас често си е задавал вътрешно: къде ще бъде Антропософията в зората на второто столетие от нейното съществуване на Земята, ако опитът на събитията от 1933 до 1945 г. и тяхното продължение до 1989 г. ни е спестен? Този въпрос много често е висял над нас, защото една голяма част от света се намираше далеч от тези неща. Приносът на тази част на света жестоко липсваше на антропософите, колкото в индивидуален план, толкова и в плана на еволюцията на нашето Общество. Като цяло Кармата е една могъща сила, и това е толкова по-вярно когато кармата на един човек е свързана с Школата на Михаил и със свръхсетивния култ към Михаил. Този, който е участвал в тези опитности преди своето раждане, ще търси с усърдие да се срещне с Антропософията, щом веднъж се е завърнал на Земята, дори и външните обстоятелства, политическият ред например, да се оказват понякога твърде трудни.

Ние виждаме, че определени хора са успели да намерят Антропософията даже в черните периоди на историята. Но ние не зачитаме броя на онези, които не са успели да я намерят.

За Сергей Прокофиев през съветското време нещата бяха малко по-улеснени от факта, че неговата фамилия принадлежеше към културния елит. Ще разкажа няколко биографични момента, защото това позволява да си съставим един по-жив образ за неговата личност, отколкото ако изхождаме от конференциите и книгите. Той произхожда от артистична фамилия, без политически ангажименти; както всички знаем, дядо му, чието име той носи, беше прочут композитор.

На 7 годишна възраст Сергей Прокофиев отива в дома на художника Манс Волошин, чиято първа съпруга Маргарита Волошина, също художник, става по-късно ученичка на Рудолф Щайнер.

На 14 годишна възраст той престоява отново в дома на Волошин и открива там книги на Рудолф Щайнер. Би могло да се каже: не той е открил Антропософията, а Антропософията е дошла при него, въпреки че той е бил само на 14 години.

Малко по-малко той влиза във връзка с личности, които тайно се занимават с Антропософия. Това донася за самия него и за неговите близки рискове, които не бива да се подценяват. Той ще срещне и други същества, ангажирани със същия опасен път. Много съм щастлива да науча, че представители от Русия са също тук за случая, който ни събира днес - и ги поздравявам с цялото си сърце.

На Великден 1976 година - упоменавам датите, за да си създаваме случай да упражняваме нашето историческо съзнание -, той ще срещне за първи път чуждестранен антропософ в лицето на Карла Кинигер, дошла от Шотландия, която също се намира днес между нас. На събранието на Генералните Секретари Сергей Прокофиев говори за огромното щастие, което е изпитал, когато през 1977 г., на 23 годишна възраст, той става член на едно "Универсално" Общество. Неговият пръв контакт с немския език става чрез словото на Пиер от Фондацията. За него беше ясно, че ще трябва занапред да изучава немския език - в училище той бе учил френски език. И как постъпва той? Като начало, научава наизуст текста на Основополагащата Медитация. После се запознава с плана, в който тази медитация бе дадена от Рудолф Щайнер на Коледния Конгрес. И тогава той намира определящите теми на своя живот.

През 1979 г. става член на Окултния Клас, провеждайки работата изцяло тайно. През 1982 г. е оторизиран да отвърне визитата на своя баща, живеещ в Англия. Щастлив е от този благоприятен случай, защото има намерение да се възползва от пътуването при баща си, за да отиде да види Гьотеанума. Това означава да поеме значителен риск, защото така се оказваше в неутрална зона, без да знае дали ще може да се завърне при баща си и после в Русия, без да се спира на мотива, че е прекъснал своя престой в Англия. Ако ние, другите, познаваме условията на живота през тази епоха от вестниците, то той ги познава чрез интимната опитност.

Пристигайки на гарата в Дорнах, вечерта на Коледа 1982 г., той се качва директно в Гьотеанума. Сградата беше едва забележима поради гъста мъгла, но той пристигна благополучно и успява да присъства на Райската Пиеса. Точно след представлението той среща своята бъдеща съпруга. Тя е натоварена от своя баща да се заеме малко с г-н Прокофиев, с когото се е запознал в Русия. Тя се заема с него и малко по-късно те се оженват в Шотландия. Следователно първият контакт с Гьотеанума съвпада със срещата на бъдещата му съпруга.

Бих желала сега да изкажа голямата благодарност на членовете на Колегиума от епохата, от която само Гизела Рьотер е все още между нас, защото те доказаха едно забележително присъствие на духа. Един млад руснак, на 28 години, едва овладял немския език, появил се от нищото и изявява желание да прави конференции в Гьотеанума по време на Коледната конференция. Няколкото човека, които се познаваха помежду си, бяха на мнение, че това трябва да се направи. Коледната конференция течеше, вечерите бяха програмирани, но под патронажа на Младежката Секция им се предложи възможността да държат девет лекции по темата на Коледния Конгрес; това започваше в 11 часа вечерта, в залата на студентското фоае, която по онова време беше една просторна стая.

Това бяха дни, така изключителни за Сергей Прокофиев, че той мислеше, че поради действащата политическа ситуация, това ще бъде неговият пръв и последен престой в Дорнах. Той се опита да завърже връзки с всички личности, които са познавали още Рудолф Щайнер, а именно: Рудолф Грос и Фридрих Хиебел, и двамата членове на Управителния Съвет, Карл фон Балтц и Едмунд Фробс. Някога домът на съпрузите фон Балтц стана неговото място за престой в Дорнах. Той търси да се запознае с всички личности, събирайки така различните течения без да държи сметка за личните проблеми - които всъщност му убегнаха.

После той се завръща в Русия. През 1985 г. отново е упълномощен да отиде на Запад и тогава прекарва три години в Дорнах, в Гьотеанума. Тук той изучава изкуството на говора, докато съпругата му Астрид завършва образованието си на евритмист. През 1988 г. те се преместват в Германия. Това е началото на един период на упорита работа. В течение на седем години Сергей Прокофиев е активен член на инициативния кръг на Щутгартския район; именован е лектор на Класа и веднага след падането на Берлинската стена, започва да работи с руските приятели за основаването на Руското Антропософско Общество под формата на декларирана асоциация! Ако това не е истинско михаилово действие, не зная какво би могло да бъде михаиловото действие в нашата епоха!

От друга страна той написа книги, които много от нас са чели и четат с радост и интерес. На неговата преводачка Урсула Прьос е огромната заслуга неговите трудове да станат достъпни на немски език - тя също присъства в залата днес. После започва една интензивна лекторска активност в различни страни, от които Скандинавия, Германия, Италия, Франция, САЩ и Англия, без да се говори за страните от Източна Европа. В продължение на седем години, повече от 200 от неговите конференции са на тема Коледния Конгрес.

Днешният процес на разширяване на Управителния Съвет доставя случая да се компенсират в човешки план събитията от миналото. За своята последваща еволюция, Антропософията има нужда от установяването на равновесие между Изтока, Центъра и Запада, равновесие, което може да бъде осигурено само чрез хората. На това основание, в недрата на Управителния Съвет, на Школата за Духовна Наука, на кръга от Генерални секретари и представителите на страните, сме признателни на Сергей Прокофиев, че сме получили перспективата да работим заедно. Управителният Съвет Ви кани да дадете Вашето съгласие на това предложение за разширение. Мислим, че това ще бъде благотворно за нас, ако мога да си позволя да говоря така за Антропософското Общество.