Всичко, което има начало, има и край.
The Matrix Revolutions

Скъпи приятели, тази вечер ще бъде малко по-различна от останалите. Тази вечер аз няма да ви представя лекция на Рудолф Щайнер или на друг антропософ, а бих искал да изкажа собствените си разбирания и възгледи за това, което се случва днес в света около нас. Може би тази вечер ще чуете неща, които никога не сте срещали в Антропософията. Разбира се, не искам от вас да ги приемате, а само да помислите върху тях и може би ще си обясните по нов, свой начин проблемите, които ще обсъдим след малко.

Лекцията ми ще бъде свързана с темата на годината - “Метаморфозите на интелигентността и съотговорността в събитията на съвременния свят”. Понеже досега казахме доста неща за интелигентността, днес аз бих искал да говоря за нещо, пряко свързано с отговорността, която носим. За да я осъзнаем обаче, трябва да сме напълно наясно с онова, което се случва днес в света. Разбира се, нямам предвид политически събития или военни действия, а духовните процеси, разиграващи се зад кулисите на сетивния свят. Всички знаем, че човешките души са арена на грандиозен сблъсък на сили - силите на Висшите Йерархии от една страна, и силите на Мрака от друга. И за да разберем отговорността, която носим, трябва да знаем какво зависи от този битка, какво е заложено на карта, а затова трябва да знаем и целите, които преследва всяка от двете страни.

И тъй като всичко, случващо се във Вселената, има своите последствия, то причините за това днешният свят да бъде такъв, какъвто е в действителност, трябва да се търсят в миналото. Затова, скъпи приятели, заедно ще направим един кратък преглед на Земната Eволюция и ще отбележим именно онези ключови моменти, имащи пряка връзка със съвременните събития.

Нека с пълно смирение се върнем мислено отново в Праначалото, когато Човекът съществува още само като Божествена Идея. Мисията на това ново същество, което впоследствие ще се нарече “Аntropos”, “Човек”, е да постигне Свободата, а заедно с нея и Любовта, и да предостави тази Любов на останалите Духовни Същества, които се изхранват от нея, поддържат живота си с нея, използват тази най-могъща творческа сила - силата на Любовта - за своето Битие (1). Това е прекрасно изразено в древногръцката митология, според която Боговете, обитаващи свещената планина Олимп, се хранят с нектар и амброзия, но техен виночерпец е един смъртен човек (2). Именно ние, смъртните хора, даваме тази сила на Любовта на Боговете, чрез която те живеят. Но както знаем, Любовта е неразривно свързана със Свободата, и да развие истинска Любов може само едно свободно същество. Свободата е необходима предпоставка за Любовта. И именно тази Свобода е онова, което дава космически смисъл на бъдещата Десета Йерархия, на Човека (3). Но това е едната страна на смисъла на човешкото същество, едната страна на причината, поради която то е създадено такова, каквото е. Но всяка истина има и друга страна, и в случая тя е много дълбока, потресаваща, разкриваща ни величието на Мировото Развитие.

Според Питагор Еволюцията е Законът на Живота (4). Всяко същество, добро или зло, низше или висше, духовно или елементарно, преминава през своето развитие. Но както се развива отделното същество, така се развиват също и планетите, и звездите, така се развива също и цялата Вселена. Тя води своето начало от Бога и един ден ще се върне отново там, откъдето е произлязла.

И както всяко същество преминава през етапи в своето развитие, през които се нуждае от различни сили за да върви нагоре или надолу, така и цялата Вселена също преминава през етапи, които са коренно различни едни от други. Някога всичко е било в Единство, Монадата, включваща всичко в себе си. Тогава всички сили на Космоса са действали заедно, в единство, без да се противопоставят едни на други. Но е дошъл нов етап, етап в който е необходимо - поради едни или други причини, които ще разгледаме в следващата лекция - тази Монада да се раздели на две, необходимо е било в Космоса да се прояви двойнственост, да се появи втори принцип, противоположен на досегашния - т.е. да се появят силите, назовавани от хората като сили на Мрака, на Бездната. От този момент нататък важат думите на Йоан: “И Светлината в Мрака свети, и Мракът я не прие” (5).

Всичко това е свързано също и с трагичния аспект на Космическата Еволюция, че за да напреднат едни същества, други трябва да изостанат, издигането на едни е неразривно свързано с падението на други (6). И така докато дойде ден, когато Вселената ще премине в нов етап на развитие, в който падението на изостаналите същества ще може да бъде компенсирано, когато ще се сложи началото на тяхното спасение и връщане в лоното на Бога, на сливането на двете начала отново в Единство, в Монада, за което са говорили Ориген (7), най-великият ранно-християнски философ, и Манес (8), основателят на Манихейството. Тогава ще важат думите “И Светлината в Мрака свети, и Мракът я прие в себе си.” (9) За обикновеното мислене Доброто и Злото са в една вечна и неизменна война, в която Доброто трябва да унищожи Злото. Езотеричната мъдрост знае, че това не е така, че смисълът е в това Злото да бъде преобразувано, спасено, преобразено и по този начин върнато отново там, откъдето е произлязло. (10)

И така, в хода на Мировата Еволюция наближава моментът, когато трябва да бъде сложено началото на този процес, процеса на сливането на Мрака и Светлината. Разбира се, това изобщо не е нещо лесно или обикновено. Това е космически процес, далеч надвишаващ пределите на Земята. Едва ли можем да си представим какво означава това в цялата му сила - една пълна промяна на досегашния ход на развитие на Космоса. За тази цел, за да бъдат спасени изостаналите същества, е необходимо нещо много особено. Необходимо е едно същество, което да приеме в себе си Злото - да приеме демоничните сили в своята същност - и да ги разбере, да достигне до тяхната същност, защото Висшите Йерархии не разбират Злото, те са твърде съвършени, за да могат да достигнат сами до същността на Злото. Но те имат нужда от тези знания, за да постигнат своите цели (11).

И това ново същество трябва не само да разбере демоничните същества, но и да започне да ги преобразява до известна степен, разбира се чрез силата на напредналите Йерархии. Но това ново същество, което ще трябва да приеме в себе си влиянията на Злото, трябва да бъде изключително силно, за да им устои, то трябва да бъде надарено с огромни сили, за да преодолее тези влияния. Затова напредналите Висши Йерархии от Същества влагат най-доброто от своята същност в човека, влагат силите си в това ново същество, което по този начин се превръща в образ и подобие Божие, превръща се в Микрокосмос, в един истински малък свят, който е пълно подобие на огромния Макрокосмос. И това е другата мисия на човека, другият смисъл, вложен в неговото Битие. Светът е разделен на два противоположни лагера и ние сме поставени между тях, за да съдействуваме за тяхното съединение (12).

Как се съгласуват тези две напълно различни цели, вложени в човешкото същество? Какво общо има човешката свобода със спасението на демоните? Истината е, че тези две цели практически се оказват неосъществими една без друга.

Колкото по-висше е едно Същество, колкото то е по-близо до Бога, и съответно е все по-зависимо от Него. Защото силата на Божието Съзерцание е толкова могъща, че изключва всяка възможност за грях и противопоставяне на Божията Воля (13). Но по този начин свободата е неосъществима. За да може едно същество да бъде свободно, то трябва да може да направи избор, и то напълно свободен избор. Но за да може да го направи, трябва да има две възможности, между които да може да избира. Ако Луцифер не беше допуснат в човешката еволюция, човекът никога нямаше да може да стане свободно същество (14). Само едно същество, равно отдалечено от Небесата и от Бездната, може да реализира напълно съзнателно своята свобода. Затова и ходът на човешката еволюция води низходящо от духовния към физическия свят, защото само там, така да се каже, достатъчно далече от Бога, човекът може да постигне своята независимост. И така, Луцифер и Ариман се оказват необходими за човешката свобода. Но с какво тази човешка свобода ще допринесе за спасението на демоните?

Отговорът на този въпрос лежи в самата същност на Манихейския принцип. Какво означава Злото да бъде преобразувано в Добро? Без съмнение, това означава да бъде променена същността на злите същества. Но не е само това. Манихейският принцип означава още демоничните сили да бъдат употребени за добри цели, за цели, които са в съгласие с хода на Еволюцията. Досега демоничните същества винаги са работили срещу хода на Еволюцията, те са противоборстващи духове. По този начин те косвено помагат за развитието на останалите, напредващи Същества. Но идва момент, когато те трябва да започнат отново да работят за Еволюцията. Разбира се, това ще става само постепенно. Но въпросът е да се сложи началото на този процес. И така, досега силите на Висшите Йерархии и на Йeрархиите на Мрака са се сблъсквали и противопоставяли във Вселената. Идва време, когато те трябва да започнат да си сътрудничат. И така, в този ход на мисли, ако човекът реализира своята свобода, това ще стане единствено благодарение и с помощта на Луцифер и Ариман. Но това означава техните сили да бъдат пряко използвани за нещо добро, понеже човешката свобода е в съгласие с хода на Мировото Развитие. И това е първата стъпка на тяхното спасение. Така да се каже, те си намират ново място в Космоса - вече не като противници, а като сътрудници на Еволюцията. Те хармонизират своите сили със силите на Висшите Йерархии и по-този начин се съдейства за тяхното спасение. Но това ще стане единствено, ако човекът завърши успешно мисията си да развие своята свободна воля.

И така, започва Сътворението на Човека. Първият важен етап от него е на Старото Слънце, когато Христос започва Своя път към Земята (15). Задавали ли сте си някога въпроса защо Христос е слязъл именно на Земята, защо е било толкова необходимо при нас да слезе най-висшето Духовно Същество? С какво Земята е толкова важна за Духовните Йерархии, с какво сме толкова специални, че те изпращат долу самото животворящо Слово, самият Логос? Името, под което е познат Христос на изток, е Вишну (16). Вишну е Богът-закрилник на света, Онзи, Който следи за равновесието и развитието му. Неговата мисия е да води останалите същества към бъдещето, да им помага и да ги пази. И ако в Еволюцията на Вселената трябва да бъде даден един много важен импулс, импулс преобръщащ цялото развитие на Доброто и Злото и радикално променящ условията в Космоса, кой друг би могъл да го даде, ако не самият Син Божи, самият Вишну, самият Христос, Водачът на напредващите Висши Йерархии, Върховният Бог на света. Той не слиза само заради хората, а заради всички същества, не идва само за да спаси нас, човеците, но и за да озари и демоничните същества и по-този начин да сложи началото на грандиозния космически процес на възстановяване на Единството във Вселената (17).

И така, Еволюцията върви по своя път. В хода на Старото Слънце и Старата Луна изостават онези същества, по-късно наречени луциферически и ариманически. И в прехода от Старата Луна към Новата Земя се случва нещо много важно, нещо определящо за по-нататъшното развитие на човека. Субстанцията на Старата Луна е една имагинативна субстанция, тя не е твърдата минерална субстанция на нашата планета, а една много по-фина, невидима за днешните сетива материалност. Задачата на Елохимите се състои в това да “превърнат” тази имагинативна субстанция във физическа материя, да я прехвърлят от Старата Луна на Новата Земя. Но Луцифер и Ариман се намесват в този процес по много особен начин. Те се стремят да заграбят новополучената от Елохимите физическа материя и да я върнат обратно в състоянието, характерно за Старата Луна. Но тъй като минералната субстанция е много по-твърда от имагинативната субстанция на Старата Луна, този процес протича само наполовина. Така се получава един свят на привидения, фантоми, призраци, на явления, нехарактерни нито за Старата Луна, нито за Новата Земя. И по този начин Луцифер и Ариман изтръгват материя отвсякъде, а Елохимите са принудени да водят война с тях за всяко късче Земна материя, за да не би Луцифер и Ариман да я изтръгнат от Земята и заграбят за себе си. По този начин Луцифер и Ариман създават един изкуствен свят, който от една страна е свързан със Земята, но от друга страна няма нищо общо с нея. И така се образува Осмата Сфера (18). Тя е навсякъде около нас, точно както и духовният свят е навсякъде около нас, но за да я видим, трябва да развием съответния орган за това. И понеже ако това продължеше по същия начин, по който е започнало, последиците щяха да бъдат катастрофални, се налага отделянето на днешната Луна, чиято цел е да противодейства на “всмукващото” влияние на Осмата Сфера. Пряко свързана с това е и саможертвата на Йехова, ръководещ този процес и отишъл на Луната с цел да помогне на човешкото развитие (19). Но разбира се, Луцифер и Ариман не се отказват. Тяхната истинска цел ще посочим след малко. Но преди това трябва да отбележим, че ако физическият свят се състоеше от атоми (20), навсякъде в тези атоми щеше да има образувания на Осмата Сфера. С други думи, Луцифер и Ариман се стремят да грабят материя отвсякъде за своята персонална вселена. Но колкото по-твърда е материята, толкова по-трудно за тях е да я изтръгнат от Земята. Вярно е и обратното: колкото материята е по-одухотворена, толкова по-лесна е за заграбване. Никъде във физическия свят материята не е толкова одухотворена, колкото в човешкия мозък. Там тя е превърната в почти духовна субстанция, и съответно е най-лесна за изтръгване от Луцифер и Ариман. Те крадат материя дори от самите нас, от нашите глави! С цел да се противодейства на това е формиран човешкият череп, който е достатъчно твърд, че да не може да бъде пренесен в Осмата Сфера. Другото противодействие на Осмата Сфера е това, че още тогава, на Лемурия, Йехова полага в човешкото същество основите на Любовта, първоначално като полова, плътска, низша, но все пак любов, която не зависи от разума и интелекта и по този начин противодейства на Луцифер и Ариман. (21)

Каква е целта на всичко това? Какво всъщност искат Луцифер и Ариман? Отговорът е многостранен. И за да го разберем, трябва най-напред да обърнем внимание на вътрешната природа на съществата, обозначавани като луциферически.

Тези луциферически същества имат една много важна характеристика - те са свързани с миналото. Всяко отминало нещо, което по неправилен начин е пренесено в настоящето, има луциферически характер. Така че самият принцип на създаване на Осмата Сфера - настоящата материя да бъде връщана обратно в състояние, характерно за миналото - може да се нарече един типично луциферически принцип. Другият съществен факт е, че луциферическите същества са изостанали в хода на Мировото Развитие, и понастоящем те не са на мястото си на Земята, днешната Земя не отговаря на тяхното естество. Но те са свързани с нея, тъй като принадлежат на Земното развитие. Или може да се каже, че те са един вид “приковани” към една планета, а именно днешната Земя, която не им съответства, на която те не са мястото си, и съответно, което те не харесват такава, каквото е. Като отчетем и техния егоизъм, каква би била при това положение основна им цел? Много определена - да изтръгнат от Земята всичко онова, което отговаря на тяхната природа, да извлекат всичко, което им е свойствено, и да напуснат Земята заедно с него.

А сега да разгледаме другия вид същества - ариманическите. Тези ариманически същества са характерни най-вече с едно нещо - тяхната страст към унищожаване. Това е представено най-добре във “Фауст” - “Духът чиято същност е вечно да отрича.” (22) Всичко, свързано със смърт, унищожение, разруха, грехът, всяко отрицание на живота, това е стихията на Ариман. Това е неговата най-дълбока същност. Това е смисълът на неговото съществуване. Това е и причината за всичките му действия.

А сега да се върнем на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман заграбват в нея всичко, което успеят. За тях е огромен успех да заграбят цяла една човешка душа и да я пратят в Осмата Сфера. В края на “Фауст” е показано точно това, как една човешка душа на косъм се измъква от най-страшната участ. (23) Защото от Осмата Сфера няма връщане. Онова, което е пренесено там, губи всякаква връзка със Земята и отпада напълно от Земното развитие. Това е страшна, ужасяваща истина! Окултистите винаги са се страхували да говорят за Осмата Сфера, и се стига дори до там, че през XIX в. Синет (24) и Блаватска (25), водещи личности на Теософското Общество, публикуват напълно погрешни неща за Осмата Сфера, изопачавайки напълно истината (26). Така се създава възможност за Луцифер и Ариман да въздействат все по-мощно върху човешките души, притегляйки ги към Осмата Сфера. И ако един ден Луцифер и Ариман заграбят достатъчно земна материя, Осмата сфера ще се отдели от Земята като едно лъжливо творение във Вселената и ще потегли по свой собствен път заедно с Луцифер и Ариман. Това е стремежът на Луцифер - да напусне Земята и да поеме по свой собствен път в Космоса на планета, отговаряща напълно на неговата същност. Излишно е да се казва, че ако това се случи, Земята ще премине в Юпитер просто като труп. Затова този процес трябва да бъде спрян на всяка цена.

Другата страна на демоничните цели става ясна при ясновидско изследване на Осмата Сфера. И резултатите от него са не други, а възможните страшни образи как цялата Еволюция на Световете може да изчезне в Осмата Сфера. Това е стремежът на Ариман. Той няма да спре с унищожаването на Земята. Той би унищожавал, докато нищо не остане. Затова и духовната битка, разгаряща се с пълна мощ около нас, е толкова важна. Не става въпрос само за съдбата на Земята, а за бъдещето на цели светове. Едва ли можем да си представим мащабите на всичко. Грандиозната битка на Доброто и Злото за Земята ще реши бъдещето може би дори и на част от Висшите Йерархии. Защото те се изхранват от човешката любов, тя поддържа техния живот, и е страшно да си представим какво би се случило, ако по-голямата част от човешките души бъдат прехвърлени в Осмата Сфера.

А сега да се върнем към Еволюцията на Земята. Настъпва средата на Лемурийската епоха, а с нея и един много важен момент - нахлуването на луциферическите сили в астралното тяло на човека. Луцифер е допуснат точно според плана, разгледан преди малко - а именно, от една страна с цел да даде на човека възможността за развитието на свободата, а от друга в човешката душа силите на Светлината да озарят луциферическите същества. Но нека помислим - по времето, когато става това, Висшите Йерархии не са имали достатъчно знания за Злото, за да могат да предвидят напълно резултата от намесата на Луцифер в човешкото същество. Те очакват именно от човекът да им занесе тези знания. Затова те предварително надаряват човека с огромни сили, за да бъде готов да устои на всичко. И въпреки това, някои последствия от намесата на Луцифер се явяват непредвидени от тях. И по този начин в човешкото развитие нахлуват елементи, които не са били първоначално заложени - и това е напълно нормално - тъй като няма как Висшите Йерархии да предвидят всички последици от намесата на Луцифер. Но въпреки всичко, основната цел е постигната. От този момент нататък човекът се превръща все повече и повече в същество, което свободно може да прави избора за своето бъдеще. Но по този начин ръководството, осъществявано дотогава от Висшите Йерархии, започва постепенно да им се изплъзва - поради това, че те могат само да влияят на човешките решения, но не и да ги предопределят. Освен това, благодарение на Луцифер, човешкото същество приема в себе си не само възможността за свободата, но и други, чужди на божествения свят качества, и по този начин се превръща в нещо което, така да се каже, се е отклонило от техния план на развитие. Висшите Йерархии са знаели, че ще има такова отклонение, но не са знаели в какво точно ще се състои то. И това е основната причина да се стигне до хаоса, обхванал човечеството днес. Защото в течение на епохите на Земното развитие отделният човек, а и човечеството като цяло, все повече осъществяваха своята свобода, но с цената на това все повече да се изплъзват от контрола на Боговете. Но с това е свързан и известен риск, защото рано или късно щеше да дойде момент, когато отделните хора ще бъдат напълно откъснати от Висшите Йерархии и всичко ще бъде в техни ръце - макар и самите те да не го знаят.

В средата на Атлантската епоха в човешката душа нахлуват други сили - ариманическите. Те се стремят към етерното тяло на човека - изворът на човешкия живот - и започват да го рушат. Напълно е разбираемо защо това се случва, при положение, че познаваме същността на Ариман - стремежът към унищожение. И понеже основата на човешкия живот е етерното тяло, именно то бива подложено на ариманическите атаки.

И така, разбрахме защо Луцифер е допуснат в земното развитие. А защо е допуснат Ариман? Защото ако луциферическите сили останеха сами, те щяха да добият огромна власт върху човешката душа. Необходим е бил един уравновесител, който да противодейства на луциферическите сили. И такъв уравновесител се явяват ариманическите същества, чиято природа е противоположна на луциферическите. Макар че Луцифер и Ариман работят заедно за Осмата Сфера, в човешката душа техните сили си противодействат и дават възможност на човека да ги преодолява, като ги привежда в равновесие. Намесата на Ариман също не е случайна, а е допусната напълно преднамерено от Висшите Йерархии. Тук отново можем да усетим мъдростта на Мировия Ред, поставил човека между две противодействащи си злини, така че той да има възможност да ги уравновесява и по този начин неутрализира.

В този период, от средата на Лемурия до края на Атлантида, Христовото Същество прави три поредни жертви в името на човека, но все още от духовния свят (27). Едва впоследствие Христос ще слезе на Земята. Тези саможертви, тези предварителни степени на Мистерията на Голгота, също показват важността на това, което се разиграва на Земята, за духовните Същества, извисени много над човека в Йерархията на Вселената.

След това настъпва Следатлантската, Арийската епоха. И най-важният момент в нея е въплъщаването на Христос в едно човешко тяло и сливането Му със Земното развитие. С оглед на казаното по-горе ние най-после започваме да разбираме величието на онова, случило се тогава. Започваме да разбираме защо Христовото Същество е предприело огромния, грандиозния път от най-висшите сфери на духовните светове чак долу до физическия свят. Това слизане на Христос не е само заради хората, а заради всички духовни същества. То е пряко свързано с бъдещето на Земята. А бъдещето на Земята е пряко свързано с бъдещето на целия Космос, и мястото на Христос като Водач на напредващите Същества и Пазител на Еволюцията е именно тук, на Земята, където до голяма степен се решава бъдещето на Вселената. Твърденията на науката, че Земята е една обикновена планета като всички останали безброй много планети в Космоса, са напълно несъстоятелни. На нито една друга планета не се случва това, което се случва на Земята, и фактът, че Мистерията на Голгота се е състояла именно на Земята, е изпълнен с безкрайно дълбок смисъл не само за Земното, но и за Космическото развитие.

Какво направи Христос на Голгота? Освен всичко останало, за което вече сме говорили, Той успя да превърне Злото, искащо да унищожи Неговия Живот, в Добро, успя да превърне Разпятието - една голяма трагедия, едно ужасно убийство - в основа на цялото Християнство, давайки възможност на милиони хора от две хиляди години насам да се докоснат до Божественото. Злодеянието на Юда се превърна във висше благодеяние. Христос превърна Кръста от символ на смъртта в символ на живота, на любовта и всичко най-висше. Целта на Злото да спре Христос всъщност имаше точно обратен резултат. Това използване на Злото за добри цели, това превръщане на Злото в Добро, е връхна точка в Мистерията на Голгота (28). Нещо повече, Христос предсказа и бъдещето на злите сили с думите, които Той отправи към Луцифер в пустинята, преодолявайки Изкушението: “Господу, Богу Твоему, ще се поклониш и Нему Едному ще служиш” (29).

Почти две хилядолетия по-късно, в началото на XX век, Рудолф Щайнер повтори пътя на Христос. След изгарянето на Първия Гьотеанум, с което Луцифер и Ариман искаха да спрат делото му, почти всичко изглеждаше загубено. Но на Коледното Събрание 1923/24 год. Рудолф Щайнер успя, чрез Медитацията на Основополагащия Камък, да даде на човечеството още по-големи сили и по този начин да превърне това злодеяние в нещо добро. И това е житейският връх на Рудолф Щайнер. Величието на неговото дело, в лицето на Антропософията, получи своя завършек именно с Медитацията на Основополагащият Камък, чрез която той превърна унищожителната сила на Ариман в нещо добро. Пътят на Христос, пътят на Рудолф Щайнер - това е бъдещият път на цялото човечество. Точно както те преобразуваха Злото в Добро, в бъдеще това ще могат да правят всички хора, последвали техния пример (30).

Как по-точно ще става това? Нека си представим идеалния случай, че едно човешко същество приема Христовия Импулс напълно в себе си. Какво се случва тогава? Ако образно си представим, че човешкият Аз е обгърнат от астралното, етерното и физическото тяло, и че човешкият Аз е приел в себе си Христос, то тогава от Аза на човека започва да струи светлина, която прониква и озарява астралното, етерното и физическото тяло, и по този начин спасява луциферическите и ариманическите същества. По този начин се слага началото на тяхното преобразяване и на техния нов път на развитие, който ще бъде напълно различен от следвания досега (31).

Често е била рисувана диаграмата, на която се показва как човечеството слиза от духовните светове до най-ниската точка, във физическия свят, и след това отново тръгва нагоре към духовните светове. Но това слизане важи също и за демоничните същества - тяхното отделяне от Доброто, слизането им до най-ниската точка на Злото, на Бездната, и на новото им връщане към Доброто. Още повече, че нещо подобно се случва и с целия Космос. Завършва един огромен път на развитие - пътят, определян от борбата на двете Космически Начала, на Доброто и Злото - и започва нов път на сливането на тези две начала. Това е една революция, скъпи приятели. Защото революция означава именно прелом, преобръщане, завой, промяна на посоката. И това е един истински повратен момент за цялата Космическата Еволюция.

Повратът на Времената е именно тази повратна точка, завоят, който се извършва от Космическото Развитие. Тук става въпрос за нещо много по-глобално от Земята. Става въпрос за Макрокосмоса, от който Земята е само една малка част, макар и наистина да е една много важна част. И последната, четвърта и най-силна част на Основополагащата Медитация неслучайно започва именно с тези думи - с думите за поврата не само на Земните, но и на Космическите времена.

Но развитието продължава. Човечеството все повече губи древното ясновидството, и с това човешкото съзнание навлиза изцяло във физическия свят. Около човечеството се разстила мракът на незнанието. В противодействие на това, през XVIII век в духовния свят се осъществява свръхсетивната школа, ръководена от Михаил, който подготвя определени човешки души за една специална мисия на Земята. В тази школа се слага началото на Антропософията, тогава още единствено в духовния свят. И според плана на човешкото развитие, в началото на XX век онези човешки души, участвали в тази школа и определяни като аристотелици, трябва да слязат на Земята и да реализират Антропософията на физически план. Едно столетие по-късно те трябва да се върнат отново на Земята, този път заедно с другата група човешки души, участвали в школата, определяни като платоници, и заедно да дадат последния свещен импулс за развитието на духовния живот на Земята (32). Последен, защото ако човечеството веднъж тръгне нагоре, неговият устрем няма да спре и оттам нататък Христовият Импулс ще бъде напълно достатъчен на хората. Но ако човечеството не тръгне нагоре, повече няма да има други духовни импулси. И едва ли можем да си представим трагедията, която ще започне тогава. И в двата случая този импулс се явява последен, и това ни показва, че така или иначе, духовното положение в света скоро ще се промени радикално - човечеството ще тръгне или в посока нагоре, към духовните светове, или в посока надолу, към пълно пропадане в Бездната. Така да се каже, това е решителния момент на борбата - и единственият шанс на човечеството да изпълни своята мисия. Ако хората преодолеят тази криза, те ще преодолеят и следващите, защото днес атаката на демоничните същества е по-силна отвсякога, и това е защото те знаят какво е заложено на карта. Може да се каже, че тази атака е акт на отчаяние от тяхна страна, това е последният им шанс да осъществят своите стремежи, затова те хвърлят всички сили, които имат, в това да провалят бъдещето на човека. Защото човечеството вече е готово да приеме мощно в себе си Христовия Импулс, и посредством него да сложи началото на края на космическата война между Доброто и Злото.

Днес, в първите години на XXI век, е времето на завръщането на Земята на онези души, които в предишното си прераждане са изградили Антропософията на физически план. Фактът, че Антропософското Движение участва с почти всички свои души в събитията на физическия свят, е още един признак за важността на идните години (33). Но наближава и друго, не по-малко важно събитие - въплъщението на Ариман в Западния свят (34). Това въплъщение ще бъде едно откровение за цялото земно човечество. Но то ще бъде още и кулминацията на активността на противоборстващите сили, и е много важно човечеството да премине през това събитие по правилен начин. Въплъщаването на Ариман ще бъде много скоро, защото той ще се опита максимално да противодейства на човешките души, участвали в споменатата по-горе свръхсетивна школа и свързани с Михаил. Всички вие вече сте чували, че днес все повече се говори за клонирането на хора. Задавали ли сте си въпроса, след като всяка човешка душа създава толкова дълго и грижливо от духовния свят своето физическо тяло, преди да се роди, то какви същества ще се въплъщават в клонираните тела? Защото едва ли има две напълно еднакви човешки души. И съществата, които ще живеят в тези тела, едва ли ще бъдат човешки. Нещо повече - генното инженерство ще даде възможност на Ариман да си осигури максимално удобно за него тяло, в което да живее на Земята, и да може по най-добрия за него начин да изпълни онова, за което е дошъл. Хората ще трябва да доведат това събитие до успешен край. Така или иначе, това събитие не може да бъде избегнато. То е неизбежно. Но неговият край не е, и той може да се превърне в началото на една велика и светла епоха.

Вече всичко е в ръцете на човечеството. В тях е съдбата не само на Земята, а на нещо много повече. До около сто години, а може би и още по-рано, човечеството ще трябва да изпълни правилно онова, което духовният свят изисква от него да направи. И понеже това време непосредствено предстои, от всички нас се иска да вложим всичките си сили в името на великата цел да служим на развитието на Космоса. Защото от нас зависи много, твърде, твърде много. Защото е дошъл моментът на истината, защото започва времето, в което ще се реши всичко, абсолютно всичко.

Живеем във велико време, приятели. И е страшна отговорността, която пада на раменете ни. Съдбата е избрала нас да изпълним тази задача, поставена от духовния свят на човечеството. И нека тази отговорност не ни плаши, и нека не ни обърква. Духовното познание има за цел да внася ред и хармония в душите, а не да ги обърква. Мъдростта има за цел да ни въоръжи и подготви, да ни даде сили и знания как да поемем най-добре тази отговорност. Но тази отговорност трябва да ни даде също и един силен, мощен импулс да помогнем с всичко, с което можем, за бъдещето на света и на човека. Защото ако не успеем, скъпи приятели, боя се, че може да няма бъдеще за никой от нас.

В тази молитва на човечеството към Христос няма никакъв егоизъм. Ние, човеците, не искаме просветление и озарение само заради себе си, само заради своето бъдеще, а заради бъдещето на целия свят, на целия Космос. И първата стъпка към тържеството на Христос е вярата, скъпи приятели. Вярата, че ще успеем, вярата, че не сме нищожни същества от които нищо не зависи, както мислят повечето наши съвременници, а че от всеки от нас зависи твърде много, много повече отколкото си представяме. Нека повярваме в своите възможности, в своите способности, да освободим съзнанието си от оковите на материята, и въпреки целия хаос и злини около нас да повярваме, че скоро за човечеството ще настъпи една нова епоха, един нов изгрев на Божествената Христова Светлина.

Бележки

1. Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, III лекция.
2. А. Кун - "Древногръцки митове и легенди", част I, "Богове".
   
   Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, III лекция.
3. Рудолф Щайнер - "Духовните Йерархии и тяхното отражение във видимия свят", GA-110, 18 април 1909 год. (вечер).
4. Едуард Шюре - "Великите Посветени", гл. VI - "Питагор".
5. Йоан 1:5 (според превода на Емил Бок).
6. Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, II лекция.
7. Ориген (185-254) - един от най-великите учители на ранно-християнската Църква, ученик на Климент Александрийски. Един от най-ярките поддръжници на идеята за прераждането на душите. Според него Светото Писание има три смисъла, както е с човешката природа - буквален (тяло), нравствен (душа) и тайнствен (дух). Ориген учи, че човешките души са паднали духове, които след период на очистване след смъртта си се връщат във висшите сфери на духовния свят. Поради небитиейния характер на Злото ще дойде време, когато дори най-лошите ще се очистят и ще се върнат в първоначалното си непорочно състояние. Дори Дяволът ще се покае и ще настъпи пълно единство. Ориген е също и твърд привърженик на тезата, че Христос не е идентичен с Отца, и че Неговата Същност е по-низша от тази на Отца. Поради тези и други свои възгледи на Петия Вселенски църковен събор в Цариград през 553 год, три столетия след смъртта си, Ориген е анатемосан от Църквата, а учението му е обявено за ерес. Виж "История на Религиите" том IV, изд. Галимар/Прозорец, "Християнството от основаването му до Никейския събор".
8. Манес/Мани (216-276) - основател на Манихейството. По подражание на първите гностици Манес се опитва да съчетае в общ и широк синтез Християнството и източните религии. Манихейците са първите, които не твърдят, че Злото трябва да бъде унищожено, и търсят ролята и смисъла на неговото съществуване в Космоса. Впоследствие обявено за ерес от официалната Църква, а по-късно става основа на всички "еретични" според Църквата учения - богомилство, катарство, албигойство и др. Заедното с Розенкройцерството формира двете основни течения на езотеричното Християнство. Виж Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, II лекция, "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродни окултни движения", GA-93, 04 ноември 1904 год., "Апокалипсисът на Йоан", GA-104, 25 юни 1908 год., Сергей Прокофиев - "Окултното значение на прошката" и "Срещата със Злото и неговото преодоляване чрез Духовната Наука" също и "История на Религиите" том V, издателство Галимар/Прозорец, "Манихейството".
9. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", GA-104, 29 юни 1908 год.
10. Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, II лекция, също и "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродни окултни движения", GA-93, 04 ноември 1904 год.
11. "В тази връзка може да се приведе следният спомен на Ита Вегман за един неин разговор с Рудолф Щайнер, в който той заявил, че "само хората са в състояние да познаят тайните на демоните. И Боговете очакват тези тайни, които хората могат да им предадат..." Ето защо, "когато хората принасят в жертва на Боговете тези отвоювани от демоните тайни, тогава тъмните деяния на демоните могат да бъдат предотвратени от Йерархиите и там, където е царувала тъмнината, може отново да засия духовна светлина." ("Към Приятелите", статия от 4.X.1925), Сергей Прокофиев - "Срещата със Злото и неговото преодоляване чрез Духовната Наука".
12. Рудолф Щайнер - "За смисъла на живота" - лекция от 24.V.1912 год.
13. Рудолф Щайнер - "Духовните Йерархии и тяхното отражение във видимия свят", GA-110, 18 април 1909 (вечер).
14. Рудолф Щайнер - "От Исус към Христос", GA-131, 14 октомври 1911 год.
15. Димитър Мангуров - "Беинса Дуно и Рудолф Щайнер като част от Христовия Импулс".
16. Вишну (от санскр. "виш" - "слизам, заселвам се") - второто лице на индийската Триада (Тримурти), съставена от Брама, Вишну и Шива, в която Вишну играе ролята на пазител и съхранител на света. Той управлява в реалното време и посредством понятието за Карма поддържа равновесието, което при нужда коригира със своите аватари (превъплъщения). Цялата Вселена съществува чрез Него - от Него излиза и в Него се прибира в края на всяка Манватара. Той е идеал на освобождението, висша обител, край на Пътя, който води към спасение и освобождение. Основна линия на всички негови аватари (слизания и въплъщавания в земна форма) е грижата за спасението на човечеството. В края на Калиюга (според Рудолф Щайнер - 1899 год.) Вишну ще се върне отново, яхнал бял кон (символ на висшите духовни енергии) и с пламтящ меч (мечът на словото). В случая става въпрос за Мистерията на Етерния Христос.
17. Изказаното тук не противоречи на думите на Рудолф Щайнер, че Мистерията на Голгота е едно абсолютно свободно дело, извършено благодарение само на Божията Любов. Когато навсякъде говорим за Космическо Развитие, ние имаме предвид развитието на нашия Космос, или нашата Слънчева Система (според Космогонията на Розенкройцерите). Христовото Същество, преди да започне Своя път към Земята, не е било обвързано със Земната Еволюция, а пътят Му е минавал "много над нея" ("От Исус към Христос", GA-131, 14 октомври 1911 год.). Но Христос пожертвал Своето възходящо развитие в името и за бъдещето на нашия Космос. И без неговото спасение Христовото Същество би продължило Своята Еволюция, но Той избра друг път - на саможертвата. В този аспект може много по-пълно и в дълбочина да бъде разбрана идеята за "Спасителят", не само на хората, но и на целия наш свят.
18. Рудолф Щайнер - "Окултното Движение през XIX век и връзката му със съвременната култура", GA-254, 18 октомври 1915 год.
19. Рудолф Щайнер - "Окултното Движение през XIX век и връзката му със съвременната култура", GA-254, 18 октомври 1915 год.
20. Рудолф Щайнер - "Окултното Движение през XIX век и връзката му със съвременната култура", GA-254, 16 октомври 1915 год.
21. Рудолф Щайнер - "Окултното Движение през XIX век и връзката му със съвременната култура", GA-254, 18 октомври 1915 год.
22. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) - "Фауст", част I, гл. III - "Кабинетът на Фауст".
23. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) - "Фауст", част II, V действие, "Погребение".
24. Дж. Синет, автор на "Езотеричен Будизъм".
25. Елена Петровна Блаватска (1831-1891) - основателка на Теософското Общество, автор на "Тайната Доктрина" и "Разбулената Изида" - книгите, в които за пръв път езотеричното знание излиза на бял свят.
26. Рудолф Щайнер - "Окултното Движение през XIX век и връзката му със съвременната култура", GA-254, 17 октомвр 1915 год.
27. Рудолф Щайнер - "Въведение в Мистерията на Голгота", GA-152.
28. Нещо повече, целият земен живот на Христос е преобразуване на Злото в Добро. Докато обикновеният човек вдишва кислород (живот - Луцифер) и издишва въглероден диоксид (смърт - Ариман), то Христос прави обратното - вдишва въглероден диоксид (смърт - Ариман) и издишва кислород (живот - Луцифер). Това "дишане" важи не само по проблема за живота и смъртта, но и за проблема на Доброто и Злото.
29. Матей 4:10
30. За подробно изследване на ролята на Манихейския принцип в живота на Рудолф Щайнер виж Сергей Прокофиев - "Окултното значение на прошката", гл. "Манихейският импулс в живота на Рудолф Щайнер".
31. Рудолф Щайнер - "Духовните Йерархии и тяхното отражение във видимия свят", GA-110, 18 април 1909 год. (вечер).
32. Рудолф Щайнер - "Езотерично разглеждане на Кармичните връзки", том VI, GA-240, 18 юли 1924 год.
33. Рудолф Щайнер - "Езотерично разглеждане на Кармичните връзки", том IV, GA-238, 12 септември 1924 год.
34. Сергей О. Прокофиев - "Срещата със Злото и неговото преодоляване чрез Духовната Наука".