Скъпи приятели, скъпи гости, бих искал да започнем своето разглеждане от едно сравнение, което понякога се дава за Антропософията, а именно, че Антропософията е като едно дърво – едно дърво със своите корени, стъбло и плодове. Корените на Антропософията са в духовно-научното познание, извлечено от духовния свят, и което можем да намерим в творбите на Рудолф Щайнер и в останалата антропософска литература. Стъблото на Антропософията е Антропософското Общество като институция със задачата за опазване и развитие на Земята на онова, което Рудолф Щайнер нарича “антропософски импулс”. По-точно бихме могли да кажем, че стъблото на Антропософията са душите на нейните последователи, душите на хората, посветили своя живот в служба на Духа на Времето, и стремящи се към това да изпълнят еволюционните задачи, които стоят днес пред човечеството, задачи, поставени пред нас от самия духовен свят. А цветовете и плодовете на дървото, наречено Антропософия, ние можем да видим във всички практически инициативи, вдъхновени от духовно-научното познание, а именно – във Валдорфската педагогика, в биодинамичното земеделие, в Християнската Общност, в евритмията, в антропософската медицина, и др. Духовната Наука разцъфтява именно в практическите инициативи, в делата с цел нашата цивилизацията да бъде проникната – и то по един напълно практически начин – с антропософското познание за духовния свят. От една друга гледна точка бихме могли да кажем, че духовно-научното познание, изложено в антропософската литература, е “мисълта”, мисленето на Антропософията. Душите на антропософите са нейните чувства, а Валдорфските училища и детски градини, антропософските клиники и евритмичните представления са нейната воля, деятелността на Антропософията тук, в земния свят.

Така можем ние днес да разгледаме Антропософията в един външен план, по отношение на това как тя стои в света днес. Но Антропософията се развива също така и в душите на своите последователи; вътрешно в тези човешки души тя също преминава през едно развитие, заедно със самите тях, и това развитие също може да бъде оприличено на израстването на едно дърво, отново с неговите корени, стъбло и плодове. Корените на Антропософията вътре в отделния човек са в неговото познание, в сериозното изучаване на Духовната Наука, в осмислянето и дълбокото изживяване на антропософските истини. Стъблото на Антропософията, така както тя се развива вътре в човека, се крие в неговата съзнателност и будност спрямо околния свят, в това – чрез знанията, получени от антропософската литература – да разбира и осмисля света по един нов начин, според една чисто духовна гледна точка, и навсякъде зад сетивните явления да съзира дейността на Духа, както и да разбира проявленията и изискванията на този Миров Дух, скрит за сетивния свят. И това вече води до едно вътрешно развитие на самата човешка душа, развитие, протичащо заедно с развитието на Антропософията вътре в нея, и това можем да наречем “стъбло” на Духовната Наука. А цветовете и плодовете вътре в самия човек се коренят в неговите дела, поставени в служба на духовния свят, и инспирирани от неговото познание и от неговата съзнателност за Духа. Когато вършим своите дела будни и с ясен стремеж за развитието на духовността тук, на Земята, ние развиваме самата Антропософията вътре в себе си. Можем да кажем още, че в нашето познание Антропософията “мисли”, в нашата съзнателност и вътрешно развитие Антропософията “чувства”, и в нашите инспирирани от антропософския мироглед дела Антропософията проявява своята воля. По този начин ние можем да гледаме на Антропософията като на едно същество, което се ражда и се развива вътре в самите нас, в нашите мисли, чувства и воля, в проявленията на нашите човешки души.

И така, както вече видяхме, стъблото на Антропософията се състои в нашата съзнателност за света около нас, в това да бъдем будни и да си обясняваме света, в който живеем, от една духовна гледна точка. И нека сега ние се опитаме да вникнем в Духа на Времето, да вникнем в света такъв, какъвто го виждаме днес, и да се опитаме да си го обясним с помощта на Духовната Наука. И нека да изходим от една духовна истина, разкрита ни от Рудолф Щайнер, а именно, че навсякъде в света ние наблюдаваме един сблъсък между луциферическите и ариманическите сили за надмощие. И този сблъсък е определящ за съвременния свят, защото неговото основно проявление днес е сблъсъкът между материалистичната цивилизация на западния свят от една страна, и ислямският тероризъм от друга.

Една от грубите грешки, които днес се правят в научните среди, е да се счита, че корените на съвременната наука са в древногръцката култура и светоглед. Това от определена гледна точка наистина е така, но изказано по този начин се превръща е една опасна полуистина, в която научните среди често се заблуждават. Защото по своята същност, като мироглед, древногръцката наука, развита от Питагор, Архимед, Аристотел и останалите гръцки учени, е една духовна наука, една наука, която никога не разглежда природата сама за себе си, а винаги счита природата за проникната от един духовен елемент. Напротив, днешната естествена наука напълно е лишила природата от какъвто и да било духовен елемент. И да се твърди, че днешният материалистичен светоглед на западната култура, основана на съвременната естествена наука, е произлязъл от един духовен светоглед – а именно древногръцкият – не е оправдано дори от логическа гледна точка. И изследванията на Рудолф Щайнер потвърждават това – нека разгледаме как всъщност се стига до развитието на днешната естествена наука и нейния изцяло материалистичен възглед за света.

През VII век от новата ера византийският император Юстиниан затваря повечето гръцки философски школи, с предполагаемата цел да наложи Християнството във Византийската империя, и това довежда в последствие до факта, че голяма част от философите, дотогава работили в тези школи, и пазители на древногръцкото и все още нехристиянизирано знание, напускат Византия и се установяват в Персия, където са посрещнати добре, и основават Академията Гондишапур. Както знаем от Рудолф Щайнер, една от основните характеристики на луциферическите сили е да пренасят неправомерно миналото в настоящето. Така и тогава, през VII век от новата ера, нехристиянизираното древногръцко знание приема един луциферически характер – именно поради това, че остава незасегнато от Христовия Импулс.

Впоследствие тази Академия Гондишапур става център на действие на мощни ариманически импулси, които, ако бяха оставени да се развиват достатъчно, биха довели до преждевременно материализиране на цялата човешка култура. Трудовете на Аристотел са преведени на сирийски, а в последствие и на арабски, и при този превод те получават един материалистичен оттенък – оттенък, който ще се окаже определящ за цялото по-нататъшно развитие на арабизма. Но благодарение на мъдрото духовно ръководство на човечеството, тази академия е унищожена във войните между Византия и първите мюсюлмани, и това парализира мощните ариманически импулси, напиращи от Академията Гондишапур към целия останал свят.

Но все пак в последващия възход на арабизма по времето на Харун-ал-Рашид той запазва и доразвива този материалистичен оттенък, развит в Академията Гондишапур под инспирацията на ариманическите сили. И когато в последствие този материалистичен светоглед, а именно арабизма, бива пренесен в Европа по времето на войните на арабите в Испания, той прониква в цялата по-нататъшна европейска култура, тъй като става основен камък на съвременната естествена наука. Пример за това са арабските цифри, както и десетичната бройна система, донесена в Европа от арабите, и без която бурното развитие на математиката през XVII-XVIII век не би било възможно поради факта, че десетичната бройна система превъзхожда многократно използваната дотогава в Европа римска бройна система. Има отглас от това дори и в някои математически термини – например алгебра е арабска дума – “ал-гебра”. Както и едно от фундаменталните понятия на компютърната информатика, а именно понятието “алгоритъм”, което идва от името на арабския математик ал-Хорезми. По този начин всичко, което ще се развие в последствие като западно-европейска наука, благодарение най-вече на развитието на математиката, придобива един ариманически, материалистичен характер.

Така че зад съвременната естествена наука стоят ариманически сили, и ние можем да видим ясно това и в следния факт: Една от най-характерните черти на съвременната наука е, че тя не води хората до вътрешно развитие; необходимостта от вътрешно духовно усъвършенстване просто липсва в тази наука. Така душите, която я следват, не се развиват в духовен план; те биват приковавани към Земята и отдалечавани от Христос. За арабизма Рудолф Щайнер казва, че това е една наука, която “не знае нищо за Христос и не иска да има нищо общо с Християнството”. Тези думи, казани за арабизма, характеризират напълно и днешната западна наука – тя не знае нищо за Христос и не иска да има нищо общо с Християнството.

Пълна противоположност на това е съвременната Духовна Наука, основна черта на която е стремежът да води душите към вътрешно развитие; всички добре знаем как сериозното изучаване на Духовната Наука води до развитие на човешките души, развитие, което е безусловно необходимо за тяхната еволюция и без което те никога не биха могли да намерят Христос. В Духовната Наука ние виждаме една противоположност на материалистичния западен светоглед, доминиран от западната естествената наука. И в тази противоположност между материализъм и духовност можем да видим борбата между Михаел и Ариман за човешката интелигентност. Защото зад Духовната Наука стоят импулсите на Михаел по същия начин, по който зад материалистичната наука стоят импулсите на Ариман.

Днес този материалистичен западен светоглед става все по-силен – нека да разгледаме няколко примера в подкрепа на това. Преди няколко месеца новият папа Бенедикт XVI публикува статия във ватиканския вестник “L`Osservatore Romano”, в която изказва тезата, че “в съвременния западен свят църквите губят своето влияние, а обществото става все по-светско и все по-малко се нуждае от Бога”. Според папата “западният свят се умори от своята собствена култура и повече не се нуждае от Бога. Така наречените традиционни църкви изглеждат умиращи.”

Религиозните чувства, когато са искрени, малко или много противодействат на материализма в човешките души. Според Рудолф Щайнер изучаването на Духовната Наука задълбочава религиозните чувства, но дори и без нея, дори и неосъзнати, тези религиозни чувства все пак остават като една последна преграда пред напиращия материализъм на западния свят. И днес тази последна преграда вече се пропуква, човешките души все повече забравят дори елементарните религиозни чувства като смирение и благоговение пред Божествения свят. И ако тези човешки души не се обърнат към Духовната Наука, те неминуемо попадат в плен на материализма с всичките тежки последици от това, както за самите тях, така и за цялото западно човечество.

Друго силно проявление на ариманическите сили са експериментите с човешки стволови клетки. Учените, провеждащи изследвания с тях, вече твърдят, че благодарение на терапията със стволови клетки човекът може да стане практически безсмъртен – болестта на всеки орган или тъкан ще бъде премахвана чрез инжектиране със стволови клетки. И тези учени обявяват това за “вечен живот” и за “победа над смъртта”. Но това, скъпи приятели, е една фалшива победа над смъртта – на мястото на Възкресението, дадено като потенциална възможност на човечеството от Христос, се предлага едно ариманическо безсмъртие.

Защото ние знаем, че обикновено един човек живее 60-70-80 години тук на Земята, след това преминава прага на смъртта и продължава своето развитие в духовния свят. И дори и тук на Земята той да е развил един подчертано материалистичен светоглед, в момента на смъртта воалът на сетивния свят пада и този човек вижда духовния свят и осъзнава погрешността на своя мироглед преживе. А сега дори и тази възможност за човека да осъзнае истината на съществуването на духовния свят му се отнема – защото представете си какво би било ако един човек вместо 60 или 70 години живее на Земята 150 или 200 години. Представете си какви опитности ще пропусне той в духовния свят, колко силно ще бъде прикован към Земята и колко трудно ще му бъде да я напусне! Рудолф Щайнер разкрива как зад западния материализъм действат окултни братства, чиято цел е да има толкова материализирани човешки души, че след смъртта си те да не могат да напуснат Земната сфера, да не могат да продължат напред в духовния свят към подготовката на своята следваща инкарнация, и в своята плътна, неразтворима етерна обвивка да останат в служба на тези окултни братства. Чрез материализираните етерни тела тези окултни братства работят срещу Етерното Пришествие на Христос, и представете си каква сила ще добият тези братства, ако голям брой човешките души бъдат приковани на Земята посредством илюзията за “вечен живот” и за “победа над смъртта”. Така Тайната на Възкресението се подменя по най-материалистичен начин, и единственият шанс за човешките души да прозрат зад измамните илюзии, внушавани днес от ариманическите сили, е да приемат истините на Духовната Наука, защото духовното познание е единственото спасение от ариманизма, заливащ днес като приливна вълна западния свят.

Днес материалистичната наука достига своя апогей. Един съвременен психолог характеризира днешния начин на мислене като “нарцисизъм”. Според древногръцката легенда Нарцис е бил прекрасен младеж, който обичал да се любува на собствената си красота, надвесен над един планински поток. Един ден той толкова силно поискал да докосне своето отражение, че загубил равновесие, паднал във водата, и понеже не можел да плува, се удавил. По същият начин днес западният свят се любува на собственото си величие, наслаждавайки се на все по-високи технологии и научни постижения и не вижда, че стои на ръба на Бездната, втренчил поглед в илюзорния образ на собственото си величие. И ако не осъзнае истината навреме, западният свят е изправен пред гибел и пред падение в Бездната, а оттам няма да дойде нито “вечен живот”, нито “победа над смъртта”.

И нека сега да разгледаме един въпрос, определящ за развитието на западната цивилизация през последните 50 години, а именно, въпросът с компютърните технологии. И нека за отправна точка да изходим от делото на Рудолф Щайнер в началото на XX век, а именно основаването на съвременната Духовната Наука. Всички добре знаем каква трудност срещаме при първото си запознаване с трудовете на Рудолф Щайнер. Тежкият, труден стил, който той използва обаче, далеч не е случаен – напротив, той изисква от нас мисловно усилие и концентрация, които от своя страна водят до укрепване на Аза и до вътрешно духовно развитие. Това мисловно усилие е насочено към духовния свят, и постепенно ни отвежда към мислене с етерния мозък, както и до одухотворяване на интелигентността. Изискването на вътрешно мисловно усилие, свързано с овладяването на антропософските истини, ни отвежда още и към проява на нашата свободна воля, към това съзнателно да проявим вътрешни усилия и да продължим да изучаваме Духовната Наука.

Но само няколко десетилетия след смъртта на Рудолф Щайнер тук, на Земята, постепенно бе развита една човешка дейност, която, по своето вътрешно естество, е самата противоположност на антропософския път на познание, и тази човешка дейност, скъпи приятели, е програмирането, управлението на компютърните системи и технологии. Защото програмирането също е едно изключително мисловно усилие – всеки програмист добре знае каква мисловна енергия се изисква за да бъдат превърнати човешките мисли в компютърен код. Но това мисловно усилие, както става ясно дори при едно непосредствено наблюдение, изобщо не води хората към вътрешно духовно развитие. Напротив, вместо към одухотворяване то води до мислене предимно с физическия мозък, и до насоченост на мисленето изцяло към физическия свят. Вместо одухотворяване на интелигентността чрез изучаване на Духовната Наука, днес голям брой човешки души, стоейки часове наред пред компютрите и програмирайки ги, всъщност работят за материализирането на интелигентността.

Така срещу делото на Рудолф Щайнер ние виждаме контра-делото на Ариман – а именно, бурното развитие на една човешка дейност, която се явява самата противоположност на вътрешното духовно развитие, изисквано от Антропософията. И проблемът тук не е толкова в компютрите, колкото в погрешното отношение на хората към тях и в липсата на будност, когато сядаме пред компютъра. Добре познато явление сред хората, работещи с компютри, е това как хората буквално “заспиват”, седейки пред компютъра, и как могат да стоят така часове наред, забравяйки за всичко друго и без дори да им хрумне мисълта да спрат. Представете си тази човешка дейност, тази продължаваща часове наред и ненарушавана от нищо мисловна активност, поставена изцяло в служба на материалния свят! Това е една колосална мисловна енергия, която днес отделят хиляди човешки души тук, на Земята, и на която хората, работещи за развитието на импулсите на Михаел, трябва да се противопоставят. Но силите за това противопоставяне могат да дойдат единствено от вътрешното духовно развитие на достатъчно голям брой човешки души.

Защото програмирането, а именно превръщането на човешките идеи в компютърен код, има и още една страна. Ние знаем, че когато по рождение говорим или пък изучаваме един език, ние се свързваме с духовни Същества от сферата на Архангелите. Но компютърните езици са изключително ограничени спрямо който и да било говорим език. Те са фиксирани, еднозначни, и в крайна сметка свеждат всичко до последователност от нули и единици. Но необятният свят, в цялата му красота и величие, не може да бъде сведен до редица от нули и единици. И сега си представете как едно дете от малко бива обучавано в училище да програмира; така то се научава да изразява своите идеи не в своя говорим език, а на компютърен език. А ние знаем от Рудолф Щайнер, че има определени Същества, които по своя произход са изостанали Елохими, и които действат неправомерно в сферата на Архангелите и се борят срещу Архангелите за контрол над човешкия език, над човешкото слово. И това ни отвежда към мисълта, че подобно дете, което пораства като човек, изразяващ себе си предимно на компютърен език, ще се свърже именно с подобни неправомерно действащи в човешката еволюция Същества. И така ние виждаме как тук се води борба за контрол над човешкото слово, за това то да бъде материализирано и сведено до редици от нула и едно.

И това е един мощен ариманически импулс, работещ срещу Етерното Пришествие на Христос. И Духът на Времето изисква от нас, от душите, посветили себе си на опазването и развитието на т.нар. антропософски импулс, да развият могъщи вътрешни сили, за да могат да противодействат на тази колосална мисловна енергия, отделяна вследствие на програмирането, завладяна от Ариман и поставена в служба на анти-Михаеловите и анти-Христовите сили. Защото игнорирането на Михаеловите импулси в нашата съвременност води до тежки кармически последствия за западната цивилизация; игнорирането на импулсите, идващи днес към човечеството от духовния свят, не остава ненаказано – напротив, ние вече виждаме тези тежки кармични ударни върху западния свят.

В свое писмо от 4 октомври 1925 год. д-р Ита Вегман разказва следното:

“Един ден аз научих от Рудолф Щайнер как анти-Михаеловите демони хвърлят всичките си сили, за да попречат на дейността на Михаел и да я унищожат… Тези анти-Михаелови демони … работеха здраво и надменно заплашваха, че ще удържат победата ако Михаеловите импулси, които бяха навлезли толкова мощно в действие, не постигнеха голям пробив.

Моят тревожен въпрос беше: какво ще се случи, ако този пробив не бъде постигнат? И отговорът беше: тогава Кармата ще поеме властта.

Тежестта на грижите, които това изречение предизвика в мен, бе огромна, макар че колко по-голям беше товарът, когато лекцията, изнесена на Михаиловден (1924 год.) се оказа последна, и Рудолф Щайнер бе прикован на легло.

И така, неумолимо, Кармата пое властта. – Всички знаем с каква болка за нас се развиха събитията. – Кармата изискваше жертвоприношение.”

С тези думи Ита Вегман разкрива смъртта на Рудолф Щайнер като резултат на кармичните последици вследствие на неприемането от страна на западния свят на Михаеловите импулси. И същото “жертвоприношение”, изисквано от Кармата, ние виждаме днес в терористичните атентати, отнемащи стотици и хиляди човешки животи. Тероризмът е необратимо кармично последствие на западния материализъм, и ние не можем и не трябва да разглеждаме тероризма сам за себе си - ние трябва да изхождаме от познаването на мировите закони, действащи в земния свят. И единственият начин западният свят да преодолее тероризма не е с войни и ново насилие, а чрез одухотворяване на цялата западна култура, което може да бъде постигнато чрез прилагането на принципите на Духовната Наука.

От една друга гледна точка ние можем да кажем, че зад ислямския фундаментализъм стои един мощен луциферически заряд, защото Ислямът сам по себе си носи един характерен луциферически оттенък. Причината за това се корени в характерното действие на луциферическите сили да пренасят неправомерно миналото в настоящето. Дори днешните изследователи на религиите установяват, че Ислямът като идеология не предлага нищо ново, а преповтаря основните принципи на древния Юдаизъм. Но след Мистерията на Голгота тази древноеврейска религия и нейните принципи вече са нещо, което принадлежи на миналото. След Христовото Събитие тези принципи се превръщат в една луциферическа идея, защото тя е била правомерна преди Християнството, но вече след новата ера – понеже не е била християнизирана – тя се превръща в нещо, което неправомерно е било пренесено от миналото в настоящето. При възникването на Исляма този луциферически елемент е донесъл голяма полза на човечеството, защото именно той е унищожил ариманическия импулс на Академията Гондишапур. Но по-късно, и особено в настоящето, този елемент атакува западния свят по начин, водещ до страх и ужас в най-крайни форми.

В светлината на троичното устройство на човешката душа можем да кажем, че докато западния материализъм изтегля всичко в областта на главата и на мисленето, в областта на земната интелектуалност, то ислямският тероризъм почива на една изключително силна, но неосъзната воля. При терористите ние виждаме една колосална воля, но при тях няма никакво ясно мислене и разбиране – всичко е само воля. Тази противоположност на мислене и воля, която съществува във всяка човешка душа, днес приема една външна форма, водеща единствено до смърт и разрушение. И Духовната Наука може да помогне на човечеството да намери верния път – защото изучаването на Духовната Наука води до одухотворяване на интелигентността, което трябва да бъде поставено в противовес на материалистичното мислене. От друга страна антропософският път на развитие води до обхващане на волевите импулси с ясно и точно мислене, и поставя волята в служба на вътрешното духовно развитие и на импулсите на духовния свят.

И така ние видяхме, че днешният свят е арена на сблъсък между ариманическите сили от една страна, и луциферическите сили от друга. И ние знаем, че една от задачите на човечеството е уравновесяването на Луцифер и Ариман посредством приемането на Христовия Импулс. Защото в космически аспект Христос действа и като уравновесител между Луцифер и Ариман. И мисията на Михаел, като представител на Христос пред днешното човечество, също е свързана с уравновесяването на луциферическите и ариманическите сили. И в духа на Михаел е да се проникнем от мисълта, че ислямският тероризъм е неминуемо последствие на материализма на западния свят, и единствената надежда на западното човечество за спасение от терора е във вътрешното духовно развитие и в антропософския път на познание. И така ние разбираме темата на настоящата конференция – “Вътрешното развитие като изискване на Духа на Времето”. Защото това е време на пълен материализъм и бездуховност от една страна, и на краен тероризъм и насилие от друга. И само духовното развитие на всеки отделен човек може да допринесе за намаляване на хаоса и на нарастващия ужас по света. Мисията на Духовната Наука е да покаже на човечеството пътя към вътрешно духовно развитие, да покаже на търсещите човешки души как могат да намерят духовния свят, и как могат да намерят Христос.

И те могат да Го намерят чрез съвременния път на християн-розенкройцерското Посвещение, от което аз бих искал да разгледаме първата стъпка, а именно онова, което Рудолф Щайнер нарича “мислително познание”. И нека да изходим от една лекция на Рудолф Щайнер, в която той характеризира следните два вида сетивни впечатления: Първият вид са нашите съзнателни сетивни впечатления, онези сетивни впечатления, върху които формираме своите мисли. Тези сетивни впечатления обаче не потъват надолу в нашето подсъзнание и в нашето същество; физическият мозък действа за тях като една преграда, като една стена, която ги задържа далеч от дълбините на душата ни. Другият вид сетивни впечатления са онези, които минават незабелязани покрай душите ни, това са онези впечатления, които ние не забелязваме, на които не обръщаме никакво внимание и които, така да се каже, всъщност “проспиваме”. И понеже не минават през физическия мозък, че потъват надолу в нашето същество, в нашето етерно и астрално тяло, и продължават да работят вътре в нас.

Но когато изучава продължително и сериозно Духовната Наука, човек може да развие у себе си един трети вид сетивни впечатления. Този трети вид сетивни впечатления се характеризира с това, че те не са нито несъзнателни, нито съзнателни както по-горните два вида. Напротив, този трети вид сетивни впечатления ние можем да наречем “свръх-съзнателни” сетивни впечатления. Ние можем да ги постигнем, когато се стремим да изживяваме съзнателно и дълбоко в сърцето си всяко сетивно впечатление. Когато едно сетивно впечатление бъде не просто мислено с мозъка, а изживяно в сърдечната област, то също навлиза в дълбините на нашето същество, навлиза дълбоко в нашата душа, но разликата с несъзнателните сетивни впечатления е, че то навлиза напълно съзнателно, и благодарение на усилието на нашата воля.

Подобен род сетивни впечатления ние няма да получим автоматично, от само себе си. Ние можем да ги постигнем само ако съзнателно и волево работим за това. Когато мисленето е било достатъчно усилено от изучаването на Духовната Наука, за нас става възможно вече не просто да мислим околния свят, но също и да го изживяваме дълбоко в душите си. И когато човек постигне това, предишното му мислене и съзнание му изглежда като сън. Той се чувства сякаш се е събудил от един продължителен сън, и чувства, че дотогава сякаш в сънувал, докато сега, изживявайки дълбоко в себе си сетивния свят, се чувства изпълнен с будност и с живот. И когато тези нови сетивни впечатления бъдат свалени към сърцето, когато бъдат изживени със сърцето, тогава в отговор на тези сетивни впечатления се поражда нещо, което се явява ехо на космическите мисли, ехо на мировите мисли на Михаел.

Защото космическото мислене, космическата интелигентност не е свързана с човешкото мислене и с човешката глава; напротив, космическото мислене е свързано с човешкото сърце. Затова именно в своите сърца ние можем да уловим мировите мисли на Михаел, и това е процесът, който Рудолф Щайнер нарича “мислене на сърцето”. Това вече не са наши собствени мисли – това е ехо на космическите мисли на Михаел. И ние повече от всякога сме призовани да започнем да мислим със своите сърца именно около Михаиловден, и в по-широк смисъл, през цялата есен. През есента душата сякаш слиза в гроба на физическото тяло, прикована към физическия сетивен свят, защото само и единствено в този сетивен свят тя може да постигне своята вътрешна свобода. Според Сергей Прокофиев в кръговрата на годишните времена Михаиловден съответства на първата степен на християн-розенкройцерското Посвещение, а именно, мислителното познание. Ние можем да кажем, че това мислително познание има две страни – от една страна ние имаме изучаването на Духовната Наука, което води до изграждането на съзнателност в сетивните впечатления и до мислене на сърцето, което е другата страна на тази първа степен на Посвещение.

И в заключение ние можем да кажем, че вътрешното духовно развитие, прерастващо в пътя на съвременното Посвещение, е от крайна необходимост на съвременния свят, и може би това е единствения начин да помогнем на света да излезе от настоящата тежка ситуация. И ако ние почувстваме своя път на вътрешно развитие като една саможертва в името на света, ако си кажем – дълбоко и искрено в душите си – “развивайки се, аз жертвам себе си в името на това да помогна за спасението на този свят”, то ние вече се приближаваме до изживяването на думите “Не аз, а Христос в мен”. Защото Христос трябва да живее вътре в нас, и пътят към Него минава през вътрешното развитие като изискване на Духа на Времето, като изискване на Михаел. Защото, ако преди 80 години Рудолф Щайнер заяви, че “епохата на Михаел вече изгря”, то днес е време тази епоха да разцъфти и да даде шанс на човечество да преодолее тежките изпитания, поставени пред него от духовния свят. И нека се помолим за смелост и сили, за да бъдем истински войни на Михаел, и да посветим своя живот в служба на Духа на Времето.