Рудолф Щайнер - Слово при полагане на основния камък на Гьотеанума

Мили мои сестри и братя, нека правилно разберем тази вечер. Да си дадем сметка, че това действие в известен смисъл означава за нашата душа един обет, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, откъдето ние виждаме как трябва да се издига далече в четирите основни посоки на света този символ на духовния живот на новото време. Нека разберем в днешния ден, в който чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, че ние се обричаме на тази Земя като истински признато духовно течение на човешката еволюция. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да дадем този обет на душата: че в този миг ние искаме да отвърнем поглед от всяка дребнавост на живота, от всичко, което ни привързва, което по необходимост ни свързва като хора с живота на всекидневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа в обрата на времето. Да помислим в този миг, че докато правехме това, което искахме да направим тази вечер, ние трябва да носим в себе си съзнанието да гледаме в далечните, далечни епохи, за да забележим как се подрежда мисията, на която тази постройка трябва да стане символ, знак на великата мисия на човечеството на нашата земна планета. Да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята без гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност. Да се опитаме мислено да се пренесем в положението, в което сме длъжни и трябва да бъдем, ако наистина правилно разбираме този миг.

Да помислим за това, как някога навлязоха в нашата земна еволюция известия и послания, предвечното Евангелие на божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята когато самите божествени духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се потопим в онези божествени времена на Земята, от които в нас още се надига един последен поглед, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великият Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция поради луциферичните и аримановите влияния. Да се опитаме да си изясним как от душата е изчезнала връзката с божественото съществуване на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.

Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да разберем какво чувстват днес човешките души в страните на изток, север, запад, юг, които не можем да признаем като най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясно, незадоволително разбиране и надежда в Духа. Погледнете, мили мои сестри и братя, наоколо как това неразбиране, тази неясна надежда в Духа властва в днешното човечество! Тук при основния камък на нашия символ почувствайте и чуйте как всред неразбирането и смътната надежда на човечеството в Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната Наука може да господства със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в ду- шите си величието на мига, който преживяваме днешната вечер. Ако можем да чуем вика на копнеж на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем истинската сграда, от която да се известява все повече и повече посланието на Духа, ако ние чувстваме този копнеж в живота на този свят, тогава вярно разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност, - че в нашия смирен стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е извършена на Запад в течение на едно прогресивно човешко развитие, което обаче, поради необходимите противни течения на ариманичните сили, трябваше да доведе до положението, че днес човечеството стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да изсъхнат, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези тревоги, тези страхове! Така трябва да бъде, ако трябва да се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба, възпламенена от любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която трябва да бъдем ние, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.

Водени от Кармата, ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Един ден в миналото човечеството е стигнало крайната точка на стремежа към индивидуалност. Тогава в пълнотата на тази земна лична индивидуализация е било пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се явява Световното Слово:

В началото бе Словото
и Словото бе у Бога
и словото бе Бог.

И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Напълнете земната еволюция със смисъла на Земята! - Сега самото Слово е преминало в земната аура и е поето от духовната аура на Земята.

Словото беше известено четирикратно за през вековете, които скоро стават две хилядолетия. Така Световната Светлина е светела в земната еволюция.

Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа. Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман, разпростираше хаоса върху стремежа към духовно познание за света на Йерархиите. Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.

От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на благата вест. От Изтока то премина в Запада, известено четирикратно в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде огледалото, което ще прибави познание на това, което е още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. То навлиза дълбоко в сърцата и душите ни, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато е настъпило времето на съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина е угаснала и се е появила новата духовна светлина. Появила се е нова духовна светлина! Но тя се е появила, след като е минала през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата, които някога са прозвучали в човешките сърца от проповедта на планината. От дълбините на нашата световна еволюция звучи онази правечна молитва, която като послание на Световното Слово е била изречена, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да обяви на Микрокосмоса най-дълбоко в душата му и от най-съкровеното място на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи като това, което ни е известно като “Отче наш”, когато тя звучеше от Изток на Запад. Обаче това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, се задържа, очаквайки да зазвучи някой ден в Петото Евангелие; човешката душа трябваше да узрее, за да разбере това, което иде от Запада, защото микрокосмичното Евангелие сега трябва да прозвучи обратно като ехо на микрокосмичното Евангелие на Изтока.

Ако проявим разбиране към сегашния миг, тогава в нас ще изгрее разбиране за това, че към четирите Евангелия може да бъде прибавено и Пето Евангелие; тъй като по този начин към тайните на Микрокосмоса тази вечер могат да прозвучат словата, които изразяват тайните на Макрокосмоса. За първи път тук трябва да прозвучи Петото Евангелие като макрокосмичен противообраз на микрокосмичната молитва, която някога беше съобщена от Изтока на Запада. Четирите Евангелия са свързани със сегашната Земя. Обратно звучи като знак за разбирането на макрокосмичната молитва, съдържаща се в Петото Евангелие, в прадревното Евангелие, която е свързана със старата Луна и с бъдещия Юпитер, и тя гласи:

АУМ, Амен!
Властвуват злините,
свидетелство за обособения свободен Аз,
който греха - допуснат от други - за своята себичност
изживява в насъщния хляб,
в който не царува небесната воля,
защото човекът се отдели от Вашето царство
и забрави Вашите имена,
О Вие, Отци на Небето.

Молитвата “Отче наш” беше дадена като молитва на човечеството. На микрокосмичната молитва “Отче наш”, която беше оповестена от Изтока на Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя, когато, правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща отново със словата, отпечатани от Макрокосмоса. Да усвоим макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отразено течение на космичната мъдрост и че всичко в несебичната любов на душата оплодява човешката любов, вкоренена от любовта, която господства в еволюцията на човечеството.

В течение на всички земни епохи и във всички човешки души, от силното човешко желание, което се изпълва със смисъла на Битието и със смисъла на Земята, действа едно укрепване от космичната сила, която човечеството днес си измолва с неопределено отправен поглед към един Дух, на когото се надява, но не иска да познава, защото Ариман е посадил в човешката душа неосъзнат страх навсякъде, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това, мили мои сестри и братя, в този миг. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като откриватели на духовна светлина “със силата на мисълта ще се убедите още тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното разглеждане на Духа”. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по истинското духовно познание, по истинната човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която ни се подава от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи в унисон вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер човек, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на Вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. На всякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където от Духовна наука, религия и изкуство се говори и се действа според стремежите на душите; почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите с имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.

Хората, които към старото “Отче наш” се научат да разбират смисъла на Петото Евангелие, ще могат отново да познаят този смисъл въз основа на обрата на нашето време.

Ако се научим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да разберем зародишите, които трябва да се разцъфтят, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.

Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила. Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес искаме за първи път да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната молитва:

И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме. Съзнанието, което остава в нас от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която отново трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука. Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.

(Следва заравяне и бетониране на основния камък.)