Съвременните хора, които възприемат представи тук във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивия свят след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които поради начина си на живот във физическото тяло след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят, се създават разрушителни сили в този физически свят...

В бъдеще обаче физическата Земя ще стане труп и хората биха застанали пред ужасната перспектива като души да се осъдят да обитават един труп, ако не се решат да се вживеят в духовния свят, да се вкоренят в духовния свят.

И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-добото средство отвъд да нямаме светлина. Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, на многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята...

Така чрез духовните идеи и понятия ние си изработваме тази мъдрост, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе всичко там ще бъде тъмно. Защото това, което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта е духовна светлина. Да, за да не бъде отвъд мрачно, се нуждаем от мъдрост.

Рудолф Щайнер