Във века, когато човечеството е осъзнало космичното пространство, традиционните и общоприетите религиозни възгледи не са достатъчни и подходящи за промененото понятие за Вселената. Така както по-големи дрехи са необходими за израстващото дете, когато е надраснало старите си, също така и по-обширни духовни понятия са необходими за еволюиращото човечество. Този принцип бе признат и от Христос Исус с Неговото изказване: "Имам още много да ви говоря, ала сега не можете го понесе." (Йоан 16:12)

По-напредналите индивиди и все по-нарастващо число личности вече са достатъчно узрели за космичен мироглед за самия човек. Човекът все повече се стреми да узнае физическата структура на Вселената и е започнал да пътешества из космичното пространство. Чудни са първите постижения. Обаче ако хората продължават да следват същите направления, с оглед само на материалната природа на Вселената, не ще научат много за Космоса, както не ще научат много и за човешкото същество, ако му изследвате само трупа. Какво може да се научи за жизнените процеси на човека, за неговия живот, за неговите волеви действия, за чувствата и мислите му и за неговата Аз-природа чрез изследване само на група?

Когато душата и духът напуснат физическото тяло, то се разпада. Защо звездната система и звездните светове не се разпадат? Мнозина считат Космоса за машина, но дори и една машина не може да се движи безкрайно без направляване от надарено с мисъл същество. Според Айнщайн ("Светът, както аз го виждам"): "Религиозните чувства на учения приемат формата на радостно учудване за хармонията на природния закон, който разкрива интелигентност от такава висша класа, че в сравнение с нея цялото систематично мислене на човешките умове прилича на незначително отражение." Направляващият Аз на човека е единичен и неделим, докато светът на звездите се поддържа от множество духовни същества, Божествените Творчески Йерархии. Тези свръхсетивни същества са невидими за физическото зрение, но част от тяхната творческа дейност се разкрива за сетивното възприятие в групирането на звездите, в подреденото движение на планетите и в светлината, течаща от небесата. Ако вие раздвижите ръката си, или отидете в друга стая, някаква цел обосновава тези движения. Защо движенията на планетите да нямат също така цел и значение?

Въпреки че физическите земни сили на природата дават на човека храна за тялото му, неговата душа и дух се поддържат от отношението на индивида към цялостната разнообразна духовност, живееща в звездите. За физическото сетивно възприятие човек изглежда ограничен в границите на своята кожа. Всъщност, в своята цялост той е същество от тяло, душа и дух, родено от Космоса и поддържано както от Космоса, така и от веществата на Земята. Той съвсем не е, както някои казват, зрънце пясък на един космичен бряг, Земята. Той самият е космично същество. Той е малък свят, един микрокосмос, неразривно свързан с големия свят, Макрокосмоса, огромната област на Духа, включваща величествения Зодиак, Великият Космичен Човек.

Защо обикновеният човек не съзнава това? Едно сравнение може да направи отговора по-ясен. Един телевизор е непрекъснато заобиколен от всичко, което се предава от множество станции, някои дори на хиляди километри далеч, и все пак той е без картини и звук, докато не бъде нагласен към едно от предаванията. Въпрос е на нагласяване. При човешкото същество въпросът се свежда до съзнанието. Завладяването на Космоса не изисква пътуване в космичното пространство; за него е необходимо засилено, разширено и уголемено съзнание. Високо развитите Азове могат да осъзнават духовните сили и съществата на Венера, например, или на Слънцето, или на Сатурн. Тези влияния не са локализирани в самосветещите звезди, които виждаме на небето. Те изпълват целите сфери, ограничавани от орбиталните пътища на съответните планети. Ние непрекъснато сме потопени в тях, както и във всичко, което тече към нас от Зодиака, който е утроба, в която се развива цялата наша Слънчева система. Ние неделимо сме свързани с всички тях - всеки индивид по съвсем специфичен начин - в будно съзнание, както и в сън, през целия земен живот, а също така и през нашия "живот в сферите" между смърт и ново раждане. Всеки човек поне смътно осъзнава, че без никаква явна причина настроението му през един ден се различава от това през друг ден, през един час от друг час, а често и през една минута от следващата, но малцина могат с пълно Аз-съзнание да знаят за влиянията, предавани от Космоса.

В древни времена съзнанието на цялото човечество е било насочено към духовния свят много повече, отколкото е било обърнато към физическия. За да се осъзнае като отделно Аз и да стане самостоятелно същество, вътрешно свободно да взима собствените си решения и да използва собствените си творчески сили, необходимо бе постепенно, в течение на векове, човекът напълно да се събуди за физическия свят и да заспи, да забрави духовната реалност.

Не цялото човечество, но болшинството от Западното човечество считат себе си за независими Азове, които са развили интелекта си чрез работене творчески с физическите материали на земята. От това е настъпил материален прогрес, но сме станали слепи за Духа и сме започнали да вярваме, че сме същества само за един-единствен живот. Станали свободни вече и в сферата на Аза, съществува голяма опасност да станем роби на материалното съществуване и да останем в духовна нощ. Настана време в нашия век да се събудим до ясно съзнание за собствената ни душевна и духовна природа и за духовността на Космоса, като едновременно продължаваме да задържаме нашето пълно Аз-съзнание и проверка, като не се оттегляме от практичния земен живот. За да може човечеството да напредва, наложително е да се запознае с духовната страна на съществуването изобщо.

Гледната точка на автора на настоящата книга е: "Непрекъснато да разкриваме все по-обширни виждания за истината, докато се изкачваме на по-високи спирали. Нашите становища зависят от нивото, до което сме се изкачили. Без издигане никой мироглед не е пълен; и без доближаване към космичен мироглед ще сме принудени да живеем, по-скоро да опипваме живота, в илюзии и грешки." Налага се да открием съзнателна връзка с духовния Космос. Всяка фаза на човешкото съществуване може да бъде обогатена и оживена чрез такъв космичен, духовен импулс, като например образованието, възпитанието, психологията, изкуствата, лечението и религията. Това ще разпръсне страха и несигурността в нашия личен живот и ще ни даде възможност да погледнем на съдбата си със спокойствие.

За да постигнем вътрешен мир и световно разбирателство, необходимо е да знаем къде е мястото на човека в целия всемирен ред. Ключ за това как да започнем, е даден в правилото, съобщавано на учениците в Мистериите: "Ако искате да разберете центъра, изучете окръжността, защото тя съдържа ключа." За да познаем човека, трябва да се обърнем към окръжността, към Зодиака. Тук стъпваме на свята земя и трябва да се приближим до тази област на безкрайно възвишени духовни същества със смирение и страхопочитание.

За да разберем до известна степен нашето отношение към тези крайно възвишени същества, нека първо да отправим поглед надолу към царствата под нас. Чрез факта, че носим минерални вещества във физическите си тела, ние имаме нещо общо с минералното царство. Растението също така съдържа минерални елементи, но то има и нещо повече, именно живот и силата за вътрешен растеж. Неговото физическо тяло е проникнато от едно тяло на жизнени сили, наречено етерно тяло. Животното има както физическо, така и етерно тяло, каквито има и растението, но в допълнение притежава и способността за усещания и движение вътре от собственото си същество. Това е така, защото животното има още едно устройство, известно като астрално тяло, тяло на желанията или душевно тяло. Човекът не е най-висшето животно, както мислят мнозина. Човекът има един четвърти принцип, който липсва у животното. Това е Азът, който му дава възможност да каже: "Аз съм", "Аз мисля", "Аз говоря". Има още три латентни, по-висши устройства, за които ще говорим по-после.

Помислете за огромната разлика между човека и минерала! И все пак човек е само три степени над минерала. Опитайте се да си представите възвишеността на същества, които са девет, осем или дори само седем степени над човека. Тези свръхсетивни същества, най-висшите от Духовните Йерархии, се наричат Серафими, Херувими и Престоли - Първата Йерархия. Те са, които съставляват дванадесетте разграничени групировки, наричани от нас Зодиак, който образува утробата на нашата Слънчева система. Както един учител някога е бил ученик, и както майката някога е била дете, така тези възвишени божествени същества идват от една по-предишна слънчева система, в която те са преминали през своите по-низши степени, докато са напреднали дотам, че тяхната слънчева система е могла да бъде превърната в нашия Зодиак, и те са се въздигнали до величествени творчески дела и са могли да направят великата жертва, която е родила нашата Слънчева система.

Отвъд тях е Божествената Троица, Троичното Единство, Бог, който е дарил идеите и целите за новата Слънчева система на Серафимите. Серафимите са вдъхновили Херувимите да приложат своята най-висша мъдрост, за да направят правилни планове, така че от своя страна Престолите да могат да превърнат плановете в действена реалност, вливайки в нея собствения си живот. Тази субстанция на Престолите е първичният огън, една тъмна топлина. Тя е била обработвана отвътре, от по-малко еволюиралите, но възвишени същества от Втората Йерархия - Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и Духовете на Формата, наричани още Доминиони, Сили и Власти (Елохими). А отвън е протичало влиянието на Първата Йерархия - на Серафимите, Херувимите и Престолите. Те организирали топлината и от дванадесетте посоки на пространството поставили основите на дванадесетте разграничени топлини, които носим днес в нашето дванадесетично устройство, физическото тяло, от Овен-глава до Риби-крака. (Тук се дават само съвсем кратки описания. За подробности вижте книгите на Рудолф Щайнер "Тайната наука", "Духовни Йерархии", "Вселена, земя, човек" и много други.)

Първоначалната топлинна степен на нашата Слънчева система се нарича Сатурнов период. Той бива последван от един нощен интервал, след което от една страна топлината се сгъстява до въздух или газ, а от друга страна се разредява до светлина. На човека, който по онова време се създавал, се прибавя етерното тяло, жизненото тяло на формиращите енергии и това развиващо се същество се издига до растениеподобно състояние. Първата Йерархия продължава да действа и през Слънчевия период от периферията на Зодиака. През Лунния период по-нататъшното сгъстяване дава водния елемент и съответното разредяване - звука; а човекът придобива астрално тяло чрез жертвата на съществата от Втората Йерархия. Тогава бъдещият човек получава усещания и е в животно-подобно състояние.

Едва през нашия настоящ Земен период много бавно нашата Слънчева система се разграничава в планетите, такива каквито ги знаем и сгъстяването довежда до твърдото състояние на Земята. Азът е новото устройство, което човек придобива именно тук. Азът го прави човек и чрез него, посредством своята свободна воля, човекът ще се развие от себичен егоизъм до любов, която, както светлината на Слънцето ще се излъчва към всички, защото човекът ще стане Четвъртата Йерархия, именуваща се Духове на Свободата и Любовта. В края на Земния период Любовта ще бъде част от всичко, както сега е Мъдростта.

Да се внедри Азът в развиващия се човек е твърде бавен процес. През ранните епохи на човешката еволюция човешките същества са били ръководени от групов Аз и човекът се е чувствал част от племето или семейството. Индивидуализирането е ставало постепенно, докато по времето на Христовото Събитие човекът узрява до независимо, самостоятелно Аз-съзнание и сега вече самият той е един отговорен творец. "Азът" не е физически видим, но все пак е познаваем. Той е даден от Духовете на Формата или Елохимите, както преди това астралното му тяло е било жертвен дар от Духовете на Движението, а етерното тяло - от Духовете на Мъдростта; а топлината за физическото тяло е дар от Престолите, които заедно с Херувимите и Серафимите са от кръга на Зодиака и са дали първоначалната дванадесеткратна организация на тази топлина.

И до ден днешен ние дължим физическите си тела само отчасти на наследствеността - формата си я дължим на възвишените същества от Зодиака: главата на Овена, гърлото и ларинкса на Телеца, симетрията, белите дробове, раменете, ръцете и китките на Близнаци, ребрената клетка, гърдите и стомаха на Рака, сърцето на Лъва, долните метаболични органи, слънчевия възел и далака на Девата, бъбреците и слабините на Везни, органите на зачатието на Скорпиона, бедрата и хълбоците на Стрелеца, коленете на Козирога, прасците и глезените на Водолея и краката на Риби. Седемте вътрешни движения вътре в тази дванадесетократна система имат своя източник в планетната система, от Сатурн до Луната. Работата на Аза в този прекрасен "Божий храм" е да преобразува душевните енергии - мисъл, чувство и воля - от живот в живот, при различни обстоятелства и обстановки, и наследственост и чрез опитностите в чисто душевната и духовна обстановка между две въплъщения.

Всички същества от Духовните Йерархии на Зодиака и на планетните сфери - многото жилища в дома на нашия Отец - действат през целия живот на човека между раждане и смърт, както и през всяко пътуване в Космоса от смърт до ново раждане. Когато душата и духът се освободят от физическото тяло, съществата, най-близки до човека, Третата Йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, свързани с Луната, Меркурий и Вене- ра - оценяват земния живот и започват да подреждат необходимата съдба за следващия, защото ние жънем онова, което сеем. Те подготвят Аза да престане да гледа назад, така че с помощта на Втората Йерархия да може да изпита космичната дейност на Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн, преди да премине в областта на Зодиака. Там космичният зародиш получава импулси от Овен до Риби, от главата до краката, подготвящи слизането му през планетните сфери, където постепенно намаляване на съзнанието на края довежда Аза до Лунната сфера и оттам наново се ражда на Земята за още обучение и по-нататъшна еволюция.

Ако животът е вечен, той трябва да включва съществуване преди раждането, както и след смъртта. За индивиди със засилено съзнание прераждането е факт. За други то е единственото разумно обяснение на огромните различия в човешките същества и в техните съдби, и то не само между хора от различни континенти, но също така и в членове на една и съща фамилия.

Всяка гордост от настоящите ни постижения изчезва, когато осъзнаем, че сме изминали само половината от нашия Земен период. Все още трябва да развием трите духовни принципи: Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек. Засега само малцина от авангарда са ги развили до известна степен. Всички хора ще развият отчасти тези три принципа в себе си в течение на своите бъдещи въплъщения, а напълно това ще стане в бъдещите планетни съществувания, наречени Юпитеров, Венерин и Вулканов период, през които Земята ще премине преди съществата от нашата Слънчева система да достигнат степента на творчеството, при която ще могат да участват в раждането на нов Зодиак и нова Слънчева система.

Това, което току-що бе описано съвсем бегло, е видяно в най-големи подробности от високо обучения духовен учен Рудолф Щайнер, който е развил свръхсетивните си способности, дремещи във всяко човешко същество, и неговите открития могат да бъдат разбрани от всеки непредубеден мислител. На естествената наука от време на време й се налага да променя теориите си. Твърде интересно е, че докато пиша тези редове в сутрешния вестник има голямо заглавие на първа страница: "Прочутият астроном Хойл мисли, че може и да не е бил никак прав" през последните години относно естеството на Вселената. Духовният учен не теоретизира. Той дава онова, което неговото засилено съзнание е в състояние да уточни от първа ръка в паметта на природата, пазена от Сатурновите Същества. Тази Акашова Хроника, както се нарича, е космичната памет, в която се вписва всяко нещо, което е станало от зараждането на нашата Слънчева система до настоящия миг.

Духовната Космология проследява източниците на всичко, което възниква и отминава вътре в нашата непрекъснато меняща се, пределна планетна конфигурация, до безпределно възвишените божествени духовни същества на Зодиака, които понякога се наричат "дванадесетте точки на неизменността". Тези точки на неизменност, на дълготрайност отвъд времето, са и отвъд доброто и злото, въпреки че въздействията на техните влияния, като преминават във времето, в планетните сфери, работят върху нашата Земя като опозицията между доброто и злото.

Може да изглежда странно, че тази дванадесетократна неизменност се нарича Зодиак, което значи "кръг от животни". Не е толкова странно обаче, когато човек знае, че през древния Слънчев Период тя породи най-ранните наченки на животинското царство. Освен това всеки непредубеден наблюдател на човешката природа забелязва в човека сходства с животинските изображения, когато бъдат правилно разбрани, и когато все още в него могат да се намират следи от животински качества. Това са въздействия, работещи във времето в низшите сфери. Все пак, символите на дванадесетте знака на Зодиака представляват, в чистата си същност, най-старите, най-възвишените и напреднали същества, които непрекъснато гледат Бога, Божествената Троица. За тях наистина може да се каже "Както беше в началото, така е и сега и винаги ще бъде свят без край".

Няма случайност или случайно съвпадение в повтарящото се отражение на небесния модел в земния живот. Намираме това в дванадесетте сина на Яков, в дванадесетте Израилеви племена, в дванадесетте ученика на Христос Исус и дванадесетте Рицари на Кръглата маса. Те са подредени според дванадесетте страни на единия зодиакален диамант. Духовните действителности имат свои образи в земните събития и в земния живот, ала човек почти е загубил способността си да вижда тези неща. Това разединяване на съзнанието, тази духовна тъмнина бе необходима, за да може човекът да стане свободно същество. Обезщетение за това затъмняване бе дадено от Космоса чрез Христовото Събитие, значението на което все още ние твърде, твърде слабо схващаме. Христос донесе на Земята силите, които ни дават възможност постепенно да достигнем съзнание за духовността на света, на звездите и живо да осъзнаем нашата връзка с всеобхватния вечен духовен живот на великата Вселена.

За да се приближим към това съзнание, необходима ни е разширена, космична представа за Христос, Възвишения Слънчев Дух, който се въплъти в Исус от Назарет при Кръщението в Йордан и живя в него до Мистерията на Голгота, когато Той стана Духът на Земята и "Господар на всички небесни сили на Земята". Христос е Съществото, което през Слънчевия Период себеотрицателно отдаде себе си на Дванадесетте гла са на Словото на Световете. Той изцяло обедини в себе си всеобхватните тайни на божествено-творческите Дванадесет Гласа, които запалиха в него такава Светлина, че той можа да каже "Аз съм светлината на света". Той принадлежи изцяло на нашия Космос и разпръсква живот по цялата наша Вселена. За онези, които отправят своята мисъл към Него в течение на будния си живот, Той става техен водач през Космоса - тяхно Духовно Слънце - по време на сън и между смърт и ново раждане.

Когато поне малко схванем естеството на жертвата и непрекъснатата деятелност на множеството духовни същества през дълги, дълги периоди от време, сърцата ни се преизпълнят до пръсване с благоговение, и благодарност, и смирение. Вече преставаме да се гордеем, че сме най-висшето творение. Благодарим за блестящите дарове, дадени ни от Божествените Същества, които ни направиха по свое подобие, и ние осъзнаваме този образ и в нашите братя човеци. Също така съзнаваме нашата отговорност в процеса на израстването на своя Аз, отговорността ни за всяка наша мисъл, чувство и действие, като знаем, че нищо не става в най-вътрешното ни същество, което да е без последствия, разпространяващи се чак до Зодиака.