Антропософското схващане на Духа не трябва да бъде само един теоретически възглед за света, а то трябва да бъде едно жизнено съдържание и една жизнена сила.

И само когато сме в състояние да засилим в нас нашето антропософско схващане за света така, че то да стане напълно живо в нас, всъщност тогава то ще изпълни своята задача.

Защото, обични приятели, благодарение на това, че съединяваме душите си с антропософското схващане за Духа, ние сме в известно отношение пазачи над определени, пълни със значение процеси на развитие на човечеството. Хора, които иначе не се стремят към един или друг светоглед, са по правило убедени, че освен това, което са те в своите собствени човешки души, те не са нищо друго във връзката на света. Хора с такива светогледи вярват: мислите, представите като идеали ще бъдат въплътени в света така, както човекът, доколкото той извършва само сетивни дела, успява да ги прояви в света.

Антропософското разбиране предполага, че ние сме наясно с въпроса, че нашите мисли и представи, за да се осъществят, трябва да намерят още и други пътища, освен тези, по който те се осъществяват в света на сетивата чрез сетивните дела. В познанието на тази необходимост на живота се крие вече изискването, съобразно което антропософът трябва да участва по определен начин в бдителността над знаменията на времето. В развитието на света стават някои неща, и човекът, особено човекът на нашата епоха, има задължението да си извоюва едно действително разбиране за това, което става в развитието на света, в което той самият е бил поставен.

Виждате ли, по отношение на отделните хора всеки един знае, че човек трябва да взема под внимание своето развитие, а не само външните факти, които са около него. Помислете само, бих могъл да кажа, изразено напълно грубо: външните, достъпни за сетивата факти, които стават сега, се намират около хората, които са на 5-годишна, 10-годишна, 20-годишна, 30-годишна, 50-годишна, 70-годишна възраст. Въпреки това нито един човек, който е разумен, не ще пожелае да установи същото отношение на човека към фактите при 5-годишния, при 10-годишния, при 20-годишния, при 30-годишния, при 50-годишния, при 70-годишния човек! Как хората трябва да се отнасят към заобикалящата външна среда, това може да се определи само тогава, когато вземем под внимание развитието на самия човек. Всеки един ще се съгласи с това при отделния човек. Обаче така както отделният човек подлежи на едно напълно определено развитие, както той има така да се каже различен вид сили като дете, в средата на своя живот, като старец, така в течение на своето развитие човечеството има също все други и други сили, и хората един вид спят в развитието на света, когато не обръщат внимание на това, че в своята същност човечеството е нещо друго в 20-то столетие, отколкото е било в 15-то столетие, или ако щете по времето на Тайната на Голгота или преди това. Именно в нашето време хората проявяват голям недостатък и заблуждения, като не искат да вземат под внимание това, което току-що казах; те се заблуждават, когато мислят, че могат да говорят за човека или за човечеството съвсем отвлечено и изобщо не трябва да знаят, че това човечество е подложено на едно развитие.

А сега изниква въпросът: Как можем да стигнем до едно по-точно разбиране на тези неща? Вие знаете: ние често сме говорили и сме разглеждали важни неща върху това развитие. В Гръко-латинската епоха, от 3-тото предхристиянско столетие до приблизително 15-тото столетие на Християнската ера имаме културната епоха, когато в човека се развива Разсъдъчната или Чувствуваща Душа; от 15-тото столетие насам имаме културната епоха на развитие на Съзнателната Душа. С това ние охарактеризирахме нещо съществено в развитието на човечеството, именно защото то се отнася за нашата епоха. Благодарение на това ние знаем, че главната сила, за която трябва да държим сметка в развитието на човечеството от 15-тото столетие до началото на 3-тото хилядолетие, е Съзнателната Душа.

Но, обични приятели, в Духовната Наука, в действителната Духовна Наука никъде не трябва да оставяме само при общите и отвлечени неща; навсякъде трябва да виждаме, да схващаме конкретните факти. Отвлечените неща могат да помогнат някому най-много, когато той е любопитен в един много обикновен смисъл. Ако искаме да направим от Духовната Наука едно съдържание на живот, една жизнена сила, ние трябва да бъдем повече сериозни отколкото любопитни, не трябва да оставаме при отвлеченостите, така както аз току-що ги изразих. Че ние живеем в епохата на Съзнателната душа, че трябва да обърнем предимно внимание на развитието на Съзнателната душа, това е съвсем правилно, това е също много важно; но ние не трябва да оставаме тук.

Ако искаме да стигнем до определен възглед върху нещата, ние трябва преди всичко да насочим поглед върху съществото на самия човек малко по-точно. Като човеци, в смисъла на Духовната Наука, ние сме съставени, започвайки отгоре надолу от: Аза, астралното тяло, етерното тяло, което в по-ново време аз нарекох тяло на строителните сили – и от физическото тяло. От тези членове на човешката природа всъщност само Азът е онова, в което ние първо живеем и тъчем душевно-духовно. Азът ни е даден от нашето Земно развитие и от управляващите го Духове на Формата. Всъщност всичко, което влиза в нашето съзнание, то влиза в това наше съзнание чрез нашия Аз. И когато Азът не се развива така, че да може да стои във връзка – макар и чрез телата – с външния свят, ние нямаме никакво съзнание, както нямаме съзнание и тогава, когато спим, когато сме потопени в сън от заспиването до събуждането. Азът е онова, което ни свързва със заобикалящия ни свят; астралното тяло ни е било дадено от Лунното развитие, което е предхождало Земното развитие; ние сме получили нашето етерно тяло от едно още по-предишно развитие, от Слънчевото развитие, което е предхождало Лунното развитие; и най-накрая, физическото тяло ни е било дадено чрез Сатурновото развитие, предхождащо Слънчевото развитие.

Но когато четете описанието на тези тела в книгата “Тайната Наука", Вие ще видите по какъв сложен начин се е получило това, което човекът е днес в своето устройство от четирите охарактеризирани членове. Не виждаме ли ние от фактите, които ни предава “Тайната Наука", че в това устройство в трите обвивки /тела/ на човешкото същество са сътрудничили Духове от всички възможни Йерархии? Не виждаме ли ние, че онова, което ни обвива като физическо тяло, като етерно тяло, като астрално тяло, е от много, много сложно естество? Но тези Йерархии не само са сътрудничили за създаването на нашите обвивки /тела/ - те постоянно продължават да работят вътре в тях. И онзи, който вярва, че човекът е само едно съчетание от кости, кръв, плът и т.н., за които ни разказват обикновената естествена наука, физиологията, или биологията или анатомията, той не разбира човека.

Когато разгледаме по-отблизо действителността на тези обвивки на човешкото същество, тогава ние виждаме тези обвивки на човешкото същество в тяхната истинност, тогава ние виждаме как те работят едни в други, как работят планомерно, изпълнени с мъдрост едни в други. Във всичко онова, което става в нашите телесни обвивки без нашето съзнание, виждаме как във всичко това работят Духовни Същества на Висшите Йерархии. От това, което е изложено като очерк в моята “Тайната Наука", Вие можете да видите сътрудничеството на отделните Йерархии, за да може да се роди човекът, виждате колко сложни са тези неща поотделно. Но въпреки това: ако искаме да разберем човека, ние трябва да проникнем все повече и повече в подробностите, все повече и повече в конкретните неща.

Но в тази област е извънредно трудно да обгърнем с поглед даже един конкретен въпрос. Тези конкретни въпроси са извънредно сложни. Представете си само, когато някой би искал да запита: какво прави в настоящия цикъл от развитието на човечеството в 1918 год., какво прави в нашето етерно тяло сега – да речем – Йерархията на Серафимите или тази на Силите /Динамис/? Защото ние можем да зададем този въпрос също така, както можем да зададем въпроса, дали, да речем, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай ние не ще можем да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос само чрез размишление или само чрез теория, а ще получим отговор благодарение на това, че разглеждаме нещата конкретно. Както трябва да се осведомим, ако щете, чрез телеграма или чрез писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали или не дъжд, така също трябва да се осведомим чрез действително проникване в нещата, във фактите, върху един такъв въпрос като: Каква задача имат в настоящата епоха от развитието на човечеството Духовете на Мъдростта, или Престолите – да речем – в човешкото тяло? Но един такъв въпрос, като току-що повдигнатия, е извънредно сложен и ние можем така да се каже само да се приближим до такива области, където изникват тези въпроси. В тази област ръководителите на човечеството са се погрижили, щото човекът да не може да се издигне със своите крила току-така в Небесата и да стане превъзнесен и горд, ако той не се стреми към истинско познание.

И така аз искам да Ви говоря върху един въпрос, който не е така неясен, не е така неопределен – който е много конкретен -, какъвто е въпросът: Какво правят силите /Динамис/ или Престолите в нашето етерно тяло? Аз искам да Ви говоря върху един друг въпрос, който не е така неясен, не е така неопределен, а даже засяга много съвременния човек. Този въпрос е: какво правят действуващите върху човека Висши Същества, които са най-близко до него, Ангелите, в настоящата епоха на човечеството в човешкото астрално тяло?

Когато насочим поглед в нашето вътрешно същество, астралното тяло стои най-близко до нашия човешки Аз. Следователно можем да се надяваме, че отговорът на току-що поставения въпрос може да ни интересува твърде много. Ангелите са най-близката Йерархия над самата човешка Йерархия. Следователно ние задаваме един скромен въпрос: Какво правят именно сега, в настоящата епоха на човечеството, която минава своя 20-ти век, в тази епоха на човечеството, която е започнала от 15-тото столетие и ще трае до началото на 3-тото хилядолетие, какво правят Ангелите в човешкото астрално тяло?

Но, обични приятели, какво можем въобще да кажем върху това, как може да се отговори на един такъв въпрос? Ние трябва да кажем: духовното изследване, когато то се провежда сериозно, не е една игра с представи или игра с думи, а то действително работи вътре в областите, където духовният свят става видим. И един такъв факт може да бъде виждан, - но всъщност на този въпрос може да се отговори само в епохата на Съзнателната душа.

Можете да си представите: ако този въпрос би могъл да бъде зададен в една друга епоха и на него би трябвало да се отговори, вероятно би се намерил отговор. Обаче нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на Гръко-латинската култура не би могло да се отговори на този въпрос, - не би могло да се отговори поради това, защото образите, които могат да се получат в душата при атавистичното ясновидство, затъмняваха наблюденията върху делата на Ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не можеше да се види нищо, поради факта, че хората имаха образите, които даваше атавистичното ясновидство. А през Гръко-латинската епоха мисленето не беше така силно, както е то сега.... Мисленето е получило едно засилване именно чрез епохата на естествената наука. Така щото епохата на Съзнателната душа е тази, в която може да се проникне съзнателно в такива въпроси, какъвто е току-що поставеният. Плодотворността на нашата Духовна Наука за живота може да се покаже именно в това, че ние не се храним само с теории, а знаем как да говорим неща, които имат решаващо значение за живота.

Какво правят Ангелите в нашето астрално тяло? Ние можем да се убедим какво правят те там само тогава, когато се издигнем до определена степен на ясновидското наблюдение, така че да видим какво става вътре в нашето астрално тяло. Следователно ние трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на горепосочения въпрос.

Тогава се оказва, че тези същества от Йерархията на Ангелите – и в известно отношение всеки един от тях, който има така да се каже задачата за всеки отделен човек, но също и чрез тяхното задружно действие – тогава се вижда, че тези същества от Йерархията на Ангелите създават образи в човешкото астрално тяло. Те създават такива образи под ръководството на Духовете на Формата. Ако човек не се издигне до имагинативното познание, той не може да знае, че в нашето астрално тяло постоянно се създават образи. Тези образи възникват и изчезват. Ако тези образи не биха били създадени, в бъдеще не би съществувало никакво развитие на човечеството, което да отговаря на целите на Духовете на Формата. Това, което Духовете на Формата искат да постигнат с нас до края на Земното развитие и по-нататък, те трябва първо да го развият в образи; а от образите ще се получи по-късно преобразеното човечество, действителността. И днес вече Духовете на Формата създават тези образи в нашето астрално тяло чрез Ангелите. Ангелите създават в човешкото астрално тяло образи, - образи, които могат да бъдат виждани с мисленето развито до ясновидство. И когато можем да проследим тези образи, които Ангелите създават в нашето астрално тяло, ние виждаме тогава, обични приятели, че тези образи са създадени според напълно определени импулси, според напълно определени принципи. А именно, те са създавани така, че по начина, по който тези образи възникват, в тях се крият така да се каже сили за бъдещето развитие на човечеството. Когато наблюдаваме Ангелите при тази тяхна работа - колко и странно да звучи това, но трябва да го изразя така – когато наблюдаваме Ангелите при тази тяхна работа, те имат в тази тяхна работа едно напълно определено намерение за бъдещото социално устройство на човешкия живот на Земята; и те искат да създават такива образи в астралното тяло на човека, които ще произведат определени социални състояния в съвместния човешки живот на бъдещето.

Хората могат да се опълчват срещу това да признаят, че Ангелите искат да развият в тях идеали на бъдещето; но въпреки всичко, това е така. Именно при това създаване на образите от Ангелите действува един напълно определен принцип: действува принципът, че в бъдеще никой човек не трябва да има покой в насладата на щастието, когато други хора край него са нещастни. В тези образи царува определен импулс на най-абсолютното братство, на най-абсолютната единност на човешкия род – правилно разбраното братство – по отношение на социалните състояния на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, по която ние виждаме, че Ангелите създават образите в човешкото астрално тяло.

Но съществува още един втори импулс, според който работят тези Ангели; и този импулс е; те преследват не само определени намерения по отношение на вътрешния социален живот, а преследват също определени намерения по отношение на човешката душа, по отношение на душевния живот на човека. По отношение на душевния живот на човека, чрез образите които отпечатват в астралното тяло, Ангелите преследват целта: в бъдеще всеки човек да вижда във всеки друг човек нещо божествено, скрито в него. Следователно, вземете си добра бележка, обични приятели: според намерението, което е вложено в работата на Ангелите, нещата трябва да се изменят. Те трябва да се изменят така, че да не разглеждаме така да се каже човека като едно по-високо развито животно само според неговите физически качества, нито в теорията, нито в практиката, а да заставаме пред всеки един човек с напълно развитото чувство: в човека се явява нещо, което се изявява от божествената основа на света, изявява се чрез плътта и кръвта. Да схващаме човека като образ, който се изявява от духовния свят, да го схващаме така колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно с по-пълно разбиране, това влагат Ангелите в образите, които те създават в човешкото астрално тяло.

Когато това се осъществи някога, то ще има едно съвсем определено последствие. Всяка свободна религиозност, която ще се развие в бъдеще сред човечеството, ще почива на това, че в човека ще се признае, във всеки човек ще се признае образа и подобието на Бога по един действителен начин в практиката на живота, а не само на теория. Тогава не ще съществува вече никаква религиозна принуда, не ще има нужда да съществува никакво религиозно принуждаване. Защото тогава срещата на човека с всеки друг човек ще бъде предварително едно религиозно действие, едно тайнство, и никой не ще има нужда да подържа религиозния живот в изправност чрез една особена църква, която има своите външни устройства на физическия план. Когато църквата ще разбира правилно самата себе си, тя ще има само една цел: да направи себе си ненужна на физически план, като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивното.

Това е вложено в основата на импулсите, с които работят Ангелите: да разлеят върху хората пълна свобода в религиозния живот.

И в основата на работата на Ангелите в човешкото астрално тяло стои и нещо трето: да дадат на човека възможността да стигне до Духа чрез мисленето, да премине пропастта чрез мисленето и да стигне до живот в духовното.

Духовната Наука за духа, религиозна свобода за душата, братство за телата -, това звучи като една мирова музика през работата на Ангелите в човешките астрални тела. Нужно е само, бих могъл да кажа, човек да издигне, да повдигне своето съзнание до определен друг слой, и тогава той ще се почувствува пренесен в това чудно място, в това чудно работно място на Ангелите в човешкото астрално тяло.

Сега работата стои така, че ние живеем в епохата на Съзнателната душа – и в тази епоха на Съзнателната душа Ангелите вършат в астралното тяло на човека това, което току-що разказах: постепенно хората трябва да стигнат съзнателно до схващането на това, което аз току-що разказах. Това е свързано с човешкото развитие. Как може човек да стигне до там, да каже нещо подобно като това, което аз току-що изказах? Къде се намира така да се каже тази работа?

Днес тя може да бъде намерена още и в спящия човек. Ние я намираме в спящите състояния на хората от заспиването до събуждането: ние я намираме също и в будните спящи състояния. Аз често съм говорил за това, че хората, въпреки че са будни, проспиват своя собствен живот в най-важните случаи. И мога да Ви дам без съмнение не много радостното уверение, че когато днес минаваме съзнателно през живота, ние действително срещаме много, много спящи хора. Те оставят да става това, което става в света, без да се интересуват за него, без да ги е грижа за него, без да се свържат с него. Онова, което минава покрай тях като велики събития на света, то минава като онова, което става в града, минава покрай един спящ човек.... въпреки че привидно хората са будни. Но когато хората проспиват бидейки будни нещо толкова особено, тогава се вижда, как в техните астрални тела – напълно независимо от това, което те искат или не искат да знаят – се извършва тази важна работа на Ангелите, за която Ви говорих.

Такива работи стават често пъти по начин, който ще изглежда твърде загадъчен, твърде парадоксален на хората. Някой е считан за напълно недостоен да вникне в една или друга връзка на духовния свят. Но в действителност съответният човек не е нищо друго в това негово въплъщение, освен един сънливко, който проспива всичко което става около него; обаче в неговото астрално тяло работи Ангелът, този Ангел работи от общността на ангелите върху бъдещето на човечеството. Въпреки всичко неговото астрално тяло бива използвано и в това негово астрално тяло можем да наблюдаваме нещо подобно.

Но важното е, че това, което става по този начин, трябва да проникне в човешкото съзнание. Съзнателната душа трябва да бъде повдигната до признаването на онова, което може да бъде намерено само по този начин.

Имайки в предвид тези предпоставки, Вие ще разберете, обични приятели, когато сега ще насоча вниманието Ви върху това, че именно тази епоха на Съзнателната душа напира към едно съвсем определено събитие и че – понеже имаме работа със Съзнателната душа – от хората ще зависи как това събитие ще протече в развитието на човечеството.

Виждате ли, събитието може да настъпи с едно столетие по-рано или по-късно, но всъщност то би трябвало да дойде в областта на развитието на човечеството. И ние можем да охарактеризираме това събитие именно така, като кажем: хората трябва да стигнат чрез чисто Съзнателната душа, чрез тяхното съзнателно мислене до там да виждат как работят Ангелите за бъдещето на човечеството, за да подготвят бъдещето на човечеството. Онова, което Духовната Наука учи в тази област, трябва да стане практическа мъдрост на живота на хората: такава практическа мъдрост на живота, че хората да могат да имат твърдото убеждение: тяхно собствено благо на мъдростта е, когато те признаят, че Ангелите искат това, което аз охарактеризирах.

Но по отношение приближаването до своята свобода човешкият род е напреднал толкова много, че вече зависи от самия човешки род, дали той иска да върви към съответното събития в заспало състояние или с пълно съзнание. Какво би значило: да върви с пълно съзнание към това събитие? Виждате ли, да върви с пълно съзнание към това събитие, това значи следното. Днес може да се изучава Духовната Наука. Когато освен това човек прави всякакви медитации, когато той взема под внимание онова, което е дадено като практическо упътване в една такава книга като "Как се постигат познания за висшите светове"?, той подкрепя работата по-нататък. Но необходимото става вече тогава, когато човек научава Духовната Наука и я разбира съзнателно и правилно. Без да усвои ясновидски способности, човек може да изучава днес Духовната Наука; всеки човек може да стори това, ако сам не си поставя по пътя предразсъдъци. И когато хората ще изучават все повече и повече Духовната Наука, когато ще усвоят понятията и идеите, които са дадени в Духовната Наука, те ще се пробудят до такава степен в тяхното съзнание, че определени събития не ще бъдат проспани, а ще минат покрай тяхсъзнателно.

Можем да охарактеризираме още по-точно тези събития. Защото всъщност това да знаем какво върши Ангелът е само подготовка. Главното е именно, че в определен момент – както казах, според това как хората ще се отнасят, този момент ще настъпи по-рано или по-късно, или в най-лошия случай не ще настъпи никак - че в определен момент ще настъпи нещо, а това, което трябва да настъпи, е именно: че Ангелският свят ще покаже на човечеството нещо троично.

Първо: той ще покаже как човек може да обхване по-дълбоката страна на човешката природа с неговите най-непосредствени човешки интереси.

Да, обични приятели, ще настъпи един момент, който хората не трябва да проспят, когато хората ще получат чрез своя Ангел от духовния свят един пробуждащ импулс, който ще бъде насочен към това да проявим един много по-дълбок интерес към всеки човек, отколкото сме склонни да проявяваме днес. Това повишение на интереса към нашите себеподобни не трябва да се развие само така субективно, но с един тласък, внезапно: като фактически на човека се внушава от духовната страна, вдъхва му се от духовната страна определена тайна... Що е другият човек? С това аз разбирам нещо съвсем конкретно – не някакво теоретично разсъждение – а хората ще изпитват нещо, което ще събуди съвсем особено социалният живот.

Второто нещо ще бъде, че от духовния свят Ангелът ще покаже неопровержимо на човека, че извън всичко останало Христовият Импулс ще обуслови за човека също и пълна религиозна свобода, че истинско Християнство е само онова, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.

И третото нещо е именно неопровержимото вникване в духовната природа на света.

Както казах, това събитие трябва да настъпи така, че човешката Съзнателна душа да добие определено отношение към него. Това предстои на човечеството в неговото развитие. Защото върху това работи Ангелът чрез неговите образи в човешкото астрално тяло.

А сега трябва да обърна вниманието Ви върху това, че събитието, което предстои на човечеството, е поставено вече в човешката воля. Хората могат да пропуснат да направят някои неща. И мнозина днес пропускат много неща, които трябва да доведат до будното изживяване на горепосочения момент.

Но както знаете в развитието на света съществуват и други същества, които имат интерес да отклонят човека от неговия път; това са ариманическите и луциферическите същества. Това, което току що казах, е вложено в божественото развитие на човека. Ако човек би се изоставил така на своята собствена природа, той би трябвало всъщност да дойде до виждането на това, което Ангелът развива в неговото астрално тяло; обаче луциферическото развитие е насочено към това да отклони човека от вникването в работата на Йерархията на Ангелите. И тези луциферически същества правят така, че те възпрепятстват свободната воля на човека. Те се стремят да внесат тъмнина в упражняването на свободната воля на човека, като искат наистина да направят от него едно добро същество – от тази гледна точка, която сега засягам, Луцифер иска нещо добро за човека, духовното, но той иска да го направи автоматичен, без свободна воля. Според него човекът трябва да бъде поставен така да се каже автоматично в състоянието на ясновидство по добри принципи, но той иска да отнеме на човека свободната воля, да му отнеме възможността да върши злото. Луциферическите същества искат да го направят такъв, че той да действува наистина от Духа, но като едно духовно копие: именно без свободна воля. Луциферическите същества искат да направят човека автоматичен.

Това е свързано с напълно определена тайна на развитието. Вие знаете, че луциферическите същества са същества, останали на други степени на развитието, които искат да внесат нещо чуждо в нормалното развитие. Тези луциферически същества са високо заинтересувани да обхванат човека така, че той да не стигне до свободната воля, защото те самите не са си извоювали свободна воля. Свободната воля може да бъде извоювана само на Земята; но те не искат да имат нищо общо със Земята, искат да имат само Сатурново, Слънчево, Лунно развитие и да останат при това развитие, не искат да имат нищо със земното развитие.

Тези луциферически същества, така да се каже, мразят свободната воля на човека. Те действуват високо духовно, но действуват автоматично – това е извънредно важно – и искат да издигнат човека до своята висота, до своята духовна висота. Те искат да го направят автоматичен, - да го направят духовен, но автоматичен. Чрез това от една страна би била създадена опасност човекът да стане едно същество, действуващо духовно-автоматично и ако той стане такова същество преждевременно, преди да функционира неговата пълна Съзнателна душа, той ще проспи онова откровение, което трябва да дойде и което аз охарактеризирах по-горе.

Но също и ариманическите същества работят против това откровение. Те не се стремят към това да на правят човека особено духовен, а към това да убият в човека съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да създадат в човека възгледа, че той е само едно съвършено животно. В действителност Ариман е великият учител на материалистичния дарвинизъм. Ариман е великият учител на цялата онази техническа и практическа деятелност сред Земното развитие, която не признава нищо друго освен външния достъпен за сетивата човешки живот, която иска да има само една обширна техника, за да може човекът да задоволява по един по-рафиниран начин същите потребности за ядене и пиене и другите свои нужди, които и животното задоволява. Да убият в човека, да затъмнят в него съзнанието, че той е образ и подобие на Бога - това се стремят да направят за Съзнателната душа, т.е. чрез всякакви рафинирани научни средства, ариманическите духове в нашата епоха.

В миналите епохи ариманическите духове не бяха имали никаква полза да затъмняват по този начин истината за човека чрез теории. Защо? През времето на Гръко-латинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът е притежавал още атавистичното ясновидство, притежавал е духовни образи, и е било напълно безразлично как човекът е мислел; той имаше тогава своите образи: чрез тези образи той виждаше в духовния свят. Това, което Ариман би му доставил относно неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за неговото поведение в живота. Мисленето е станало всесилно – станало е всесилно в своето безсилие, бихме могли да кажем – едва в нашата 5-та Следатлантска епоха, от 15-тото столетие насам. Едва от това време насам мисленето е способно да внесе Съзнателната душа в духовната област, но заедно с това също и да й попречи да проникне в духовния свят. Едва сега ние живеем във времето, когато една теория, една наука отнемат по съзнателен начин на човек на неговата божественост и неговата опитност за божественото. Това е възможно именно в епохата на Съзнателната душа. Ето защо ариманическите духове се стремят да разпространят над хората такива учения, които затъмняват божествения произход на човека.

От привеждането на тези течения, противопоставящи се на нормалното божествено развитие на човека, може да се види как човекът трябва да устрои своя живот за да не проспи именно това, за което говорихме, което трябва да дойде като едно откровение в развитието на човечеството. Иначе изниква една голяма опасност. И човекът трябва да бъде внимателен по отношение на тази опасност; иначе вместо пълно със значение събитие, което трябва да влезе мощно в действие в бъдещето изграждане на земното развитие, ще настъпи онова, което ще бъде извънредно опасно за това Земно развитие.

Виждате ли, определени духовни Същества постигат своето развитие чрез човека, като човекът се развива заедно с тях. Ангелите, които развиват техните образи в човешкото астрално тяло, не развиват естествено тези образи като игра, а за да бъде постигнато нещо. Но тъй като това, което трябва да бъде постигнато, трябва да бъде постигнато именно сред Земното човечество, цялата история би се превърнала в игра, ако хората, след като са постигнали Съзнателната душа, съзнателно не биха обърнали внимание на цялата тази работа. Цялата тази работа би се превърнала в игра! Ангелите биха водили само една игра в развитието на астралното тяло на човека! Само благодарение на факта, че това се осъществи в човечеството, то не ще бъде една игра, а нещо сериозно.

Обаче от това Вие можете да разберете, че при всички обстоятелства работата на Ангелите трябва да остане нещо сериозно. Помислете само, какво би било това зад кулисите на Битието, ако хората биха могли да направят от работата на Ангелите една игра просто чрез своята заспалост!

И ако все пак това се случи! Ако все пак Земното човечество би постоянствало да проспива важното духовно събитие на откровението на бъдещето! Ако човечеството би проспало например средната част – въпроса отнасящ се за свободата на религията – ако то би проспало повторението на Тайната на Голгота на етернен план, за което аз често говорих, ако то би проспало новото явяване на етерния Христос, или би проспало другите неща, тогава това, което трябва да бъде постигнато с образите в астралното тяло на човека, би било преследвано от Ангелите по един друг път. И това, което хората не ще позволят да бъде постигнато в тяхното астрално тяло като останат будни, то би било преследвано в такъв случай чрез това, че Ангелите ще се стремят да осъществят техните намерения чрез спящите човешки тела. Следователно това, което хората биха проспали в будното състояние и поради това Ангелите не ще могат да го постигнат, то би било постигнато с помощта на лежащите в леглото човешки физически и етерни тела през време на съня. Там биха били потърсени силите, за да бъде постигнато това, което не може да бъде постигнато с будния човек, когато будните души се намират в етерното и физическото тяло. Това ще бъде постигнато със спящите етерни и физически тела, ако хората, които би трябвало да бъдат будни, се намират тогава в спящо състояние, навън със своя Аз и своето астрално тяло.

Тази е голямата опасност за епохата на Съзнателната душа. Това събитие все още би могло да се изпълни, ако хората се обърнат към духовен живот преди началото на 3-тото хилядолетие. Както е известно, 3-тото хилядолетие ще започне с 2000 год. Все още би могло да се случи, щото – вместо с будния човек – да трябва да бъде постигнато със спящите тела на човека това, което трябва да бъде постигнато за Ангелите чрез тяхната работа: Ангелите да трябва да изнесат цялата работа от астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да могат да осъществят своята цел. Обаче човекът не би участвувал във всичко това! То ще трябва да се осъществи в етерното тяло, ако човекът не участвува съзнателно в него! Защото ако човекът би присъствал в будното състояние, той би възпрепятствувал неговото осъществяване. Сега аз развих пред Вас общата идея върху този въпрос. Но какво би настъпило с това, че Ангелите би трябвало да извършат една такава работа без човекът да присъства, да я извършат в етерните тела на хората и във физическите тела на хората, когато те спят?

Обични приятели, с това в човешкото развитие би настъпило неминуемо нещо троично: първо, в спящите човешки тела – именно докато човекът спи, без да присъствува там със своя Аз и със своето астрално тяло – би било създадено нещо, което след това той ще намери – не чрез свобода, а ще го намери, когато се събуди сутрин: той винаги ще го намира... То ще се превърне в инстинкт вместо в съзнание на свободата, но чрез това то ще стане опасно и вредно. И наистина ще има опасност определени инстинктивни познания да станат вредни, познания, които трябва да дойдат в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и на зачатието, с целия полов живот... ако би се явила опасността, за която аз говорих: че тогава определени Ангели сами биха изпитали определено внимание, за което не мога да говоря, защото това изменение принадлежи към онези висши тайни на науката на Посвещението, за които днес не може да се говори. Но ние можем да кажем: това, което става сред развитието на човечеството, би се състояло в това, че определени инстинкти върху половия живот и върху същността на половете биха се явили – вместо в ясно, будно съзнание и по един полезен начин – тези инстинкти биха се явили тогава по един вреден начин, по един разрушителен начин; които не ще означават само заблуждения, а те биха преминали в социалния живот и биха приели и създали форми, устройства в социалния живот; преди всичко те биха възпрепятствали хората – чрез това, което тогава би дошло в тяхната кръв вследствие на половия живот – да не могат да развият никакво братство на Земята, а постоянно да се опълчват против братството. Но това би било инстинкт. Следователно идва решаващият момент, когато може да се отиде надясно... но тогава трябва да се бди – или да се отиде наляво... тогава може да се спи: обаче ще се явят инстинкти, които ще бъдат ужасни!

Какво ще кажат тогава представителите на естествените науки, когато ще се явят такива инстинкти? Да, представителите на естествените науки ще кажат: това е една природна необходимост. Това трябваше да дойде така, то е вложено именно в развитието на човечеството.

Чрез естествената наука не може да се обърне вниманието на хората върху такива неща! Защото от естествено-научна гледна точка би било обяснимо, ако хората биха станали Ангели, и би било също обяснимо, ако хората биха станали дяволи. И върху двете положения естествената наука може да каже същото: следващото е произлязло от предшестващото го... Великата мъдрост на причинните обяснения на природата! Естествената наука не ще забележи нищо от събитието, за което Ви говорих; защото естествено, когато чрез техните полови инстинкти хората биха станали полу-дяволи, тя ще счита това като една природна необходимост. Следователно този въпрос не може да бъде обяснен чрез естествената наука; защото каквото и да се случи, според естествената наука всичко ще бъде обяснимо.

Такива неща могат да бъдат прозрени само в духовното познание, в свръхсетивно познание. Това е едното.

Второто е, че от тази работа предизвикваща изменения за Ангелите ще следва и нещо друго за човечеството: инстинктивното познание на определени лечебни средства, - но едно вредно познание на определени лечебни средства!

Всичко, което е свързано с медицината, ще изпита в материалистичен смисъл извънредно голямо поощрение; извънредно голямо повдигане. Хората ще се домогнат инстинктивно до разбирания в лечебната сила на определени вещества и на определени действия - чрез това ще се причини извънредно голяма вреда. Но те ще нарекат вредата нещо полезно. Те ще лекуват болестта, обични приятели, защото ще видят, че с това навлизат в едно действие, което ще им харесва. На хората просто ще им се харесва онова, което в определена насока ще ги доведе до едно нездраво състояние. Следователно ще бъде повишено познанието на лечебната сила на определени процеси, на определени действия, но това познание ще навлезе в един твърде опасен път. Защото преди всичко хората ще узнаят чрез определени инстинкти какво предизвикват за болестите определени вещества и определени действия. И те ще могат по един напълно егоистичен начин да произвеждат болести или да не ги произвеждат.

Третото нещо, което ще се получи, ще бъде: хората ще познаят напълно определени сили, чрез които, бих могъл да кажа, благодарение само на съвсем леки подтици чрез хармонизирането на определени трептения – ще могат да развържат в света големи машинни сили. Те ще познаят по този начин определено духовно направление на машините, на механическите уреди инстинктивно – и цялата техника ще навлезе в един хаотичен път. Но този хаотичен път ще служи много добре и ще се хареса много на егоизма на хората.

Това, обични приятели, е една малка част от разбирането на развитието на съществуването, една малка част от схващането на живота, което всъщност може да оцени добре само онзи, който прозира как едно бездуховно схващане на живота съвсем не може да стигне до изяснение на нещата. Когато някога би дошла една вредна за човечеството медицина, едно ужасно заблуждение относно половите инстинкти, една ужасна система в използването на механиката в света, в използуването на природните сили чрез духовни сили, тогава едно недуховно схващане на живото, един недуховен светоглед не ще може да прозре всичко това, той не би видял как хората се отклоняват от правия път и се заблуждават... Както спящият, докато спи, не може да вижда, когато крадецът идва близо до него и иска да го обере, - и всичко става без той да усети нещо -, той го вижда едва по-късно, когато се събужда, така и недуховното схващане на живота и на света не би прозряло нищо от това, което действително би станало поради горните причини. То най-много би го забелязало когато се събуди, но тогава това събуждане ще бъде много лошо за човека! Иначе това схващане би се любувало на своето инстинктивно разширение на познанието в областта на лечебните сили на определени процеси и на определени вещества, би изпитало наслада в преследването на определени действия на половите инстинкти, би величаело това заблуждение като едно особено високо постижение на свръхчовечеството, на безпредразсъдъчността, на безпристрастието! Грозното би станало красиво и красивото грозно в определени отношения и хората не биха забелязали нищо от това, защото те биха считали всичко това за една природна необходимост. Но то ще бъде едно заблуждение, едно отклонение от този път, който е предписан на самото човешко същество в човечеството.

Аз вярвам, обични приятели, че когато човек е добил едно чувство за това, как Духовната Наука прониква в начина на мислене, чувствуване и постъпване на хората, той може също да посочи също сериозността на такава истина, която бе изнесена днес. И от тази истина той може да черпи това, което трябва всъщност да бъде черпено от всяка Духовна Наука: да признае в тази Духовна Наука определено задължение, определено задължение по отношение на живота. Където и да се намираме, обични приятели, каквото и да имаме да вършим в света, важното е да можем да храним мисълта: нашето действие трябва да бъде пропито и озарено от нашето антропософско съзнание. Тогава ние допринасяме нещо за това, щото човечеството да върви в правилния смисъл напред в своето развитие.

Човек се заблуждава напълно, когато вярва, че истинската Духовна Наука, разбрана сериозно и достойно, може да го отклони от практическата интензивна работа и живота. Истинската Духовна Наука прави човека именно да бъде буден, - да бъде буден по отношение на такива неща, каквито аз изнесох. Обични приятели, може да бъде зададен въпросът: нима всъщност будният живот е вреден за съня? Ако искаме да изберем сравнението, че проглеждането в духовния свят е едно по-нататъшно пробуждане по отношение на обикновената будност, както обикновената будност е едно пробуждане по отношение на съня, тогава, за да разберем сравнението, ние можем също да зададем въпроса: може ли някога будният живот да бъде вреден за съня? Когато той не е порядъчен! Когато някой прекарва порядъчно будния живот, той ще има също един здрав сън, а когато някой прекарва будния живот задрямало или лениво или удобно, без да работи, тогава също и неговият сън ще бъде нездрав. Така е също и по отношение на живота, който ние усвояваме като буден живот чрез Духовната Наука. Когато чрез Духовната Наука създаваме в нас едно порядъчно отношение към духовния свят, тогава – също както от здравия буден живот се регулира и сънят – чрез това правилно отношение към духовния свят се насочва в правилни пътища също и интересът към обикновения сетивен живот.

Който наблюдава живота в нашето време, той трябва сам да не спи, когато вниманието му е насочена върху различни неща. Как се перчеха хората с тяхната практика на живота, особено през последните десетилетия: най-после в последните десетилетия те доведоха нещата до там, че онези, които най-много презират идейното, духовното, застанаха навсякъде на ръководните места. И хората можеха да декламират за практиката на този живот, докато не доведоха човечеството в пропастта. Сега именно някои започнаха да грачат – но по-голяма част от тези, които правят това, го правят инстинктивно -: трябва да дойде едно ново време, трябва да се явят всякакви нови идеали! – Но това е едно грачене. И ако работите, ако нещата бяха настъпили инстинктивно, и довели до едно безсъзнателно вживяване на хората в Духовната Наука, те биха довели по-скоро до разложение на това, което трябва да бъде изживяно в будно състояние, отколкото до един благотворен преход в развитието. Който днес декламира пред хората същите думи, с които те отдавна са свикнали, той ще намери понякога известно одобрение. Обаче хората трябва да положат усилия да могат да слушат други думи, други обръщения, за да може от хаоса да изникне един нов социален Космос.

Когато в дадена епоха хората, които би трябвало да бъдат будни, пропускат да бъдат будни, и не откриват това, което действително би трябвало да стане, тогава въобще не става нищо действително, а призракът на предидущата епоха броди навсякъде, - така както в много религиозни общности днес просто бродят призраците на миналото и така както например в нашия юридически живот още броди многократно призракът на древния Рим. Именно в това отношение Духовната Наука би трябвало да направи човека свободен в епохата на Съзнателната душа, да го въведе действително в наблюдението на един духовен факт: какво прави Ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори отвлечено върху Ангелите, това може да бъде най-много едно начало; прогресът трябва да бъде постигнат чрез това, че ние говорим конкретно, т.е. по отношение на нашата определена епоха да отговорим на най-близкия въпрос, който ни засяга. Този въпрос ни засяга, защото в нашето астрално тяло Ангелът просто тъче образи, тези образи трябва да донесат нашето развитие в бъдещето и това развитие трябва да бъде произведено чрез Съзнателната душа. Ако не бихме имали Съзнателната душа, тогава нямаше нужда да се грижим, тогава вече биха се явили други духове, други Йерархии, за да произведат това, което Ангелът тъче. Но тъй като ние трябва да развием Съзнателната душа, не се явяват никакви други Духове, които да осъществят това, което Ангелът тъче.

Естествено, други Ангели са тъкали през Египетската епоха. Но скоро са се явили други духове, и за човека бе затъмнено това, именно чрез атавистичното ясновидско съзнание. Следователно, поради това, че хората виждаха това в тяхното атавистично ясновидство, те изтъкаха едно було, едно тъмно було над образите. Но сега човекът трябва да повдигне, да открие това було. Ето защо той не трябва да проспи онова, което внася образи в неговия съзнателен живот, в епохата, която ще приключи преди 3-тото хилядолетие. Нека не вземаме от антропософски ориентираната Духовна наука само всякакви учения, нека вземем също и намерения, решения! И те ще ни дадат сили да бъдем будни хора. Ние можем да си създадем навика, обични приятели, да бъдем будни хора. Ние можем да обръщаме внимание на някой неща. Можем да започнем веднъж с будността, можем да направим откритието, че всъщност не минава нито един ден, в който с нашия живот да не става някакво чудо. Можем да обърнем това изречение, което засега изказах. Можем да кажем: когато в някой ден не открием никакво чудо в нашия живот, ние само сме изгубили от погледа това чудо. Опитайте се да обгърнете с поглед вечерта Вашия живот и Вие ще откриете в него едно малко или голямо или средно събитие, за което ще можете да си кажете: това събитие е настъпило твърде странно, твърде чудно в моя живот, станало е по съвсем забележителен начин. Можете да постигнете това, когато мислите достатъчно обхватно, когато обгърнете самите връзки на живота с погледа на душата. Но това не се върши в обикновения живот, защото обикновено хората не се питат: какво е било например възпрепятствано чрез едно събитие?

В повечето случаи ние не се интересуваме от нещата, които са били възпрепятствани, които биха променили из основи нашия живот. Зад тези неща, които са били отстранени от нашия живот по някакъв начин, се крие извънредно много от това, което ни възпитава да бъдем будни хора. Какво би могло да ми се случи днес? Когато си задавам всяка вечер този въпрос и след това разгледам отделните събития, които биха могли да произведат това или онова, с такива въпроси се свързват разглежданията на живота, които внасят будност в самовъзпитанието. А това е нещо, което може да съставлява едно начало, и което от само себе си води все по-нататък и по-нататък. Накрая то ни довежда до там не само да се осведомим какво значи в нашия живот, че например веднъж сме искали да излезем преди обед и че точно в този момент, точно в последния момент е дошъл някой човек, който ни е задържал и ние се сърдим, че ни е задържал, но не запитваме: Какво би могло да се случи, ако действително бихме излезли в определеното от нас време, както сме запланували това? Какво се е променило тук?

Веднъж аз говорих вече тук по-подробно върху такива неща. От наблюдението на отрицателното в нашия живот, което обаче може да свидетелства за пълното с мъдрост ръководство на нашия живот, до наблюдението на действуващия Ангел в нашето астрално тяло има един прав път, един много прав път и един сигурен път, по който можем да вървим.