През 1910 г. Рудолф Щайнер оповестява новото явяване на Христос в етерния свят и представя художествено първата Мистерийна драма „Портата на посвещението” (СС 14) с подзаглавие „Розенкройцерска мистерия”. Той продължава тази тема през следващите години, като разкрива тайната за Християн Розенкройц, основателя на розенкройцерството и великия служител на етерния Христос

Християн Розенкройц и новото явяване на Христос в етерния свят

В двете лекции, изнесени по време на Михаиловия празник през 1911 г. във връзка с учредяването на антропософския клон „Християн Розенкройц”  в Нюшател, Рудолф Щайнер разкрива за пръв път езотеричните корени на това мистично течение, които са свързани с неповторимото посвещение на неговия основател през 1250 год. Това пояснение и до днес е изключително важно за всеки, който търси по-тясна връзка с Християн Розенкройц.

В същите лекции, Рудолф Щайнер говори как възникналото чрез това посвещение мощно етерно тяло на Християн Розенкройц продължава да укрепва в резултат от вътрешната работа на всички истински розенкройцери през вековете. В наше време то играе решаваща роля за нарастващата способност на хората да възприемат етерния Христос. Онези, които са пропити от неговото етерно тяло могат да получат такова висше духовно възприемане. „Тъкмо работата на розенкройцерите прави възможно етерното виждане на Христос.”¹

Рудолф Щайнер потвърждава един от най-важните резултати в изследванията на съвременните розенкройцери, които продължават да работят заедно с Християн Розенкройц – откритието за потока на етерната Христова кръв, която от Мистерията на Голгота тече във всеки човек от сърцето към главата му и която формира основата за възприемането на етерния Христос днес. Този факт показва, че истинското розенкройцерство придава голямо значение на новото явяване На Христос в етерния свят като централно събитие на нашето време.²

Роценкройцерския дар

Рудолф Щайнер говори и за езотеричния зов на Християн Розенкройц, който пробужда учениците си навсякъде по света за нов живот в момент на голяма криза в тяхната биография. На тази основа е възможно човек да стане непосредствено  ученик на Християн Розенкройц по вътрешен път. „Така избира той хората от своето обкръжение” – казва Рудолф Щайнер.

В съгласие с това е опитът на Рудолф Щайнер през 1911 г. да сформира езотерична група с условното име „Общество за теософско изкуство и начин на живот”. Ако този опит беше успял, групата щеше да бъде под прякото езотерично ръководство и закрила на самия Християн Розенкройц.³ Според замисъла, работата в групата е трябвало да отразява по съвсем нов начин езотеричния принцип „Интерпретация”.⁴ Тук се взема под внимание пълната човешка свобода, за да се развият най-чистите сили на един алтруизъм, който в рамките на истинската езотерика се основава върху „пълното елиминиране на всичко лично”.⁵ Именно тук лежи предпоставката за духовно сътрудничество с Християн Розенкройц. Рудолф Щайнер коментира това в края на първата лекция от цикъла, изнесен в Нюшател: „Ако станете инструмент на Християн Розенкройц, можете да сте сигурни, че и най-малката ви душевна дейност ще пребъде във вечността”.

Връзката между Духа и практическите действия

През същата година Рудолф Щайнер прави публично своето послание за етерния Христос и в книгата си „Духовното ръководство на човечеството”. Така той свързва това събитие със сегашната задача на една „нова езотерика”, която води началото си от посвещението на Християн Розенкройц и която днес има силата да получава „нови вдъхновения” от духовния свят под формата на Антропософия или Духовна наука.⁶ Те могат не само да проникнат и одухотворят познавателните сили на човека, а да трансформират и практическите сфери на неговия живот. Рудолф Щайнер заявява: „Розенкройцерската мъдрост трябва да потече не само в главата, не само в сърцето, но и в ръцете, в нашите физически способности, в нашите ежедневни действия”.⁷

По този начин от Антропософията възникват многобройни приложни сфери, където всички области в практическия живот трябва да се подхранват от духа.

Това прави Антропософията съвременен представител на истинското розенкройцерство, с което има не само историческа връзка, а запазва и продължава да развива новите извори от духовния свят, станали едва днес достъпни за човечеството чрез потока, който се излива към нас от сферата на Михаил – Духа на съвременната епоха. „Розенкройцерството не означава пренасяне на истини през вековете, а развиване на усет за това, което всяка конкретна епоха може да донесе на човечеството от духовния свят”.⁸

Ново взаимоотношение с духовния учител

Антропософията може да се опише като съвременна, михаилова форма на розенкройцерството, която днес отваря нова бъдеща перспектива пред това окултно течение отвъд старите традиции. Затова в лекцията си „В какъв смисъл сме теософи и в какъв смисъл сме розенкройцери?” Рудолф Щайнер заявява с пълно право за антропософите „Ние сме розенкройцерите на ХХ век!”⁹

Смисълът на тези думи днес може да се види например в новото взаимоотношение между духовния ученик и неговия учител, който е вече приятел и водач на развиващия се човек. Това се отнася и за нашето взаимоотношение с Християн Розенкройц. „Колкото по-малко вяра в авторитета, толкова повече разбиране за Християн Розенкройц”.¹⁰ Истинското розенкройцерство добива нова сила и творчески потенциал чрез Антропософията, която му дава възможност да остане ефективно и плодотворно и след ХХ век.

Християн Розенкройц и Рудолф Щайнер

Накрая, както и по повод 150-та годишнина от рождението на Рудолф Щайнер, която отбелязваме тази година, трябва да се спомене и за неговото тясно духовно сътрудничество с великия езотеричен учител на Запада, защото то формира важна част от духовната биография на Рудолф Щайнер. Това може да се види не само в преките послания от Християн Розенкройц, които Рудолф Щайнер включва в своите езотерични уроци¹¹, а главно в учредяването на „Обществото за теософско изкуство и начин на живот”, което според замисъла, както беше споменато, е трябвало да бъде поставено под прякото ръководство и закрила на Християн Розенкройц. Освен това фактът, че той посочва първата и втората от своите Мистерийни драми като написани „чрез Рудолф Щайнер” потвърждава прякото сътрудничество между тези две индивидуалности.

Една година след революционните си лекции в Нюшател, Рудолф Щайнер говори в същия антропософски клон за този велик учител и за своята връзка с него така: „И този, на когото е позволено да бъде близо до Християн Розенкройц гледа с възхищение и благоговение колко точно самият Християн Розенкройц изпълнява важната розенкройцерско-християнска мисия, която му е възложена за нашето време.”¹²

 През XX век, за изпълнението на тази важна мисия, Рудолф Щайнер застава до Християн Розенкройц като негов духовен брат и съратник.

Бележки под линия:

Препоръчителна литература:

Рудолф Щайнер:

• „Езотерично християнство” (СС 130), Лекции в Нюшател, 28 септември 1911 г.и Базел 1 октомври 1911 г.

• „Духовното ръководство на човечеството” (СС 15)

• От историята и съдържанието на Първото езотерично училище 1904 – 1914 г. (СС 264), Лекция от 15 декември 1911 г.

• „Изображения на окултни печати и колони” (СС 284), Лекция от 16 октомври 1911 г.

Други автори:

• Хела Краузе-Цимер: „Християн Розенкройц. Неговият кръстен жизнен път”. Дорнах, 2009 г.

• Сергей О. Прокофиев: „Медитацията на основополагащия камък”. Глава 6 и глава 11.

• Виржиния Сийз: „Езотеричното Розенкройцерство като сила, създаваща култура”. В „Антропософия и изкуство. Мюнхенският конгрес от 1907 г. и настоящето”, Мюнхен 2008 г.

• Виржиния Сийз: „Кармичната биография на Християн Розенкройц: Християнизирането на човека”. В „Дас Гьотеанум” № 46, 2007 г., Дорнах.

• Петер Зелг: „Рудолф Щайнер и Християн Розенкройц”. Арлесхайм, 2010 г.