"И който не взема Кръста си, не е достоен да върви след Мене."
Матей 10:38

Скъпи приятели, тази вечер ние отново сме заедно за да завършим нещо, което започнахме преди известно време. Ние поставихме пред себе си задачата да преосмислим настоящия момент от Еволюцията на Света и на Човека, и за тази цел в миналата лекция разгледахме цялото Земно Развитие, отбелязвайки най-важните моменти в него. Тази вечер ще продължим своето разглеждане с няколко по-конкретни неща, без които обаче е немислимо да стигнем до истинско и дълбоко разбиране за Човека, а оттам и за космическия смисъл на Земното Развитие.

Както всички си спомняте, преди почти месец ние чествахме един празник (1), който според мнозина е най-големият християнски празник, защото на него се чества Христовото Възкресение, чества се победата, извоювана от Христовото Същество над смъртта. По този начин Великден се превръща в празник, честващ триумфа на Духа над материята. И всяка година, чрез духовното познание, ние прибавяваме нещо ново към своето разбиране за това най-велико Събитие не само на Земната, но и на цялата Космическа Еволюция. И ако постепенно, година след година, се приближаваме до Мистерията на Голгота, то рано или късно ние ще стигнем до един въпрос, или по-скоро до един символ. Централният момент на Мистерията на Голгота е кръстната смърт на Христос, разпъването на въплътения в човешко тяло Бог върху Кръста на Голгота. И фактът, че Христос умира разпънат на кръст, а не по друг начин, ни показва, че Кръстът носи едно наистина дълбоко символно значение, един много дълбок смисъл. И тази вечер ние ще се опитаме да се доближим до това символно значение, защото в него е скрит ключът за разбиране на истинския смисъл на човешкото същество.

Още в най-древни времена, далеч преди появата на Християнството, кръстът може да бъде открит почти навсякъде по света (2). Има десетки, ако не и стотици обяснения на този символ (3), и все пак тази вечер ние ще се опитаме да прибавим едно ново обяснение на този знак, наричан в първите векове на нашата ера “Божият Знак”, и впоследствие превърнал се в най-въздигнатата емблема на християнската вяра. За това ще ни помогне много предишната лекция, която накратко ще преповторим по следния начин.

Ако направим една схематична рисунка на Космическото Развитие, така както го разгледахме в миналата лекция, то ще получим следното:

В прадалечното минало, още пред Сътворението на Земята, ние имаме едно първично Единство, една Монада, в която всички сили на Космоса действат в съзвучие и в хармония. Това е отбелязано в горната част на схемата. По-късно това Единство се разделя на две – на Добро и Зло – и това продължава също и в настоящия момент (4). На схемата в ляво е изобразено Доброто, в дясно – Злото. Тези две Начала са, така да се каже, в конфликт едно с друго, и от сблъсъка на техните сили се поражда развитието на света. Този сблъсък се осъществява с особена сила в човешката душа, и тя е самата арена на този сблъсък. Човешкото същество е равноотдалечено от Небесата и от Бездната, и схематично изразено, е точно по средата между Доброто и Злото. Така че мястото на човека в нашата схема е точно в центъра, където се сблъскват силите на Светлината и на Мрака.

Но да се върнем на основното положение, че Доброто и Злото са в конфликт. Както отбелязахме, това все още е така. Но то не трябва да продължава да бъде така. Спомнете си думите на Рудолф Щайнер, че ние живеем в един умиращ Макрокосмос (5), в един Макрокосмос, който вече не може да породи от самия себе си силите за своето развитие. И Земята е тази планета, която излива в Макрокосмоса нови жизнени сили. Това е така, защото е дошъл моментът да започне краят на това разделение, дошъл е моментът Добро и Зло отново да започнат да се сливат в едно ново Единство, от което ще бъдат породени силите за новото развитие на един нов свят, и това се слъчва именно на Земята, но след Мистерията на Голгота. Това е показано в долната част на схемата. И моментът на крайното противопоставяне на силите на Светлината и на Мрака, и съответно моментът, когато трябваше това противопоставяне да бъде преодоляно, бе именно времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. Тогава Христос слезе и преодоля материята, преодоля смъртта, преодоля и Злото, като подчини Луцифер и Ариман на своята власт, както това е изразено в скулптурата “Представителят на Човечеството”, и преобърна Космическото Развитие. Христос показа новата цел – превръщането на смъртта в живот, на Мрака в Светлина, доколкото те са двете половини на едно цяло, и стана ръководен Дух на този процес. Но този процес се разгръща най-вече в човешката душа, защото само човекът може да превърне Мрака в Светлина, и по този начин човекът отново е в центъра на Мировото Развитие, затова в централната част на схемата отново трябва да поставим човека.

И сега, ако прекараме една линия от миналото през настоящето към бъдещето, една така да се каже времева линия, то ние получаваме една отвесна черта. Ако от друга страна прекараме една линия между двете противоположности, между Доброто и Злото, то получаваме една хоризонтална линия, минаваща през настоящето. И така, скъпи приятели, ние получаваме един кръст. Това е Макрокосмическият Кръст, символът, който обхваща в себе си цялото световно развитие.

В центъра на фигурата – където е пресечната точка на двете линии – е мястото на човешкото същество като арената, на която се решава бъдещето на света.

И затова, когато Христос извършваше Мистерията на Голгота, трябваше по някакъв начин да бъде изразено дълбокото значение на онова, което се случваше тогава. Защото всичко свързано с Христовото Дело е надарено с огромен смисъл, и нищо от онова, извършено от Христос, не е случайно, най-малко пък начинът, по който Той премина през смъртта. И затова мъдрото Провидение отреди на Христос да умре прикован на Голготския Кръст, и в този символ да се прояви макрокосмическият смисъл на Неговото Дело. Христос бе прикован на Кръста – това означава, че Той пое върху раменете Си грижата за Космическото Развитие, че Той обвърза Себе Си с всички същества и пое ръководството на цялата Еволюция. Нека си спомним думите на Платон – Бог разпъна Мировата Душа под формата на Кръст върху Мировото Тяло (6). Мировата Душа тук се явява Христовото Същество, всепроникващият “Аз съм” на Вселената, а Мировото Тяло е Световната Еволюция. Платон знаеше за този процес, който намери своята връхна точка в Мистерията на Голгота, и неговите думи впоследствие напълно закономерно се оказаха пророчески.

Но този дълбок смисъл на Мистерията на Голгота бе прекрасно изразен и по още един начин. На Голготския хълм, от двете страни на Христовия Кръст стоят други два кръста - на тях са разпънати двама разбойници. Единият от тях се покайва, признава греховете си и повярва в Христа, а другият Го отхвърля. Разкаялият се чува от Христос думите “Още днес ще бъдеш с Мене в рая” (7). Тези двама “разбойници” са израз на двете половини на потъналото в грехове човечество - едната част от него се разкайва и тръгва след Спасителя, а другата избира не Го последва. От едната страна на Христовия Кръст стои добрата, а от другата - подведената от Злото половина на човечеството - земен израз съответно на Висшите Йерархии и на Демоничните Сили, стоящи в двата края на Кръста на Мировото Развитие, описан по-горе (8).

Ако приложим казаното конкретно за Земното Развитие, то можем да направим следната схема:

На Стария Сатурн се отделят азурическите същества, на Старото Слънце – ариманическите и на Старата Луна – луциферическите. На Земята се достига крайната фаза на тяхното противоборство срещу Висшите Йерархии, и започва ново обединение: На Бъдещия Юпитер Луцифер ще бъде изкупен и превърнат в истински “Свети Дух” за човечеството (9), на Бъдещата Венера ще може да обърнат към доброто Ариман, а на Бъдещия Вулкан – дори и Азурите.

Точно тук може да бъде открита една голяма тайна за Земното и Космическото Развитие. Има две разновидности на Кръстния Знак, т.нар. гръцки и латински кръст (10).

Гръцкият кръст е този, двете линии на който се разполовяват от пресечната си точка. Той е по-симетричен и сякаш по-идеалистичен. На горните схеми е изобразен именно гръцкият кръст, но всичко казано там важи и за латинския. А латинският кръст е такъв, че горната му част е по-къса от долната и той е по-реалистичен, на пръв поглед по-земен. Но латинският кръст крие в себе си една голяма тайна, която я няма в гръцкия кръст.

За да разкрием дълбоката тайна на латинския кръст, ние трябва да си зададем въпроса: Защо долната част на латинския кръст е по-дълга от горната? Тук ние се докосваме до една наистина голяма тайна в Еволюцията, а именно, че Мировото Развитие не приключва с Бъдещия Вулкан. След него ще има още пет състояния, за които обаче засега е невъзможно да се постигне каквито и да било описания или характеристика (11). И ако отразим това в символа на Кръста, то ние трябва да прибавим след Вулкан още пет бъдещи състояния, и ще получим следното:

С това става напълно ясно защо долната част на латинския кръст е по-дълга от горната. Можем само да се удивляваме на величието на този символ, разкриващ ни най-дълбоките тайни на Мировото Развитие.

И така, скъпи приятели, досега ние разглеждахме символа на Кръста, доколкото той е свързан с Макрокосмоса. Време е да отправим своя поглед не навън в необятния Макрокосмос, а навътре в себе си, към Микрокосмоса, или с други думи, към човешкото същество. Дали и в него ще открием Кръста по същия начин, по който го открихме в Макрокосмоса? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да имаме предвид две неща.

Първото нещо е скулптурата на Рудолф Щайнер “Представителят на човечеството”. Тази скулптура, по думите на самия Щайнер, е само завесата пред една друга, чисто духовна скулптура, наречена “Новата Изис” (12). Над нея може да бъде разчетен един надпис, който има изключителен смисъл, и то не само за настоящото ни разглеждане. Надписът гласи: “Аз съм Човекът, аз съм миналото, настоящето и бъдещето. Всеки смъртен трябва да повдигне моето було.” Имайки предвид, че Човекът се явява като един вид мост от миналия към бъдещия свят, тези думи стават поне малко разбираеми. И така, в човека са миналото, настоящето и бъдещето, и с това се формира отвесната ос на един нов кръст.

Второто нещо, което трябва да имаме предвид е, че в човешкия Аз властват три силите не само на Христос и на Висшите Йерархии, но и на Луцифер и Ариман. С други думи, в своята същност човекът включва в себе си и Доброто, и Злото, и всеки човек е, така да се каже, разпънат между тези две противоположности. От една страна в човешката душа имаме Любовта, от друга – омразата, имаме жертвоготовността и егоизма, имаме смирението и гордостта. И това съставя хоризонталната линия на кръста – човекът, включващ в себе си Доброто и Злото.

С това се формира един нов, Микрокосмически Кръст, който всъщност представя самият човек, от една страна, разпънатото между Добро и Зло човешко същество (хоризонталната линия), от друга страна – настоящият човек, свързващ миналото с бъдещето, отварящ вратата към новия свят, към бъдещия свят (вертикалната линия).

Можем да задълбочим това, като разгледаме още по-конкретно пространственото разделение на човешкото същество. Горната част на тялото – главата – е нещо, което съответства на миналото. Самата глава - понеже в нейното формиране са участвали луциферическите сили - носи нещо от миналото, нещо идващо още от Старата Луна (13). В този смисъл главата е най-старият орган на човешкото тяло, защото докато останалите органи след Старата Луна са преминали през съответната метаморфоза и техните днешни форми съответстват на настоящето, то главата е запазила в себе си нещо от миналото превъплъщение на нашата Земя. И съответно мислите, които ние изграждаме, в основата си се дължат на сили, идващи от миналото (14). В средната част – съответстваща на настоящето – бушуват нашите чувства и душевни вълнения, които изживяваме, така да се каже, “на момента”, и които по-късно не можем да върнем по същия начин, по който сме ги изпитали. И в долната част на тялото – съответстваща на бъдещето – ние имаме своите крайници, които са израз на нашата воля. Тази воля е нещо, което отива към бъдещето, тя е сила, която ще се разгърне именно впоследствие (15), защото нашите действия, причинени от волевите импусли, формират нашата бъдеща Карма и по-късно ще се върнат отново при нас. Тези действия тепърва ще повличат след себе си кармически следствия и ще определят бъдещата ни съдба.

И едва ли е случайно, че човешкото физическо тяло има формата на Кръст. Сякаш физическо ни тяло е оформено така именно заради символиката на Кръста! Сякаш първо имаме Космическия Кръст, и едва после този Кръст, преминавайки във физическия свят, в света на времето и пространството, се превръща в Първообраз на човешкото физическо тяло.

И така, скъпи приятели, получихме едно чудно съответствие между Микро- и Макрокосмоса, и намерихме, че един и същ символ – символът на Кръста – включва едновременно и цялата Космическа Еволюция, и самото човешко същество, каквото е то понастоящем. И можем справо да кажем, че Кръста – това е символ на Човека. И имайки това в предвид, нека се върнем на Мистерията на Голгота, на факта, че Христос бе прикован към дървения кръст. В микрокосмически план това означава, че Христос приковава Себе Си към Човека, към човечеството, че неразривно се свързва с всички човешки същества. От този момент нататък важат думите: “Аз ще бъда с вас през всичките дни до свършека на света” (16). И както научихме от Алън Дюърс (17), ако човечеството не излезе от сферата на Ариман, Христос също няма да може да излезе от сферата на Ариман, което може да има крайно негативни последици за целия духовен свят. Или можем да преразкажем думите на Христос по следния начин: “Аз ще бъда с вас до самия край – какъвто и да е той.” Христос ще ни остане завинаги верен - но дали и ние ще Му останем верни? Споменахме това, за да може всеки от нас да си даде реална равносметка какво зависи от нас и от нашите действия, и по този начин да осмислим своята отговорност, своята огромна отговорност лично към Христос и към целия духовен свят.

След Мистерията на Голгота Кръстът стана основен символ на Християнството, макар че истинският му смисъл все повече се губеше в мрака на Средновековието. И дълбокото значение на този символ бе отново възкресено от Християн Розенкройц. Според едно предание, завръщайки от Изтока, вече като Посветен (18), Християн Розенкройц минал през България. В една ранна утрин, близо до древен богомилски център, той и неговите трима приятели се разположили във формата на кръст, в средата на който символично били поставени седем червени рози, и тогава той за пръв път произнесъл думите, които впоследствие се превърнали в основен поздрав на розенкройцерите един към друг. Тези думи гласяли: “Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст.” С този символичен акт Християн Розенкройц основава Братството на Розата и Кръста, чиито основен символ става кръстът, обкичен със седем червени рози (19).

Всяка една от този седем рози символизира едно планетарно състояние от Еволюцията на Земята, и съответно един принцип от седем-членната организация на човешкото същество. Досега са разцъфнали напълно две рози, съответстващи на физическото и етерното тяло, които са доведени от съвършенство от действията на Творческите Йерархии. Третата и четвъртата роза - съответстващи на астралното тяло и на Аза - понеже те все още не са напълно развити - са в процес на разцъфтяване. Останалите три рози - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух - още са едва напъпили и ще разцъфтяват едва в бъдещите епохи. Но да разцъфнат всичките седем рози, това означава Човекът да завърши успешно своята Еволюция на Земята и да се превърне в Десета Йерарахия и във Венец на Сътворението, поставен върху Кръста на Световната Еволюция. “Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст” – върху Христовия Кръст, който не е нищо друго освен Мировото Развитие, докато розите – това е човешкото същество.

Няколко столетия по-късно Символът на Кръста получи още едно обновление в лицето на Медитацията на Основополагащия Камък, прознесена за пръв път от Рудолф Щайнер на Коледното Събрание 1923/24 год. Нека проследим основните стихове, формиращи отново един Кръст, който по своето значение е същият, който се издигаше на хълма на Голгота (20).

В първата част на Медитацията откриваме думите:

Думите “Ex Deo Nascimur” означават “От Бога сме родени”, и ни насочват към Сътворението, към миналото. Освен това те прозвучават от висините, от духовния свят, и ако изразим това схематично, получаваме горната част на нашия кръст, съответстваща на миналото, на времето, когато все още имаме Първичното Единство. “От Бога сме родени” – тези прозвучават от целия духовен свят, не само от Висшите Йерархии, но и Йерархиите на Мрака, защото техният произход е един и същ – в разделеното Единство (21).

Във втората част на Медитацията прозувачават следните думи:

Линията Изток-Запад е една хоризонтална линия, образуваща средната част на кръста. Но понятията Изток и Запад са надарени с много по-дълбок смисъл от чисто географския. От Изток изгрява Слънцето, изгрява светлината, докато на Запад Слънцето залязва, и настъпва нощта, настъпва мракът. Така че тези думи от Медитацията могат да бъдат изказани и по следния начин: “Нека се възпламени Светлината, която чрез Мрака себе си формира.” Всички добре знаем, че без Зло нямаше да има Добро, че Злото е фонът, на който Доброто може да изпъкне и да очертае себе си (22). Доброто формира себе си чрез Злото – Светлината формира себе си чрез Мрака – Изтокът формира себе си чрез Запада - ето истинската хоризонтална линия на Космическия Кръст.

За тази средна част на Кръста ние чуваме думите: “In Christo Morimur” – “В Христос умираме”. Това отново са думи, прозвучаващи не само от човека, но и от духовния свят. Но какъв е техният смисъл, след като в духовния свят няма смърт, там има само метаморфоза, промяна на формата, но смърт не съществува? Ще си отговорим на този въпрос, ако си припомним, че с Мистерията на Голгота Христос постави началото на преобразуването на Злото в Добро, постави началото на сливането на двете противоположности. Нима по този начин тези две противоположности не умират? В бъдещата, в новата Вселена няма да има Добро и Зло, а ще имаме едно ново Единство, а не Двойственост, както е сега. “В Христос умираме” – в Христос Добро и Зло се сливат в Едно, и по този начин те поотделно умират, това е смърт за Злото, но също и за Доброто, но смърт не като унищожаване, а като преобразуване, като метаморфоза. Христос тук отново се явява като ръководен Дух на този процес, от чието успешно завършване зависи не само нашето, но изобщо и цялото бъдеще.

В третата част на Медитацията от духовния свят прозвучават думите:

Това се отнася за долната част на кръста, за дълбините, и съответно за бъдещето. Там, в новото Единство, Добро и Зло ще възкръснат под една нова форма за един нов живот. За това ни говорят думите “Per Spiritum Sanctum Reviviscimus” – “Чрез Светия Дух ще възкръснем” – те се отнасят за бъдещето. Така Кръстът е символ на хармонията и крайната цел на Мировата Еволюция.

Но Кръстът е още и символ на Троицата Отец, Син и Дух. Горе, във висините, е Сферата на Отца, на Върховният Творец. Това ни насочва към миналото, към първичното Единство, за което важат думите на Питагор “Единството е Законът на Бога.” (23) В средната част е Сферата на Сина, на Христос, чиято задача е от една страна уравновесяването чрез Кармата, а от друга – сливането на двете противоположности. При това сливане се получава един вид смърт на тези противоположности, и това се отнася за настоящето. И долу е Сферата на Светия Дух, която е свързана с бъдещето, с възкресението на Добро и Зло в ново Единство, с възкресението на самия духовен свят. Така стигаме до следната схема:

Ето как в Медитацията на Основополагащия Камък ние преоткрихме Космическия Кръст по един нов начин. И закономерно можем да стигнем до извода, че Символът на Кръста също преминава през едно развитие. На Голготския хълм се издигаше един материален, физически кръст, възприемаем дори и за днешните сетива. В Розенкройцерството Кръстът придоби образен, имагинативен характер, и Розовият Кръст е една типична и много силна имагинация. А в Медитацията на Основополагащия Камък Кръстът получи един нов, по-скоро инспиративен характер, от образ той се превърна в слово, и вече бе начертан се с линии, а с думи.

И с право можем да кажем, че за Мистерията на Етерния Христос Медитацията на Основополагащият Камък е същото, което е Кръстът за Мистерията на Голгота – израз на космическия смисъл на тези две Мистерии. Защото те са тясно свързани една с друга, и както Мистерията на Голгота доведе до победа над смъртта и до превръщане на смъртта в живот (Възкресението), така и Мистерията на Етерния Христос ще доведе до победа над Злото и до превръщането му в Добро. Мистерията на Етерния Христос е свързана със Злото така, както Мистерията на Голгота бе свързана със смъртта (24).

А сега, скъпи приятели, е време да се насочим към нашата съвременност. След като се опитахме да придобием един широк поглед върху нещата в глобален план, сега ние трябва да свържем всичко това с настоящето. За тази цел обаче трябва още веднъж да се върнем в миналото, и да разгледаме действията на едно Същество, което днес се явява като ръководен Дух на Времето – а именно Михаил. В хода на еволюцията на Земята той извършва две много важни действия, които могат да ни разкрият неговите задачи и цели. Първо, в средата на Лемурийската епоха, Михаил изпраща луциферическите същества в Земно развитие – “и той изтласка противните нему духове долу на Земята” (25). Михаил изпрати своите врагове на човека, за да може в човешката душа отново да постигне победа над тях. Второто негово действие е, че през 1879 год. Михаил извоюва една трудна победа над Ариман в духовния свят и свали ариманическите войнства долу на Земята, и съответно в човешките души (26). Това отново дава възможност на Михаил да постигне окончателна победа над тях – Злото да преобразувано в Добро – но това може да стане само и единствено в човешките души, и то със съзнателното съдействие на човека.

И двете събития, описани преди малко и свързани с Михаил, ни го разкриват в една много важна светлина. Те ни разкриват, че Михаил е съществото, което е пряко свързано с победата над злите сили и особено над Ариман (27), и имайки предвид всичко, казано дотук, то Михаил се явява едно много важно Същество и за човечеството, а и в самия духовен свят. И не случайно Михаил е “лицето на Христос”, Михаил е онзи, който воюва с демоните, сваля ги на Земята, и в човешките души може да продължи да воюва срещу тях в името на крайната цел – преобразуването на Мрака в Светлина. Във всяка човешка душа Михаил води битката срещу Луцифер и Ариман, но в настоящото време особено важно е, че битката между Михаил и Ариман се води в човешкия интелект. По този начин Антропософията ни се разкрива в една съвършено нова светлина.

Антропософията е земното продължение на Михаиловата Школа, и по този начин е тясно свързана с Михаил (28). Освен това, Антропософията е насочена предимно към интелекта, тя е изключително на мисловна основа, понеже това е Духовна Наука, и като всяка наука и всяко познание тя е свързана с мисленето. Но преминавайки през правилно духовно развитие, чрез Антропософията всеки отделен човек може да постигне едно одухотворяване на интелекта, което би било от огромна полза за Михаил в настоящия момент (29). Но за това е нужно потокът на главата да се свърже с потока на сърцето, защото в противен случай, ако всичко остане само в сферата на главата, Антропософията се луциферизира (30). Това е нещо като “двуострият меч” на Апокалипсиса (31) - изградената на основата на интелигентността Антропософия може да бъде от огромна полза, но може да се окаже и вредна за човечеството, ако не бъде правилно разбрана и приложена (32). Опасността от това всичко да бъде само осмисляно, без да бъде изживявано и прилагано, не идва от самата Антропософия, а от нас, нейните последователи. Така че разбирането на духовните истини далеч не е достатъчно, за да бъде одухотворена интелигентността. Например каква е ползата, че сме проумяли и разбрали какво означава Кръстът в описания по-горе смисъл, ако това не поражда в душите ни молитвено смирение и преклонение пред величието на този знак всеки път, когато застанем пред него? Или ако например, влизайки в църква продължаваме да се прекръстваме автоматично, без изобщо да се замисляме за смисъла на това което правим, то тогава ние нищо не сме постигнали в одухотоворяването на интелекта. Мисията на интелигентността в епохата на Съзнателната Душа е да научи човека да върши съзнателно своите действия. Но за това е необходимо да приложим тази интелигентност в своите изживявания и действия, а не да я държим настрана от тях (33).

Защото да одухотвориш интелекта - но само в посочения по-горе смисъл – това означава да сразиш Ариман в най-дълбоката му същност, и да се преобразува ариманическата интелигентност в Михаилова ще бъде неоценима помощ за Михаил в настоящия момент. По този начин, най-висшата цел, която може да си постави едно човешко сърце, е да работи за Михаил, защото по този начин то работи не само за себе си, своя народ или за човечеството, а работи още за целия духовен свят и бъдещето на този духовен свят. Ползата от Антропософията е не толкова за хората, колкото за Космоса! И пътят на човечеството към изпълнението на неговата космическа задача се ръководи от Михаил. Но кой е този път? Нека отново се върнем на символа на Кръста.

Както вече видяхме, пътят на човечеството не е левият път, който води изцяло към Доброто. Такъв път е бил предвождан от Йехова в началото на Земния Еон, и когато Луцифер под образа на змията се намесва в човешката еволюция, Йехова е разгневен (34). Но мисията на човека не е да се превърне в поредната Висша Йерархия и да бъде напълно дистанциран от Злото. Напротив, той трябва да приеме в себе си силите, определяни като зли, и да ги преобразува. В този смисъл могат да бъдат разбрани толкова често и така трагично изопачаваните думи на Христос “Не се противете на злото” (35). Това означава: не съжалявайте, че Злото е във вашите души, и не обвинявайте онези, които са го допуснали. Не се сърдете на Михаил за това, че ви е изпратил Луцифер и Ариман. Те трябва да са там, във вашите души, и вашата цел не трябва да е да ги изхвърлите, а да ги преобразувате. Да не искате Злото в душата си, означава да искате нещо само заради себе си (36). Да преобразувате Злото в себе си, това означава да работите в името на Мировото Развитие.

Но разбира се, пътят на човечеството не трябва да бъде и десния път към Злото, защото това би довело до пропадане в Бездната, накъдето днес се опитва да ни тласне Ариман. И така, пътят на човечеството е средният път, пътят между Добро и Зло, и този път се ръководи от Михаил. Михаил е онзи, който ни води към бъдещето, и трябва да се опитаме максимално да му помогнем при предстоящото въплъщение на Ариман. Защото това ще бъде възможност за Михаил да извоюва една огромна победа над Ариман, но той може да направи това благодарение на съзнателната помощ на хората.

И преди да приключим, с цел да обхванем още по-пълно темата и да постигнем едно още по-сериозно и задълбочено познание за Злото, което обаче е началото на неговото изкупление (37), ще разгледаме пълната противоположност на Кръстния Знак, символът на онова демонично същество, което се явява основен противник на Христос в нашия Космос. В Апокалипсиса на Йоан това същество е обозначено като двурогия звяр, или 666, а Рудолф Щайнер назовава името му – Сорат (38). Знакът на Сорат, разкрит от Рудолф Щайнер, е следният:

Най-напред, оста минало-бъдеще тук е противоположна на тази на Кръста. Докато при Кръста имаме миналото горе, а бъдещето долу, тук е обратното: миналото е долу, а бъдещето е горе.

Долната извивка в знака на Сорат можем да разберем като си припомним факта, че той не принадлежи на Земното Развитие. Сорат няма никаква пряка връзка с това развитие и се намесва в него като нещо, така да се каже, идващо отвън. Той не преминава плавно в Земното Развитие, а понеже е изостанал още преди Стария Сатурн (39), се намесва като нещо странично, сякаш прави неправомерен завой от една друга еволюция към Земната. А какво означават двата “рога” в горната част на символа? Те означават Добро и Зло, но в насока тяхното разделение да продължи вечно, без никаква тенденция за превръщане на Злото в Добро, каквата е основната насока в Христовия Знак. По този начин виждаме как знакът на Сорат също е символ на Еволюцията, но на тази Еволюция, която би искало това демонично същество. И ето че знакът на двурогия звяр е наистина една пълна противоположност на Кръста, на Христовия Знак – отражение на пълната противоположност между Слънчевия Гений и Слънчевия Демон.

И тук отново можем да се удивим какви дълбоки тайни крият тези знаци, как те представят различните същества, в известен смисъл, много по-точно от което и да е обяснение. Защото докато обяснението е нещо чисто теоретично, и сякаш мъртво, то тези знаци са живи образи и ако се вживеем в тях, можем да научим наистина много. Но това не означава, че трябва да загърбим всяко теоретично обяснение на самите символи. Защото едва ако първо знаем както означава Кръста, ние можем да изживеем този знак по един нов начин. Така че теоретичното обяснение е само първата, но необходима стъпка по пътя на познанието (40).

Скъпи приятели, време е всеки от нас да поеме своя кръст, т.е. съзнателно да работи с всички усилия за Космическата Еволюция. Съдбата на Христос е съдба и на цялото човечеството – човечеството трябва да носи Кръста си, трябва да свърже себе си с духовния Еволюция, и за да започне да движи Мировото Развитие. И ако в сърцата ни отекват думите на Христос “И който не взима кръста си, не е достоен за Мене” (41), то тогава ние сме направили първата стъпка към това наистина, като хора, да поемем своя кръст, или с други думи, да поемем грижата за бъдещето на света. Защото така и само така ние можем да изпълним своята Карма, доколкото Карма означава “това, за което съм тук” (42).

Бележки

1. 11 април 2004 год. - Великден.
2. Рудолф Кох - "Книга на Знаците".
3. Жан Шевалие / Ален Геербрант - "Речник на Символите".
4. Другата страна на този процес, разделянето на първичната духовно-материална субстанция (дух-тяло) на Дух и материя - съответно Мирова Душа и Мирово Тяло - е описана подробно от Рудолф Щайнер в "Ръководни Антропософски принципи", GA-26, гл. "Небесна история, митологическа история, земна история. Мистерията на Голгота", принципи 140-143.
5. Рудолф Щайнер - "Ръководни Антропософки Принципи", GA-26, гл. "Какво е в действителност Земята в Макрокосмоса" (153 - 155 принцип).
6. Рудолф Щайнер - "Християнството като мистичен факт", GA-8, гл. "Платон като мистик".
7. Лука 23:39-43.
8. Този абзац не присъстваше в оригинала на лекцията, изнесен от автора. Идеята, пресъздадена тук, бе изказана в "Антропос-София" след края на тази лекцията, но авторът толкова я хареса, и понеже тя бе в пълно съзвучие с цялостния смисъл, си позволи да включи въпросната връзка с двамата престъпници в преработения, предназначен за публикация вариант на лекцията. Авторът изказва дълбоката си благодарност към цялата "Антропос-София", без която тези две лекции едва ли някога щяха да се появят в този си вид.
9. Рудолф Щайнер - "Човекът от гледна точка на Духовната Наука", GA-107, 22.II.1909 год.
10. Рудолф Кох - "Книга на Знаците".
11. Рудолф Щайнер - "Хрониката Акаша", GA-11.
    
    Сергей Прокофиев - "Дванадесетте Свети Нощи и Духовните Йерархии".
12. Ф. В. Зеелманс ван Емиковен - "Основополагащият Камък", гл. "Новата Изис". Рудолф Щайнер - "Мистерийни истини и импулси от Рождество Христово. Древните митове и тяхното значение", GA-180, лекция от 6 януари 1918 год.
13. Рудолф Щайнер - "Мисията на Архангел Михаил. Откровение на истинските тайни на човешкото същество", GA-194, 22 ноември 1919 год.
14. Рудолф Щайнер - "Космология, философия и религия", GA-25, IX и X лекция.
15. Рудолф Щайнер - "Космология, философия и религия", GA-25, IX и X лекция.
16. Матей 28:20
17. Алън Дюърс, сказка държана в София на 04 април 2004 год. Макар че сказката не бе стенографирана, могат да се намерят записки от нея. Авторът е използвал направените от Златозарка Дечева.
18. Християн Розенкройц получава Посвещение в тайните на Злото от самия Манес. Виж Сергей Прокофиев - "Окултното значение на прошката", гл. "Същност на прошката и седемстепенно Манихейско Посвещение".
19. Макс Хайндл - "Космогония на Розенкройцерите", предговорът към българското издание.
20. В настоящата лекция са разгледани само онези стихове, имащи пряка връзка с описаната символика на Кръста. Но той може да бъде открит в Основополагащата Медитация и по други начини (чрез други стихове), така че лекцията е далеч от всякакви претенции за пълнота. Всеки, който желае, може да доразвие изложените идеи и да намери много примери и факти, свързани с казаното, както в Медитацията на Основополагащия Камък, така и в останалата антропософска литература. Относно Основополагащата Медитация се препоръчват книгите на Сергей Прокофиев "Окултното значение на прошката" и "Срещата със Злото и неговото преодоляване чрез Духовната Наука", където по изключително точен и конкретен начин е описана връзката на Основополагащата Медитация с изкуплението на противоборстващите сили, както и че изкуплението на Злото е основият мотив, преминаващ през цялото езотерично Християнство от Мистерията на Голгота през Манихейството, Мистериите на Светия Граал, богомилите и катарите, Розенкройцерството и стигащ до Антропософията. Според Рудолф Щайнер "въпреки че понастоящем този принцип на Манес (изкуплението на Злото) трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния живот." ("Апокалипсисът на Йоан", GA-104, 29 юни 1908 год.)
21. Неслучайно в "Книгата на Йов" Сатаната е наречен "Син Божи".
22. Рудолф Щайнер - лекцията "Любовта и нейното значение за света", изнесена в Цюрих на 17 декември 1912 год., включена в GA-143 "Свръхсетивни опитности. Пътищата на душата към Христос".
23. Едуард Шуре - "Великите Посветени", гл. Питагор.
24. Сергей О. Прокофиев - "Срещата със Злото и неговото преодоляване чрез Духовната Наука".
25. Рудолф Щайнер - "Мисията на Архангел Михаил. Откровение на истинските тайни на човешкото същество", GA-194, 22 ноември 1919 год.
26. Рудолф Щайнер - "Духовете на Мрака и тяхното сваляне на Земята. Окултните основи на видимия свят", GA-177, 14 октомври 1917 год.
27. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", GA-104, 29 юни 1908 год.
28. Рудолф Щайнер - "Езотерично разглеждане на Кармичните връзки", том VI, GA-240.
29. Рудолф Щайнер - "Ръководни Антропософски принципи", GA-26.
30. Рудолф Щайнер - "Антропософията като Космософия II част", GA-208, 23 октомври 1921 год.
31. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", GA-104, 25 юни 1908 год.
32. Рудолф Щайнер - лекцията "Любовта и нейното значение за света", изнесена в Цюрих на 17 декември 1912 год., включена в GA-143 "Свръхсетивни опитности. Пътищата на душата към Христос".
33. Забележките относно опасността Антропософията да остане само в "главите", но не и в "сърцата" на хората, не присъстваха в оригинала на лекцията. Те бяха добавени от автора след нея с цел да не бъде погрешно интерпретирано "одухотворяването на интелекта", на което нерядко сме свидетели в самото Антропософско Общество. Нека ние, антропософите, не считаме това за критика или обвинение, а за съвет в духовния ни живот.
34. Битие 3:14-19.
    
    Рудолф Щайнер - "Езотерична Космология", GA-92, III лекция "Бог, Човек, Природа".
35. Матей 5:39
36. Пример за това е общността на есеите, защото изгонените от нейните предели Луцифер и Ариман се устремили тогава към другите хора, хвърляйки ги в още по-големи бедствия и подлагайки ги на още по-големи изкушения. Виж Рудолф Щайнер - "Петото Евангелие", GA-148, а също и Сергей Прокофиев - "Окултното значение на прошката", гл. "Изкупление на противоборстващите сили".
37. Сергей Прокофиев - "Окултното значение на прошката", гл. "Изкупление на противоборстващите сили".
38. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", лекцията от 29 юни 1908.
39. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", лекцията от 29 юни 1908.
40. Рудолф Щайнер - "Апокалипсисът на Йоан", лекцията от 27 юни 1908.
41. Матей 10:38
42. "Матрицата: Революции". Тук, след края на нашето разглеждане, е мястото да се отбележи, че тези две лекции бяха вдъхновени от филмите "Матрицата", "Матрицата: Презареждане" и особено от "Матрицата: Революции". В тези филми могат да бъдат открити най-великите истини за Света и за Човека, представени по един точен и освен това изключително величествен начин. Никога досега не е правено по-конкретно и реалистично описание на предстоящото въплъщение на Ариман, и изобщо не е случайно, че тези три филма излизат пред света точно сега. Те са един вид "пророчество" за това какво може и ще се случи при идването на Ариман. И всеки, който не иска да проспи най-голямото откровение на духовния свят в нашето време, предназначено не само за няколко хиляди антропософи, а за целия свят, трябва с отворено сърце и ум да види и осмисли идеите, представени във въпросните три филма.