През целия си съзнателен живот се опитваме да търсим истината за нещата и явленията, да се позоваваме на истината, да приемаме фактите на истината, но често се случва да изпадаме в заблуждения или да не сме в състояние да проумеем истината. Защото както казва Егзюпери: „Истинското е невидимо за очите, то се усеща с душата и сърцето.”

За човешката еволюция има две възможности, от една страна тя може да върви по пътя на истината и доброто, от друга страна - на лъжата и злото. Истина – добро и лъжа – зло са два противоположни свята. Две огледала, в които се отразява същността на човешката ни душа. В първото истинното огледало се виждат нашите добри страни, а във второто сякаш в криво огледало се откроява до каква степен е атрофирала душата ни под въздействието на силите на лъжата и злото, на лошата ни природа.

Истината блести в светлината и осветява всичко, до което се докосне, а лъжата се носи като безформено петно, изтъкано от мрака и отравя пространството. Винаги истината и справедливостта възтържествуват, а участта на лъжата е предрешена, защото голямата лъжа, провокирана от силите на злото, независимо кога се хваща в собствения си капан и се проваля и тогава истината излиза наяве, затова народната мъдрост гласи: „На лъжата краката са къси!”

Какъв ще бъде нашият земен живот зависи в голяма степен от нас. Нашата Карма се определя от това до колко сме живели в името на истината или в неистината.

Съвременният човек трябва да върви по пътя на истината и доброто, да приеме Христовия Принцип в себе си и да го следва, защото Христос е Господарят на земната ни Карма и само поемайки по пътя на духовното издигане човечеството може да бъде спасено.

Тази идея стои в основата на Духовната наука - Антропософия. Нейният създател Рудолф Щайнер, ни прави съпричастни към величествената картина на Христовото Преображение, което разкрива пътя на истината в Евангелието на Йоан. „ Христос ни остави един завет в сцената на планината Табор с Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го виждат между Илия и Мойсей. Илия представлява пътят на истината, Мойсей – самата истина, а Христос  животът, който ги символизира. Ето защо Христос може да каже за Себе си: „Аз съм пътят и истината и животът.” Така целият живот се осветява, съсредоточава, задълбочава и преобразява в Христос. Той символизира миналото на човешката душа, назад до нейния първичен източник и загатва бъдещето и до сливането и с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист обучава за Христос в най-вътрешното същество на всеки отделен индивид и за в бъдеще, в цялото човечество.”

Пред нас стои един важен въпрос. Как да търсим и да намираме истината? У човека има вечен стремеж към истината и доброто, и душата е тази, която ни помага да го постигаме. В нея се отпечатват нашите спомени, нашето минало. Чрез нея като „пазителка на спомена” можем да различаваме вярното от невярното. А посредством мисленето можем да схванем истината в Духа.  Истината и нравственото добро са независими по своята същност и притежават една вечна стойност, те са над страстите. За човека съществува дълг и този дълг може да бъде толкова висок колкото високо стои самото човешко същество. Човекът може да извиси себе си над удоволствието и неудоволствието и без никаква принуда в пълна свобода да избере да следва дълга си.

За да може да функционира правилно, човешкият организъм е така устроен, че се нуждае от дълбок сън, по време, на който Аза и астралното тяло отиват в духовния свят, а физическото и етерното тяло остават на земята. Точно тогава, в дълбокия сън според Р. Щайнер - „човек живее в това, което той нарича външен свят и за това, когато се събуди може да разпознава външния свят, защото тогава нещата, сред които е живяла неговата душа му говорят за себе си. Благодарение на тази връзка на човека със съня в него се заражда земното понятие за истина. Ние говорим за истина когато можем да извикаме правилно в съзнанието си един външен предмет или факт, когато вътрешно го изживяваме отново такъв какъвто е бил, но за да направим това се нуждаем от съня.”

Много съществен момент е създаването на собствен, независим критерий за истината. От това как се свързваме с действителността и от начина, по който посрещаме установените истини зависи дали достигаме до правилните или до противоречивите идеи. За съжаление в нашето съвремие хората, без да забележат, съвсем несъзнателно се отдалечават от истината. Нашата памет става част от душевния ни живот, когото душата я развие до физическото тяло и така се създава необходимата възможност за упражняване на способността за спомняне. Трябва да придобием  усет за действителността и да търсим  начини за сравняване с нея, за да не изпадаме в противоречия с истината. Р. Щайнер споделя, че „съвременното човечество е загубило и усета си за истината и вече няма критерий, по който да се установи тя. Този усет трябва да се възстанови, а това става когато една мисъл се съпоставя с обективната  действителност”.

В древността животът е бил поставян в служба на истината, защото хората са смятали, че той трябва да се оформя съобразно истината и не са внасяли измислицата, неистината. В  по-късните епохи абстрактното мислене е станало причина да се загуби усета за истина. Преди хората са гледали мисленето да е свързано с действителните опитности и с външния свят. Те са усещали, че мисленето не може да се развива, ако не е свързано с нещо, иначе би било напълно изолирано. Съвременните философи, обаче не приемат това познание за истината. Често пъти „мисловните форми”, които те използват са логично свързани, но не са истинни. Затова Р. Щайнер отбелязва: „Тези мисли, които не навлизат в действителността, се плъзгат по повърхността, без да проникват в истинските импулси, които работят в тази действителност.” Мисленето на човека трябва да бъде видяно като „един вид търсене /изследване/, затова защото способността ни за мислене не ни е дадена, за да формулираме бързо мислите си, а за да търсим. Мисленето трябва да бъде разглеждано като процес, който дълго време да остава на етапа на търсене на форма и да формулираме мислите си чак когато можем да бъдем отговорни за истинността на фактите.” Това ни разкрива духовната наука, а „едно нещо може действително да стане истина само след като бъде поставено във всякакви положения и осветено от различни страни само ако човек отлага съждението колкото е възможно по-дълго.” Когато не прибързваме в нещата и ги оставим да потънат в нас като ги сравняваме с действителността, те могат да станат истина в противен случай човечеството ще бъде доведено до своя упадък. Често пъти когато не можем да вземем решение по някой важен за нас въпрос е по-добре да го оставим  в нощта  и като се събудим може да получим отговора. Народната поговорка гласи: „Утрото е по-мъдро от вечерта ”, защото в съня ни се дава възможността да разберем истината.

Според Духовната наука в древните времена, в лунното си съзнание човешките същества са мислили в образи, мислите, които вече са били мислени от Съществата на висшите Йерархии и затова са могли да станат видими. В сегашното си земно развитие, поради съпротивителните сили на физическото тяло, когато мисли, мислите на човека се запазват вътре в него и се отпечатват в етерната му същност. Чак при смъртта и до края на своите прераждания той ги отдава на вселената. Мислите на човека могат да бъдат подобрявани, коригирани през неговите последователни прераждания. Обаче, хората трябва да придобият такова състояние на своето съзнание, което да им даде възможност да станат будни за духовните истини и да разберат как те преминават от духовния свят във физическия, и чак тогава ще могат да се пренасят „директно в световната етерна субстанция”. Така може да се установи равновесие и Луцифер и Ариман ще бъдат победени. Те Боговете на препятствията, според Духовната наука трябваше да бъдат пожертвани и да изостанат в своето развитие, за да могат хората да напредват. Всъщност тези Същества не бяха зли, те помагаха на еволюцията, противопоставяйки се на праволинейното развитие, но по този начин породиха злото в света. След Битката на Небето това, което направиха Боговете на препятствията беше, че последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и така на човека се даде възможност да греши и да върши зло. Същевременно хората получиха и шанса да се издигат с помощта на собствените си сили над заблужденията и злото, да напредват в своето развитие и себепознание, и да проявяват свободната си воля.

Благодарение на своите вътрешни изживявания, които не винаги съвпадат с това, което човекът възприема външно, той стига до това, че може да събуди в себе си погрешни представи, които не отговарят на възприятията му и така е въвлечен в лъжата. Това е една възможност за противоречие с действителността, но се явява като необходимост човекът да стигне до истината чрез своята свободна воля. Различни от хората са съществата от Третата Йерархия, чиято същност се отличава с това, че вместо вътрешен живот те имат изпълване с Дух и в откровението изживяват себе си. Те живеят в царството на абсолютната истина и за тях е невъзможно да грешат.

Изключително важно е да бъдем много внимателни по отношение на нашите думи и дела, защото всичко, което вършим и мислим под въздействието на Луцифер и Ариман ще бъде отпечатано в световната субстанция. Погрешно е да смятаме, че нашите мисли нямат обективно значение, защото Ариман вече е започнал да внася лъжите в световната субстанция. Той няма власт над мислите, които още не са доведени до общуване, но само чака всеки удобен момент, „за да сграбчи мисълта, която е узряла за комуникация и да я отпечата в световната субстанция.” Ариман с вечното си желание за движение за бързане подстрекава хората да действат без много, много да мислят, но точно тогава, когато мислите не са намерили своята най-точна форма те не отговарят на истинността на фактите. Това дава възможност около нас да се появяват „ фантомите” на неистината – нов вид елементарни същества, които се зараждат под въздействието на лъжите и клеветите и са свързани с физическото ни тяло. Нощем по време на съня изречените през деня лъжи довеждат до „втвърдявания” във физическото тяло. Тези „заразени с лъжа” части на физическото тяло не могат да взаимодействат със съществата, които вечер се грижат за човека и биват отделяни. Това има лоши последствия за хората и след смъртта те изпитват трудности в своето развитие, а отделените фантоми остават в нашето обкръжение. Да се лъже започва да става почти обичайна практика за голяма част от хората и за това човечеството върви към своя упадък. Всичко свързано с лошите взаимодействия на хората с кавгите, несъгласието, неправилните закони прониква до етерното тяло и отново се отделят около нас други форми, наричат ги „спектри”, „призраци”. Тези елементарни същества, които човек носи със себе си, след смъртта му остават в света. А когато се потъпква свободата на човешката личност и не се цени достойнството на човека и някои хора искат да властват над душите на своите събратя, тогава вечер върху астралното тяло се отразяват борбите за надмощие по такъв начин, че се появяват нови елементарни същества, които започват да се носят в нашия свят. Това са демонични същества и те се появяват също поради факта, че има „нетърпимост към мисленето и насилие над мисълта”. Това демонично нашествие пречи на хората със своето пагубно въздействие. Тези същества са духове на предразсъдъците. Така всички елементарни съществата, които се отделят от човешките тела под въздействието на лъжите, лошите взаимодействия и порядки остават да действат в земното обкръжение.

Когато човек се въплъщава в своето физическо тяло, той трябва да навлезе по правилен начин и в етерното си и в астралното си тяло. Ако обаче не приема времето, в което живее, своята културна епоха, „той изработва в кръвта си нещо като отровен фантом и така изостава от еволюцията.” Започне ли да приема действителността, в която живее ще може да разтвори този отровен фантом и ще постигне хармония, в противен случай, когато се съпротивлява на духовните импулси характерни за съвремието у него могат да се породят болестни състояния, ексцентричност, душевна празнота и отрицателни инстинкти. Защо се появяват зли импулси? Това се случва когато се злоупотребява с висши сили, които са от духовния свят и въздействието им тук на земята е това, че част от хората се превръщат в крадци, лъжци и убийци.

Хората не разбират с каква сериозност пред тях стои въпроса за основната задача на човечеството, че да се занимава с духовност е от първостепенно значение. За съжаление те се отдават на материалистичните си инстинкти и така развиват в себе си „онези отрови, които би трябвало да бъдат разтворени от духовния елемент.” То този начин чрез отричането на духовните истини отровите стават сили, които са причина хората да се превръщат в лъжци. Тези сили биха могли да се използват правилно за духовно познание, „но като контра-образ на духовното усилие е изключително важно да съществува силно зло и една от задачите на човека днес е да признае истинската природа на това зло, за да може да го разпознава и да му се противопоставя, когато го срещне в живота.” – изтъква Р. Щайнер. За да не се превърне в нас в частичен труп отровата, която носим в себе си трябва да бъде разтворена.

В света съществува равновесие между доброто и правилното и тяхната противоположност отровите, лъжите, те са двете страни на цялото. А човешките лъжи изречени напълно „безсмислено” и от „зла воля” са използвани от Луцифер. Той се съюзява с Ариман, защото лъжите пораждат страсти. Така човекът се оказва в плен и на двамата и започва да загубва равновесието между това, което мисли, чувства и желае да направи. Хората трябва да се противопоставят на тази подсъзнателна тенденция и да създадат „здравомислеща отговорност за това, което формулират като истина.” Луциферическото изкушение ражда несъзнателната и подсъзнателната лъжа. Хората започват да говорят полуистини. Достатъчно е да се прибави към 98% от истината, дори само 2% неистина и цялото се разваля тотално от динамичното въздействие на лъжата.

Ето защо Р.Щайнер споделя: „Човекът, трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между луциферическите и ариманическите сили, между Духът на изкушенията - Луцифер и Духът на лъжите - Ариман, между онова, което иска да го изведе над самия него и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. А Христовият принцип е този, който се стреми да внесе равновесието между двете сили.”

Духовната наука разглеждайки лъжата и негативните и въздействия дава отговор и на въпроса: Какво е действието на лъжата в астралния свят? Всъщност, лъжата изречена във физическия свят става „агент на разрухата” на астрално ниво. Р.Щайнер разкрива, „че тя се превръща в убиец в астралния свят и това явление е начало на черната магия.” Макар, че лъжата е само „една дума, една илюзия”тя може да нанесе много големи щети, независимо, че в действителност няма разрушение, но както обръща внимание Р.Щайнер: „В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, една движеща сила. Астралната лъжа води до сблъсък между фалшивите и истинските форми, което причинява смърт!” Затова на една от Божиите заповеди: „Не убивай!” – може да се гледа като на „Не лъжи!” – по отношение на астралния свят.

Съвременното човечество много се гордее с интелигентността си. Хората смятат това свое качество за най-висше. Обаче, ако човекът не се освободи от скованите, абстрактни понятия, които използва и не ги превърне в течащи, живи такива, той няма да напредне в духовното си развитие. Всъщност интелигентността е различна в различните епохи, тя метаморфозира, променя своя облик. В древните времена тя имаше неразривна връзка с мъдростта и с космоса. В Древна Гърция се появи такава интелигентност, която се свърза със законите на смъртта, защото разсъждавайки хората можеха да разбират само мъртвото. Платон споделяше виждането, че „ако искаме да разберем живото, трябва да гледаме, ако просто разсъждаваме ще разберем единствено мъртвото.”

В бъдещето на интелигентността ще се придаде склонност да разбира „само грешното, само заблудата, измамата и да измисля само зло.” Така тя ще има възможност „да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.” Но как може да се преодолее тази едностранчивост, това родство със смъртта по отношение на интелигентността? Това може да стане само ако тя бъде проникната от Христовия принцип и бъде преобразувана в противен случай ще остане напълно ариманическа. Нашият Спасител Христос, чрез силите на Възкресението проникна в собствените ни душевни сили. А „да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота.” – казва Р. Щайнер. След Мистерията на Голгота човекът може да достигне до новораждането, до Христос, който можем да разпознаем като въплъщение на човешката мъдрост. Ако думите на Апостол Павел: „Не аз, Христос в мен” се превърнат действително в ново раждане, за хората ще стане възможно интелигентността да бъде спасена от злото, а гордостта от интелекта ще бъде заменена от съзнанието, че всичко най-добро в човека за всички земни животи е Христовия импулс, който носи в себе си.

Сега в нашето време от света на Висшите Йерархии действа едно велико духовно същество, което ни помага да осъществим връзката си с Христос и това е Михаил – Духът на времето ни – Архангелът - Архаят, който спечели битката с Дракона през 19 век в 1879 г. Оттогава ариманическите същества останаха под нозете му, но тази битка на Михаил, тази борба изтъква Р. Щайнер: „ е поставена в човешкото сърце . Вътре в това сърце е закотвена тя от последната третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане това, което човешките същества правят с тази мирова работа на Михаил в течение на 20-то столетие. В течение на това столетие когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаил ще бъде водена в полза на Михаиловия импулс.” Така с помощта на земното човечество Михаил ще може да си възвърне космическата интелигентност, която беше откъсната от неговото ръководство в 8–ми век, заради космическото развитие и тогава Ариман – духът на лъжите няма да има тази власт над нея както е сега в съвремието ни. Докато Ариман с всички сили се стреми да „притежава интелигентността в човешките глави”, в нейното земно проявление, то Михаил не иска интелигентността лично за себе си, а винаги е искал „да управлява пан-интелигентността”през хилядолетията и тя да бъде ползвана от всички хора.

Днес човечеството е изправено пред силите на тройно изкушение и само с помощта на Михаил ще може да се пребори в душата си с тях. Сергей Прокофиев разкрива как трябва да се води успешно тази борба: „Вътрешното усещане за постоянното присъствие на Христос преодолява в душата изкушението на Луцифер, съпреживяването на дейностите на Христос и преди всичко, на най-висшата от тях – преодоляването от Него на смъртта на хълма на Голгота, защитава от съблазните на Ариман, а пълното съединение на индивидуалния Аз с Христос, в смисъла на посочените думи на Апостол Павел, предпазва човека от изпадане във властта на Азурите.”

За да могат хората да напредват в развитието си и да направят истинска връзка с Христос, те се нуждаят и от любовта и от мъдростта. Докато космосът на Мъдростта беше характерен за предишното планетарно състояние сега смисълът на земното съществуване е да бъде космос на Любовта. В миналото мъдростта имаше ръководна роля за хората, но не беше свързана с любовта. Луцифер беше този, който „внедри човешката мъдрост в любовта” и така „в човека мъдростта стана ентусиазъм и самата любов” – отбелязва Р.Щайнер. Човекът би останал добър, но би имал само земно съзнание и тук се явява Луцифер, който донесе любов към себе си и себелюбието можа да се прибави към самосъзнанието. Всъщност себелюбието беше нещо лошо, а себеотрицанието – добро. Човекът вече беше в състояние сам да направи своя избор между доброто и лошото, защото неговото мислене и мъдростта бяха в служба на Себето. Пред любовта стоеше важна задача, как да се намери начин Себето да служи на света? Човекът трябваше да се научи да чувства и двете полярности – добро и зло. Тук имаше една загадка, че без помощта на злото, той нямаше да може да усеща Себето си и нямаше да има възможност за избор на доброто, нямаше да има свободата. В това се състоеше голямата роля на Луцифер да помогне на   човека да стане свободен! Злото трябва да съществува в човека, защото то е център и сила на себелюбието му и тогава когато себелюбието се превърне в любов към всички, тогава злото ще бъде победено. Източникът на свободата и злото е един и същ. От Луцифер – носителя на светлината идва в човека ентусиазъм за божественото, а светлината са Елохимите. Р.Щайнер споделя: „Ако светлината на мъдростта запали мъдрост в човека, тогава Луцифер е донесъл светлина в човека. Ала черната сянка на злото трябваше да се намеси, Луцифер носи една свита, опетнена мъдрост, но тя може да навлезе в човека. Луцифер е носителят на външната човешка наука, която е в служба на егоизма. Ето защо от учениците на окултизма се изисква себеотрицание по отношение на знанието. Това, което квасът от старото тесто означава за новия хляб: това означава за нас Луцифер от по-раншната планета. Злото е добро на своето място: за нас то не е вече добро. Злото е доброто не на свое място. Абсолютното добро на една планета винаги носи и зло в една от своите части на новата планета. Злото е необходимо преживяване на еволюцията. Не трябва да се казва, че светът е несъвършен, защото съдържа зло. Нещо повече, той е съвършен точно поради това... Творците на света имаха нужда от злото, за да се разгърне доброто. Едно добро най-напред трябва да бъде разчупено върху скалата на злото. Любовта към всичко може да бъде доведена до най-прекрасния си разцвет чрез себелюбие. Гьоте е прав, когато във „Фауст” кара Мефистофел да каже, че той е „... част от онази Сила, която би искала винаги да върши Зло, а винаги върши Добро”.

В народната мъдрост: „Всяко зло за добро” се открива истината за човешкото развитие. Получава се така, че двете сили работят заедно в света и в даден момент това, „което като че ли се противопоставя на напредъка на човечеството” се оказва, че е станало градивно, позитивно, благословено в по-късен период. В Божествения план, където всичко е добро е предвидено и Луцифер, Носителят на Светлината и на човешката свобода да се появи „в нова форма” и да бъде спасен, защото злото е нещо временно, то е един етап от човешката еволюция. Смисълът на злото можем да разберем само когато знаем, че то не може да бъде и не е вечно. Чрез духовната наука хората могат да научат и да разберат каква е същността на доброто и злото в света.

Много е важно да имаме истинска преценка за това, което сме преживели във физическия свят. Особено трудно би било за човека да се ориентира в духовния свят след смъртта, ако не е развил в себе си чувство за истината докато е на земята. За да можем да разберем какво трябва да правим в духовния свят между смъртта и новото раждане е необходимо да чувстваме морална отговорност спрямо истината. Ако човекът успее да се справи с тази задача у него ще се усили способността да придобие „жива връзка със смисъла и целта на света” . Духовните импулси, които са му необходими ще могат да се свалят от духовния свят и ще се осъществят правилно на физически план. Абстрактните идеали, които не отговарят на действителните неща няма да пречат повече и светът ще се оформя по законите на духа. Това ще даде възможност човекът отново да си възвърне „инстинктивната нравственост, която изплува под въздействието на съвестта.” Тази съвест е останала от старите времена и е била загубена заради развитието на човешката свобода.

Когато истината се превърне в овътрешнена мъдрост ще е завършила епохата на бъдещия Юпитер. На Слънцето започва пътят на истината, затова след смъртта, когато човек достигне до слънчевата сфера, той може да бъде допуснат да общува със съществата от Втората Йерархия само ако е бил добър и добродетелен, ако е имал добри мисли и чувства към другите. Ако е бил зъл ще бъде изоставен от съществата и обречен на самота. Съдържанието на Слънцето е чиста Доброта и там не може да съществува никакво зло. Преди да преминат през слънчевата сфера, хората остават товарa със своите злини и после отново го вземат излизайки оттам.

Сега на Земята започва своето развитие сферата на нравствеността, която ще завърши на бъдещия Вулкан. За човека са необходими чувствата, за да може „да достигне до дълбините на всяко нещо”, защото това е начинът, по който може да се види как той преминава през сферите на естетиката, нравствеността и истината.

Пред днешния човек стои фундаменталната задача: Как да помогне за тържеството на истината и доброто в света? Отговор на този въпрос дава Р. Щайнер: „ Антропософската работа е една реалност в духовните светове. Тя действа в духовните светове в живота на Висшите Йерархии. Чрез правилна антропософска работа голяма част от злото в света може да бъде компенсирано за духовния свят... Преди Христовите откровения са се изразили в написването на Евангелията, а сега те се изразяват в Духовната наука.”

Нека да звучат в нашите души думите на Христос: „Аз съм, пътят и истината и животът” и „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”, защото в тях е скрит смисълът на човешкото съществуване, на човешката еволюция, на човешкия Дух! Те носят светлина и вдъхват смелост! Те са сила и упование, надежда и вяра и любов!