Нека със смирение, нежност и почит се приближим към Мистерията на Голгота - в петък, 03.IV.33 год. в 3 часа. Хората е трябвало да стоят пред Него и да се молят. Да си казват - ето аз в моя висш идеал, в образа, който съм длъжен да направя от себе си, аз стоя пред Този, Който е достоен само за почитания и молитви - стоя пред Божественото в мен. Ето така в земните предели можем да се съединим с духовното. И както човек, умирайки отделя етерното си тяло на третия ден, така и Христос е оставил на Слънцето онова, което е седми член на човешкото същество - Дух-Човек. Христос умира за Слънцето, Той умира космически за Слънцето, идвайки на Земята. В момента на мистерията на Голгота на Земята е станало видимо онова, което било Негов Дух-Живот. След тази Своя космическа смърт Христос оставил Човека-Дух на Слънцето, а в обкръжението на Земята – Своя Дух-Живот. И така от Мистерията на Голгота нататък Земята се обвива в Дух-Живот като със своя духовност. Аурата на Земята е засияла в пространството и това е било астрално сияние. Но в бъдеще астралната светлина ще бъде физическа и Земята ще стане сияещо тяло, ще стане слънце. От Космоса духовният образ на Мистерията на Голгота е имал вид на избухваща златна звезда в аурата на Земята, в източната част на Земята. Духовната атмосфера на Земята е била пронизана от нещо, което е нямала преди - с импулса на Христос. Смъртта на Голгота в действителност е раждането на Душата на Земята.

Христос се явява съществото, което дава на човечеството средство да примири висшите и нисши сили, със силата на Мистерията на Голгота да каже на луциферическите и ариманическите същества за илюзорната им победа. На 03 април 33 год. възниква криза в демоничния свят, хората започват да разбират, че тяхното астрално виждане, пред което се явявали само демони, може да се изкачи на по-висше ниво, към Аза, че възниква възможност да се основе човешка общност на основата на свободни души, несвързани с кръвно родство. И ако в дохристиянските времена Боговете дарили на човека инстинктивната мъдрост, инстинктивно мъжество и безстрашие, то от символа на Кръста струи любов, тази любов, която се строи на основата на взаимния интерес на човек към човека.

Кръвта принадлежи към физическите субстанции на тялото и у обикновения човек след смъртта тя се разпада на елементи. Но това не е станало с кръвта, изтекла от раните на Христос на Голгота. Тази кръв се е етеризирала, била е възприета от етерните сили на Земята, станала е етерна субстанция. Тази етерна субстанция засветила, засияла в етерното тяло на Земята - човек усеща това след смъртта – човек знае: този свят, зреещ живот, е този, който ще поведе човека в бъдещето. И когато тялото на Христос е било погълнато от Земята след земетресението, то етерното Му тяло се разширило и него са го виждали като своего рода небосвод, на който се случвало всичко друго. И това дава увереност, че човечеството не ще умре, а като духовно съдържание на Земята ще живее в бъдеще, когато изчезне физическата Земя.

Тази космическа универсална сила на любовта, къде е живяла на Земята отначало? Тя е пулсирала в кръвта на Исус от Назарет. След Голгота, когато кръвта била принесена в жертва, тя заискрява етерно в атмосферата на Земята. Този огън на кръвта действа на всички хора, които имат волята да го възприемат, които се стремят към това. Тялото, душата и духа на човека са длъжни да го възприемат. Когато изтекла кръвта от раните на Христа, Той извършил възшествие, възцаряване в духовния свят. Той се явил в Девакана. Това е било духовно отражение във висините на това, което се е случило в низините, във физическото. Както нашата кръв във формата на етер се устремява от сърцето нагоре, така и в земния етер след Мистерията на Голгота живее етерната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята, пронизано от това, което е станало от кръвта, пролята на Голгота постоянно има възможност в поток, идващ от човешкото сърце към главата, да въвежда в действие етерната кръв на Христос. Но съединението на тези два потока се случва само в този, който правилно разбира това, което съдържа импулса на Христа, иначе двата потока взаимно се отблъскват.

Постепенното развитие на Аза в човечеството преминало допустимото и в него нараснал извънредно егоизма. И в кръвта, течаща от раните на Христос, ние виждаме символ на извънредния егоизъм на човешкия Аз. Ако кръвта не беше текла на Голгота, то човек би утвърдил егоизма в себе си и би затворил пътя си за бъдещето. Кръвта, проляла се на Голгота е излишната кръв на човечеството, благодарение на която човекът щял да попадне в егоизъм, ако не е дошла безконечната любов и не е дала тази кръв да се излее. Безконечна любов пронизва кръвта, пролята на Голгота. До пришествието на Христос, Земята не е могла от самосебе си да изпрати светлина в етерните тела на хората. Но сега, когато хората приемат Христа, астралното сияние, което излъчва Земята след Голгота, хората могат да възприемат в своите етерни тела. Те възприемат в етерните си тела светлината на Христос. В резултат на това етерното тяло, възприемащо светлината на Христа, след смъртта не попада на земните сили на умиране. И това струи в мировото пространство, и от това се образува сфера около Земята, сфера от оживени етерни тела. Така Земята се развива в Слънце. Ние оставяме след себе си подобно опашка на комета преминаваща през целия живот, префинени духовни аури, което в живота фантомообразно е съставено от нашата морална и интелектуална собственост и се излъчва в света. Преди, това фантомообразно същество, което излъчвал човека било повече летливо. Но то станало плътно и придобило повече отчетлив образ след Мистерията на Голгота. И човек прибавя като основен характер към това фантомообразно същество онова, което убива в себе си. (напр. лъч светлина, проникнал в очите и умъртвен, за да възникне чувството за зрение).

В известен смисъл мъртвороденото духовно дете, това Земно духовно същество, което излъчва човек, той на него предава своята смърт. И ако Христос не бе дошъл, тези плътни образувания биха отишли от Земята на Юпитер. Мъртвата Земя би родила мъртъв Юпитер. В това, което се отделя от нас като обективен грях, като обективна вина, което ние не носим в бъдеще в своята карма, там прониква живия Логос, Христос, и оживява това. Приближавайки се към разбирането за Мистерията на Голгота, на Земята, ние придобиваме способност след смъртта да пренесем съзнанието си през пропаст, която зейва пред нас в третия период на живота между смъртта и новото раждане. А това ни позволява, изхождайки от спомнянето, да поправяме грешки, съдържащи се в нашата душа, със силата на Кармата. Ако у нас няма разбиране в цялата дълбочина на "Не Аз, а Христос в мен", то нашето съзнание тогава ще угасне, а с него ще си отиде възможността да подобрим кармата в този период. Ако сме придобили тук разбиране за Мистерията на Голгота, то ние преминаваме към този период след смъртта така, че можем да си спомним за себе си. Можем да кажем: който достига каквато и да е степен на посвещение, никога не възприема така истината на думите "из Божественото съм роден" - толкова силно, както тогава, когато се влиза в указания период. Някога Земята ще се разруши и не ще остане нищо, освен човешките души. И плода на развитието ще се състои в разликата в развитието на душите от началото до края на Земните времена. От тук е понятен дълга на развитието. Земята ще изчезне, ще се разруши. Ще останат само едни човешки души. Земното развитие ще загуби своя смисъл, ако човек не сметне за необходимо да постигне Мистерията на Голгота.

От началото на Земното развитие, Боговете са имали определени намерения за човека и неговото развитие, което е трябвало да управляват. Но чрез вмешателството на Луцифер и Ариман се е вмъкнал чужд за висшите йерархии елемент в развитието на човечеството. Тогава ръководството на висшите йерархии започнало да се осъществява така, че е било поделено стъпаловидно, в съответствие със силите и предавано преди всичко на нисшите йерархии. И земното развитие се е водело по такъв начин, че докато висшите същества били деятелни във висините, в низините за управлението се грижели служещите им същества. След това се състоял великият съвет на боговете, и там било казано: "Доколкото ние не бяхме в състояние да отстраним Луцифер и Ариман от земното развитие, то нашите служители от третата йерархия са загубили в определен момент възможността да правят за хората това, което са длъжни да правят според нас". И това било онзи момент около Мистерията на Голгота. И това бил голям "страх" на Боговете, че от този момент йерархиите не могат да чрез своите служители достатъчно да се грижат за хората. И този страх ставал все повече и повече мъчителен. Тогава възникнало решението да се изпрати долу Слънчевият Бог, да Го пожертват. И е било казано, че отсега Той е длъжен да избере друга съдба; вместо да пребивава в съвета на боговете, Той е длъжен да слезе на този план, където живеят човешките души. Боговете жертват Слънчевия Дух. Мистерията на Голгота е нещо друго от просто земно дело. Тя е дело на Боговете, наистина за боговете е било още по-значително да отдадат Христа на Земята, отколкото за хората - да възприемат Христа.

Мисията на Христа е била, на мястото на фалшивия облик на смъртта да постави чрез действията си истинския облик на смъртта. Възприемането на смъртта в живота - такава е тайната на Голгота. Преди живота бил известен без смъртта, а сега смъртта е позната като съставна част на живота, като преживяване, укрепващо живота. Животът бил слаб, когато човечеството не познавало смъртта. Но то е трябвало да стане силно, след като иска да премине през смъртта, и не по-малко да живее. Смъртта в този смисъл означава също и интелект. Чувството за живот било сравнително слабо, когато хората още не са се мъчили с интелекта. За да се победи илюзията за смъртта е трябвало да я преживее невинен. Той е донесъл силите, които ще дадат познанието за това, че смъртта не е истинска, че тя настъпва заради живота в духовния свят, и именно с тази смърт се създават основи за живота в Духа. Хората трябва да разберат, че смъртта е винаги живия Отец! Както растението израства от семето, така и смъртта не е унищожение, а семе на живота, семе от което ще порасне ново Слънце. Ние трябва да се освободим от илюзията на смъртта и да разберем: "Смъртта е Отец". Човек е длъжен да намери на физически план своето Аз-съзнание. Той не би го намерил без смъртта. Към непосредствените задачи на човека на Земята се отнася да намери разбиране за нея в едно от своите превъплъщения. Когато на река Йордан Христос влязъл в тялото на Исус, то цялата костна система на Исус станала в този момент друга. Подобно нещо не се е случвало нито до, нито след това кръщение. В Исус е влязла господстваща над костната система сила, способна да ги изгори. С това е дошло господството над смъртта, защото с костите, смъртта е дошла в света. Христос е длъжен да влезе във всичко, което носим в себе си като труп на светлината (светлината ние убиваме в очите си, за да можем да виждаме), труп на топлината, труп на въздуха. И ако човек не намери отношение към Христос на Земята, то той не ще го преживее във висшите светове, и навлизайки в сферата на Слънцето, той ще намери Неговия слънчев трон пуст. Но както не можем да видим собствените си очи, така и не виждаме импулса на Христа, доколкото чрез него ние виждаме духовния свят. Да търсим живота на Христос в историята, така както се търсят други исторически събития, би било подобно опит със своите очи да видим собствените си очи. Ние начаса бихме заболели духовно, ако Мистерията на Голгота стане част от обичайните исторически събития. Здравите очи виждат вещите, а не себе си.

Съдържанието на образа на света - то е било длъжно да действа в хода на формирането на човечеството. Но съдържанието на чувствата е било длъжно да бъде задържано. И то е трябвало да бъде дадено в правилен исторически момент на човечеството, което подготвено за това, под влияние на душевната топлина съзнателната душа по новому да проникне в духовния свят. Тази тайна в развитието на човечеството съществува загатната. Светата чаша на Граала, направена от яспис, която ползвал Христос, когато разчупвал хляба, в която Йосиф Ариматейски събрал кръвта от раните на Христос - тази чаша откриваща по този начин Тайната на Голгота била взета както гласи легендата на съхранение от Ангелите до тогава, докато може да бъде спусната за подготвянето на хората.

Духовните същества укрили мировите образи, в които живели тайните на Голгота. Те са допуснали не съдържанието на образа, а съдържанието на чувствата в човешката кръв, когато за това дошло времето. Той няма да приближи към нас. Ние сме длъжни в душата си да почувстваме притегляне към светия Граал, към вътрешното светилище, към божествената искра на живота в човешката душа. Необходимо е желание у нас да питаме за Него. Ако човешката душа се намира на пътя нагоре, към Бога, тогава Бог слиза към нея. Това е тайната на Граала – слизането на Бога, който се спуска, когато човек се е развил до Божественото. Това е изобразено в сцената с кръщението на Исус от Йоан. Светият Граал има своя осмислен, сетивен образ в образа на гълъба.