Читателят би могъл да приеме тази книга, ако е в състояние да допусне, че съвременното природознание е напълно съвместимо с духовно-научното изследване. Рудолф Щайнер разглежда духвното развитие на човека и Космоса така безпристрастно, както съвременният учен наблюдава физическия свят.

Авторът използва термина \"теософия\" в много по-широк смисъл, отколкото използваният в англо-индийската теософия на Елена Блаватска и Теософското общество. В средновековна Европа теософията беше част от философията и теологията.

Рудолф Щайнер се връща към смисъла, изразен от апостол Павел (Коринтяни 1, гл.2, 6-7): \"Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от тоя век, нито от първенците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена премъдрост (theosophia на гръцки), която е била скрита, която е била предопределена от Бога...\"

Четирите книги на Рудолф Щайнер \"Философия на свободата\", \"Теософия\", \"Как се постигат познания за висшите светове\" и \"Въведение в Тайната наука\" изграждат основата за разбиране и възприемане на антропософската духовна наука.