Тази книга е публикувана за пръв път през 1910 г. и - като един вид продължение на \"Теософия\" (Събр. Съч. 9) и \"Как се постигат познания за висшите светове\" (Събр. Съч. 10) - представлява най-всеобхватното изложение в творчеството на Рудолф Щайнер.

Авторът проследява възникването и еволюцията на човека и света в един сам по себе си подвижен и развиващ се космос. Характерно за описанията е, че те са постигнати в едно състояние на съзнанието, което - без да губи своята яснота, познавателна сила и логическа последователност на мисленето - фактически е преодоляло границите на времето и пространството.