Слея сгромолясването на болшевизма и на неговите античовешки идеологически забрани, най-после и в измъчената ни родина антропософската Духовна Наука успя да поеме първата глътка въздух. Заедно с Антропософията обаче поеха глътка въздух и всякакви други религиозни и ориентирани към духовното секти и групировки. Започнаха да се печатат десетки книги, всевъзможни преводи се появиха на много бройните сергии в столицата и в провинцията. Появи се очевидно и най-важният въпрос: Какво трябва да направи стремящият се към духовното знание български гражданин, за да се справи с водовъртежа на заливащата го информация? Не може да има никакво съмнение, че искреният, стремящият се към истината български гражданин иска да види пред погледа си именно духовния отговор на Европа, на факела на цивилизацията в последните десет века. Несъмнено е имало култури като древноиндийската, като древноперсийската, египетската, гръцко-латинската, които са дали своя величествен принос във всеобщата човешка култура. Сега обаче въпросът се поставя ребром. Какъв е отговорът на Запада като цяло, духовният отговор на иначе блестящия в много отношения и служещ като еталон на подражание свят? В състояние ли е този блестящ западен свят да даде един отговор на вечните загадки, да даде един отговор на Християнството, който да отговаря напълно на съвременното еволюционно равнище на човека, да обясни връзките, които са същесттвували в древната жреческа медицина, които са били връзки, изпълнени с мъдрост, да обясни какво именно се намира зад сухите факти на световната история, и да поднесе тези факти в духовна светлина и т.н. и т.н. Това именно е най-големият духовен въпрос, които всеки искрен човек трябва да си задава. Има ли някой, който да отговори в духовен и най-задълбочен смисъл на въпроси като горните, може ли той да се ангажира с отговорите, и най-важното, могат ли тези отговори да бъдат проверени от съвременната наука? Тази съвременна наука именно е последната и решаваща инстанция. В началото на двадесетия век един-единствен човек даде този величествен и обемащ отговор на Европа. Това беше Рудолф Щайнер (1861-1925). Още като ученик в гимназията, а после като студент във Виена, в края на миналия век Рудолф Щайнер е успял да направи изключително шокиращо впечатление на интелектуалните и на аристократичните кръгове именно със своите енциклопедични и поливалентни познания във всички области на човешката дейност - като се започне от митологията и религията и се премине през педагогиката, астрономията, астрологията, та се отиде до въвеждането на типичните лекарствени средства на антропософската медицина. По времето на Щайнеровата младост Виена е световен център на великата империя, но за елита е напълно ясно, че именно в науката той има да изпълни особено велика мисия пред човечеството, но не за науката абстрактно, а за науката за човека. И стана така, че от пламъка се разгоря жарава и тази жарава продължава все повече и повече да се разраства до наши дни. Отначало около Рудолф Щайнер групата от евангелистки проповедници, лекари, учители и инженери се състои от няколко десетки души, но впоследствие те стават стотици и хиляди. В настоящия момент членовете на Единното Антропософско общество са няколко десетки хиляди. Това представлява един несъмнен елит на Германия, Австрия, Швейцария, Англия, САЩ, това са свещеници, лекари, педагози, инженери, агрономи от биодинамичните земеделски антропософски стопанства - това са почти изключително хора на съвременната наука. Антропософи обаче има не само в гореспоменатите високоцивилизовани и напреднали страни. Антропософи има по целия свят, антропософ беше един от най-великите диригенти на XX век Бруно Валтер, антропософ е и световно известният цигулар Миха Погачник, антропософски автор е и внукът на незабравимия руски композитор Сергей Прокофиев, който носи същото име.

В нашата страна за горчиво съжаление Антропософията е бегло позната на широката читателска публика, най-вече поради това, че до 10 ноември 1989 год. тя беше считана за "реакционно мистично учение", чиито основател е Рудолф Щайнер. Така пише в кратката справка на съветския философски речник, ако се отвори на буквата "а" при Антропософия. Каква е истината обаче може да разбере, и то без предразсъдъци всеки интелигентен човек, стига да има подходяща литература, в която всичко да бъде написано, както се казва, черно на бяло. Ето тук от горчивото съжаление ние виждаме как отиваме към една радостна перспектива. Тази перспектива на радостта е основаването на Антропософското Издателство "Димо Даскалов" в Стара Загора. Излязоха от печат и три книги, едната от които е основополагаща и изключително важна за поставяне на базата на антропософското мировозрение. Това е книгата "Въведение в Тайната Наука" от Рудолф Щайнер. Втората книга е "Духовното ръководство на човека и човечеството", а третата е цикълът от лекции "Христос и човешката душа", която е под печат по времето на писането на този предговор (1993 год.). Четвъртата е именно настоящата книга за антропософски ориентираната медицина. С тази книга се надяваме най-сетне на масата на българския лекар да има нещо за една толкова обширна област от Антропософията, каквато е антропософската медицина. Десетки са клиниките и санаториумите в Европа и по света, където се работи върху принципите на Антропософията, но в полето на медицината. Там съвременните постижения за медицината са напълно и без остатък признати, там се работи на най-високо съвременно ниво. Основната идея обаче е: това, което представляват съвременните постижения в медицината, да бъдат обогатени и разширени от антропософския образ на човека, така както той е описан по хилядите страници антропософска литература. Ето защо и съюзът на антропософските лекари в Германия се нарича "Съюз на едно разширение на лечебното изкуство.

Трудно е да се опише в един предговор на медицинска книга какво представлява антропософският образ на човека. Все пак трябва да се отбележат основните линии на така наречения четиричленен и тричленен човек в антропософска светлина. Още от древните времена е позната мъдростта, че всичко, което става на небето и на Земята, произхожда от четирите елемента - земя, вода, въздух и огън. Антропософският четиричленен човек е съставен от едно физическо тяло или минерално тяло, на което отговаря елементът земя. На второ място трябва да се опише етерното тяло или още жизненото тяло Това тяло, така да се каже, интимно прониква физическото тяло и му вдъхва живот. На трето място е астралното тяло или тялото на страстите и емоциите. На четвърто място е най-централната ядка на човешкото същество, това е Азът на човека - това, което го отличава от всички други същества на Земята. На етерното, на астралното тяло и на Аза съответствуват елементите вода, огън и въздух. На четирите тела на човека съответствуват четирите земни царства - минералното, растителното, което освен едно физическо тяло има и едно етерно тяло; животинското царство, което има физическо, етерно и астрално тяло; и човекът, който към описаните три тела има и своя Аз. Ето защо в най-великия исторически документ, Библията, за човека се говори като за венец на творението, защото той обема четирите царства в себе си. Това естествено има пряко отношение към лечението на различните болести.

Когато се говори за тричленния човек в антропософска светлина, се има предвид преди всичко динамичното равновесие, което трябва да съществува между три области на човека. Това е полюсът на нервно-сетивните процеси, който е центриран преди всичко в главата. Противоположен на него е полюсът на вещество обмяната, които е центриран в храносмилателните органи и долните крайници Именно по средата уравновесяващо функционира ритмическият полюс, който е центриран предимно в сърдечната и дихателната област. Веднага следва да се отбележи, че горните описания не трябва да се разбират като едни схеми, които целят да комплицират нещата. Едно езотерично наблюдение на горните дадености показва, че когато един лекар е традиционално школуван в медицински университет, и след това започне усърдно и внимателно да проучва антропософските описания на болести, синдроми и лечения, този същият лекар стига до един момент в своето развитие. Този момент е много решаващ, защото представлява един обрат в неговия жизнен път. В какво се състои този обрат в живота на лекаря? Този обрат се състои в това, че след като той е прекарал хиляди безсънни нощи над учебници и в болнични стаи, след като пред очите му са стотици и хиляди болни, то след вживяването в антропософския мироглед тези синдроми и болести започват да се виждат по-ярко осветени, този същият лекар започва да вижда тези синдроми и болести в по-ярки цветови окраски. Той започва да чувствува болестта на пациента в собствената си кръв! Гореописаното езотерично наблюдение се потвърждава от всички лекари, без изключение, които са преминали сериозно по пътя на антропософското обучение.

Книгата "Антропософски ориентираната медицина" е написана от един от водещите лекари в антропософската медицина - д-р Ото Волф. Той е и главният редактор на основното антропософско ръководство по медицина "Образът на човека като основа на лечебното изкуство". Докато основното ръководство представлява един тритомник с подробни и обширни изложения, то предлаганата книга "Антропософски ориентираната медицина" има съвсем друга цел. Нейната основна цел е да запознае читателя неантропософ и особено лекарите, които нямат основни познания по Антропософия, с най-важните положения на антропософски ориентираната медицина. Казва се обаче най-основното по въпросите. Например за лечението с металите, както и за лечението с така наречените вегетабилизирани метали има написани десетки антропософски книги, а в предлаганата книга са написани само шест страници. За полупаразитното растение бял имел (вискум албум) и произвеждания по указанията на самия Рудолф Щайнер антропософски противотуморен препарат "Искадор", които представлява един от най-шокиращите успехи на антропософската медицина в борбата с рака, са написани само около пет страници. По този въпрос съществуват томове с литература и клинични изследвания, и доказателства за превъзходните качества на "Искадор"-a. Макар и малка по обем, книгата хвърля светлина върху някои основни проблеми. Най-радостното от всичко е, че за първи път на българския читател се дава възможност да се запознае с една насоченост на медицината, на която с пълно право трябва да се даде място наред с традиционалната медицина, която се преподава в университетите. С тази книга Антропософското Издателство "Димо Даскалов" Стара Загора се опитва да попълни една празнина, а освен това остава и надеждата, че тази книга е само едно начало и че в бъдеще ще се появят много други книги, написани в светлината на антропософската Духовна Наука. Крайната цел, разбира се, не е са мо печатането на антропософски книги, а основаването на един съюз на антропософските лекари в България, така както съществуват такива съюзи в страни на Средна и Западна Европа и в САЩ.

д-р Емил Танев
старши асистент при Клиниката по спешна травматология,
Университетска болница "Царица Йоанна", София